Решение по дело №492/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260029

гр. Горна Оряховица, 17.03.2021 г.

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 492 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.150, вр. чл.262 КТ, чл.264 КТ и чл.261 КТ.

Ищецът С.С.Я. твърди, че на 25.01.2018 г. сключил с ответника „Вита мобил“ ЕООД трудов договор за неопределено време при месечно трудово възнаграждение от 510 лв. и продължителност на работното време 8 часа при 5-дневна работна седмица и 20 дни платен годишен отпуск. Сочи, че работата била извършвана при сменен режим – един ден дневна смяна (от 07,00 часа до 19,00 часа), един ден нощна смяна (от 19,00 часа до 07,00 часа) и два поредни дни почивка. Твърди се, че обектът бил охраняван денонощно, в т.ч. в почивни и празнични дни. Счита, че 4 часа от всяка смяна били извънреден труд, такъв бил и полаганият в почивни дни. Така той положил общо 2 496 часа извънреден труд за периода от 25.01.2018 г. до 09.03.2020 г. Освен това, сочи, че всеки месец през същия период е полагал по 6,5 нощни дежурства по 8 часа и е полагал труд в дните на официални празници – 05.03.2018 г., 06.04.2018 г., 09.04.2018 г. и 07.05.2018 г. общо от 34 часа. Твърди се, че след увеличението на минималната работна заплата на 540 лв. от 01.01.2019 г., ответникът е заплащал на ищеца нетно трудово възнаграждение от 381 лв. вместо 419 лв. След увеличението 01.01.2020 г. ищецът е получавал трудово възнаграждение от 429 лв., вместо 473 лв. Сочи, че не е ползвал платен годишен отпуск за 2018 г. – 20 дни, за 2019 г. – 20 дни и за 2020 г. – 5 дни. Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено на 09.03.2020 г., като ответникът не му заплатил 4 992 лв. – допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд общо 2 496 часа в периода 25.01.2018 г. – 09.03.2020 г.; 544 лв. – трудово възнаграждение за периода 01.01.2019 г. – 09.03.2020 г.; 1 250 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни; 320 лв. – допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода 25.01.2018 г. – 09.03.2020 г. и 100 лв. – трудово възнаграждение за работа през официалните празници 34 часа за дните 05.03.2018 г., 06.04.2018 г., 09.04.2018 г. и 07.05.2018 г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и разноските за заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Вита мобил“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

С протоколно определение от 17.02.2021 г. е допуснато изменение на част от исковете чрез увеличение на техния размер, както следва: на иска за заплащане на трудово възнаграждение – от 544 лв. на 6 273,98 лв., на иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за труд, полаган през официалните празници – от 100 лв. на 447,35 лв. и на иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд – от 320 лв. на 375,64 лв.

В представената писмена защита ищецът заявява, че желае искът за заплащане на трудово възнаграждение да бъде уважен в размер 731,70 лв., като се сочи, че за разликата до увеличения размер, претенцията е неоснователна. Направено е и искане за постановяване на неприсъствено решение.

 

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Искането на ищеца в писмената защита да се постанови неприсъствено решение съставлява искане за преразглеждане на вече постановеното отхвърляне на същото искане, направено в първото съдебно заседание. Искането, дори да се третира като ново, се явява недопустимо. Надлежният процесуален момент, в който искането по чл.238, ал.1 ГПК следва да се направи и в който съдът дължи произнасяне, е първото по делото заседание. Това следва от част от предпоставките за уважаване на искането – неявяване на ответника в това заседание и проверка за вероятна основателност на иска само въз основа на представените с исковата молба доказателства. Явно е, че последната предпоставка изключва провеждане на съдебно дирене. Така ако ищецът не направи искане по чл.238, ал.1 ГПК в първото по делото заседание или искането е отхвърлено, както в случая, съдът следва да проведе съдебно дирене и да постанови решение по общия ред (в посочения смисъл и Решение № 36/18.02.2020 г. по гр.д. № 3334/2019 г. на IV Г.О. на ВКС). Допълнително следва да се посочи, че в същата писмена защита, ищецът заема становище за частична неоснователност на един от исковете, което не кореспондира с искането за постановяване на неприсъствено решение.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ (за заплащане на трудово възнаграждение); чл.224, ал.1 КТ (за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск); чл.150, вр. чл.262 КТ (за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд); чл.264 КТ (за заплащане на увеличение към трудовото възнаграждение за положен труд в дните на официални празници) и чл.261 КТ (за заплащане на увеличение към трудовото възнаграждение за положен труд нощен труд). Уважаването и на петте предявени иска е обусловено от установяване на една обща за тях предпоставка – съществуване на трудово правоотношение между страните с посоченото от ищеца съдържание през периода 25.01.2018 г. – 09.03.2020 г. В случая същата се явява установена от представените трудов договор и копие на трудова книжка, съгласно които през посочения период ищецът изпълнявал длъжността „охранител“ при ответника, в складовата база на дружеството в гр.Горна Оряховица, при месечно трудово възнаграждение от 510 лв. и работно време от 8 часа на ден и 5 дни в седмицата, с основен платен годишен отпуск от 20 работни дни.

Съгласно чл.128, т.2 КТ работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Като императивно установена в страната основна работна заплата, минималната работна заплата ограничава свободата на договаряне на страните по трудовото правоотношение. В случай, че възнаграждението е уговорено в по-нисък размер, то тази договореност се замества по право от определената за страната минимална работна заплата. В случая уговореното брутно трудово възнаграждение от 510 лв. е по-ниско от минималната работна заплата за страната през 2019 г. и през 2020 г. С Постановление № 320/20.12.2018 г. на Министерски съвет е определена минимална работна заплата за страната за 2019 г. от 560 лв., а с Постановление № 350/19.12.2019 г. на Министерски съвет – 610 лв. за 2020 г. С оглед посоченото за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., ищецът е следвало да получи заплащане на месечно брутно трудово възнаграждение от 560 лв., а за периода 01.01.2020 г. – 09.03.2020 г. – 610 лв.

Ищецът признава, че през 2019 г. е получавал нетно трудово възнаграждение от 381 лв., а за двата месеца през 2020 г. – 429 лв. Съгласно отговора на задача № 4 от заключението по приетата експертиза, размерът на нетното трудово възнаграждение при брутно възнаграждение от 560 лв. е 434,55 лв., а при 610 лв. – 473,35 лв. Така ответникът дължи на ищеца заплащане на разликата между дължимото и платеното нетно трудово възнаграждение, или за 2019 г. – 642,60 лв., а за периода от 01.01.2020 г. до 09.03.2020 г. – 99,25 лв. (по 44,35 лв. за два пълни месеца и 10,55 лв. – пропорционална разлика за работните дни до края на периода). Така за целия исков период ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение от още 741,85 лв., до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

По иска за присъждане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд ищецът следва да установи полагане на труд над установената продължителност на работното време в периода на трудовото правоотношение по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на ответника или на ръководителя му.

Съгласно представената длъжностна характеристика и показанията на разпитания свидетел, също работил при ответника, трудовите функции на длъжността се състояли в охрана на обекта чрез осъществяване на пропускателния режим при влизане и излизане на хора и превозни средства и обход на сградите, без съхранение на стоки или пари. Представените графици и свидетелските показания установяват, че работата се извършвала на смени, полагани от по един охранител в обекта. По тази причина, както и заради постоянното движение на хора, охранителите не напускали обекта по време на смяна.

Ответникът, макар да бе задължен по реда на чл.190, ал.1 ГПК, не представи графиците за полагане на смени за целия исков период и книги за сдаване и приемане на дежурствата. Съобразно поясненото от вещото лице, тези документи не са били представени и за нуждите на експертизата. Съгласно чл.190, ал.2 ГПК неизпълнението на задължението на ответника води до последиците по чл.161 ГПК, като дава възможност на съда да приеме за доказани фактите, които според ищеца са обективирани в документите. Тази последица е надлежно указана на ответника, като са посочени изрично обстоятелствата, които могат да се приемат за установени при препятстване на доказването, в т.ч. и че през исковия период ищецът е полагал последователно една дневна смяна от 07,00 часа до 19,00 часа, една нощна смяна от 19,00 часа до 07,00 часа и два дни почивка без ползване на отпуск. В случая, обаче, обстоятелствата, за които се отнасят изисканите документи – редуване и продължителност на смените и почивките и ползване на отпуск, се установиха от останалите събрани доказателства, при което не е необходимо приложението на указаната на ответника последица. Представените графици за периода от месец януари до месец септември 2020 г. установяват посочената от ищеца последователност на смените, а свидетелските показания – продължителността на всяка смяна. Свидетелят, изготвял графиците за исковия период, посочи, че след месец септември 2018 г. смените са продължавали да се полагат в същия ред до 25.01.2020 г. След тази дата и до края на исковия период, ищецът полагал по две последователни нощни смени и два дни почивка. От показанията му се установява още, че управителят на ответното дружество получавал копие от графиците и се обаждал по телефона за да контролира дали съответният охранител е на смяна, като охранителите също го търсили при нужда. Свидетелят посочи също, че никой от охранителите, в т.ч. и ищецът не е ползвал отпуск. Установяването на това обстоятелство със свидетелски показания не е препятствано от забраната на чл.164, ал.1 КТ, тъй като тя важи за разрешаването на отпуск, каквито твърдения не се въвеждат.

