Решение по дело №1905/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260387
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 28 ноември 2020 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20201100901905
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/18.11.

      Година 2020

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на четвърти ноември

Година 2020

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 1905 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл. 742 ТЗ.

 

Производството е инициирано от името на „Н.М“ ЕООД. Твърди се, че от 14.07.2015 г. дружеството е спряло плащанията си като не е в състояние да посрещне публичните си задължения и задължения към търговци. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. С., поддържа молбата.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

В обявения счетоводен баланс за 2011 г. молителят отчита краткотрайни активи на стойност 291 х.лв. и дългосрочни задължения към финансови предприятия на стойност 116 х.лв. Отчетено е превишение на плащанията в размер на 36 х.лв. спрямо постъпленията в размер на 11 х.лв., явяващо се тенденция предвид показаните данни за предходния отчетен период с постъпления от 18 х.лв. при плащания от 34 х.лв. Длъжникът признава в иницииращата молба да има задължение към „Ю.Б.“ АД за главница в размер на 313784,39 лв. е посочена като дължима ведно със законна лихва от 15.12.2011 г., а за периода 21.05.2010 г. – 14.12.2011 г. е начислена като дължима и сума от 50617,12 лв. и лихва в размер на 2864,16 лв. за периода от 21.04.2010  г. (посочената 2019 г. в молбата и удостоверението по л. 37 от делото очевидно е сгрешена) до 14.12.2011 г. Тези данни са възпроизведени и в представеното удостоверение по изп.д. № 20199160400138, преобразувано по препращане на изп.д. № 94/2012 г. на ДСИ при РС-М. въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 468/2011 г. от 08.09.2020 г.

В удостоверение изх. № 7392/09.09.2020 г., издадено по изп.д. № 20158810400100 се установява признато вземане със съдебно решение и издаден изпълнителен лист на 16.12.2010 г. в полза на Ч. ЕООД за главница в размер на 4907,74 лв. Удостовереното като подлежащо на принудително изпълнение към 16.12.2010 г. и съществуващо към 09.09.2020 г. вземане налага да бъде класифицирано с баланса като краткосрочно, което обаче не се установява.

От представения в Агенция по вписванията, но необявен отчет за 2012 г., отново е отчетено превишение на плащанията спрямо постъпленията като отрицателният резултат възлиза на 83 х.лв. без да са показани краткосрочни задължения към финансови институции, доставчици или други задължения. Отчетена е загуба от дейността на предприятието за финансовата година.

Видно от представения в Агенция по вписванията, но необявен ГФО за 2013 г. плащанията отново превишават стойностно постъпленията, макар и само с 4 х.лв. при отчетено значително увеличаване на приходите от основната дейност. Отново дружеството отчита загуба от дейността на предприятието за финансовата година.

От заключението на вещото лице финансово-икономическа експертиза се установява, че още към 31.12.2014 г. задълженията на дружеството не са били имуществено обезпечени – активите са определени на 474 х.лв., а задълженията – 581 х.лв. Към 31.12.2015 г. е налице задълбочаване на това състояние, запазило се периода 2016 г. – 2019 г., поради неосъществявана дейност. През 2020 г. състоянието е рязко влошено предвид продажбата на отчитания през проверявания период дълготраен актив на дружеството – недвижим имот на балансова стойност към 2019 г. от 380 000 лв. През 2014 г. дружеството отчита и краткотрайни активи на обща стойност 84 х.лв. при преобладаващ дял на паричните средства от 76,19 %. За периода 2015 г. – 2019 г. краткотрайните активи възлизат на 80 х.лв. като 77,50 % са парични средства. Към 30.09.2020 г. данните показват спад в стойността на краткотрайните активи до 19 х.лв. като 8 х.лв. от тях са суровини и материали, който актив не показва промяна и за периода 2015 г. – 2019 г., а 9 х.лв. – други вземания при отчетена стойност от 8 х.лв. за периода 2015 г. – 2019 г.

През 2014 г. дружеството отчита пасиви на обща стойност 581 х.лв., от които краткосрочни – 3 х.лв., класифицирани като други задължения с преобладаващ дял – 94,15 % към финансови предприятия. През 2015 г. е отчетено намаление с 2 х.лв. на задълженията към доставчиците и увеличение с 1 х.лв. на други задължения при обща стойност на задълженията от 580 х.лв. от тях краткосрочни 4 х.лв. Този показател е запазен през периода 2016 г. – 2019 г. като през 2020 г. е отчетен спад на задълженията към финансови предприятия до 354 х.лв. при запазване стойностното изражение на останалите показатели и прекласификация на задължения към доставчици на стойност 29 х.лв. от дългосрочни в краткосрочни.

             

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

 

Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се обезценява видимо тяхната стойност, съответно поддържане на съответствие между стойностното изражение на имуществото и поеманите задължения. Както невъзможността за своевременно погасяване на изискуемите парични задължения препятства така и поемането на задължения, превишаващи стойностно притежаваното имущество, накърнява публичния интерес от стабилност в търговския оборот. Наличието на което и да било от тези обстоятелства обуславя развитие на производство по несъстоятелност с цел да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и да бъде осигурена възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.

Законоустановената цел на производството придава приоритет на кредиторовите интереси, а търговецът е задължен, когато се проявят указаните вече предпоставки, в кратък срок да инициира производството. Тази специфика изключва утвърденото с чл. 6 ал. 1 ГПК диспозитивно начало. В тази насока и нормата на чл. 621а ал. 1 т. 2 овластява съда по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения. Понеже длъжникът, иницирайки производството не отстоява свой интерес, а изпълнява вменено му задължение съдът не е обвързан нито от посоченото в молбата основание за откриване на производство, нито от указаната начална дата на неприемливото финансово състояние. Ето защо настоящият състав приема, че дължи служебно да изследва и двете предвидени от закона основания за откриване на производство по несъстоятелност като с оглед утвърдените средства за последващо попълване на масата, меродавна следва да бъде по-ранната дата.

Законът задължава търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност, да огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува  (арг. от чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).

Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между активи и пасиви с цел своевременно посрещане на произтеклите от дейността парични задължения. При отчитане на падежиралите задължения към 31.12.2011 г. на Юробанк и Ч. на обща стойност 372 х.лв. се оказва, че още към тази дата стойността на краткосрочните задължения превишава стойността на краткотрайните активи на обща стойност 291 х.лв., представени като касова наличност 162 х.лв., стоки 6 х. лв. и вземания 123 х.лв. През 2012 г. е оповестено събиране на вземания на стойност 111 х.лв. като същевременно са извършени плащания на стойност 203 х.лв., а като други приходи от основната дейност са отчетени 11 х.лв. при извършени плащания в тази насока в размер на 8 х.лв. Тези данни, както и трайно утвърдения спад в дейността, довело и да преустановяването й за част от изследвания период сочи на трайно влошаване на финансово-икономическото състояние на търговското предприятие още към 31.12.2011 г.

 Съгласно чл. 742 ТЗ невъзможността търговецът да посрещне всички свои задължения с имуществото, което притежава, го определя като свръхзадължен. Данните от отчета за 2011 г. показват налично имущество, което може да бъде проследено и в следващите отчети, покриващо установените задължения към 31.12.2011 г. дори и да се приеме, че указаните в баланса 116 х.лв. не включват задълженията към „Ю.Б.“ АД. Нормата на чл. 742 ТЗ не придава значение на статуса на вземането и безпредметно остава изследването на въпроса дали и към кой последващ момент е настъпила свръхзадълженост.

По изложените съображения съдът приема за налични предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на молителя с начална дата 31.12.2011 г.

По делото не се установява молителят да разполага с имущество, достатъчно да обезпечи посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Не се установява необходимата и указана на кредиторите сума да е била внесена както в посочения срок, така и към момента на постановяване на решението. При тези обстоятелства ответникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, а производството – да бъде спряно.

 

По разноските

В тежест на масата на несъстоятелността следва да бъде възложена дължимата за настоящото производство държавна такса.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.М“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2011 г.

ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Н.М“ ЕООД, ЕИК *******.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на търговското предприятие.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.М“ ЕООД, ЕИК *******.

СПИРА производството по т.д. № 1905/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че при непоискано възобновяване на производството в едногодишен срок, считано от обявяване на решението в търговския регистър и привнесена сума в размер на 4000 лв. за посрещане началните разноски, съответно доказано имущество на длъжника, годно да обезпечи посрещането им, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на търговеца от търговския регистър.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 изр. първо ГПК вр. чл. 620 ал. 1 изр. второ ТЗ „Н.М“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 250,00 лева – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.

Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

СЪДИЯ: