№ 49
гр. Варна, 16.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. М.
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500017 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 1248/30.10.2023г., постановено по гражданско дело №
313 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Варна, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В. П. Б. от гр.
Варна сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
страдания и сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди: платен адвокатски хонорар, всички вреди
вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 260005/18.11.2020 г. по
НОХД № 211 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Добрич, потвърдена с
решение № 9/02.02.2022 г. по ВНОХД № 115/2021 г. на Варненския
апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
датата на влизане на присъдата в сила: 11.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 20 лв., представляваща сторените
разноски: платени държавни такси, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Счита се, че не е доказано по делото възникването на здравословни проблеми
(хипертония, проблеми с апетита и съня, сърцебиене и др.), да са свързани с
наказателното производство срещу ищеца. Заболяванията са датирали от
2013г. – преди привличането на ищеца към наказателна отговорност. Освен
това ищецът е претърпял и други стресови фактори – смърт на дете, смяна на
работното място, гледане на възрастен родител, което не е било взето предвид
1
за генезиса и развитието на заболяванията. В тази връзка въззивникът се
позовава на заключението на СМЕ и на възрастта на ищеца към 2013г.
Неправилно било прието от съда, че в резултат на воденото срещу ищеца
наказателно производство той е бил принуден да си продаде всички оръжия,
тъй като доказателствата по делото сочат за продажбата само на едно от тях.
Счита се, че по делото не са доказани твърдяните вреди и причинната им
връзка с воденото наказателно производство. Поддържа се, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е прекомерно и в
нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и
установената практика на ВКС (цитирани са конкретни решения). Сочи се, че
по делото не е било доказано и извършването на разноски в рамките на
наказателното дело, тъй като нито един от представените договори за правна
помощ в наказателното производство няма номер, а отделно от това не са
представени доказателства за начина на плащане на уговорените
възнаграждения – в брой или по банков път. Отправеното искане е решението
да бъде отменено в обжалваните му части като обезщетението за
неимуществени вреди бъде намалено, а искът за присъждане на имуществени
вреди - изцяло отхвърлен.
В уточняваща молба от 01.12.23г. представителят на Прокуратурата на
Република България е посочил, че предвид продължителността на воденото
наказателно производство (около 4 години) и релевантната съдебна практика
и икономическите условия в страната към периода на увреждането, то
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено до 4 000
лв.
2. Въззивна жалба на В. П. Б. (подадена лично с вх. № 28013/16.11.23г.
и чрез адв. Р. Х. – с вх. 28165/17.11.23г.) против решението, в частите му, с
които са отхвърлени исковете му за заплащане на горницата над присъдената
сума 15 000 лв. до претендираната сума 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му страдания и сумата от 792 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди:
платени разноски за пътни и дневни за него и защитниците му до Добрич за
заседанията, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на
обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с
присъда № 260005/18.11.2020 г. по НОХД № 211 по описа за 2018г. на
Окръжен съд Добрич, потвърдена с решение № 9/02.02.2022г. по ВНОХД №
115/2021г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл.
4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на влизане на присъдата в сила до
окончателното изплащане на задължението. Счита се, че решението е
необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Оспорва се възражението на насрещната страна, че
наказателното производство се е водило за по-дълъг период поради смяната
на съдебния състав, но според въззивника това е било поради поведението на
представителя на прокуратурата, който е направил пропуски по
2
конституирането на пострадалите лица. Оспорва се извода на съда, че
заболяванията на ищеца датират отпреди наказателното производство, тъй
като от доказателствата по делото се установява, че хипертонията е
констатирана през 2016г. и то поради стреса от наказателното производство,
чиито последици Б., като юрист, е осъзнавал. Именно поради изпитвания
хроничен стрес от воденото наказателно дело, това заболяване е довело до
сърдечна недостатъчност през 2018г. и до смяна на сърдечната клапа с
изкуствена такава през 2020г. Към въззивната жалба са приложени
амбулаторни листи, съставени след приключване на устните състезания пред
първата инстанция, в които е отбелязано включването на още едно лекарство.
Оспорва се и приетото от първоинстанционния съд въз основа на
заключението на вещото лице - съдебен медик, че не е налице връзка между
възникването на здравословните проблеми именно с наказателното
преследване. В тази връзка се поддържа становището, че хроническият стрес,
установен чрез заключенията на вещото лице-психолог, е причината за
сърдечно-съдовите заболявания при ищеца, базирайки се на цитирани
чуждестранни научни статии. Съдът не бил взел предвид факта, че след като е
бил принуден да напусне заеманата длъжност „заместник-директор по
техническите въпроси“, се наложило да работи на „незначителни длъжности“
и да приема каквато и да е работа, за да осигури издръжката на семейството
си. Това също е причинило допълнителни страдания, неимуществени и
имуществени вреди, които трябвало да бъдат обезщетение чрез размера на
присъденото от съда обезщетение. Сочи, че след приключване на
наказателното производство, ищецът е бил принуден и унизен да участва в
курс за боравене с оръжие, за да възстанови правото си за носене на оръжие,
при което е заплатил сумата от 250 лв. Тези страдания и вреди счита, че
следва също да бъдат обезщетени. Поддържа се, че съдът не е преценил
конкретиката на настоящия случай и не е оценил обективно тежестта и вида
на конкретните страдания на ищеца, както и инфлационните процеси, поради
което и присъденото обезщетение е в занижен размер. Сочи се, че и искът за
присъждане на разноските във връзка с пътуванията от гр. Варна до гр.
Добрич също следва да бъде уважен, тъй като по делото е установено личното
участие на ищеца в наказателното производство, а цената на билетите за
автобус и дневните разходи в минимален размер, също са установими. В
жалбата, подадена чрез адв. Х. е допълнено, че решението е постановено при
липсата на мотиви, тъй като е посочена само хронологията на действията и
доказателствата по делото. Липсват обаче конкретните основания, които са
мотивирали съда да определи обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. Въззивникът претендира отмяна на решението в
отхвърлителните му част и уважаване на исковете в пълните предявени
размери. Претендира се и определяне на адвокатски хонорар на осн. чл. 38 от
ЗАдв.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от
насрещната страна - Прокуратурата на Република България.
3
С оглед направеното от представителя на Прокуратурата на Република
България уточнение, следва да се приеме, че решението не е обжалвано и
поради това е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Като нови и относими към предмета на делото, представените от
въззивника Б. медицински документи, следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от въззивника Б. с
въззивната жалба амбулаторен лист № 232828069ЕЗЕ/09.10.23г. и
амбулаторен лист № 23282D06910B/09.10.23г.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.02.24г. от 9:15
ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4