ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1001
гр.
Пловдив, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 1186/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба, подадена от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 02.06.2020г. по ч.гр.д. № 4876/20г. по описа на РС-Пловдив, XVIII гр. с-в. Разпореждането се обжалва в частта му, с
която първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на молителя за следните
суми: 235,16 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
05.12.2014г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 14.07.2018г. за
периода 22.11.2018г. - 14.07.2020г. и за сумата от 60,12 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради
предсрочното прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 31.01.2018г. за периода 22.11.2018г. - 31.01.2020г., както и за
съответната част от сторените от заявителя разноски по заповедното
производство. Разпореждането не е било обжалвано в частта, в която е било
отхвърлено заявлението за сумата от 161,72 лв. - задължение за заплащане
на неустойка поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 20.12.2012г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 29.11.2017г. за периода 22.11.2018г.
-29.11.2019г.
В жалбата се излагат доводи, че
разпореждането на съда е неправилно, постановено в противоречие с нормите на
материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както
и необосновано. Сочи се, че претендираните неустойки не излизат от присъщите
функции на неустойката, нито накърняват добрите нрави. Моли се да бъде отменено
разпореждането в обжалваната му част. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 411, ал. 2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
В
чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК е предвидено, че заявлението следва да отговаря на
изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, като когато вземането произтича от
договор с потребител, към заявлението следва да бъде представен договорът,
заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива.
В
случая подаденото заявление по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията по чл. 127,
ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, ал. 1 и 2 ГПК. От изложението на обстоятелствата в т.
12 от заявлението и от допълнителната молба става ясно, че заявителят е
претендирал издаването на заповед за изпълнение по отношение на следните
процесни суми:
-
сумата от 235,16 лв. – размер на
неустойка за номер *********, като сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера (по 20.82 лв. всяка) или общо 62,46 лв., ведно с добавената разлика в
размер на 172,70 лв. между стандартната цена на Samsung Galaxy J3 2017 Gold без отстъпка, съгласно последната актуална ценова листа към 14.07.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.07.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Неустойката била претендирана като
обезщетение за предсрочно прекратяване на договора съгласно клаузата на р. 4,
т. 3 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***** от 14.07.2018г. (допълнителното споразумение е към договор № ********/05.12.2014г.
- сумата от 60,12 лв. - размер на
неустойка за номер ********, като сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера (по 9,16 лв. всяка) или общо 27,48 лв. ведно с добавената разлика в
размер на 32,64 лв. между стандартната цена на Nokia 6 Black без отстъпка,
съгласно последната актуална ценова листа към 31.01.2018г. и дължимата обща преференциална
цена по Договор за лизинг от 31.01.2018г., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги. Неустойката била претендирана като обезщетение за
предсрочно прекратяване на договора съгласно клаузата на т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 31.01.2018г.
Видно от представените по делото договори - Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 14.07.2018г.
(л. 43 и сл.) и Договор за мобилни
услуги № *********** от 31.01.2018г. (л. 34 и сл.), в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на неговия срок по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение
на която е налице прекратяване : неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В случай, че е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
По
въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител при предсрочно прекратяване
на договора, поради неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция
намира, че клауза за неустойка е допустима, освен ако размерът ѝ е
необосновано висок, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Възможност за
уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните следва от разпоредбата
на чл. 228, ал. 1 б. "В" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл.
229а изр. последно от същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г.
на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор
с продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите, на които
молителят основава правата си, ще може да търси и неустойката за обезщетяване
на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето),
ако такава неустойка реално е била уговорена.
Договорената
неустойка се явява компенсаторна. Прекратената правна връзка поради причина, за
която длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора
да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му
прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на
уговорения срок, респ. загубата на основанието за плащане на намалена цена на
мобилното устройство поради неизпълнение на условията за придобиване на
мобилния апарат при преференциални условия. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни
такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, клаузата
за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща
трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде
определена като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на
съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент
по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация
от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в
неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира
на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва
да се доказват и не може да се трактува като израз на несъответствие с
присъщите ѝ функции. По отношение на неустойката в частта за разликата
между заплатената сума за мобилен апарат и дължимата съгласно ценовата листа,
налице е твърдяно неизпълнение на задълженията от страна на потребителя, поради
което и същият не може да се възползва занапред от преференцията да заплаща
стойността на мобилното устройство в намаления размер, поради което и тази
клауза също не се явява неравноправна. На длъжника е предоставена законовата
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение
и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява
точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по
тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
С
оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът
следва да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, както и за дължимите разноски - 5,91 лв. държавна такса и
70,30 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото
производство е едностранно, поради което и разноски не се присъждат, тъй като
липсва насрещна страна.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 2585 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 02.06.2020г. по ч.гр.д. № 4876/20г. по описа на РС-Пловдив, XVIII гр. с-в. В
ЧАСТТА МУ, с която първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 235,16 лв. - задължение за
заплащане на неустойка поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 05.12.2014г., изм. с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 14.07.2018г. за периода 22.11.2018г. - 14.07.2020г.
и за сумата от 60,12 лв. - задължение за
заплащане на неустойка поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
31.01.2018г. за периода 22.11.2018г.
- 31.01.2020г., както и за съответната част от сторените от заявителя разноски
по заповедното производство.
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от РС-Пловдив заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№ 22953/08.05.2020г. от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу А. З. Г., ЕГН ********** *** за
следните суми: за сумата 235,16
лв. - задължение за заплащане на неустойка поради
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2014г., изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
14.07.2018г. за периода 22.11.2018г. - 14.07.2020г. и за
сумата от 60,12 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 31.01.2018г. за периода 22.11.2018г.
- 31.01.2020г., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението -
08.05.2020 г. до окончателното им заплащане, както и за сумата 5,91лв. – заплатена държавна такса и 70,30 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
В
частта, в която е било отхвърлено заявлението за сумата от 161,72
лв. – задължение за заплащане на неустойка поради
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
20.12.2012г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 29.11.2017г. за
периода 22.11.2018г. -29.11.2019г. разпореждането не е било обжалвано, поради
което същото е влязло в сила.
ВРЪЩА делото на
Районен съд-Пловдив за издаване на заповед за изпълнение съгласно диспозитива
на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.