№ 56
гр. Плевен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500005 по описа за 2025 година
Въззивно обжалване.
С решение № 404 / 02.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1336/ 2023г. Районен
съд-Червен бряг ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1
вр. чл. 24, ал.4, т.1 СК по отношение на Н. Ц. И., ЕГН ********** с адрес: гр.
**************, че ½ /една втора/ идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 80501.801.413.7.4, находящ се в
гр.********************, находящ се в сграда № * разположена в поземлен
имот с идентификатор 80501.801.413 с предназначение: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 44.92 кв.м. с прилежащи мази:
избено помещение № * с площ 3,71, заедно с 0.698% от общите части на
сградата, ниво: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
80501.801.413.7.3, под обекта-няма, над обекта: 80501.805.413.7.8 описан в
Схема на самостоятелен обект в сграда №15-640414/16.07.2019 г. на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр.Плевен, а по предходен документ за
собственост имота съставлява: апартамент № * на първи етаж, находящ се в
гр.*******************, състоящ се от една стая, кухня, баня с тоалетна със
застроена площ от 44.92 кв.м. при съседи: север-двор,запад двор,заедно с
избено помещение № * с площ 3.71 кв.м., ведно с 0,698% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място,
обективиран в нотариален акт №23 том 4 рег. № 2980 по нотариално дело №
424/21.08.2019 г. на нотариус №023 Ивалина И. при Районен съд-Червен бряг,
1
Е ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ на Е. Б. И., ЕГН ********** с адрес: с.
***************** поради липсата на съвместен принос в придобиването му.
ОСЪЖДА Н. Ц. И., ЕГН ********** с адрес: гр. ************** да заплати
на Е. Б. И.,ЕГН ********** сумата от 1 317,33 /хиляда триста и седемнадесет
лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща сторени съдебни
разноски.
Това решение е било съобщено на особения представител на Н. Ц. И. –
адв.Т. Т. на 05.12.2024г. поради което срокът за неговото въззивно обжалване
изтича на 19.12.2024г.
На 06.12.2024г. е подадена въззивна жалба от адв.Т. Т.,в качеството му на
особен представител на ответника Н. Ц. И. срещу решение № 404 /
02.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1336/ 2023г.на Районен съд-Червен бряг.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежния особен представител на
ответника ,назначен на осн. Чл. 47,ал. 6 от ГПК ,поради което за нея не се
дължи и внасяне на държавна такса за въззивното обжалване.Жалбата има
необходимото съдържание по чл.260 от ГПК .С въззивната жалба не са
представени писмени доказателства ,нито е направено искане за събиране на
нови доказателства пред въззивната инстанция .Заявено е само условно/ в
случай на контакт с ответника / искане за представяне на писмени и гласни
доказателства.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба , от противната стнрана
според която жалбата е неоснователна. С отговора на въззивната жалба
всъщност не са представени нови доказателства ,макар отговора да съдържа
изброяване на писмени доказателства ,които всъщност са пренесени директно
от исковата молба и в действителност не се представят отново пред Плевенски
окръжен съд.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че Районен съд-Червен бряг е постановил едно валидно
и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда
от сочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде
потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на РС-Червен бряг в които са изложени съображения по всички
значими за изхода на делото спорни въпроси , като ще бъдат изложени само
някои допълнителни съображения и пояснения в подкрепа на направените от
РС-Червен бряг изводи относно възприетата фактическа обстановка по
делото , както и по отношение на приложението на материалния закон към
тази правилно установена фактическа обстановка.
Правилно РС-Червен бряг се е насочил да изследва значимия за изхода на
делото спорен въпрос дали процесния апартамент е бил придобит от ищцата
по време на брака и ,но при условията на продължителна ,трайна фактическа
раздяла между съпрузите Е. Б. И. и Н. Ц. И. ,съобразявайки постановката
2
на т. 2 от ТР № 35/ 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС ,според която „Когато ,обаче
фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и
икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било
принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът, на
чието име са придобити, може с установителен иск по чл. 97 ГПК да установи,
че тези имущества не са общи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК, че те
принадлежат лично на него.“
При това, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели Б. М. , М. Н. и Н. М. И. , които
са еднопосочни и безпротиворечиви , правилно РС-Червен бряг е направил
извод ,че още от 2012г. ищцата Е. Б. И. и Н. Ц. И. са се разделили и не
живеят заедно ,като ищцата след връщането си от Испания в Република
България е заживяла в едно домакинство в гр.Червен бряг със свидетеля Н. М.
И., а пък ответникът е заживял с друга жена в гр.Кнежа ,като и двамата
съпрузи не са се търсили ,не са се срещали ,не са имали общи разходи за
издръжка на семейството и конкретно за детето от брака им ,грижите за което
са били поети изцяло от Е. Б. и нейния нов партньор – Н. М. И. ,който
предимно е осигурявал средствата за издръжката както на самата Е. , така и на
детето и от брака с Н. И. ,а самата ищца е била личен асистент на детето си
,което е страдало от заболяване, изискващо чужда помощ.
Тази фактическа раздяла не е била инцидентна или краткотрайна , а е
продължила без прекъсване вкл. до 2019г.,когато е било закупено и
процесното жилище в гр.Червен бряг. , а малко след това е бил формално
прекратен и бракът между Е. Б. И. и Н. Ц. И..
По този начин, от тази установена фактическа обстановка , се налага извод,
че действително се касае за продължителна фактическа раздяла на
съпрузите,която се характеризира с прекъсването на физическата , духовна и
икономическа връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква
възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг
да има принос.
В т.см. е и приетото в мотивите на посоченото по –горе ТР № 35/ 14.06.1971
г. на ОСГК на ВС,според които „ Продължителната фактическа раздяла на
съпрузите,обаче, се характеризира с прекъсването на физическата духовна и
икономическа връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква
възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг
да има принос. Ето защо при дълга фактическа раздяла между съпрузите,
макар и да се включва в рамките на началния и краен срок на понятието "през
време на брака", не може да се приеме, че има нормален брак между
съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им
усилия. Въпросът за собствеността на тези имущества, придобити от
съпрузите, не е уреден ясно от чл. 13 или друг текст на СК, поради което и на
основание чл. 2 ЗЗД и чл. 13 СК на поставения въпрос - влизат ли в семейната
имуществена общност придобитите от съпрузите имущества, през време на
дългата фактическа раздяла, за придобиването на които другият съпруг няма
никакъв принос, следва да се отговори, че за тези имущества всеки от
съпрузите може да предяви против другия съпруг установителен иск, за да
3
докаже, че те не са общо имущество, а лично негово. Това тълкуване на чл. 13,
ал. 1 СК се приема от ОСГК за най-правилно, защото то отговаря на духа и
смисъла на закона“.
С въззивната жалба не са ангажирани нови доказателства,извън обсъдените
от РПС-Червен бряг ,които да обосновават друг извод освен този ,че е била
налице трайна,продължителна фактическа раздяла на съпрузите ,продължила
за времето от 2012г. и до 2019г. вкл. ,която не е била прекъсвана с периоди на
съвместно съжителство и възобновяване на физическата и икономическа
връзка между съпрузите.
Във въззивната жалба се сочи ,че било възможно ответникът Н. И. да се е
прибирал от чужбина ,да е бил осъществяван контакт между съпрузите в
чужбина или пък по времето ,когато се е прибирал в България , при което да са
били предадени в брой суми за закупуване на процесния недвижим имот. В
самата жалба , а и в писмения отговор от ответника по делото , обаче ,
липсват такива положителни твърдения както за осъществени контакти
между двамата съпрузи за периода от 2012г. до 2019г. ,така и за предаване на
каквито и да било суми от ответника на ищцата . Ако бяха направени от
страна на ответника, чрез особения му представител, такива твърдения за
подобни положителни факти , то тогава доказателствената тежест за тяхното
установяване би била възложена именно върху ответника ,който би се ползвал
от установяването на тези обстоятелства. След като ,обаче ,подобни твърдения
–за прибиране на ответника в България ,за срещи с ищцата в България или в
чужбина по време на твърдяната фактическа раздяла при които той да е
предавал на ищцата каквито и да било суми –било за издръжка на семейството
в т.ч. на детето ,било за закупуване на недвижим имот ,не са били направени
още в писмения отговор ,то е било и безпредметно РС-Червен бряг да указва
на ответника ,че е негова доказателствената тежест да установи такива
обстоятелства ,а още по –малко пък е следвало РС-Червен бряг да изследва
служебно какви са били задграничните пътувания на страните по делото ,кога
са преминавали границата . Този ,който твърди факти и обстоятелства
,представляващи форма на прекъсване на твърдяната в исковата молба трайна
фактическа раздяла между съпрузите , следва да установи тези факти и
обстоятелства. Тъй като по делото нито са правени такива конкретни
твърдения ,нито са били ангажирани от ответника каквито и да било
доказателства за такива факти ,в т.ч. и пред въззивната инстанция , Плевенски
окръжен съд намира ,че РС-Червен бряг правилно е преценил събраните пред
него доказателства в тяхната съвкупност и е направил единствено
възможният извод ,че е била налице продължителна фактическа раздяла
между съпрузите за периода от 2012 г. до 2019 г.,характеризираща се с
прекъсването на всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между
тях, в резултат на което е изключена всякаква възможност за придобитото
имущество от някой от съпрузите, другият съпруг да има принос.В т.вр.
следва да се отбележи ,че правилно РС-Червен бряг е изследвал и въпроса кой
е полагал грижи за детето от брака по време на фактическата раздяла между
съпрузите,доколкото ако беше установено , че такива грижи са били полагани
и от бащата Н. Ц. И.,то те биха били проявна форма на негов съвместен
4
принос , но такива грижи от негова страна не бяха установени в хода на
производството пред РС-Червен бряг ,нито пък пред Плевенски окръжен съд.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд ,че обжалваното решение
на РС-Червен бряг следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и нестрадащо от сочените във въззивната жалба пороци.
С оглед този изход на делото, следва въззивникът Н. Ц. И., ЕГН
********** с адрес: гр. ************** да бъде осъден да заплати на Е. Б. И.
направените от нея деловодни разноски за въззивната инснтанция ,които са в
размер на 483лв. внесен депозит за особения представител адв.Т. Т..
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 404 / 02.12.2024г., постановено
по гр.д.№ 1336/ 2023г. на Районен съд-Червен Бряг.
ОСЪЖДА Н. Ц. И., ЕГН ********** с адрес: гр. ************** да заплати
на Е. Б. И. , ЕГН-**********, с.*****************, направените от нея
деловодни разноски за въззивната инстанция, които са в размер на 483лв.-
внесен и изплатен депозит за възнаграждение на особения представител -
адв.Т. Т..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5