Р Е
Ш Е Н
И Е №
09.10.2019г.,
гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти граждански състав, в публично заседание на втори август през две хиляди и
осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 837 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.344, ал.1,
т. 3 от КТ.
Производството е образувано по искова
молба на А.Я.К., ЕГН ********** ***, против „АРЕНА ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, пл.“Николай Гяуров ” №1.
Предявени са обективно съединени
искове за признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди № 73/15.07.2019г.
за незаконно и неговата отмяна, както и
осъждане на ответника да заплати сумата от 560,0лв. – обезщетение за оставане
без работа един месеца, считано от дата
на уволнението -15.07.2019г.
Ищецът твърди, че от 17.09.2015 г. е
била назначена при ответното дружество по безсрочен трудов договор, изменен с допълнително споразумение към него
от 01.01.2019 г., в частта за размера на трудовото възнаграждение. Изпълнявала
длъжността „администратор на хотел“ в хотел „Здравец“ гр. Велинград.
Твърди също, че на 14.07.2019 г. към
19,00 часа, на рецепцията на Хотел „Здравец“ - гр. Велинград се явил мъж, който
заявил, че от Община Велинград му наредили да постави съоръжение за изстрелване
на заря, по случай закриване на тържествата в Община Велинград, като поискал да
му бъде предоставен достъп до покрива на хотела. Твърди, че ежегодно, откакто работи
в хотела, от покрива се прави заря и че същият мъж я организира. Ищцата
предоставила достъп на въпросното лице,
което се качило на покрива, поставило съоръжението, а количката, на която било
поставено оборудването, свалил празна и я постави пред хотела. В последствие на
покрива на хотела от ищцата били допуснати още две лица, представили се за
военни, които искали да проверят поставените на покрива съоръжения за
изстрелване на заря. Преди да приключи работната си смяна, ищцата уведомила
свой колега за случилото се и си тръгнала. Твърди се, че за ищцата не била
налице изрично издадена заповед, забраняваща достъпа на външни лица до
периметъра на хотела, в това число и покрива, както и указваща й необходимост
от снемане на самоличността на лица, желаещи да получат достъп до хотела. За такава заповед, издадена от управителя,
била уведомена устно към 22 часа.
Сочи се още, че на 15.07.2019 г. била уведомена за установени липси в
хотела, след зарята от предната вечер, на стойност 100 000 лв. /сто хиляди
лв./, но не и за техния вид. Била заплашена с дисциплинарно уволнение, като
съучастник в кражбата, както и че повече няма да си намери работа във
Велинград. Били изискани от нея писмени обяснения по случая, които депозирала.
Настоява се на това, че ищцата не носи
отговорност за нарушението, в което е обвинена, с доводи, че в трудовите функции на изпълняваната от нея
длъжност не се включвало записване и регистриране на гости на ресторанта, на
басейна и на спа центъра на хотела. Че външни лица, такива които не са гости на
хотела, като куриери, доставчици на стоки, служители на МВР, НАП, ВиК, ЕВН и
прочее не се регистрират и проверяват и че задълженията й са да приема и
настанява гости на хотела и да ги изпраща, като записва в книгата дата и час на
пристигане и тръгване.
Твърди, че описанието на нарушението не съответства на осъществилите се
факти, тъй като познава организатора на зарята и същият всяка година поставя съоръжението на покрива.
Счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо
се в неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания
на работодателя.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да отмени
заповедта за дисциплинарно уволнение, като незаконосъобразна, както и да й
присъди обезщетение за времето, през което е била без работа от 1 месец,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 560лв.
Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон изп.директор
Ирина Шумарова, в който не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва
тяхната основателност. Не оспорва фактите, че ищцата е била назначена по трудов
договор, считано от 17.09.2015 г., като трудовото й правоотношение е изменено с
допълнително споразумение от 01.01.2019 г. и с процесната Заповед №
73/15.07.2019 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, чрез налагане
на дисциплинарно наказание уволнение
Възразява срещу твърденията на ищцата
за несъставомерност на вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, с доводи,
че фактическото описание е в съответствие с дадената правна квалификация, а
именно: На 14.07.2019 г. служителят К. на работното си място - рецепцията на
хотел „Здравец“ - гр. Велинград в нарушение на служебните си задължение е
допуснала до периметъра и помещенията на хотела външни лица, без да провери
данните им и без да ги запише. Същевременно, А.К. е предоставила ключ на външни
лица за достъп до покрива на хотела, като не ги е придружила и не е поискала
разрешение от управителя на хотела за предприемане на тези си действия. С това
е допуснала нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа и трудовите
задължения, свързани с дейността, неспазване на техническите и технологични
правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Възразява, че за ищцата не е била
налице изрична заповед/забрана от ръководството на хотел „Здравец“, касаеща
недопускане на външни лица до периметъра на хотела. В тази връзка твърди, че
такова задължение й е вменено със заемането на длъжността
рецепционист/администратор, отразено в
длъжностната характеристика. Подобни задължения са й били вменени и
посредством Правилника за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на
„АРЕНА ХОТЕЛС“ ЕООД, гр. Велинград, влязъл в сила на 01.03.2018 г., с който е
била надлежно запозната.
Счита, че с действията и бездействията си, ищцата е нарушила редица
вменени й трудови задължения, с което е изложила на риск както гостите на
хотела, така също и имуществото на самото дружество-работодател.
Заявява, че ищцата писмено е потвърдила извършените нарушения в дадените от нея писмени обяснения във
връзка със случая, като в тях изрично е заявила, че е предоставила достъп на
външни лица до помещения на хотела, предоставила им е ключ от таванските
помещения на хотела, без да поиска разрешение за това от ръководството на
хотела и/или управителя.
С оглед тези обстоятелства, счита за правилно и законосъобразно наложеното на работника дисциплинарно
наказание уволнение, посредством Заповед № 73/15.07.2019 г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка
с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ.
По тези съображения се иска отхвърляне на предявените от А.К. обективно
съединен искове като неоснователни. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника
си адв.П., поддържа изцяло исковете. Подробни съображения излага в писмена
защита
В с.з. ответникът, чрез пълномощника
си адв.Г., оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни съображения в писмена
защита.
Съдът като взе предвид твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните
и не спорят, а и от представените ТД №44/17.09.2015г. и ДС № 16/01.01.2019г. към
него (л.7 и 8), както и направени записвания в Трудова книжка на ищеца, се
установява между ищеца А.К. *** да е съществувало трудово правоотношение за
неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до прекратяването му
на 15.07.2019г., ищеца да е работил по безсрочен трудов договор, както е заемал
последно длъжността „администратор хотел”.
Със Заповед № 73/15.07.2019г. (л.6) на
управителя на „АРЕНА ХОТЕЛС“ ЕООД-Велинград,
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ и вр.
чл.187,ал.1, т.3 и 7 КТ – поради налагане дисциплинарно наказание „уволнение“ е
прекратено трудовото правоотношение на А.К. за длъжността „администратор
хотел”, считано от 15.07.2019г.
В представеното от ищеца копие от тази
заповед няма данни кога е връчена на ищеца К., като в нея не посочена дата на
връчване нито е положен подпис на работника за получил. До колкото ищеца сам
твърди да му е връчена заповедта за уволнение на 15.07.2019г., с която на осн. чл.330, ал.2, т.
6 КТ е прекратен трудовия му договор, то и считано от дата на връчването й - 15.07.2019г.
дисциплинарно уволнение е наложено и трудовото правоотношение е прекратено.
Видно от обжалваната Заповед №
73/15.07.2019г. като мотиви - причини за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ е посочено, че на 14.07.2019г. работника на работното си място
–рецепцията на хотел „Здравец“ не е спазил основни длъжностни задължения: да
проверява данните от документите за самоличност и регистрира външни лица
намиращи се на територията на хотела. Нарушило е системите за сигурност, като
допуска непознати лица и им предоставя ключ от таванските помещения на хотела.
Не е поискала разрешение и не е уведомила управителя, нито друго служебно лице
за причините наложили това действие. Нарушението
било потвърдено и се признавало в обяснение вх.№ 15/15.07.2019г. от служителката.
Въз основа на така изложеното, като
мотиви, работодателят е приел да е осъществено нарушение на трудовата дисциплина
по чл.190, ал.1, т.7 КТ, като е изписана правната норма, но не и законовия
текст, който е „други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Вместо това са
изписан следния текст: „за неизпълнение на възложената работа и трудовите
задължения свързани с дейността, неспазване на технологични правила,
неизпълнение на законни нареждания на работодателя. което е „системни нарушения
на трудовата дисциплина“.
Действително работодателя не е
изпълнил изискването на чл.195 КТ в заповедта да посочи и законният текст, въз
основа на който се налага дисциплинарното наказание, а се е задоволил да посочи
само правната норма. Този недостатък на обжалваната заповед обаче не в
състояние да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй като с него не
нарушено правото на защита на работника. Отделно от това в мотивите си
работодателят е посочил, че извършеното нарушение е от видовете посочени в
чл.187, ал.1, т. 3 и 7 КТ „неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на законните нареждания на
работодателя“. Посочена е и дата на извършване на тези нарушения, нарушителя,
нарушението, наказанието и законовата норма, въз основа на която се налага.
При което и съдът намира, че
обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.195 КТ.
Ищецът сам твърди да са му искани
обяснения и да е дал такива. Видно от представените от ответника Покана от
15.07.2019г. са били искани писмени обяснения за извършено нарушение на трудовата
дисциплина на 14.07.2019г., изразяващо се в неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. На същия ден с вх.№ 15/15.07.2019г. от ищеца А.К. са дадени писмени обяснения. В
тях се сочи, че ищеца на 14.07.2019г. е била дневна смяна на рецепция. Към края
на смяната й дошъл един човек, средно висок, който казал, че трябва да постави
съоръжения. Позволила му да се качи и да ги постави и да остави ключа на
рецепцията. Малко по-късно дошли двама души, облечени като военни. Представили
се, че са от военния марш и искат само да видят как са поставени съоръженията и
слизат. Упътила ги и те след около 7-10 минути напуснали хотела. До края на
смяната й човека с фойерверките си тръгнал, паркирал си количката празна и напуснал хотела. След като я сменила
нощната смяна им казала, че ще има заря от покрива на хотела и после да
заключат и си тръгнала.
Безспорно се установява по делото, че
ищеца е дал писмени обяснения във връзка и с поканата на работодателя, още в същия
ден в който са му поискани обяснения /л.19 и 20/. И до колкото обяснения са
искани за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т. 3 и 7 КТ извършено
на 14.07.2019г., а дисциплинарното наказание
е наложено за тези нарушения то
изпълнена е процедурата предвидена в чл.193 от КТ за искане и даване на
обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание.
Дори в искането за даване на обяснения
да не изрично записано, че такива се искат за допускане на непознати лица и предоставяне
на такива на ключ от таванските помещения на хотела, а вместо това се искат за
неспазване на правила и неизпълнение на нареждания на работодателя, то в случая
ищеца е дал обяснения именно за това защо. При което и напълно е бил наясно, че
му се искат обяснения именно за това по вид неизпълнение на трудови задължения.
При тези данни съдът намира, че е
спазена от работодателя процедурата предвидена в чл.193 КТ за искане и даване
на обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина – неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя на 14.07.2019г.
Ето защо и съдът намира, че като цяло
обжалваната заповед № 73/15.07.2019г. не страда от пороци от формална страна и
като такава не подлежи на отмяна на формално основание, а следва спора за
законосъобразността й да се разгледа по същество – извършено ли е нарушението
на трудовата дисциплина от наказания работник и съответствали наказанието на
тежестта на нарушението.
По делото не спорно установеното, че
на ищеца за длъжността „администратор хотел е връчена длъжностна
характеристика, а и същото се установява от представената от ответника такава
/л.27/ връчена срещу подпис на ищеца на 02.01.2019г. Видно от нея с т.10 е вменено основно
задължение „Да не допуска физически достъп на неоправомощени лица до служебните
помещения. Да следи за правилно водене на регистърните книги и точно записване
на данните от документите за самоличност на външни лица. Да не предоставя пособия
за достъп (контролни чипове/ключове), без писмено разрешение от управителя на
хотела“. А и според чл.15, т.9 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ответника, като работник с цел намаляване
риска от инциденти и увеличаване на сигурността е вменено задължение - Да не
допуска физически достъп на неоправомощени лица до служебните помещения, , да
не представя пособия за достъп. Допускането на такива външни лица да става само
при съпровождане от служител на дружеството, след легитимация на рецепция и
разрешение от ръководството“. С въпросния Правилника за вътрешния трудов ред, в
сила от 01.3.2018г. ищеца А.К. е запозната срещу подпис в списък на запознатите
лица (л.26).
Не основателни съдът намира възраженията на
ищеца, че нямало нареждане на работодателя да не се допускат външни лица в
служебни помещения – в случая до покрива на хотела. Дори и такава нарочна
заповед да е нямало за конкретния случай, то такива са вменените на ищеца
трудови задължения с Длъжностна характеристика и с въпросния ПВТР, с които след
като е бил запознат срещу подпис, то и те са му бил известни.
От показанията на свидетелите на
ответника Емилия Дрикова и Боряна Бабучева- служители в ответното дружество,
при съвпадение на същите се установява следното: На ищеца са вменени трудови
задължения с Дл.Характеристика и ПВТР, такива каквито са описани по-горе. Установява се също, че действително на
14.07.2019г. докато е работила на рецепция, ищцата е дала ключ на човек
представил се за служител на общината, за да отиде на покрива на хотела с цел
поставяне на фойерверки. Няма данни, а не се твърди от ищеца този човек да
представил някакви документи, с които да се легитимира, като служител на
общината, нито неговите данни да са записани някъде. От показанията на
свидетелите, които се потвърждават и от дадените от ищеца писмени обяснения, се
установява още, че ищеца не уведомил нито управителя, нито прекия си
ръководител /в случая св.Бабучева/, че е предоставил достъп на въпросния човек
с фойерверките до покрива на хотела, като му е дал ключ за там. В резултата на
това не изпратено и придружаващ служител на това лице. Безспорно същото се
явява външно лице за хотела, което след като не негов служител, следва да се
легитимира, неговите данни да бъдат записани и да бъде придружено от служител,
в каквато и насока са правилата за сигурност. Установява се също, както твърди
ищцата, че в последствие още две лица са се качили на покрива. За тях също няма
данни, кои са и да са се легитимирали по някакъв начин, респективно данните им
да са записани и да уведомен някой за това, че те също отиват на покрива на
хотела, респективно да са придружавани от служител. Нещо повече в конкретния
случай, според показанията на тези свидетели управителя на ответното дружество
изрично е отказал да даде разрешение за поставяне на фойерверки на покрива на
хотел „Здравец“. Ако ищцата бе изпълнила вменените й трудови задължения, така
като са разписани, би могла и да научи за този отказ на управителя, но не го е
направила.
От представената извадка от Книга за
ключове, се установява още на въпросната дата 14.07.2019г. изобщо да няма
записване за получаване и даване на ключ за покрива на когото и да било – тоест
нито за вземането му от ищеца, нито за даването му на другиго.
Съдът кредитира с доверие показанията
на тези свидетел, тъй като лично са възприел фактите за които свидетелства, а и
се подкрепят от писмените доказателства. Всъщност те се подкрепят и от
показанията на св.Айрова –майка на ищцата, която също сочи да й е разказано да
е даден ключ от К. на лице, представило се за служител на общината за покрива
на хотела за поставяне на фойерверки на въпросния ден 14.07.2019г. А в
последствие и още две лица да са се качили на покрива.
Без значение е в случая, дали ищцата
познава от преди лице, представило се за служител на общината или не и дали
това лице е идвало и друг път, тъй като изключения от правилата за достъп на
външни лица не са предвидени. А дори и да го познава (като не му знае името),
то това не означава, че може да не го записва и да му дава ключ за служебни
помещения, какъвто е покрива на хотела.
Неоснователно е и възражението на
ищеца, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй в трудовите функции на
изпълняваната от нея длъжност не се включвало записване и регистриране на гости
на ресторанта, на басейна и на спа центъра на хотела, както и външни лица,
които не са гости на хотела, като куриери, доставчици на стоки, служители на
МВР, НАП, ВиК, ЕВН и други не се регистрирали и проверявали. Това е така, тъй
като посочения кръг от лица не посещават служебни помещения на хотела, а
правилата за сигурност са свързани именно с достъпа до служебни помещения.
Ето защо и съдът намира, че безспорно
се установява ищеца да е извършил деянието, за което му е наложено
дисциплинарното наказание, като е осигурил достъп на външни лица до служебни
помещения на хотела на работодателя, давайки им ключ за покрива, без да запише
данните им, без да уведоми никого и без да поиска разрешение за това от управителя или прекия си
ръководител. С което деяние безспорно на 14.07.2019г. е извършил вменените й
нарушения с длъжностна характеристика и ПВТР, които правилно са подведени от
работодателя, като нарушения от видовете
посочени в чл.187, ал.1, т. 3 и 7 КТ „неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на законните нареждания на
работодателя“. Тези нарушения на трудовата попадат именно в хипотезата на чл.
190, ал.1, т. 3 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциприна. А те са
тежки нарушения, тъй като с неизпълнението се нарушават правилата за
безопасност и се създава възможност за възникване на инциденти, които биха
могли и да бъдат с тежки последствия от вида увреждане на покрива, пожар, увреждане
на гости на хотела и много други.
Действително работодателят разполага с
възможност да не наложи дисциплинарно наказание на работника, само заради това,
че е допуснал външни лица за поставяне на фойерверки на покрива на хотела без
да се увери в тяхната самоличност и без да уведоми никого за да ги придружи,
или ако реши да наложи такова, то да е по леко от наложеното „дисциплинарно
уволнени“. Но с оглед данните по конкретния спор, съдът намира, че в случая
нарушенията са от такова естество, че е обосновано налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Поради което и до колкото както вече бе прието по-горе
, а в случая това са нарушения на правилата за сигурност, то те винаги изпълва състава на чл.190, ал.1,
т.3 КТ, което сам КТ определя като основание за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. При което и не налице и несъответствие на нарушението с
наложеното наказание по смисъла на чл.189 КТ. Всъщност ищеца и не е навел възраженията
в тази насока.
Ето и защо, съдът намира че не само
ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина за които е наказан, но и
те представляват именно тежки нарушения, за които според чл.190, т.3 КТ се
предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ . При което и наложеното такова е
съобразено с разпоредбата на чл.189 КТ, като критериите на чл. 189, ал. 1 ГПК
са приложени правилно във връзка с наложеното наказание за "тежки
нарушения на трудовата дисциплина", предвид правната характеристиката на
нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ,
отчитайки и укоримото поведение на ищеца, който дори не изразява съжаление за
извършеното незачитане на трудовата дисциплина.
Горе изложеното налага извода, че
работодателя правилно е определил вида на извършените от ищеца нарушения на
трудовата дисциплина, обжалваната уволнителна заповед не страда от пороци,
които да водят до отмяната и на формално основани, а и описаните в нея нарушения са и извършени от наказания
работник. Съобразена е и тежестта на извършените деяния с вида на наказанието
„дисциплинарно уволнение“. При което правилно и законосъобразно работодателя е
наложил на ищеца К. дисциплинарно наказание уволнение, като такова то не
подлежи на отмяна. А искът по чл.344, ал.1 КТ е неоснователен и като такъв ще
се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск
– основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователен се явява и
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - за присъждане на
обезщетение за оставане без работа един месец след уволнението в размер на
540лв., и като такъв също ще се отхвърли.
С
оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
На
осн. чл.78, ал.3, вр.чл.78, ал.8 ГПК и оглед изхода на делото ответника има
право на разноски, като е представляван от адвокат, претендирал е разноски и е представил
доказателства са направени такива в размер на 800,0лв., съгласно списък по
чл.80 ГПК.
Ищеца е релевирал възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ответника.
Това възражение съдът намира за неоснователно,
по следните съображения: Видно от представения
ДПЗС, в него изрично е записано, че ответника се задължава да заплати на
пълномощника адв.Г. възнаграждение от 800лв. по банков път. Тази сума е платена
по банков път, за което са представени доказателства. Съгласно чл.7, ал.1 от НМРАВ
за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на
работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2“. ДПЗС е
сключен на 12.09.2019г., а и към момента от 01.01.2019г. минималната за
страната работна заплата е 560лв. При което за иск по чл.344, ал.1, т. 1 КТ
адвоката има право на възнаграждение в размер на 560лв. По иска по чл.344,
ал.1, т.3, съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.1 при цена на този иск от 540лв.,
адв.възнаграждение е 300лв. Тоест общо за двата иска по чл.344 КТ адвоката има
право на възнаграждение от 860лв., което е по-малко от претендираното такова от
общо 800лв изплатено по банков път и като такова не подлежи на намаляване. Поради което и ще му се присъдят такива в
размер на 800,0 лв., която и сума ще се
осъди ищецът да му заплати.
До колкото делото е с предмет трудов
спор и ищеца е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, предвид
изхода на делото направените такива немогат да се възложат на ответника, а
остават за сметка на съда.
По изложените съображения,
Велинградски районен съд, V гр.състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Я.К.,
ЕГН ********** ***, против „АРЕНА ХОТЕЛС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
пл.“Николай Гяуров” №1, по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ - за признаване незаконно наложеното му
дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповеди № 73/15.07.2019г.,
с които е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
както и осъждане на ответника да заплати сумата от 540,0лв. – обезщетение за
оставане без работа един месеца след уволнението, считано от 15.07.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Я.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „АРЕНА ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, пл.“Николай Гяуров” №1, СУМАТА от 800,0 лв. /осемстотин лева/, разноски по производството за адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено на
страните изготвянето на решението – 17.09.2019г., а копие от същото да им се
изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)