РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Силистра, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Д. Г. Петрова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500242 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* обжалва Решение №
68 от 26.04.2022г., постановено по гр.д. №575/2021г. на РС- Тутракан, с което
e отхвърлен регресния иск на фонда, за осъждането А. Н. И. да плати на
ищеца сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) ведно със законната лихва от
17.11.2021 - датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, предявена като частичен иск от сумата 632 000 лева
(шестстотин тридесет и две хиляди лева), последната представляваща сбора
на изплатените от фонда обезщетения за неимуществени вреди по щети №
19210002/03,01.2019 (96 000 лева за увредения Н. И. А.), №
19210003/03.01.2019 (96 000 лева за увредената Б.Я. А.), №
19210004/03.01.2019 (104 000 лева за увредената З. Р. И.), №
19210005/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.), №
19210006/03.01.2019 (112 000 лева за увредената З. А. Н.) и №
19210007/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.), които
неимуществени вреди са настъпили за увредените лица от смъртта на А. Н. И.
- загинал като пътник в л.а. „Форд Фиеста“ с ДКН СС0227РВ при ПТП,
настъпило на 11.12.2018, за което ответникът е признат за виновен с влязла в
сила Присъда № 1/09.01.2020 по НОХД № 247/2019 на Окръжен съд
Силистра.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
1
незаконосъобразност на обжалваното решение на РС – Тутракан. Оспорват се
изводите на съда, че суброгацията на Гаранционен фонд по чл.558, ал.7 от КЗ
включва във фактическия състав изпълнението от страна на ГФ на
задължението му по чл.558, ал.6, изр.2 от с.з. да уведоми правоимащите, че е
изплатил обезщетения в конкретен размер на пълномощника им. Изтъква се,
че с необоснованите си правни изводи съдът нарушава служебното начало в
процеса по смисъла на чл.7, ал.1, изр.2 от ГПК, тъй като, изхождайки от
представените от ГФ доказателства за уведомяването (адресите им
неизвестни и не са получени поради неустановен адрес, правоимащите лица
са неграмотни ), не ги е анализирал и не е съдействал за изясняване на делото
от фактическа страна, а самите му правни изводи са противоречиви.
Искането е въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт като
неправилен и да реши спора по същество, уважавайки предявения иск като
основателен, да присъди в полза на Гаранционен фонд направените пред
двете съдебни инстанции съдебни разноски.
ОС - Силистра по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните
по делото доказателства приема следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото не е било спорно и се установява, че с влязла в сила Присъда
№ 1/09.01.2020 по НОХД № 247/2019 на Окръжен съд Силистра ответникът е
бил признат за виновен в това, че на 11.12.2018 г. около 16.40 ч. по пътП-21
(между Силистра и Тутракан), при управление на л.а. „Форд Фиеста“, ДКН
СС0227 РВ, е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал
ПТП, в резултат на което и причинил смъртта на А. И. /л.76/. Не е спорно и
видно и от представената справка от Информационния център на
Гаранционен фонд /л.9/, че към датата на ПТП за процесния лек автомобил не
е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Не
се спори и се установява от представените доказателства, че лицата, от името
на които са заведени шест броя щети, са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от посоченото противоправно деяние.
По делото е представено пълномощно от увредените, с което в съответствие с
изискванията на чл. 558, ал. 6, изр. първо от КЗ са упълномощили адвокат
Н.Д. да ги представлява пред Гаранционния фонд, с право да получава сумите
по заведените щети. Не са оспорени фактическите констатации на първата
инстанция и по делото се установява, че документът съдържа декларация на
упълномощителите Н. А. — баща на починалия, Б. Я.- майка, З.И. -
фактически съжител и майка на А., А. и З. Н. - деца на починалия, че са
наясно с правото си да получат парите лично. Представени и приети по
делото са три платежни нареждания. Едното, за 96 000 лева - обезщетение по
щета 19210002/19, заведена от името на бащата Н. А. (л. 21). Второто, също за
96 000 лева - обезщетение по щета 19210003/19, заведена от името на майката
(л. 30). Третото, за 440 000 по споразумение т.д.58/2019 на ОС Силистра,
обхващащо обезщетението по другите четири щети, заведени от името на
фактическия съжител и трите деца на починалия (л. 53). И по трите плащания
2
получател е пълномощникът на увредените лица - адв. Н. Д.. За да постанови
обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск,
съдът обсъдил, че точното изпълнение на ищеца, съобразно изискването по
чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ, се явява предпоставка за встъпването му в
правата на кредитора и обуславя преминаването на тези права в неговия
патримониум. Не приел, че представените от ищеца писма с изх.№ 24-01-
6/18.06.2019 и изх.№ 24-01-6-1/18.06.2019, със съдържание по чл. 558, ал. 6,
изр. второ КЗ, адресирани до Н. А.и Б. А., са поучени от тях, за да се счита, че
те са уведомени. Изтъкнал, че за останалите увредени изобщо липсват такива
писма. Въз основа на изложеното приел, че Гаранционният фонд, като не е
уведомил увредените лица за размера на направеното плащане към техния
упълномощен представител, не е изпълнил точно своето задължение към тях,
което се приравнява на липсващо изпълнение. По тази причина ищецът не е
встъпил все още в правата на увредените лица и затова няма
материалноправна легитимация да иска въз основа на чл. 558, ал. 7 КЗ от
ответника да му плати каквото и да е от направените преводи към адвокат Д.
за общо 632 000 лева.
Пред въззивната инстанция ГФ представя допълнителни доказателства
във връзка с уведомяването на Н. А. и Б. А., като се позовава на това, че
адресите им са неизвестни и уведомленията не са получени поради
неустановен адрес, правоимащите лица са неграмотни, респ. повдига въпроси
за начина по който да изпълни задължението си за уведомяване съгласно
чл.558, ал.6, изр.2 от КЗ. Приложените към въззивната жалба доказателства
не са приети от съда, поради липса на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. По
тази причина въззивният съд не обсъжда въпроса за положена дължима грижа
относно спазване изискването по чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ. Законодателят
обаче не е включил в текста на чл.558. ал. 7 от КЗ като изрично условие за
суброгация на ГФ в правата на пострадалото лице писменото му уведомяване
за извършеното плащане. Предвид това поначало не е необходимо ищецът да
твърди и да доказва уведомяване съгласно чл.558, ал.6, изр.2 КЗ. Посочената
разпоредба не поставя допълнителен юридически факт като изискване към
изпълнението - липсва такова изрично указание в закона. Целта на
уведомяването на правоимащите лица за направеното от ГФ плащане на
пълномощника им е да се подсигурят посочените с иск по чл. 75, ал. 1, изр. 2,
пр. 2 ЗЗД/ да се освободи ГФ от евентуална претенция за обезвреда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че с извършването на
плащанията съгласно изискванията на чл.558, ал.6, изр.1 от КЗ в полза на
пълномощника на пострадалите лица за Гаранционния фонд е възникнало
правото му да иска възстановяване на платените суми от виновния водач -
ответника. Претендираната в настоящия процес сума от 10 000 лева изцяло се
покрива от размера на заплатените суми. Ето защо предявеният частичен иск
е изцяло основателен.
Предвид това обжалваното решение се отменя и вместо него въззивният
съд постановява друго, уважавайки предявения иск като основателен.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна ще следва да заплати на
3
жалбоподателя направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
200 лв., заплатена ДТ и 100лв.- юрк.възнаграждение, а за първата инстанция –
сумата от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 26.04.2022г., постановено по гр.д.
№575/2021г. на РС- Тутракан, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Н. И. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ
********* сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) ведно със законната
лихва от 17.11.2021 - датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, предявена като частичен иск от сумата
632 000 лева (шестстотин тридесет и две хиляди лева), последната
представляваща сбора на изплатените от фонда обезщетения за
неимуществени вреди по щети № 19210002/03,01.2019 (96 000 лева за
увредения Н. И. А.), № 19210003/03.01.2019 (96 000 лева за увредената Б. Я.
А.), № 19210004/03.01.2019 (104 000 лева за увредената З. Р. И.), №
19210005/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А.А. Н.), №
19210006/03.01.2019 (112 000 лева за увредената З. А. Н.) и №
19210007/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.), които
неимуществени вреди са настъпили за увредените лица от смъртта на А. Н. И.
- загинал като пътник в л.а. „Форд Фиеста“ с ДКН СС0227РВ при ПТП,
настъпило на 11.12.2018, за което ответникът е признат за виновен с влязла в
сила Присъда № 1/09.01.2020 по НОХД № 247/2019 на Окръжен съд
Силистра.
ОСЪЖДА А. Н. И. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ
********* сумата от 700 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4