Съгласно установените ред и продължителност на работните смени през исковия период без ползване на отпуск, ищецът положил общо 182 дневни и 205 нощни смени.

Организацията на работата на сменен режим при 12-часови работни смени с редуване на последователни работни и почивни дни сочи, че ответникът въвел сумирано изчисляване на работното време. То е изключение от общото правило на чл.142, ал.1 КТ за подневното отчитане на работното време и представлява специфична организация на изчисляване на работното време, с оглед на особеностите, характера и естеството на извършваната работа – например непрекъсваем процес на работа или при непрекъсната организация на труда (чл.141, ал.1 и ал.6 КТ). При това отчитане на работното време, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Така продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време (в посочения смисъл Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 103/27.07.2012 г. по гр.д. № 299/2011 г. на IV Г.О. на ВКС).

Ищецът се позовава на въвеждане на този вид отчитане на работното време, но едновременно с това поддържа твърдението и по същество основава претенцията си на това, че работното време се е отчитало подневно, защото сочи, че всяка една смяна е превишила продължителността на работното време с 4 часа спрямо уговореното в трудовия договор. Тези доводи, на първо място, не държат сметка, че въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е потестативно право на работодателя, при което съгласие на работника или служителя или нарочно съглашение за изменение на трудовото правоотношение не е необходимо (така Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От друга страна, самият ищец твърди, че е работил по представените от него графици и по същия ред в периода след септември 2018 г., игнорирайки, че съгласно този ред седмичната му почивка превишава установената в чл.153, ал.1 КТ продължителност за редовно работно време.

Тъй като управителят на ответното дружество се запознавал с графиците и провеждал телефонни разговори с охранителя на смяна, то работата по установения ред и продължителност се полагала със знанието на работодателя.

Съгласно чл.151, ал.1 КТ, работното време се прекъсва с една или няколко почивки, като на работника или служителя следва да се осигури почивка за хранене от най-малко 30 минути. Тези почивки по правило не се включват в работното време. Когато се касае за производства с непрекъсваем процес на работа или предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят е задължен да осигури на работника или служителя време за хранене през работното време. В тази хипотеза нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя (приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 8/14.11.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС).

В случая свидетелят установи, че по време на 12-часовата работна смяна охранителите не са имали възможност да напускат охранявания обект, нито естеството на работата и обстоятелството, че смяната се полага от един охранител, им позволявали това. По тази причина дори да е била регламентирана почивка, тя следва да се включи в работното време на ищеца.

При сумирано изчисляване на работното време, ако в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, е налице извънреден труд (чл.9г Наредба за работното време, почивките и отпуските). За да се направи такава преценка е необходимо да се отчетат отработените часове, като нощните часове се превърнат в дневни с приложение на коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност (чл.9а, ал.4 Наредба за работното време, почивките и отпуските, вр. чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Нормалната продължителност за дневното работно време, съгласно уговореното в договора, при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа (чл.140, ал.1 КТ), т.е. коефициентът е 8/7 или 1,143.

Заключението по задача № 1 от експертизата установява, че след превръщане на нощните часове в дневни, ищецът е отработил общо 4 879 часа през исковия период при норма за същия период от 3 896 часа. Експертизата установява още, че превишение на нормата е било налице през всеки от месеците. Общото превишение на продължителността на работното време за исковия период било 983 часа.

Съгласно чл.150 КТ и чл.262, ал.1, т.4 КТ, при извънреден труд, положен при сумирано изчисляване на работното време, се заплаща трудовото възнаграждение с увеличение според уговореното в договора, но не по-малко от 50 %. Доколкото уговореното трудово възнаграждение от 510 лв. е по-ниско от минималната работна заплата за страната, и през 2019 г., и през 2020 г., основателно ищецът сочи, че възнаграждението следва да бъде изчислено при съобразяване на размера на минималната работна заплата. Страните не са договорили размер на увеличението на трудовото възнаграждение при извънреден труд, поради което приложимо е диспозитивното правило на чл.262, ал.1, т.4 КТ за увеличение от 50 %.

Съгласно заключението по задача № 2 от експертизата, при месечно трудово възнаграждение, равно на минималните работни заплати за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и положени общо 983 часа дневен и приравнен на дневен извънреден труд, на ищеца му се следва нетно допълнително възнаграждение за положения от него извънреден труд от общо 4 969,10 лв. Искът следва да бъде уважен в посочения размер, а за разликата над тази сума до 4 992 лв. – да бъде отхвърлен.

 

Уважаването на иска за заплащане на увеличение към трудовото възнаграждение за положен труд в дните на официални празници е предпоставен от установяването на положен труд в такива дни. В изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба по този иск чрез посочване на дните на официални празници, през които е полагал труд, ищецът уточни, че претендира заплащане на възнаграждение за дните 05.03.2018 г. (нощна смяна), 06.04.2018 г. (нощна смяна), 09.04.2018 г. (дневна смяна) и 07.05.2018 г. (дневна смяна) през 2018 г. Дадените указания са конкретни и ясни и при направеното уточнение няма основание за разглеждане на претенцията както първоначално е заявена – 40 часа годишно за две години. Предявен по този начин, искът е с неясно основание, защото не може да се определи за кои официални празници се търси възнаграждение, оттам – съдът е в невъзможност да възложи надлежно доказателствената задача на ищеца и като резултат – пределите силата на пресъдено нещо на решението по същество на спора остават неясни и неопределяеми. По посочените съображения съдът възложи на ищеца установяването на полагане на труд в посочените дни, без той да възрази, че докладът е непълен.

Чл.154, ал.1 КТ определя дните на официални празници, за работа през които съгласно чл.264 КТ, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За възникване на това вземане е без значение дали работата представлява извънреден труд или не – фактическият състав изисква единствено да е полаган труд през дните на официални празници. Установи се от фактическа страна, че ищецът е отработил 17 часа в дните на Великденските празници през 2018 г., като на 06.04.2018 г. /Разпети петък/ е бил нощна смяна и от 19,00 до 24,00 часа е положил труд от 5 часа, а на 09.04.2018 г. /понеделник след Великден/ е бил дневна смяна и от 07,00 часа до 19,00 часа е положил труд 12 часа. Останалите посочени дни – 05.03 2018 г. и 07.05.2018 г. са неприсъствени дни съгласно чл.154, ал.2 КТ, но не са официални празници. Съгласно чл.264 КТ претендираното обезщетение се дължи само за работа в дните на официални празници.

Съгласно заключението по въпрос № 6 от експертизата и предвид размера на месечното трудово възнаграждение за 2018 г., на ищеца се дължи заплащане на общо 44,26 лв. нетно възнаграждение на претендираното основание. Искът следва да бъде уважен в този размер, а за разликата до претендираните 447,35 лв. – да бъде отхвърлен.

 

По иска за заплащане на увеличение към трудовото възнаграждение за положен труд нощен труд ищецът следва да установи, че е полагал труд за времето от 06,00 часа до 22,00 часа (арг. от чл.140, ал.2 КТ). За полагане на нощен труд се дължи увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл.261 КТ). Чл.8 на приетата от Министерски съвет Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, определя минималния размер на увеличението на 0,25 лв. Тъй като страните не са уговорили размер на увеличението, приложим е нормативно установеният.

Съобразно графика до септември 2018 г. и установеното от свидетелските показания, през исковия период ищецът е положил общо 205 нощни смени от 19,00 часа до 07,00 часа, всяка от които включва 8 часа нощен труд, или нощен труд от 1 640 часа. За него, съобразно уточненото по-горе, на ищеца му се дължи заплащане на 0,25 лв./час или 375,64 лв. в нетен размер (заключението по задача № 3 на експертизата). По посочените съображения искът за заплащане на увеличението на възнаграждението за нощен труд се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер.

 

Съгласно чл.224, ал.1 ГПК при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за който не е погасено по давност – ако не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това (чл.176а, ал.1 КТ). Макар ищецът да черпи права от отричането да е ползвал платен годишен отпуск, в негова тежест е установяването на този факт. Понеже платеният годишен отпуск се разрешава писмено (чл.173, ал.1 КТ), наведеният от ищеца факт е установим посредством съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт (по съображения, идентични с изложените в Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС).

В случая са представени графици за периода от месец януари 2018 г. до месец септември 2018 г., съгласно които ищецът не е отсъствал. Ответникът бе задължен да представи останалите графици, но той не стори това, с оглед което предвид останалите обстоятелства по делото, може да бъде приет за установен факта, за който задължената страна е попречила да се установи и който факт бе надлежно указан от съда – че ищецът не е ползвал отпуск. Този факт се установи пряко от показанията на свидетеля, изготвял графиците, за което както по-горе бе уточнено, не важи забраната на чл.164, ал.2 ГПК. Всичко посочено дава основание да се направи извода, че през исковия период ищецът не е ползвал отпуск.

Полагаемият му се за 2018 г. платен годишен отпуск не е погасен по давност, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не са били изтекли 2 години от 31.12.2018 г. Така на ищецът му се дължи обезщетение за целия исков период. Предвид уговорения в договора платен годишен отпуск и броя отработени дни за всяка от годините, ищецът има право на обезщетение за 19 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 4 дни за 2020 г. Съгласно отговора на задача № 5 от експертизата и предвид размера на минималната работна заплата за всяка от годините, дължимото обезщетение е в общ нетен размер 1 180,35 лв.

Ответникът не ангажира доказателства да е погасил чрез плащане или друг способ нито едно от претендираните възнаграждения и обезщетения, поради което сумите се следват за заплащане в установените за всеки от исковете размери.

На основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за разглеждане на уважените искове в общ размер 398,76 лв. (198,76 лв. съразмерно на уважената част от иска по 150, вр. чл.262 КТ и по 50 лв. за останалите искове) и частта от възнаграждението на вещото лице, платена от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 109,62 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Останалите съдебни разноски, пропорционални на отхвърлената част от исковете на освободения от заплащане на такси и разноски ищец, следва да останат за сметка на съда.

Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са сторени претендираните разноски в размер на 50 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които пропорционално му се следват 27,40 лв.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Не са представени доказателства да се направени разноски, нито е направено искане за присъждането им, поради което отговорност за разноски на ответника не следва да се разпределя.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** сумата от 741,85 лв. /седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение през периода 01.01.2019 г. – 09.03.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 741,85 лв. /седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ до претендираните 6 273,98 лв. /шест хиляди двеста седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, или за сумата от 5 532,13 лв. /пет хиляди петстотин тридесет и два лева и тринадесет стотинки/.

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** 969,10 лв. /четири хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в периода 25.01.2018 г. –09.03.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 4 969,10 лв. /четири хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и десет стотинки/ до претендираните 4 992 лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и два лева/, или за сумата от 22,90 лв. /двадесет и два лева и деветдесет стотинки/.

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** сумата от 44,26 лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен труд през дните на официалните празници 06.04.2018 г. и 09.04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 44,26 лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ до претендираните 447,35 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, или за сумата от 403,09 лв. /четиристотин и три лева и девет стотинки/.

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** сумата от 375,64 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща неплатено увеличение на трудовото възнаграждение за положен нощен труд през периода от 25.01.2018 г. до 09.03.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** сумата от 1 180,35 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 00000122/25.01.2018 г., ведно със законната лихва от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за сумата над присъдените 1 180,35 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/ до претендираните 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, или за сумата от 69,65 лв. /шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 508,38 лв. /петстотин и осем лева тридесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА "ВИТА МОБИЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Габровци, Община Велико Търново, представлявано от управителя А.Л.А. да заплати на С.С.Я., ЕГН **********,*** сумата от 27,40 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: