РЕШЕНИЕ
№ 10.05.2010г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд
гражданска колегия
на двадесет и осми април две хиляди и десета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива Димитрова
секретар:
М.Л.
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело №202 по описа на РС-Свиленград за 2010г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. чл.49, ал.3 от СК за допускане на
развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с
произнасяне по вината.
Образувано е по искова молба на Д.М.В., ЕГН:********** *** против А.С.В., ЕГН:**********
***, в
която се сочи, че с ответника сключили граждански брак на 21.08.1974г., от
който имали родени шест вече пълнолетни деца. Твърди, че са във фактическа
раздяла от около 20 години, вследствие на проявена безотговорност към
смейството
от страна на ответника. Сочи, че ответникът напуснал семейството, като не се интересувал за
нея и децата и доскоро самите те не знаели къде живее той. Бракът им
съществувал само формално и не желае неговото запазване. Твърди още, че не
притежават семейно жилище, както и че желае да бъде възстановено предбрачното й
фамилно име – Минечва. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да
се прекрати сключения между тях граждански брак, да бъде възстановено
предбрачното фамилно име на ищцата - Минечева и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се
изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. Не
оспорва, че са във фактическа раздяла от около 20 години и че децата им са
навършили пълнолетие, както и че не притежават семейно жилище. В съдебно
заседание заявява, че вина за разстройството на брака имала и ищцата.
След преценка,
поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
На 21.08.1974г. в гр.Свиленград, видно от представеното Удостоверение за сключен
граждански брак №036239, издадено от Община Свиленград, страните Донка Минчева
и А. Вълиев са
сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански
брак №66 от Община
Свиленград,
като
съпругата е приела фамилното име на съпруга си - В.. Представено е декларация за
идентичност на лице с различни имена, съгласно която имената Илия Стефанов В. и
А.С. Велиев са имена на едно и също лице.
От брака си имат родени шест вече навършили
пълнолетие деца. Не е спорно по делото, че не притежават семейното жилище.
Страните
по делото не спорят и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, както и
че са във фактическа раздяла от около 20 години и че не поддържат никакви
контакти помежду си. У съпрузите не е налице желание и воля да заздравят формално
съществуващия си брак.
Страните по делото не ангажираха гласни и
други писмени доказателства.
При така установените данни по
делото, РС-Свиленград намира за доказано настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което се потвърждава от изключително дългия период от
време на фактическа раздяла между съпрузите, продължила около 20 години, което
обстоятелство не е спорно между страните по делото. При толкова дълга
фактическа раздяла е невъзможно заздряването на формално съществуващия брак,
който се явява лишен от дължимото му се според закона и морала съдържание. У
съпрузите не е налице взаимно уважение и обич, същите са прекъснали връзката
помежду си и така настъпилото отчуждение между тях не представлява временно и
преходно състояние, което да може да бъде преодоляно. Формалното съществуване
на подобен граждански брак не е в интерес не само за страните по делото, но и
за обществото, поради което е безпредметно неговото запазване.
Доказателства за вината за така
настъпилото непоправимо разстройство на брака не се ангажираха от нито една от
страните по делото, въпреки дадените с доклада по делото указания в тази
насока. По тези съображения недоказани остнаха твърденията на ищцата В., че
вина за разстройството на брака има единствено отвтеникът В. вследствие на
неговата дезаинтересованост към семейството, проявената безотговорност към
задълженията му на съпруг и баща и напускането на семейството без да уведоми за
местонахождението си. По тези съображения следва да се приеме, че вина за
разтройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като с оглед твърденията им
нито един от тях не е положил никакви усилия за заздравянето на брака и
спасяване на семейството си.
Съдът не следва да се произнася
относно семейното жилище и родителските права, тъй като по делото не е спорно,
че децата, родени от брака са навършили пълнолетие към момента и че семейно
жилище не притежават, поради устройването на съпрузите на различни места.
Що се отнася до фамилното име,
съдът следва задължително да се произнесе по този въпрос съгласно чл.53 от СК и
искането на ищцата в този смисъл следва да се уважи, като се възстанови
предбрачното й фамилно име – Минчева.
По
изложените съображения следва да се допусне развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, настъпило по вина и на двамата съпрузи. Следва да се
възстанови предбрачното фамилно име на съпругата – Минчева.
На основание чл.329,
ал.1 от ГПК и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателния размер на таксата по допускане на развода
да е 25,00 лева. Като взе предвид,
че ищцата при завеждане на исковата молба е внесла 25 лв. ще следва да бъде
осъден ответникът В. да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната
власт по сметка на РС-Свиленград държавната такса по допускане на развода в
размер на 25,00 лв.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК и предвид
вината и на двамата съпрузи за разстройството на брака, разноските по делото
остават в тежест на всеки един от тях така, както ги е направил, поради което в
полза на ищцата В. разноски не следва да се присъждат.
Така
мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, във връзка с чл.49 ал.1, вр. чл.49,
ал.3 от СК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между Д.М.В., ЕГН:********** *** и А.С.В., ЕГН:********** (имена по Удостоверение за
граждански брак №036239 на ГНС-Свиленград), с имена по
лична карта Илия Стефанов В., ЕГН:********** ***, като прекратява гражданския брак сключен
между тях на 21.08.1974г. в гр.Свиленград с акт за граждански брак №66 на Община Свиленград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи.
ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното фамилно име на съпругата Д.М.В., ЕГН:********** ***, която след прекратяването на
брака ще носи фамилно име - МИНЧЕВА.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН:**********,
с имена по лична карта Илия Стефанов В., ЕГН:********** *** да заплати в полза на Държавата по
бюджета на Съдебната власт, по сметка на
РС-Свиленград държавна такса по допускане на развода в размер на 25,00 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: