Решение по дело №2717/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 954
Дата: 5 октомври 2023 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20232120202717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Бургас, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120202717 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от *** с ЕИК***, представлявано от ***, чрез
процесуалния представител юк.С. срещу Наказателно постановление/НП/ № 694049-
F693509/16.03.2023 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас,
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв., за
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите.
С жалбата се изразява становище за наличие на нарушения на материалния и
процесуалния закон. Пледира се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
При извършена проверка на 19.01.2023, г., в търговски обект аптека *** в гр.Бургас,
***, стопанисван от жалбоподателя, е установено от органите по приходите, че въззивника в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. не е регистрирало всяка продажба
на плажни стоки и услуги по данъчната група според вида на продажбите, като е установена
продажба от 02.01.2023г. на 2 бр. бърз тест за ковид. Продажбата е отразена в група "А"- с
данъчна ставка от 0 %, вместо в група "Б"-стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20% ДДС. С оглед на горното, на 25.01.2023 г. свидетелят К. съставила АУАН на
жалбоподателя за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,
1
издадена от министъра на финансите. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, приложени
по административно-наказателната преписка, както и от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел К., който описва извършената проверка и сторените при
същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите
показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя следва от така представената Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на материалната законосъобразност - в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС, за това, че не е регистрирало продажба на 2 бр. ковид теста по данъчна група
според вида на продажбите, а именно – не е регистрирало в данъчна група "Б" – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Съдът намери за неоснователни възраженията за неправилно приложение на
материалния закон, тъй като доколкото от установените фактически обстоятелства се
установява, че не е изпълнена разпоредбата именно на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., то неизпълнението на регламента на посочената норма представлява
именно нарушение на последната, както правилно е посочено в АУАН и НП. Отчитането на
продажби по друга група по чл. 27, ал. 1 от Наредбата не прави деянието съставомерно по
неправилно посочената група.
Следва да се посочи, че с случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Ето защо в случая не
подлежат на изследване причините, довели до нарушението, нито поначало в
административнонаказателното обвинение срещу юридически субект съществува твърдение
за виновно поведение. Съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и доколкото не се твърди
нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено
2
административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500
лева до 2000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на
установеното нарушение. С тези доводи обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което
да заплати в полза на НАП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 694049-F693509/16.03.2023г., издадено
от началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в
ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на *** с ЕИК*** на основание чл. 185, ал. 2
от ЗЗД, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ *** с ЕИК*** да заплати в полза на НАП-София
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3