Решение по дело №301/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

Номер  19                                             20.01.2020г.                                        гр.Несебър

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                граждански състав

На осемнадесети ноември                                         две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Красимира Любенова  

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 301  по описа за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

    

            Производството е образувано по повод исковата молба на „С.6.“ ЕООД *** чрез управителя си инж. И.В.Х. с ЕГН ***********  , срещу Е.В.К., род. на ***г. в Руска Федерация и В.Ю.К., род на 06.08.1967г. в Руската Федерация - с адрес гр. Равда, ул. р.**

     Иска се постановяване на решение, с което да се осъдят В.Ю.К., роден на ***г. в Руската федерация и Е.В.К., родена на ***г. в Руска федерация, и двамата руски граждани, собственици на имот в комплекс в гр. Равда, р.**. солидарно да заплатят на „С.“6. ЕООД следните суми: 1094.00 лв. /хиляда и деветдесет и четири лева/ - задължение за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. според сключения помежду им договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на образуване на настоящото производството до окончателно изплащане на сумата, както и сумата 350 лв. /триста и петдесет лева, представляваща лихва за забава, от 01.01.2016г. до образуване на настоящото производство както и 657,60 лв/шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляващи разноски от които 600 /шестстотин/ лева - адвокатско възнаграждение и 57.70 /петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ - държавна такса образуване на настоящото производство.

        Сочи се, че на 12.09.2014г. ищцовото дружество „С.6.“ ЕООД,  сключил  договор с председателя на Етажната собственост на комплекс находящ се в гр. Равда общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Рибарска“ № 16 инж. К.С.Х. за осъществяване на управление и поддръжка на комплекса, в който ответниците притежават  К. притежават ап. Б 513 в бл. 2, вх.Б ет.5.

      Дейността която осъшествявало „С.6.“ ЕООД била: ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана от лицензирана фирма, поддръжка и хигиена на сградите в комплекса - стълбища, входове, фоайе, асансьор, тревни площи, поддържане на външен открит басейн, организиране на пропускателен режим на територията на комплекса, заплащане на сметки за електричество и питейна вода на общите части на комплекса, други режийни разходи по поддръжка на общите части.

       За осъществяване на цялата тази дейност „С.6.“ ЕООД извършило разходи за заплати и други възнаграждения на обслужващи комплекса лица - чистачи, охрана, градинари, портиери и др., за текущи поправки и инцидентни ремонти, за застраховки на общите части на комплекса, за разноски по контрол на техническото обслужване, за електроенергия и водоснабдяване и др.

          Според подписания на 12.09.2014 г. договор за всеки апартамент в комплекса била определена такса от по 8/осем/ евро на кв. м. без ДДС за първата година от договора, като от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., според т. 2.3 от Договора таксите се заплащали на 6/шест/ месеца до 5-то число на м. януари и до 5 число на м. юли.

          Според договора, живущите в комплекса не били длъжни да заплащат договорените суми всеки апартамент по отделно. До момента В.Ю.К., и Е.В.К., собственици на ап. Б513, находящ се в с. Равда, ул. Рибарска № 16, бл.2, ет. 5, не платили за услугата която са ползвали, притежавайки собственост в комплекса, обслужван от фирма „С.“ 6.“ ЕООД. Отправени са доказателствени искания.

          В месечния срок е постъпил писмен отговор от адв. Ц.С.К. от БАК и адв.Н.И.-БАК, особени представители на ответниците.

     Адв.Карапнду излага становище, че иска е допустим, но за неоснователен.

Отправя се възражение за погасяване по давност на претенцията за задължения за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.като  периодични плащания по см.на чл. 111, б.“В“ от ЗЗД, като такава е погасена по давност и претенцията за лихва.

     Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца по чл. 11, ал.1, т. 5 от ЗУЕС.Оспорва се иска по основание  и размер, тъй като  съгласно чл. 2, т.2.1 от договора, размерът на таксата за поддръжка за следващите години след 2014г. се определя от общото събрание на собствениците на апартаменти, но не е представен протокол, който да регламентира размера на таксата за поддръжка след дата 01.09.2015г  

     Адв.И. излага становище, че иска е неоснователен, тъй като не е налице наличие на валидна облигационна връзка между ищеца „С.6.“ ЕООД и ответниците Е.В. Княжева и В. Юриев Княжев, тъй като договор е сключен с Управител на Етажна собственост на комплекса в нарушение на чл.17, ал.2 т.7 от ЗУЕС.

         Твърди се , че е неясно на каква база ищеца претендира сумата от 8 евро без ДДС, като размера на задължението на ответниците би следвало да се изчислява единствено върху притежаваните от тях %-ти от общите части на сградата, в случая изразени в квадратни метри - 5.53

    Прави се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като претендираните плащания, представляват „периодични“ по смисъла на ЗЗД и за тях е приложима кратката погасителна 3 /три/ годишна давност

     След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

     Предявени са искове с правно основание. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

     По делото е представен препис от нотариален акт, видно от който ответниците към процесния период са съсобственици на самостоятелен  обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, а именно:  ап. Б 513 в бл. 2, вх.Б ет.5., в с.Равда, Р.*, общ.Несебър.

      За уважаването иска по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение на ОС на процесната ЕС, което е обвързало ответниците в производството. В случая по делото не са наведени твърдения решенията на общото събрание от 10.09.2014г. да са атакувани по надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва да се приемат за стабилизирани, следователно задължителни за изпълнение. Така по т. 5 от протокола е взето общо решение „С.6.“ ЕООД да се избере за управляваща компания, съгласно предходно взето решение на ОС. Ето защо съдът намира, че е постановено валидно решение на общото събрание на етажната собственост.

     В отговора на исковата молба и по същество се поддържа, че ответниците не са пасивно легитимирани да заплатят тази сума на ищеца, тъй като те не са страна по договора за поддръжка и управление, поради което не следва да заплащат суми, дължими по него. Следва да се има предвид, че няма пречка общото събрание въз основа на правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. В чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е предвидено, че договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В практиката на ВКС е прието, че правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС на ЕС лице за сключване на договора, съобразно законовото изискване следва да са: 1. конкретни; 2. да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане на общите части на сградата; 3. да са в кръга на правомощията на управителя.

В рамките на така очертаните от решението на ОС предели управителят следва да сключи с избраното лице съответния договор за възлагане, арг. и от чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – Решение № 48 от 23.05.2017г. по търг. дело № 2541 от 2016г. по описа на I търг. отделение на ВКС.

      В случая общото събрание е взело решение да се избере конкретна управляваща компания. ОС на ЕС, обаче не е взело решение възоснова на което Красимир Христов  като управител на етажната собственост да сключи договор за управление и поддръжка на общите части в комплекса. ОС на ЕС не е обсъждало или приело, договорената между Христов и ищеца цена от 8 евро на кв. м., без ДДС, годишно. Следователно с решението на общото събрание на управителя не са възложени правомощия за сключването на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решение за определяне на такса, фактически липсва приложено по делото.Налично е единствено такова за  избор на управляваща компания

Таксата за първи път е определена с Договора което обективно е липса на предпоставка за достатъчна конкретност на решението за сключване на такъв договор.

      С оглед цитираните по-горе характеристики на договора, съдът споделя възражението, че ответникът не е задължен по него. Действително, той е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Според чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците в етажната собственост е длъжен да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. Но, макар общото събрание да е взело решение в рамките на своята компетентност (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС) за избор на управляващо дружество, същото не е взело решение по параметри на договор, както и по упълномощаване за сключването на договор за управление и поддръжка на общите части.Въпреки това такъв договор е сключен и то в нарушение на реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС , тъй като на събранието са присъствали 53.52 % от собствениците на ЕС.По делото не са налични доказателства и за това договорът за възлагане по чл.19 ал.8 от Закона да е одобрен с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Нормата изисква и  договора да се сключи  от изрично упълномощено от общото събрание лице. 

     Ето защо това решение и действие на органите на управление на етажната собственост  не са задължителни за ответника.

     Настоящият състав на съда приема, че договорът сключен от управителя е извън рамките на правомощията, дадени му от самите собственици. Не е налична изразена волята на общото събрание както по отношение размера на таксата, така и тя да се заплаща именно на избраната управляваща компания.

      С оглед всичко изложено до тук се налага извод, че ответникът не дължи плащане на сумите по договор по която не е страна.

         Водим от горното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.

    

     Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

     ОТХВЪРЛЯ иска на „С.6.“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище *** чрез управителя си инж. И.В.Х. с ЕГН ********** за ап.514, находящ се на ет.5, бл.1, в с.Равда, Р.*, общ.Несебър, за осъждане на В.Ю.К., роден на ***г. в Руската федерация и Е.В.К., родена на ***г. в Руска федерация, и двамата руски граждани, собственици на имот в комплекс в гр. Равда, р.**. солидарно да заплатят на „С.“6. ЕООД следните суми: 1094.00 лв. /хиляда и деветдесет и четири лева/ - задължение за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на образуване на настоящото производството до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата 350 лв. /триста и петдесет лева, представляваща лихва за забава, от 01.01.2016г. до образуване на настоящото производство както и за сумата 657,60 лв/шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляващи разноски по делото, като неоснователен и недоказан.   

         

     Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: