Решение по дело №96/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                                Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е   №79

                                       гр.Кюстендил, 05.05.2020г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                                                     ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.ч.гр.д.№96/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

 

Делото е образувано по жалбата на адв.Ю.Д.от АК-Кюстендил, в качеството й на пълномощник на Р.М.Ф., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.„Солун“ №1, ет.1, против разпореждане от 28.01.2020г. на ДСИ при РС-Дупница по изп.д.№20191510402119, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по посоченото дело.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е неправилен, тъй като от една страна, ДСИ не е съобразил, че длъжникът по изпълнителното дело Р.Ф. не е поискал прекратяване на производството за цялото вземане по изпълнителния лист, а за част от него – само за вземанията преди месец декември 2014г., а от друга страна се поддържа приложимост на разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане. 

Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство - КР. Ф.В., чрез особения му представител адв.А.К.К., е подал възражение, в което оспорва жалбата и изразява становище, че ДСИ правилно и законосъобразно се е позовал на чл.115 ал.1 б.„а“ от ЗЗД, приемайки, че давност между родители и деца не тече, докато родителите упражняват родителските права. Счита също така, че дължимите суми за издръжка не са погасени по давност. Моли отхвърляне на жалбата.

Съдебният изпълнител не представя мотиви.

ОС-Кюстендил, в настоящия му състав счита, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 2-седмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК (атакуваното разпореждане е съобщено на 03.02.2020г., а жалбата е постъпила в същия ден), от страна, която има право на жалба – длъжника по изпълнителното дело, и срещу подлежащо на съдебен контрол действие на съдебния изпълнител (чл.435 ал.2 т.6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.).

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, по същество приема, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Изпълнителното дело е било образувано пред ДСИ при РС-Дупница по молба на КР.Ф.В. (****), роден на ***г. в Могуер (Испания), чрез особения му представител адв.А.К.К.от АК-Кюстендил, на адрес: гр.Дупница, ул.„Николаевска“ №13, въз основа на изпълнителен лист, издаден от ОС-Кюстендил по ч.гр.д.№80/2019г., по силата на който Р.М.Ф., роден на ***г., с постоянен и настоящ адрес ***, е осъден да заплаща на КР.Ф.В. (****), роден на ***г. в Могуер (Испания), издръжка в размер на 350 злоти месечно, считано от 09.10.2006г., платени от горе до 15 число всеки месец, заедно със законната лихва в случай на закъснение на плащането на всяка от вноските, платени на ръка на майката на малолетния – А.В. – П..

На Р.Ф. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 17.12.2019г.

С молба от 23.01.2020г. длъжникът, чрез пълномощника му адв.Динева, е поискал частично прекратяване на делото и преизчисляване на дължимите суми, чрез отпадане на задължението му за плащане на издръжка за периода от 09.10.2006г. до месец декември 2014г., позовавайки се на изтекла давност, поради пропускане от страна на взискателя на срока по чл.117 ал.2 от ЗЗД и възможността в тази хипотеза издръжка да се търси само за пет години назад. 

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оказал да прекрати изпълнителното производство по така образуваното изп.д.№20191510402119, с мотив, че съгласно чл.115 ал.1 б.„а“ от ЗЗД давност не тече между родители и деца, докато последните упражняват родителски права.

Крайният извод на ДСИ е правилен, макар и не поради възприетия от съдебния изпълнител правен довод.

В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Сред предвидените от закона лимитативни хипотези не фигурира възможността за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането. Тогава същият ще следва да прекрати изпълнителното производство, но на основание чл.433 ал.1 т.3 или т.7. Ако длъжникът счита, че вземането, обективирано в изпълнителния титул не съществува, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл.439 от ГПК, установявайки, че вземането не съществува, въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в т. ч. и позовавайки се на изтекла погасителна давност за част или за цялото вземане. При положение, че съдебният изпълнител не е компетентен в рамките на изпълнителния процес да направи такава преценка, а жалбоподателят следва да защити правата си по исков ред, то и съдът по реда на обжалването в производството по чл.436 от ГПК също не може да я извърши. Касае се в случая за наведено материалноправно възражение, наличието или отсъствието на което може да се преценява само по исков ред, в състезателно производство с участието на двете страни.

В контекста на изложеното, ДСИ правилно е постановил отказ за прекратяване на производството, респ. на част от него, въпреки че не е следвало да извършва преценка дали вземането се е погасило по давност изцяло или отчасти или не. 

Горните доводи очертават неоснователността на подадената жалба, която следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на адв.Ю.Д.от АК-Кюстендил, в качеството й на пълномощник на Р.М.Ф., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.„Солун“ №1, ет.1, против разпореждане от 28.01.2020г. на ДСИ при РС-Дупница по изп.д.№20191510402119, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по посоченото дело.

 

Решението е окончателно и не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.