№ 1982
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Г. Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330200008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н.К.Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление **, представлявано от *** Д.И.Ф. против Наказателно
постановление КТ № 771 от 26.07.2021 г., издадено от кмет на Община
Пловдив, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП, поради
неучастие при извършване на проверката на физическото лице,
представляващо санкционираното дружество, поради връчването на
наказателното постановление на лице, което да няма представителни
правомощия, и поради неосигуряването на преводач от български език на ***
език при съставянето на акта за установяване на нарушението. Поддържа по
този начин неправомерно да е ограничено правото му на защита, защото
представляващият юридическото лице управител да владее много слабо
български език. Счита, че при липсата на преводач действията по съставянето
и връчването на АУАН следва да се третират като неизвършени. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се представлява от адв. Т. П., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от *** В. П., която оспорва жалбата
1
и поддържа наказателното постановление. Пледира актът за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление да са
издадени в предвидените за това срокове в процесуалния закон и от
компетентни лица. Поддържа да е направено пълно и ясно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение, както и деянието да е подведено под
относимата материалноправна норма. Взема становище да не са допуснати
съществени процесуални нарушения и правото на защита на жалбоподателя
да не е ограничено. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Н.К.Г.“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е
наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 21.12.2021 г., установено от разписка на лист 7
от делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 23.12.2021 г., поради което срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Н.К.Г.“ ЕООД стопанисвал заведение за хранене и
развлечения кафе-аперитив „К“, находящо се в **, за което имал издадено на
07.03.2018 г. удостоверение № 001630-Ц/1/ за утвърдена категория „една
звезда“ със срок на валидност до 08.12.2020 г.
На 23.06.2021 г. свидетелите Р. И. С. и Г. С. М. – *** в *** (**),
извършили проверка в процесното питейно заведение кафе-аперитив „К“. По
време на проверката туристическият обект бил в работен режим и се
обслужвали клиенти, на които се сервирали напитки. Свидетелката С.
извършила контролна покупка на 2 броя напитки на обща стойност 7 лева, за
което й бил издаден фискален бон №011829 от 23.06.2021 г., 11:55 часа.
На видно място в обекта било поставено удостоверение № 001630-Ц/1/ за
утвърдена категория „една звезда“ за обект кафе-аперитив „К“, с адрес на
обекта: **, капацитет 150/120/30, дата на издаване 07.03.2018 г., валидно до
08.12.2020 г. и с лице, извършващо дейност – „Н.К.Г.“ ЕООД, ЕИК:
*********.
По време на проверката и при поискване от страна на свид. С. не било
представено валидно към датата на проверката удостоверение за утвърдена
категория или временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. На място свидетелката съставила Констативен протокол
серия А № 109590, с който жалбоподателят бил поканен да представи
актуално удостоверение за категоризация на 29.06.2021 г. в сградата на
Пловдивския общински инспекторат. Препис от протокола бил връчен на ***
2
на *** Д.Х.Х..
На 28.06.2021 г. жалбоподателят „Н.К.Г.“ ЕООД подал пред общинската
администрация на район „Централен“ при Община Пловдив заявление-
декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечения за
процесното питейно заведение кафе-аперитив „К“. Заявлението било прието с
входящ № 7000-21486/28.06.2021 г.
На 29.06.2021 г. *** на „Н.К.Г.“ ЕООД Д.И.Ф. се явил заедно със свид.
Т.П.М. в сградата на ПОИ при свидетелите С. и М.. Той не представил
удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране за кафе-аперитив „К“, което да е било валидно
към 23.06.2021 г. На същата дата свид. С. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 5445 против „Н.К.Г.“ ЕООД в
присъствието на свид. М. и на *** Ф., на когото бил връчен препис от акта
срещу разписка. При съставянето на акта свид. С. се уверила, че *** Ф.
разбирал български език. Двамата провели разговор, в който свидетелката
разяснила за какво деяние се съставя актът. *** Ф. говорил свободно на
български език, сам заявил, че е разбрал за какво се издава актът и че
неподновяването на удостоверението за категоризация се дължало на
пропуск, на който не било обърнато внимание. Управителят не възразил да не
разбира съдържанието на акта или въпросите на актосъставителя, на които
отговарял лично и на български език, нито поискал да му бъде осигурен
превод. Със себе си той водил свид. М., който владеел български език и ***
език и му помагал, ако Ф. имал затруднения да разбере нещо. Накрая
управителят саморъчно написал трите си имена с букви от българската азбука
в бланката на АУАН и се подписал на отредените за това места в графата за
„нарушител“ и в разписката. Препис от акта бил връчен на представителя на
дружеството жалбоподател срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. И. С. и Г. С. М..
Обстоятелствата, които се установяват от тях, могат условно да бъдат
обособени в две групи. Първата обхваща случилото се по време на
проверката на място от 23.06.2021 г. в кафе-аперитив „К“, а втората –
обстоятелствата по съставянето на АУАН. На първо място от свидетелските
показания съдът установява мястото на извършване на проверката – заведение
„К“, находящо се в **. На следващо място от показанията на свид. С. съдът
приема за доказано и че заведението е работило по време на проверката, тъй
като е имало клиенти, които се обслужват и им се сервират напитки. В тази
3
част показанията на свид. С. намират подкрепа в писменото доказателство
фискален бон, приложен към Констативния протокол № 109590.
Свидетелските показания са източник на доказателствена информация и за
наличното в обекта удостоверение за утвърдена категория към момента на
проверката. И двамата свидетели С. и М. непротиворечиво изясняват, че на
видно място в заведението е било поставено удостоверение, чийто срок е
изтекъл. В тази си част свидетелските показания намират подкрепа в
писменото доказателство удостоверение № 001630-Ц/1/, за което се
установява да е валидно до 08.12.2020 г. Установява се и че до
приключването на проверката на място не е представено нито актуално
удостоверение за утвърдена категория, чиято валидност да не е изтекла, нито
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. На
следващо място от показанията на свидетелите С. и М. се изяснява, че АУАН
е съставен в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател, като
и двамата свидетели посочват, че той се е явил лично с още едно лице, за
което по делото се доказва да е свидетелят Т.П.М.. От показанията на С. и М.
се установяват още езикът, на който двамата свидетели са разговаряли с ***
Д.И.Ф., и дали е имало затруднения в комуникацията им, които обстоятелства
са значими за делото за извършване на преценката необходимо ли е било
осигуряването на преводач. В тази връзка свидетелите С. и М. изясняват, че
*** Ф. е отговарял лично и на български език на въпросите, които те са
поставили, че отговорите са кореспондирали и съответствали на поставените
въпроси, а ако е имал необходимост от помощ при комуникацията с
контролните органи, управителят се е допитвал до свид. М., който при нужда
му е помагал. И двамата *** от ***, разпитани като свидетели по делото, са
категорични, че *** Ф. не е възразявал, че не разбира какво се случва и не е
поисквал да му бъде предоставен превод. От показанията на посочените
свидетели се доказва, че те са предприели нужното поведение, за да установят
дали явилото се лице владее и разбира български език, като нищо в
поведението на управителя на дружеството не е предизвикало съмнение у тях,
тъй като последният сам е комуникирал с инспекторите и свободно е
използвал български език, а отговорите му са показвали и че разбира
съдържанието на използваните думи. Включително от показанията на свид. С.
се установява, че на *** Ф. е разяснено за какво деяние се съставя АУАН и
последният е отговорил, че причината е негов пропуск и че не е обърнато
внимание на изтеклия срок. Показанията на свидетелите С. и М. получават
доверие от настоящия съдебен състав, тъй като са изключително подробни,
хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи си. Показанията на двамата свидетели се ценят и за
проверени по делото, като намират подкрепа в събраните писмени
доказателства. Те получават доверие, включително и в частта им, в която
изясняват, че управителят на дружеството жалбоподател владее български
език на ниво, позволяващо му свободно и пълноценно да разбира случващото
се при съставянето на АУАН и неговото съдържание. В тази им част
4
показанията на С. и М. се подкрепят от факта, че в бланката на АУАН
управителят Ф. саморъчно е изписал трите си имена, използвайки букви от
българската азбука. Неговите изявления в акта – поставянето на два броя
подписи в разписката и в графата „нарушител“ и изписването на имената,
ясно демонстрират, че той е разбирал съдържанието на акта. По делото са
разпитани и двамата *** от ***, които са очевидци, присъствали при
съставянето на АУАН, но в твърденията им липсват съществени
противоречия. По този начин показанията им служат за своята взаимна
проверка, при която дейност съдът приема, че следва да бъде дадена вяра на
показанията на свидетелите С. и М..
На показанията на свид. Т.П.М. съдът дава вяра единствено в частите, в
които той твърди, че е придружил управителя Д.И.Ф. при явяването му в
ПОИ, когато е съставен АУАН, че там на място са присъствали една жена и
един мъж, за които по делото се изяснява да са свидетелите С. и М., че
подписът за нарушител в бланката на АУАН е изпълнен лично от управителя
Ф., че последният в нито един момент не е казвал, че иска да му бъде
осигурен преводач, че двамата инспектори са се обръщали лично към
управителя и че на място проверяващите са обяснили за какво се съставя
актът, като това е касаело „документ с просрочена дата“, който се отнасял за
„категоризация“. В тези части показанията на свид. М. намират подкрепа в
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което получават
доверие от съда. В останалата им част обаче показанията на този свидетел са
оборени. По-конкретно това касае твърденията на свид. М., че *** Ф. не е
разбирал български език и не е могъл да разговаря пряко и лично с
инспекторите. Тези твърдения на М. са оборени от показанията на
свидетелите С. и М., на които съдът дава вяра по изложените по-горе
съображения. Действително от показанията на свид. С. се установява, че ако
*** Ф. се е затруднявал, лицето, което е водил със себе си, (тоест свид. М.) му
е помагало с превода. За тази помощ обаче се установява да е по-скоро
изключение, а не както твърди свид. М. – така да е проведен целият разговор.
Съдът приема, че свид. М. изопачава своето участие и помощта под формата
на извършен устен превод, която той е предоставил на Д. Ф., и по този начин
утвърждава поддържаната от жалбоподателя защитна теза, която е оборена по
делото. Причината за това може да се търси в съществуващите
извънпроцесуални и близки отношения между свидетеля и управителя на
дружеството жалбоподател. Твърденията на свид. М. за неразбиране на
български език от страна на Ф. са оборени на първо място от показанията и на
двамата очевидци С. и М., които са непротиворечиви, на следващо място от
факта, че *** Ф. може да изпише на български език името си. За
обстоятелство, че последният може да пише на български език също е
опитано да бъде разколебано от защитата, като в жалбата и представеното
пълномощно на лист 12 от делото в частта на български език управителят
вече е изписал името си, използвайки гръцката азбука, въпреки че месеци по-
рано при съставянето на акта е можел да го направи на български език.
5
Крайно нелогично изглежда поведението на свидетелите С. и М., които
според свид. М. са се обръщали лично към управителя Ф. при разговора в
хода на допълнителната проверка, ако въпросите им е трябвало да бъдат
действително превеждани. По отношение на свид. М. е налице хипотеза на
проявена заинтересованост, която е повлияла върху достоверността на
показанията му. По тези съображения и като оборени съдът не дава вяра на
показанията на свид. Т.П.М. извън изрично посочените части, които са
проверени и се ползват с доверие.
От удостоверение за утвърдена категория „една звезда“ № 001630-Ц/1/,
издадено от кмета на община Пловдив за обект кафе-аперитив „К“ с адрес: **
се установява, че същото е издадено на дата 07.03.2018 г. и е валидно до
08.12.2020 г., а лицето, извършващо дейността, е жалбоподателят „Н.К.Г.“
ООД.
От Констативен протокол серия А № 109590 се изяснява, че на дата
23.06.2021 г. свидетелите Р. И. С. и Г. С. М. са извършили проверка в обект
кафе-аперитив „К“ в присъствието на *** Д.Х.Х., на когото е връчен препис
от протокола. Изяснява се още, че към протокола е приложен 1 брой фискален
бон, находящ се по преписката.
От удостоверение за утвърдена категория „една звезда“ № 002374-Ц,
издадено от кмета на община Пловдив за обект кафе-аперитив „К“ с адрес: **
(лист 19 от делото) се установява, че същото е издадено на дата 25.11.2021 г.
и е валидно до 25.11.2026 г., а лицето, извършващо дейността, е
жалбоподателят „Нона Ко.Груп“ ООД.
От заявление-декларация за категоризиране на заведение за хранене и
развлечения с вх. № 7000-21486/28.06.2021 г. по описа на район „Централен“
при Община Пловдив (лист 16-18 от делото) се изяснява, че жалбоподателят
„Н.К.Г.“ ЕООД е подал заявление-декларация за категоризиране по чл. 129,
ал. 1 от ЗТ на дата 28.06.2021 г. и относно обект питейно заведение кафе-
аперитив „К“, находящо се в **.
От Заповед № 20ОА-2663/18.12.2020 г., т. 40 на кмета на Община
Пловдив се установява, че свидетелят Р. И. С. е определена от кмета на
Общината да съставя АУАН за нарушения по ЗТ. Компетентността на лицето,
издало наказателното постановление, произтича от Заповед № 21ОА-
1247/25.05.2021 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление. Същото
6
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално
компетентен орган. Компетентността на кмета на общината като
административнонаказващ орган за този вид нарушения произтича пряко от
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗТ, като относимо е и правилото по чл. 179,
ал. 1, т. 2 от ЗТ. Налице е съответствие между установените факти и правни
изводи в АУАН и в НП.
Неоснователно е възражението да е ограничено правото на защита на
жалбоподателя поради извършването на проверката в обекта, представляващ
кафе-аперитив „К“, без да присъства управителят на дружеството.
Установено от съдържанието на констативния протокол, проверката е
извършена в присъствието на *** на *** – Д.Х.Х.. Процесуалният закон не
регламентира изискване за законосъобразността на проверката тя да бъде
осъществявана в присъствието на представляващия юридическото лице. След
като такова задължение няма, то неговото неизпълнение не представлява
процесуално нарушение.
Също така съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното
производство се образува със съставянето на АУАН. Всички действия,
извършени преди съставянето на акта, се явяват предпроцесуални такива, а
правото на жалбоподателя да участва в процеса възниква именно при
неговото образуване. В тази връзка изначално неотносими са всякакви
възражения за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на
констативни протоколи и други предпроцесуални документи и за нарушено
право на защита преди въобще административнонаказателният процес да е
бил образуван.
В случая, след като при проверката в обекта не е представен изискуемият
документ – удостоверение за категоризация, валидно към 23.06.2021 г., то
актосъставителят не е пристъпил незабавно към съставяне на АУАН, а вместо
това е поканил жалбоподателя да представи този документ, ако той е наличен,
на допълнителна дата. По този начин проверката не е приключила с
посещението на контролните органи в обекта на 23.06.2021 г., а е продължила
на допълнителна дата - 29.06.2021 г., в сградата на Пловдивския общински
инспекторат. За тази дата по делото се доказва по категоричен начин, че се е
явил лично управителят на дружеството жалбоподател. Това на първо място
доказва, че препис от Констативния протокол е доведен до знанието на
управителя, който се е явил на посочените в протокола дата, час и място за
довършване на проверката. На следващо място се установява и че преди да се
пристъпи към съставяне на АУАН е охранена в пълнота възможността на
жалбоподателя чрез представляващото го лице да участва в проверката и да
представи всички налични доказателства. Едва след като той не е сторил това
и на втората дата от проверката и при личното явяване на представляващия
дружеството, тогава е съставен АУАН. Следователно проверката е извършена
на два етапа, като в първия е участвал служител на дружеството, а във втория
се е явил лично представляващият юридическото лице, поради което правото
7
на защита не е ограничено или нарушено, а възражението е неоснователно.
Възраженията срещу връчването на наказателното постановление са
неотносими към преценката за неговата законосъобразност и обоснованост.
Връчването е действие последващо издаването на наказателното
постановление, поради което не засяга съдържанието му, нито вече
приключилата към този момент процедура по неговото издаване. Връчването
не е елемент от производството по налагане на административното наказание,
а има значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката
дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай
съдът е приел жалбата на „Н.К.Г.“ ЕООД за допустима като своевременно
подадена, с което жалбоподателят е реализирал в пълнота своето право да
предизвика обжалване пред съд на наказателното постановление, а правото
му на защита не е нарушено по никакъв начин.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в жалбата се
твърди да е нарушена процедурата по връчване на НП, регламентирана с
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН в редакцията й към ДВ, бр. 109 от 2020
г., която е в сила от 23.12.2021 г. Препис от наказателното постановление
съгласно разписката на лист 7 от делото е връчен на жалбоподателя на
21.12.2021 г. Към тази дата разпоредбата, на която жалбоподателят се
позовава, не е била действащо право със съдържанието, цитирано в жалбата.
Вместо това приложимото право съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е изисквало
връчване на НП срещу подпис на нарушителя. Следователно, както беше
посочено, спазването на разписания ред има значение единствено за
преценката налице ли е редовно връчване, но е неотносимо към въпроса
отговаря ли наказателното постановление на изискванията към своето
съдържание. В този смисъл евентуални пороци при връчването на НП се
санират изцяло като се приеме, че жалбата е подадена в срок, но те не водят
до основание за отмяна на постановлението.
Основното възражение на жалбоподателя е да е допуснато съществено
процесуално нарушение поради съставяне на АУАН в отсъствието на
преводач от български език на *** език. Въз основа на фактите, установени от
показанията на свидетелите очевидци С. и М., съдът намира, че участието на
преводач не е било необходимо при съставянето на АУАН. По делото
категорично се доказва, че *** юридическото лице-нарушител Д.И.Ф. владее
български език на достатъчно добро ниво, за да участва адекватно и
пълноценно в производството. Дейността на актосъставителя и на свидетеля
М. не търпи критика, тъй като те са направили необходимото, за да установят
владее ли български език явилото се пред тях лице за съставянето на акта. От
категоричните и непротиворечиви показания на двамата свидетели е доказано
по делото, че *** Ф. е разговарял с контролните органи на български език и
че на поставените въпроси е отговарял отново на български, което доказва, че
той е разбирал както значението на думите, така и че е владеел езика на ниво,
при което може да формулира изказа си, като подбира съответните думи.
Свидетелите С. и М. са категорични, че нищо в проведения разговор не ги е
8
усъмнило, че управителят не разбира правилно значението на случващото се,
тъй като е отговарял адекватно и е участвал пълноценно в разговора. Това
доказва, че противно на твърдяното в жалбата, Ф. е могъл да разбере, че се
съставя АУАН, с какво съдържание и за какво деяние.
Възраженията в жалбата представляват защитна версия, която е оборена
от събраните по делото доказателства, а и ясно противоречи на самото
поведение на управителя. Несъмнено доказано както от показанията на
двамата инспектори, но така също и от тези на свид. М., е, че при съставянето
на АУАН в нито един момент *** Ф. не е поискал осигуряването на превод и
не е възразил, че не разбира какво се случва. Ако той не е разбирал нищо,
както се твърди в жалбата, напълно необяснимо е поведението му, въпреки
това да положи подписа си в един изцяло неясен и непознат за него документ,
без да знае какви последици би могло да има това за него. В тази връзка
фактът, че управителят може да пише на български език, като е изписал и
трите си имена, използвайки българската азбука, също оборва достоверността
на твърдението, че не може да говори и разбира български език.
Обстоятелството, че управителят на дружеството действително е разбрал за
какво точно деяние е съставен АУАН, се установява от показанията на свид.
С.. Тя изяснява, че след като е обяснила в какво се изразява нарушението,
управителят е отговорил, че е допуснат пропуск, на който не са обърнали
внимание. Следователно, отново противно на твърдяното в жалбата,
управителят е разбрал и узнал още при съставянето на акта за какво
поведение е санкционирано дружеството.
Липсата на необходимост от осигуряването на преводач при съставянето
на АУАН се доказва и предвид поведението на управителя Ф., който по
никакъв начин не е сигнализирал или възразил, че е затруднен да разбере
дадено обстоятелство. Непоискването да бъде назначен преводач не може да
се обясни с неопитност или слаба правна култура на ***, тъй като той
демонстрира точно обратното – явил се е за съставянето на акта с друго лице,
което също доказано по делото владее български и *** език, за да му
превежда при нужда. Следователно при явяването си Ф. напълно е съзнавал
възможността да ползва преводач, но съзнателно не е поискал такъв, което
потвърждава, че обективно не е съществувала необходимост от назначаване
на преводач за лице, разбиращо и владеещо български език. Всички
възражения за необходимостта от преводач се появяват за пръв път в процеса
едва след налагането на санкция с наказателното постановление и
ангажирането на професионална адвокатска помощ. Тези възражения обаче са
доказано по делото неоснователни, поради което не е допуснато твърдяното
процесуално нарушение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар твърденията на
свид. М. да не получават доверие от съда, то те са и принципно негодни да
обосноват основание за отмяна на наказателното постановление. Дори и при
хипотетично допуснато нарушение на процедурата преценката дали то е
съществено и влече ли незаконосъобразност на НП винаги следва да е
9
конкретна, съобразена с обстоятелствата по всеки отделен случай. В
процесната хипотеза свид. М. твърди, че превод все пак е осигурен на *** Ф.
и то непосредствено в момента на съставянето на акта. Доказано е по делото и
че свид. М. владее български език в такава степен, при която да може да
разбере съдържанието на акта и значението на случващото се. М. е разпитан
като свидетел пред българския съд и разпитът е проведен изцяло на български
език, а коментираните теми и използваните понятия в огромната си част се
припокриват със съдържанието на акта. След като М., който е *** гражданин,
свободно отговаря на въпроси пред съда и използва тези понятия в
показанията си на български език, то не възниква съмнение, че при
необходимост е могъл да предостави напълно адекватен и качествен превод
на управителя Ф..
Същественото обстоятелство с оглед упражняването на правото на
защита в така ситуация би било превод да бъде реално извършен. Фактът, че
той е направен не от назначен от актосъставителя преводач, а от осигурен
лично от нарушителя такъв не би опорочило съществено процесуалното
действие, след като крайният резултат е, че превод е извършен.
Възраженията, че свид. М., че не бил юрист и не разбирал юридическата
терминология са напълно неотносими към въпроса за това извършен ли е
надлежен превод. Процесуалният закон не изисква преводачът в
производството по ЗАНН да притежава висше юридическо образование. Това
е напълно обяснимо законодателно решение предвид функцията на преводача
в процеса. Твърди се, че правото на защита е ограничено, тъй като свид. М. не
можел да разяснява на управителя значението на правните термини.
Очевидно при обосноваване на възражението не се прави разлика между
функцията на преводача и тази на адвоката. За никой преводач не съществува
задължение да обяснява правната природа, функцията на АУАН или неговите
последици, както и да дава каквито и да е други разяснения, които
управителят счита, че му се дължат, но не е получил. Правни съвети и
разяснения той е могъл да получи от адвокат, а не от преводач. Задължението
на преводача е просто да възпроизведе съдържанието на документа на друг
език. От показанията на свид. М. се доказва, че той е напълно способен да
изпълни това, тъй като видно е разбрал, че случаят е свързан с изтекъл срок
на валидност на документ, удостоверяващ категоризацията на стопанисваното
от дружеството „Н.К.Г.“ ЕООД питейно заведение.
Гореизложените обстоятелства се посочват единствено принципно от
съда, за да бъде изяснено, че поддържаната от жалбоподателя теза е
изначално негодна до доведе до отмяна на наказателното постановление.
Както обаче беше посочено, от фактическа страна настоящият състав,
доверявайки се на показанията на свидетелите С. и М., всъщност приема, че
*** Ф. е комуникирал лично и на български език с контролните органи и
превод не му е бил необходим.
По тези съображения съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
10
наведените в този смисъл възражения от жалбоподателя са неоснователни.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен се установява, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 114, т. 1 от
ЗТ, за което е санкциониран с обжалваното НП. Жалбоподателят е годен
субект на нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗТ, тъй като извършва
ресторантьорство в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ – в кафе-
аперитив „К“, което представлява питейно заведение по смисъла на § 1, т. 34
от ДР на ЗТ във вр. с чл. 124, ал. 5, т. 1 от ЗТ. От Констативен протокол №
109590/23.06.2021 г., приложеният към него 1 брой фискален бон за
извършена контролна покупка, както и от показанията на свид. С., на които
съдът изцяло дава вяра, се установява, че по време на проверка на 23.06.2021
г. процесното питейно заведение кафе-аперитив „К“ е в работен режим, като
се обслужват клиенти, на които се сервират напитки. В тази връзка доказва се
и че самата свид. С. е извършила покупка на 2 броя напитки на обща стойност
7 лева на 23.06.2021 г. в 11:55 часа, документирана с фискална касова бележка
от ФУ с индивидуален номер ZK120649. Несъмнено доказано е по делото и че
процесното питейно заведение е стопанисвано именно от дружеството
жалбоподател „Н.К.Г.“ ЕООД.
При тези факти се прави правният извод, че от обективна страна на
23.06.2021 г. жалбоподателят като лице, извършващо ресторантьорство в
туристически обект – питейно заведение, което е вид заведение за хранене и
развлечения, е предоставял туристически услуги на потребители на тези
услуги. С това в обективната действителност са осъществени всички факти от
хипотезата на нормата по чл. 114, т. 1 от ЗТ и за жалбоподателя е възникнало
задължението да организира и осъществява дейността си в съответствие с
разписаното правило за поведение. Същото гласи, че туристическите услуги
трябва да се предоставят в категоризиран туристически обект или в обект, на
който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
За издаденото към този момент за обекта удостоверение за утвърдена
категория „една звезда“ с № 001630-Ц/1/, приложено по преписката, се
установява, че срокът на валидността му е изтекъл към датата на проверката.
Удостоверението е издадено на 07.03.2018 г. и е валидно до 08.12.2020 г., а
проверката е извършена на 23.06.2021 г. По тази причина с Констативния
протокол е изискано да се предостави актуално удостоверение за утвърдена
категория. Същото е част от категорийната символика на заведенията за
хранене и развлечения. Удостоверението за утвърдена категория и
временното удостоверение за открита процедура по категоризиране са
документи, имащи удостоверителна функция и служат за доказателство за
приключилата процедура по категоризиране на туристическия обект, респ. за
наличието на подадено заявление за категоризиране и открита процедура за
това. Тъй като по време на проверката не е представен нито един от тези
документи, с констативния протокол е дадена възможност те да бъдат
11
допълнително представени, в случай че някое от удостоверенията е било
издадено, но в момента не се е съхранявало в обекта. По този начин се е
целяло да бъде извършено едно пълно, обективно и всестранно изследване на
относимите обстоятелства, за да може актосъставителят да направи
обоснован извод бил ли е туристическият обект категоризиран по време на
проверката или в открита процедура по категоризиране. Релевантният
момент, към който това се преценява и след указанията в протокола, остава
непроменен – датата на проверката 23.06.2021 г. Това е така, защото датата на
извършване на нарушението е датата, на която са предоставяни
туристическите услуги в обекта. Предписанието по констативния протокол не
променя датата, към която се преценява дали обектът е бил категоризиран
или с издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране, тъй с протокола само се дава допълнителен срок за събиране
на доказателства, но не се променя обстоятелството кога е извършвана
дейността.
От приетото като писмено доказателство заявление-декларация за
категоризиране на заведение за хранене и развлечения с вх. № 7000-
21486/28.06.2021 г. по описа на район „Централен“ при Община Пловдив се
доказва по категоричен начин, че жалбоподателят е подал заявление за
категоризиране на процесното питейно заведение кафе-аперитив „К“ на
28.06.2021 г., въз основа на което е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране на обекта. Обектът е категоризиран в
категория „една звезда“ с удостоверение № 002374-Ц, издадено на 25.11.2021
г. от кмета на община Пловдив. Следователно при проверката на 23.06.2021 г.
жалбоподателят „Н.К.Г.“ ЕООД е предоставял туристически услуги в
заведение за хранене и развлечения /питейно заведение/, което нито е било
категоризирано, нито му е било издадено временно удостоверение за открита
процедура за категоризиране. С това си деяние жалбоподателят е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗТ. Авторството му
от страна на дружеството жалбоподател е несъмнено доказано по делото.
Датата и мястото на извършването му също са категорично доказани – на
23.06.2021 г. в **. Нарушението е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. Тъй като с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на
юридическо лице, то в настоящото производство не подлежи на изследване
въпросът за вината.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано, че
жалбоподателят „Н.К.Г.“ ЕООД е осъществил административното нарушение
по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя -
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗТ е предвидена
имуществена санкция в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. В случая
наказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 1 000 лева.
12
Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице,
поради което съдът не би могъл с решението си да отегчава положението му.
Същевременно така наложената санкция е справедлива и е съответна на
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, който за
пръв път е допуснал такъв вид нарушение. Правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба. По тези съображения не е допуснато
нарушение при определянето и индивидуализацията на имуществената
санкция.
При доказано извършване на нарушението съдът приема за правилен
извода на административнонаказващия орган, че то не представлява
маловажен случай. Настоящият състав намира, че е изминал твърде
продължителен период от време след изтичането на срока на валидност на
последната категоризация на обекта до момента на подаването на заявление
за нова категоризация. От проверката на свидетелите С. и М. се доказва, че
през този период обектът е продължавал да функционира. Валидността на
последно издаденото удостоверение преди проверката е изтекла на 08.12.2020
г., докато ново заявление за откриване на процедура за категоризиране е
подадено на 28.06.2021 г. /лист 16 от делото/. Налице е забава от 6 месеца и
20 дни. Продължителността на срока, през който процесното питейно
заведение не е било надлежно категоризирано, повишава степента на
обществена опасност на конкретното деяние. Не може да се приеме, че при
забава с такава продължителност деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения. На следващо
място отстраняването на противоправното състояние, породено от
предоставянето на туристически услуги в некатегоризиран обект, е
отстранено не поради проявена активност и добросъвестност от нарушителя,
а в резултат от извършената няколко дни преди подаването на заявлението
проверка. Не се сочат и никакви уважителни причини за липсата на
изпълнение в срок от жалбоподателя на административното му задължение по
ЗТ. Същевременно значението на смекчаващото обстоятелство по липса на
предходни нарушения не е игнорирано от наказващия орган, тъй като
санкцията е наложена в минимален размер и следователно при превес на
смекчаващите обстоятелства. Съобразявайки относителната тежест на така
констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
намира, че процесното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения, преди всичко поради
продължилата повече от половин година забава при изпълнение на
задължението за категоризация.
По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
13
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването
на такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно, а само при надлежно сезиране - така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив. По тези съображения разноски не следва да
се присъждат в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление КТ № 771 от 26.07.2021
г., издадено от кмет на Община Пловдив, с което на „Н.К.Г.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление **, представлявано от ***
Д.И.Ф., ЛНЧ: ***, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 114, т. 1 от Закона за туризма.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14