Решение по дело №174/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 74
Дата: 24 октомври 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20183320200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № …74…..

 

гр. Кубрат, 24.10.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

      КУБРАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  в открито съдебно заседание  на десети октомври,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия:  ДИАНА ПЕТРОВА- ЕНЕВА

 

при секретаря Павлина Петрова      в присъствието на прокурора  ................., като  разгледа докладваното от съдията  АНД № 174  по описа за 2018 г. , за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С  Наказателно постановление № 17  – 013  от 19.06.2018 г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол”, „Централен Дунав” – гр. Русе, главна дирекция „Рибарство и контрол” в  ИАРА – гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления с Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, на А. Б. Б., ЕГН ********** ***, са  наложени административни наказания: 1/ глоба в размер на 1 500.00  лв., на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА),  за извършено нарушение по чл.32, ал.1 от същия; и 2/ глоба в размер на 1 000.00  лв., на основание чл.73, ал.1 от ЗРА,  за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т. 7 от същия.

           Недоволен от така издаденото НП е останал А. Б. Б., който обжалва същото изцяло, с оплакване за незаконосъобразност – към момента на извършване на твърдяните адм.нарушения е непълнолетен, което обстоятелство изключвало административнонаказателната му отговорност; датата на извършване на нарушенията била посочена невярно 30.04.2018 г., което се установявало от издаденото преди процесното НП 17-011/ 13.06.2018 г., с което е наказан за нарушение по ЗРА, извършено на 16.04.2018 г.;  развива доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на оспореното НП. 

Въззиваемата страна изпраща представител и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за това лице и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Между страните няма спор по фактите. Същите сочат, че със своя Заповед № РД 09-347/ 11.04.2018 г. министърът на земеделието и храните е определил срок на забрана за улов на пролетно-лятно размножаващите се риби за календарната 2018 година от 15 април до 31 май 2018г. При извършена проверка от служител на ИАРА на 30.04.2018г. около 15.30 часа е установено, че наказаното лице извършва любителски риболов във водите на язовир „Брестовене” в землището на с. Брестовене, общ. Завет, с два  броя въдици с монтирани по 1 бр. кука, като на една от въдиците е бил монтиран маломерен мрежен уред тип „парашут“. Риболовните уреди били в работно положение, потопени във водите на язовира и под негов контрол. В момента на проверката  не е установен улов на  риба.

   При тези факти контролният орган е приел, че по време на действащата забрана, в нарушение на чл.32, ал.1 и цитираната по-горе заповед, А.Б. лови риба, с което деяние от обективна и субективна страна е осъществил административно нарушение на чл.70, ал.1 от ЗРА, както и в нарушение на забраната за стопански и любителски риболов с уред по чл. 35, ал. 1, т. 7 ЗРА – маломерен мрежен уред тип „парашут“, ползва такъв.  Във връзка с това срещу него е съставен АУАН № 0003610/ 30.04.2018 г. Въз основа на отразените в него констатации е издадено процесното НП, с което на лицето са наложени  предвидените от закона – чл. 70, ал. 1 за първото, и чл. 73, ал. 1 за второто, наказания „глоба" в размер на 1 500.00 лв. за първото и „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. за второто. 

Липсват категорични и безспорни доказателства за съставомерност на конкретното деяние, съставляващо нарушение на забраната за извършване на улов на риба в периода на нейното размножаване. С разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗРА е предвидена законова забрана във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 на уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1, която забрана, съгласно ал.3 от чл. 32 се въвежда ежегодно за срок от 20 до 45 дни със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, т.е. всяка календарна година се определят конкретни начална и крайна дата на забраната, както и се посочват водните обекти, по отношение на които забраната не се отнася. По своята същност тази заповед съставлява общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК и, за да породи действие,  следва да бъде съобщена по предвидения за това ред от закона, като се оповести публично чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин, съгласно изискването на чл.66, във вр. с чл.72 АПК. Цитираните норми са императивни, с оглед характера на акта, свързан със засягането правата на широк и неопределен кръг адресати. По делото няма доказателства, които да установяват кога и по какъв начин Заповед № РД09-347/ 11.04.2018 г. на министъра на земеделието и храните е съобщена. При липсата на такива доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че въведените с нея конкретни начална и крайна дата на забраната за улов е породила своето действие. С оглед на това съдът намира, че представените доказателства не установяват по категоричен и еднозначен начин извършването на вмененото административно нарушение от жалбоподателя. В производството по обжалване на НП в тежест на наказващия орган е да докаже по безспорен начин от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на вмененото административно нарушение. При липсата на такива доказателства не може да се обвърже административнонаказателната отговорност на лицето.

Освен това, дори и да се приеме, че с деянието си А.Б. е осъществил от формална страна вмененото административно нарушение, то разкрива всички белези на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което са били налице предпоставките за освобождаването му от административнонаказателна отговорност.

Легално определение за „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на чл.93, т. 9 от НК и съставлява такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. При преценка на данните относно личността на нарушителя – непълнолетен, ненаказван за други нарушения от този вид; и обстоятелствата, при които е извършено деянието - риболовът е извършван в период, когато е забранен, но не е установено обявяване по надлежния ред на  заповедта, съдържаща начална и крайна дата на забраната, с две  въдици, но без да е уловена и една риба, поради което,  с оглед липсата на умъртвено каквото и да било количество риба, извършеното от жалбоподателя действие не е довело реално до вредни последици за рибните ресурси. Поради което съдът приема, че конкретното деяние е такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид и съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган е бил длъжен да приложи цитираната разпоредба, когато деянието, чрез което е осъществено административното нарушение, разкрива признаците на малозначителност, само да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба. Неприлагането на посочената разпоредба при наличието на основания за това е нарушение на материалноправните разпоредби на закона и е основание за отмяна на обжалваното НП. В този смисъл са и указанията на Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС, което на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително както за административните органи, така и за съда, както и разясненията, дадени от АдмС – гр. Разград с решение № 118/ 28.10.2014 г. по касационно дело № 103/ 2014 г. по описа на същия.

          На трето място, административнонаказващият орган неправилно е преценил вида на наказанието, наложено на жалбоподателя, като го е определил като глоба в размер на 1 500.00 лева.

          Видно от материалите по делото е, че той към момента на извършване на твърдяното нарушение е бил непълнолетен, тъй като е роден на *** г., а съгласно разпоредбата на  чл. 15, ал.2 от ЗАНН по отношение на непълнолетните нарушители административното наказание "глоба" се заменя с "обществено порицание".

          Въз основа на така изложените съображения съдът, в настоящият си състав, намира, че оспореното в настоящото производство НП в коментираната част, относно наложеното му административно наказание глоба в размер на 1 500.00  лв., на основание чл.70, ал.1 от ЗРА,  за извършено нарушение по чл.32, ал.1 от същия,  е незаконосъобразно, като издадено при допуснато процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени в същата.

          II. Правилно действията на жалбоподателя по извършване на любителски риболов във водите на яз. „Брестовене“, в землището на село Брестовене, на 30.04.2018 г., около 15.30 часа, с два  броя въдици с монтирани по 1 бр. кука, като на една от въдиците е бил монтиран маломерен мрежен уред тип „парашут“, са квалифицирани като нарушение на забраната по чл.35, ал.1, т. 7 ЗРА.

          По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т. 7 ЗРА,  като произнасянето му е извършено при неоспорена фактическа обстановка.   

           Въз основа на квалификацията на деянието, правилно е била определена санкционната норма на  чл.73, ал.1 от ЗРА.

           Съдът намира, че в случая неправилно е бил преценен вида на наказанието наложено на жалбоподателя.

           Видно от материалите по делото е, че  А.Б.  към момента на извършване на твърдяното нарушение е бил непълнолетен, тъй като е роден на *** г., а съгласно разпоредбата на  чл. 15, ал.2 от ЗАНН по отношение на непълнолетните нарушители административното наказание "глоба" се заменя с "обществено порицание" и в този смисъл се налага изменяване на постановлението в санкционната му част.

           Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното: жалбоподателят неоснователно оспорва датата на извършване на нарушението, тъй като не е налице противоречие или различно посочване на същата в АУАН и в обжалваното НП, издадено въз основа на цитирания, а и от събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че то е извършено на 30.04.2018 г. в посоченото време и на посоченото място. Неоснователен е и доводът, че непълнолетието на извършителя е основание, което само по себе си изключва административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при липса на факти и обстоятелства, изключващи способността му да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Жалбоподателят моли за преценка дали е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че той следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение по чл.35, ал.1, т. 7 ЗРА.

          След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на жалбоподателя, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление в тази му част, като измени вида да наложеното административно наказание.

Водим от изложените съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № № 17  – 013  от 19.06.2018 г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол”, „Централен Дунав” – гр. Русе, главна дирекция „Рибарство и контрол” в  ИАРА – гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления с Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в частта с която на А. Б. Б., ЕГН ********** ***, е  наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00  лв., на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА),  за извършено нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА на 30.04.2018 г., около 15.30 часа, на яз. „Брестовене“, в землището на село Брестовене, като незаконосъобразно.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 17  – 013  от 19.06.2018 г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол”, „Централен Дунав” – гр. Русе, главна дирекция „Рибарство и контрол” в  ИАРА – гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления с Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в частта с която на А. Б. Б., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева, на основание чл.73, ал.1 от ЗРА,  за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т. 7 от същия, като на осн.чл. 15, ал.2 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наложеното административно наказание от ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    Районен съдия: /п/