Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./…...10.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седми oктомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
при секретар АЛБЕНА ЯНАКИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 844 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение №
1042/28.02.2020 год.., постановено по гр.д. № 2691/2019 год., ВРС – 46-ти
състав е осъдил Г.А.А., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Експрес имоти РЕ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна
сумата от 3403.14 лева, представляваща възнаграждение по договор за
посредничество при продажбата на недвижим имот от 02.02.2017 гoд., както и сумата от 655.11 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2017 год. до 21.02.2019
год., на осн.чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба – 22.02.2019 год. до окончателното изплащане на задълженията,
като е отхвърлил иска за мораторно обезщетение за сумата над 655.11 лева до 656
лева, както и за периода преди 31.03.2017 год., както и разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който
обжалва постановеното първоинстанционно решение в осъдителната част. В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо.
Излага се, че ответникът не е собственик на имота – предмет на договора за
посредничество и не е сключвал окончателен договор за продажбата му, поради
което и не е възникнало вземането за комисионна. Оспорва се и изпълнението на
задълженията на посредника по договора, в който смисъл се оспорват събраните
свидетелски показания като противоречиви. Настоявайки, че липсват доказателства
за свързването му с купувача на имота, както и такива за продажбата му,
настоява за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск,
ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Навежда твърденията за
осъществена след сключване на договора за поръчка продажба на процесния
недвижим имот от ответника на продалото го впоследствие лице Е. К., за която е
представена справка. Също така с оглед отношенията между продавача и ответника
се навежда твърдение, че ответникът е пълномощник на продавачката на имота.
Оспорват се и останалите твърдения на ответника, като настояват за
потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски.
С писмена молба пълномощникът на жалбоподателя,
моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поради невъзможност да се
яви, като заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното
решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез
процесуален представител, моли за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението.
Видно от
сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на предявения главен
иск е претенция на ищцовото дружество за заплащане на възнаграждение по сключен
с ответника договор за поръчка от 02.02.2017 год., дължимостта на което се
обосновава с успешно сключена сдЕ. за покупко-продажба на недвижимия имот,
предмет на договора, както и мораторна лихва за забава върху главницата от
30.03.2017 год. до датата на подаване на исковата молба.
Установена по делото е облигационната връзка между страните, като въпреки
направеното от ответника оспорване автентичността на представения договор за
поръчка, съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по проведената в
първата инстанция съдебно-графологична експертиза, подписът, положен за
„Възложител“ в договор за посредничество при продажба на недвижим имот от
02.02.2017 год., е на ответника /сега въззивник/ Г.А.А..
По силата
на сключения между страните договор за посредничество ищцовото дружество е
предало на възложителя /ответника/ сумата от 1 000 евро като гаранция за
продажбата на недвижим имот, представляващ Ателие № 1, в жилищна сграда А,
находяща се в гр. Варна, кв. „Виница“, СО „Траката, м-ст „Ваялар“, собственост
на възложителя, който е възложил на „ЕКСПРЕС ИМОТИ – РЕ“ ЕООД посредничеството
при продажбата му.
Възложителят
е декларирал, че е съгласен да продаде имота на продажна цена в размер на
58 000 евро, на трето лице, посочено от „ЕКСПРЕС ИМОТИ – РЕ“ ЕООД и в срок
до 31.03.2017 год. да сключи окончателен договор за покупко-продажба. От своя
страна ищцовото дружество декларира, че е представило имота, предмет на
договора, на трето лице, желаещо да го закупи.
В т. 6.2
от договора възложителят се е съгласил, че дължи на „ЕКСПРЕС ИМОТИ – РЕ“ ЕООД
еднократно възнаграждение в размер на 3 % от продажната цена, уговорена в т.
2.1 от договора, изискуемо при усвояване на сумата по окончателния договор.
Съгласно
представения от ищцовото дружество аналогичен договор за поръчка сключен с Ю.М.Ю.,
от 02.02.2017 год., с предмет вече описания в процесния договор за
посредничество недвижим имот, последната е предала на „ЕКСПРЕС ИМОТИ – РЕ“
ЕООД, сумата от 2 000 евро, като гаранция за закупуването на имота на
продажна цена от 58 000 евро. В т. 3 страните са договорили, че при
уговаряне на посочената цена със собственика ищцовото дружество му предава
сумата от 1 000 евро и се задължава да сключи окончателен договор в срок до
31.03.2017 год. И тук е уговорено възнаграждение в размер на 3 % от продажната
цена в размер на 58 000 евро, платимо при подписване на предварителен
договор.
И в двата
представени по делото договора е уговорен междинен срок за сключване на
предварителен договор за покупко-продажба – 24.02.2017 год. на описания имот,
до изтичането на който продавачът се е задължил да не продава на други извън
посоченото от ищцовото дружество лице.
Съдът
констатира, че представените договори за посредничество касаят продажбата на
Ателие № 1, в жилищна сграда „А“, находяща се в ПИ с идентификатор №
10135.2723.408, в гр. Варна, кв. „Виница“, СО „Траката, м-ст „Ваялар“, като
съгласно представената справка от Служба по вписванията , към момента на
продажбата му имотът е бил собственост на Е. К.К., която го е прехвърлила с договор за покупко-продажба от 30.03.2017 год. на Ю.М.Ю.
и А.С.Ю..
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпита на В.Н.Г. /брокер в ищцовото
дружество към м. февруари 2017 год./. Същата излага, че е посредничела между Г.А.
и Ю.Ю.за продажбата на процесния имот, като преди да ги свърже, сочи, че лично
е заснела имота, договорила продажната цена и дължимата комисионна и качила
обява в сайта, като започнала да го рекламира. По отношение на процесния
договор от 02.02.2017 год., свидетелката твърди, че същият бил сключен след
огледа на апартамента, но както тя, така и фирмата не били уведомени, че ще има
сдЕ., а след узнаването за нея, свидетелката се свързала с ответника, който
обещал да остави комисионната в офиса на фирмата, което така и не се случило.
Видно от
приложената товарителница към поканата за доброволно плащане на комисионната,
изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ до ответника на посочения в процесния
договор адрес, последният е отказал получаването й.
Във
връзка с оспорванията на жалбоподателя за недължимост на присъденото
възнаграждение на посредника, пред въззивната инстанция въззиваемата страна е
ангажирала писмено доказателство - пълномощно с нотариална заверка на подпис и
съдържание с рег.№ 5999 и рег.№ 6000/28.07.2011 год., заверено при нотариус К. К.,
с рег. № 513 при НК, с което Е. К. е упълномощила Г.А. да я представлява пред
нотариус в гр. Варна при продажба на жилищна сграда „А“, находяща се в ПИ с
идентификатор № 10135.2723.408, в гр. Варна, кв. „Виница“, СО „Траката, м-ст
„Ваялар“, на лица и цена, каквато намери за добре, вкл. и да договаря сам със
себе си, като в предмета на пълномощното е включен изрично и процесния имот,
представлящ Ателие № 1, в жилищна сграда „А“.
При така
очертаните факти, наведени твърдения и направени възражения, с оглед
повдигнатия пред настоящата инстанция спор, въззивният съд намира, че предявеният
иск черпи правното си основание в чл. 286, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД, като непълната дадена от първостепенния съд правна
квалификация не опорочава постановения съдебен акт. Анализът на съдържанието на
договора за поръчка сочи, че между страните е сключен договор, съдържащ
съществените елементи на договор за поръчка, като ответникът е възложил на
ищцовото дружество да съдейства за продажбата на недвижим имот, за който е
посочено, че е негова собственост, на продажна цена от 58 000 евро, в
гр.Варна, срещу възнаграждение, в размер на 3 % от тази цена, като това
възнаграждение се дължи при усвояване на сумата по окончателния договор за
покупко-продажба.
Възраженията на ответника, че доколкото същият не е
собственик на процесния имот, то не следва да дължи и комисионна са
неоснователни. На първо място, самият той е декларирал, че е собственик на
имота в т.1 от договора, което макар и да съставлява невярно обстоятелство с
оглед съдържанието на приложената справка от СВ, не се отразява върху
действителността на процесния договор за посредничество и на сключената в
негово изпълнение покупко-продажба. В
тази връзка, въззивният съд споделя мотивите на първоинстанионния съд досежно
продажбата на чужда вещ и изпълнението на чуждо задължение, към които на
основание чл.272 ГПК препраща.
Дължимостта на възнаграждението по т. 6.2 от процесния
договор е обвързана единствено със сключването на окончателен договор и
усвояване на сумата по него, за което обстоятелство свидетелства справката
ИКАР, видно от която имотът е продаден на лица, с едното от които е сключен
аналогичен договор за посредничество за същия имот. Като се има предвид и
съдържанието на представеното в настоящото производство новооткрито пълномощно,
учредяващо представителна власт на ответника от собственика на процесния имот Е.
К.К. за продажбата му следва извод за несъстоятелност и на доводите на
въззивника за недължимост на претенцията, поради липса на сключен окончателен
договор от него. Така или иначе, дори и да не е сключен лично от ответника, за
което обстоятелство може да се съди само косвено от представеното пред
настоящата инстанция писмено доказателство, самото наличие на окончателна сдЕ.
за покупко-продажба обуславя в достатъчна степен дължимостта на претенцията.
Несъстоятелни са и изложените в жалбата доводи за
липса на изпълнение на договора от страна на посредника, който не положил
усилия да свърже страните по бъдещата сдЕ., както и тези за неяснота на
свидетелските показания в частта между кои страни и за кой имот била сключена
сдЕ.та. Достатъчно основание да приеме, че са налице действия, покриващи
съдържанието на поръчката по оказване на съдействие за свързване на страните по
сдЕ.та са двата представени идентични договора за посредничество с еднакъв
предмет и от една и съща дата, сключени с ответника и с единия от бъдещите
купувачи, поради което и дължимостта на претенцията за възнаграждение по
договора, произтича пряко от наличието на сключен окончателен договор за
продажбата на процесния имот именно с този купувач. Не се установява твърдяното
противоречие в събраните гласни доказателства чрез разпита на брокерката,
участвала в предлагането на имота за продажба, тъй като само по себе си
подписването на двата договора за посредничество с продавача и купувача на една
и съща дата не опровергава горните изводи за изпълнение на задълженията на
посредника.
Що се отнася до оспорванията на въззивника във връзка
с невъзможността от справката от Служба по вписванията да се установи
продажната цена, се приема следното: Действително въпросът за конкретния размер
на цената, по която е продаден имота не се установява от събраните по делото
доказателства, но това не е и необходимо, както с оглед факта, че собственикът
на продавания имот е трето за производството лице, като се предполага, че
именно той ще усвои въпросната сума, така и при тълкуване общата воля на
страните в процесния договор. Така, в т. 2.1 от сключения с ответника договор е
предвидена продажна цена в размер на 58 000 евро, която служи като база за
изчисляване на възнаграждението на посредника в размер на 3 % от нея, който
извод следва при систематичното тълкуване на разпоредбата на т. 6.2, посл. изр.
от процесния договор, съгласно която договорената продажна цена е тази
предвидена в т.2.1. Така, независимо от конкретно заплатената по продажбената
сдЕ. цена, дължимото на посредника възнаграждение е във фиксиран размер от 1
740 евро, или 3 403.14 лева, който съответства на заявения с исковата
молба.
При наличието на всички предпоставки от фактическия
състав, обуславящ правото на възнаграждение на посредника, а именно
действителен договор за поръчка и изпълнение на задълженията му по него,
правилно първостепенният съд е уважил претенцията по главния иск.
С оглед основателността на последната основателна се
явява и акцесорната претенция за лихва, като въззивния съд споделя напълно
изложеното в мотивите на обжалвания акт по отношение на периода на дължимост и
конкретно изчисления размер, при съобразяване на уговорената в т. 6.2
изискуемост на задължението за възнаграждение от момента на усвояване на
продажната цена и с оглед правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Изчислена към
най-късния възможен момент, според данните по делото и при използване на
калкулатор за изчисляване на законна лихва, на ищеца се следва мораторна лихва
за забава в размер на 655.11 лева от 31.03.2017 год. до датата на исковата
молба.
По
мотиви, сходни с изложените от първостепенния съд и след като не се
установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за което
съгласно ТР №1/2013 год. на ОСГТК въззивният
съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване,
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, по принцип на въззиваемата
страна се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител, но доколкото при липсата на представени
доказателства за заплатено по банков път такова, се налага извод, че е
заплатено в брой, то това обстоятелство е следвало да бъде включено в
представения договор за правна защита. При липса на обозначаване начина на
плащане в приложения договор и съгласно тълкуването, дадено в т.1 на ТР 6/2012 год. от 06.11.2013 год. на
ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че в случая не следва да се присъждат
разноски.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1042/28.02.2020 год., постановено по гр.д. № 2961/2019 год. на ВРС – 46-ти
състав.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: