МОТИВИ
към присъда №39 от 26.03.2012
година по НОХД№137/2012 година описа на
Елховски районен съд
Производството пред ЕРС е образувано
по внесен от Районна Прокуратура - Елхово обвинителен акта по БП № 110/2012
година на РУП – Елхово, против подсъдимата М.А.Н. *** за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В
с.з., участващият по делото прокурор поддържа предявеното против подсъдимата
обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна. Пледира за признавана не подсъдимата за виновна по
предявеното и обвинение и осъждането и при условията на чл.58а, ал.4 от НК във вр. чл.55 от НК, конкретно предлага на
подсъдимата да бъде наложено наказание пробация
с пробационни мерки по чл. 42а, ал.1, т.1 и т.2 от НК, всяка от които за срок
от една година.
Подсъдимата
М.Н. ***. лично и със служебен защитник – адв. Б. от ЯАК.
Прави самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК - признава се за виновна по
предявеното й обвинение, признава фактите и обстоятелствата изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимата изразява
становище за доказаност на обвинението и пледира при
определяне на наказанието на подзащитната му съдът да вземе предвид не само
факта, че делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, но и наличните според него смекчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства – добросъвестното й процесуално поведение във фазата
на ДП, с което е спомогнала за разкриване
на обективната истина по делото, възстановяване от нейна страна на част от причинените от
деянието имуществени вреди, младата
възраст на подсъдимата, чистото й
съдебно минало. Становището на защитника на подсъдимата по вида и размера на
наказанието е за определяне на наказание пробация със задължителните
пробационни мерки по т.1 и т.2 на
чл.42а от НК за срок - минималния
предвиден от закона. При последната си дума подсъдимата изразява съжаление за извършеното.
От фактическа
страна, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Подсъдима по делото е М.А.Н.,
с ЕГН **********, българска гражданка, с основно образование, неосъждана,
безработна.
Подсъдимата М.А.Н.
живее от около 10 години в с.Лесово със семейството си. Същата и св.Д.Т. *** -
пострадал по делото са се познавали. На 17.03.2012г. сутринта подсъдимата видяла,
св.Д.Т.Т. да изкарва животните си от
двора и да се отдалечава от дома си.
Седмица – две по-рано подсъдимата Н. посетила пострадалия в дома му, находящ се
на ул.„Антон Страшимиров”№11, и видяла къде св.Т. държи парите си – в плик под
дюшека на леглото си. На 17.03.2012г. сутринта, подсъдимата Николава,
след като видяла Т. да се отдалечава от дома си решила да се възползва от
отсъствието му и да влезе в дома му с цел да открадне пари. Веднага, след отвързала
сезала и синджира, с които Тнев
бил завързал дворната си врата и влязла
в двора, после отишла до стаята, където спял Т. и влязла през незаключената
врата, повдигнала дюшека и взела от плика
с парите на св.Т. сумата от 270.00 лв.- 2 банкноти от по 100.00лв., една
банкнота от 50.00 лв. и една банкнота с номинал 20.00 лв. Веднага след това
подсъдимата Н. излязла от стаята и напуснала двора, като дворната врата завързала отново със сезала и синджира и се прибрала в дома си. След това
подсъдимата тръгнала за град Елхово, където похарчила част от откраднатата сума
и по обяд се прибрала отново в дома си в с.Лесово. Приблизително по същото
време пострадалият установил, че някой е влизал
в дома му, забелязал, че одеялото
на леглото е дръпнато и при проверка на парите установил, че от сумата от 900.00
лв., която държал в плика липсват 270.00
лв. – 2 банкноти от 100.00лв, една от 50.00 и една от 20.00 лв. Същият веднага
сигнализирал РУП- Елхово, чиито служители след провеждането на оперативно
издирвателни мероприятия установили, че извършител на кражбата е подсъдимата М.Н..
Последната с протокол за доброволно предаване от 17.03.2012 година предала 1 бр. банкнота с номинал от
100.00 лв. със сериен № АГ 9300157, открадната от св.Т.. Във връзка с предадената от нея
банкнота подсъдимата саморъчна вписала в протокола за доброволно предаване, че
това е банкнота, която е останала от кражбата, която извършила същата
сутрин от къщата на Т.. С разписка
от 20.03.2012 година банкнотата от 100
лв. е била върната на пострадалия Д.Т. от органите на разследването.
Видно от приложената по делото справката за съдимост на
подсъдимата, тя не е осъждана.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направените от
подсъдимата самопризнания, от събраните в хода на ДП гласни доказателства –
обясненията на подсъдимата, показания на свидетелите Д.Т. и З.С.,
както и от писмените доказателства по делото – протокол за доброволно предаване
от 17.03.2012г., разписка от 20.03.2012
година, справка за съдимост на подсъдимата. Гласните доказателства,
съдът кредитира изцяло като логични, последователни, кореспондиращи си.
Писмените доказателства, като редовни от външна страна също се кредитират от
съда.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимата Н. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 НК тъй като на
17.03.2012г. в с.Лесово, обл.Ямболска, от жилищен имот находящ се на
ул.„Антон Страшимиров”№ 11, действайки като извършител отнела чужди движими
вещи – пари в банкноти в размер 270.00 лева от владението на собственика им Д.Т.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е
извършено съставомерно деяние – кражба. От обективна страна подсъдимата на
17.03.2012г. сутринта в с.Лесово, обл.Ямбол от дом
находящ се на ул. “Антон Страшимиров” №11 отнела чуждите движими вещи, а именно
парична сума от 270.00 лв, в банкноти с номинал
100.00лв. /2бр./; 50.00 лв. и 20.00 лв. от владението на собственика им Д.Т. ***
с намерението противозаконно да ги присвои. С действията си подсъдимата,
действайки като извършител е прекъснали фактическата власт върху вещите предмет
на престъплението на досегашния им
собственик - Д.Т. и е установила своя фактическа власт върху същите.
Авторството на деянията се установява по безспорен начин както от
самопризнанията на подсъдимата, така и от показанията на свидетеля С. и
писменото доказателство – протокол за доброволно предаване, които ги подкрепят
изцяло.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимата -
същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването на тези последици. Съзнавала е, че лишава от
фактическата власт досегашния собственик на вещите, предвиждала е преминаването
им в нейна фактическа власт и пряко е целяла установяването й.
На лице е било
и изискуемото се от закона намерение за този вид престъпление – да се присвои
противозаконно веща предмет на престъплението, който извод се подкрепя и от
обстоятелството, че в последствие подсъдимата се е разпоредила с
инкриминираните вещи като със свои, като
е похарчила част от тях.
Относно наказанието: При определяне на вида и размера на наложеното на
подсъдимата наказание съдът от
една съобрази като отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства високата обществената опасност на деянието, с
оглед динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, а
от друга страна като смекчаващи вината й обстоятелства – чистото й
съдебно минало, процесуалното й поведение в хода на ДП, с което е способствала
за разкриване на обективната истина по делото и връщането от нейна страна на
част от откраднатата сума на нейния собственик. С оглед горното и съдът счете,
че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на Н. обстоятелства, които обосноват извод за приложението на
чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” НК , т.е. за замяната на предвиденото по чл.194, ал.1 НК наказание до 8 години “лишаване от свобода” с пробация. В установените от закона граници на
наказанието пробация съдът определи на подсъдимата наказание при превес на
смекчаващите вината й обстоятелства, с
пробационни мерки както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от 10 месеца; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца и безвъзмезден труд в полза
на обществото от 120 часа годишно за срок от 1 година. Така наложеното
наказание съдът счете за достатъчно по вид и размер с оглед на степента на
обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, за да бъдат
изпълнени целите на наказанието визирани
в чл. 36 НК по отношение на индивидуална
и генерална превенция.
Причините за извършване на
деянието съдът съзира в стремежа на подсъдимата за облагодетелстване по незаконен начин.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови своя акт.
Районен
съдия: