Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 20.02.2017 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 7159/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът Д.П.Ф. з.д. твърди, че по силата на договор за изработка, сключен с ответника Ф.Г. ЕООД, извършил точно в качествено и количествено отношение възложените строително-монтажни работи, но ответникът не заплатил в цялост дължимото за тях възнаграждение. Незаплатено останало възнаграждение в размер на 102 000 лв. /по фактура № 832/10.07.2013 г. - за сумата от 32 580,18 лв. и по фактура № 899/01.08.2013 г. за сумата от 69 419,82 лв./. Поддържа, че поради забавата в плащането ответникът дължи и неустойка, която, изчислена върху стойността на незаплатените СМР и за период на забавата от падежа по всяка фактура до 11.11.2015 г., възлиза на 19 325,30 лв. Претендира посочените суми, ведно със законна лихва от предявяване на иска до погасяването и разноски.
Ответникът Ф.Г. ЕООД оспорва исковете при твърдението, че е заплатил такава част от възнаграждението, която съответства на извършените от изпълнителя дейности; че част от дейностите възложителят извършил сам и тяхната стойност, равна на претендираното възнаграждение, не подлежи на заплащане поради липса на престиране. Поддържа, че ищецът не е имал техническа възможност да изпълни в цялост възложените СМР, както и че не е имал право да превъзлага извършването им другиму. Оспорва настъпването на изискуемостта на вземането, вкл. поради липсата на надлежно съставени актове за приемане на работата. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за изработка на строителни дейности.
Безспорно между страните е сключването на договор от 08.05.2013 г., по силата на който ищецът се е задължил да изпълни СМР по основен ремонт на 73 броя санитарни възли в бл. 10 на студентски общежития на Национална музикална академия Проф. П.В., а ответникът – да заплати /с междинни и окончателно плащане/ възнаграждение в общ размер от 193 252,96 лв. с ДДС. Безспорно е също, че възложените дейности обективно са извършени - в пълен обем и качествено, като обектът е предаден от ответника на неговия възложител съобразно уговореното.
Спорен е въпросът, дали ищецът е изпълнил тази част от СМР, за която претендира процесното възнаграждение. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Изпълнението като факт може да бъде доказано както чрез пряко доказване извършването на СМР, така и чрез доказване на факта на приемането му от възложителя. В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е осчетоводил процесните фактури, а впоследствие е потвърдил дължимостта на сумата от 102 000 лв. с писмо-потвърждение от 31.01.2014 г. /л. 21/. Доказателство за пълното изпълнение на ищеца е и издадената от законния представител на възложителя референция /л. 44/, в която е удостоверено, че „обектът бе изпълнен от ДП Ф. з.д.“.
Тези доказателства са достатъчни, за да се обоснове фактическият извод, че възложените СМР са изпълнени от ищеца – именно защото той е техен изпълнител, възложителят е потвърдил чрез осчетоводяване и последвали извънсъдебни признания наличието на дълг в процесния размер. Доколкото фактурите са осчетоводени след съставяне на протоколите за приемане на СМР /№ 2 и № 3/, което е видно от датите на издаването им, то обстоятелството, дали протоколите, удостоверяващи количеството СМР, са подписани от лице с представителна за ответника власт, е ирелевантно – при условията на чл. 301 ТЗ действията по приемане, извършени от Силвия Бончева, се явяват потвърдени от възложителя /вкл. чрез изходящи пряко от законния му представител документи, каквито съставляват писмото-потвърждение и референцията/. По-късното противопоставяне /направено в отговора/ е без правен ефект.
Действително, в хода на изпълнението ищецът е удостоверил забавяне и трудност в постигане на заложения обем – съгласно съставения на 07.06.2013 г. протокол страните са констатирали „значително изоставяне“, „голяма опасност от неизпълнение“ и липса на обезпеченост на строителната площадка „с достатъчно работна ръка“. Според съставената количествено-стойностната сметка за неизпълнените работи тяхната стойност възлиза на 102 000,16 лв. Тези документи, макар че удостоверяват неизгодни за изпълнителя факти, не са годни да обосноват поддържаното от ответника твърдение – че до окончателното приемане на работата изпълнителят не е изпълнил сам дейностите, посочени като неизпълнени в количествено-стойностната сметка. Видно е, че признанието на неизгодния факт е към дата, предхождаща значително действията по окончателно приемане на работата, изразяващи се в осчетоводяване на фактурите. Именно с по-късното потвърждение от страна на възложителя на наличие на задължение за заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение ответникът е признал извънсъдебно, че изпълнението е било точно в количествено отношение. Ето защо фактически необосновано е твърдението на ответника, изложено в писмената защита, че след осчетоводяване на фактурите, издадени през юли и август 2013 г. „при надлежното изготвяне на приемо-предавателен протокол са установени редица несъответствия и това е било надлежно документирано с протокола от 07.06.2013 г. Нещо повече – представените от ответника протокол и количествено-стойностна сметка за неизпълнени работи сочат наличие на затруднение при изпълнение на работата към момента на тяхното съставяне, но не доказват твърдяната теза, че тези дейности – обективно извършени според заключението на СТЕ – са били извършени впоследствие от другиго, а не от ищеца или за негова сметка /ответникът се е задължил да осигури работна ръка, но не може да се направи извод, че това е следвало да стане/станало е за негова сметка/.
Косвено пълното изпълнение се доказва и от заключението на ССчЕ относно осчетоводените разходи на изпълнителя – същите съответстват по стойност на изпълненото. Обстоятелството, че договорите, сключени между ищеца и трети лица във връзка с изпълнение на части от процесната работа, не са с доказана автентичност, е ирелевантно – установява се, е ищецът е правил редовни осчетоводявания на разходите и дейностите по процесния договор, като е осчетоводил издадени от трети лица фактури. Изводът на вещото лице Г. за редовно водено от изпълнителя счетоводство мотивира съда да приеме, че вписванията на фактурите за извършени разходи касаят именно разходите по процесния договор. Този извод се подкрепя и от обективираното в самите фактури – като вид на фактурираните стоки/действия и момент на издаване същите съответстват на задължението на ищеца към възложителя.
Точното изпълнение и приемането на работата могат да се установят с всички доказателствени средства, като липсата на съставени протоколи по нормативно установена форма не е основание нито за неприемане на работата, щом тя е изпълнена точно, нито за отказ от заплащане на възнаграждение. Ето защо съдът не обсъжда наведените твърдения за липса на съставен констативен акт обр. 15 съгласно Наредба 3/2003 г. – необходимостта от съставяне на такива актове и тяхното несъставяне водят до последици извън облигационното отношение по изработка, в което предмет на изследване е не документирането на работата, а нейното обективно извършване съобразно уговореното.
Възражението на ответника за недължимост на процесното възнаграждение поради забрана за превъзлагане е неоснователно – нарушаването на договорно поето задължение да не се превъзлага извършването на работата може да доведе до отговорност за вреди на изпълнителя, ако такива са настъпили в причинна връзка с превъзлагането, но не и да отпадне задължението за плащане на възнаграждение, щом работата – макар и извършена чрез неразрешено превъзлагане – е приета като извършена без недостатъци.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи остатъка от общия размер на уговореното възнаграждение и искът следва да бъде уважен.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Страните са постигнали неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от забавеното плащане – съгласно чл. 21, ал. 3 от договора при забава възложителят дължи неустойка в размер на 0,05 % от възнаграждението за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора. Неустоечната клауза се явява в съответствие с добрите нрави с оглед размера, наличието на краен предел за начисляване, липсата на други обезпечения и съществения характер на обезпеченото задължение.
Ответникът е изпаднал в забава с приемане на работата и от момента на приемането й, вкл. когато то е потвърдено при условията на чл. 301 ТЗ.
Съгласно заключението на ССчЕ, размерът на дължимата неустойка за периода от падежа по всяка фактура до 11.11.2015 г. възлиза на 19317,63 лв. До тази сума следва да бъде уважен искът.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 6452,60 лв.
Ответникът претендира само разноски за вещо лице. Доколкото те са направени за доказване по иска, приет от съда за изцяло основателен, то извършването им не следва да се възлага в тежест на ищеца независимо от частичното отхвърляне на иска за неустойка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Г. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Т. Ф. з.д. ЕИК ********, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД сумата от 102 000 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за изработка от 08.05.2013 г. съгласно фактури № № 832/2013 и 899/2013, ведно със законната лихва от 12.11.2015 г. до погасяването, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 19 317,63 лв., представляваща неустойка за забава лихва за забава върху главницата за периода от падежа по всяка фактура до 11.11.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 452,60 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 ЗЗД до пълния размер от 19 325,30 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: