РЕШЕНИЕ
№ …………………/26.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
д. № 5116 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от С.Ф.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Х., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.
200, ал. 1 КТ срещу „И.И.“ ЕООД, ЕИК.*, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Диян Иванов Стоянов, за заплащане на сумата от 22000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се болки,
страдания, психо-емоционален шок и физически дискомфорт, последица от настъпила на 22.06.2019 г. трудова злополука, изразяваща
се във фрактура
аперта крурис синистдра (открито
счупване на големия ляв пищял на подбедрицата), ведно
със законната лихва от датата на възникване на злополуката (22.06.2019 г.) до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се от ищеца в
исковата му молба, че на 02.03.2017г. ищецът е назначен на
длъжност шофьор на товарен автомобил (международни превози) в дружеството „И.И.“ ЕООД, с място на работа - страни от ЕС. Твърди се, че
със заповед № */11.06.2019 г. работодателят го е
командировал на територията на ЕС като водач на товарен автомобил - автовоз, рег. №*/В 0416 за периода от 12.06.2019г. до
24.06.2019г., да товари и превозва леки автомобили втора употреба на
територията на държавите - *. Излага, че на 22.06.2019г., около 5.30ч.,
ищецът тръгнал за Р.* натоварен с автомобили втора употреба от
Италия, като заедно с него е потеглил и водача * управляващ товарен
автомобил на друга транспортна фирма. Сочи се, че при тръгване от
бензиностанция в * при потеглянето си ищецът се придвижил от
неудобна страна и направил лека маневра, за да се включи в главния път и при
излизането на ограниченото със заграждения платно на бензиностацията,
закачил ограничителната мантинела. В резултат на
последното се изкривила ламарината, придържаща задния ляв стоп на полуремаркето. Уведомен от шофьора на втория автомобил за
случилото се, ищецът спрял на бензиностанция в *, за да изправи
изкривената ламарина. Започнал да
оправя изкривената ламарина на ремаркето с чук, но от инерцията при един от
ударите, чукът се плъзнал и го ударил в лявата подбедрица.
Вследствие на удара ищецът почувствал силна и продължителна болка, като било
невъзможно да движи крайника си. С помощта на колегата си * се качил в кабината
на автомобила, за да превърже раната. Твърди, че въпреки направените медицински
процедури с превързочни материали и медикаменти от аптечката
на автомобила, болката се усилила до нетърпимост, а кракът му силно отекъл.
Около обяд ищецът се обадил на съпругата си и на работодателят си, като ги
уведомил за претърпяната злополука. Заявил също,че изпитва силни болки и че не
може да управлява автомобила. Работодателят му заедно с друг работник в
дружеството пристигнали на място и откарали ищеца до *. На 23.06.2019 г.,
прибирайки се в страната незабавно потърсил лекарска помощ и му била указана
такава. Кракът му бил гипсиран и му бил
издаден болничен лист. На 02.08.2019 г. по време на отпуск, поради временна
неработоспособност помагал за ремонт на аварирал автомобил собственост на
дружеството ответник, но при качване в кабината костта на крака му се счупила
на мястото, където била пропукана. На 03.08.2019 г. посетил медицинско
заведение и му бил гипсиран крака за 35 дни. Сочи, че с влязло в сила
разпореждане №*/04.02.2020г. на ТП на НОИ - гр.Варна
злополуката е приета за трудова. Излага се, че в
резултат на злополуката ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, психо-емоционален
шок и физически дискомфорт. По тези съображения
претендира осъждане на ответника да заплати сторените неимуществени вреди в
предявения размер от 22000лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането. Претендира разноски.
В
съдебно заседние ищецът, чрез процесуалне
предствител адв. Х. поддържа предявения иск и моли за
уважаването му. Настоява се, че
трудовата злополука е установена по безспорен начин от разпореждането на НОИ,
както и от ангажираните по делото доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника „И.И.“ ЕООД, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието
на трудовоправна връзка между ответника и ищеца, че
същият е командирован във връзка с работата на територията на ЕС, както и факта
на настъпилия инцидент. Навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от работника на основание чл.201, ал.2 КТ. Подчертава,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по длъжностната характеристика да
информира работодателя за неизправност по превозното средство. Намира, че
ищецът е нарушил длъжностната характеристика, както и правилата за безопасност
при работа в дружеството, като самонадеяно решава сам да изправи с чук
ламарината на заден ляв стоп. Твърди, че на 02.08.2019г. ищецът по собствена
воля е отишъл в гр. Ботевград, заедно с управителя на работодателя си, но не
участвал при ремонта на автомобила. Ищецът при слизане от колата стъпил близо
до една канавка и се опитал да се качи в товарния автомобил, при което усетил
силна болка. След завръщането си в гр. * го
откарал в спешния център към „*“.
Предвид изложеното оспорва, че получената на 02.08.2019 г. травма е в причинно-следствена връзка с трудовата
злополука на 22.06.2019 г. Към датата на получаването ѝ ищецът е в отпуск
за временна неработоспособност, същата не е по време на работа и във връзка с
изпълнение на работата. Релевира възражение, че претендираното обезщетение е многократно завишено. По тези
съображения моли за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител адв. Д. поддържа
направените оспорвания и моли за отхвърляне на иска, евентуално намалаяване на обезщетението. Настоява се, че е налице съпричиняване, довело до вредоносния разултат,
поради нарушаване на задълженията по длъжностна характеристика за уведомяване
на работодателя за техниеска неизправност на
автомобила. Подчертава, че ищецът по време на ползване на отпуск, поради
временна неработоспособсност е претърпял втора
травма, която намира, че не е в причинна връзка с трудовата злополука. Счита,
че това увреждане е възникнало при добре протичащ оздравителен процес и
допусната небрежност от ищеца е довела до настъпването ѝ.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че С.С. е полагал труд при ответника „* *“ ЕООД по
безсрочен трудов договор от 02.3.2017 г. на длъжност „шофьор на товарен
автомобил“.
От представената длъжностна характеристика за
заемане на длъжността, се установява, че сред задълженията на работника е да
отговаря за техническото състояние на поверената му техника, да я поддържа в
изправност , да следи за техническото състояне и
осигурява безопсано движение по пътищата при спазване
на инструкциите за безопасност на труда (т. 1 и т. 4 от раздле
„Отговорности“ от цитирания документ), както и да информира преките си
ръководители за възникнали проблеми и нередности във връзка с дейността (т.6 в
раздел „Задължения“).
Липсва спор, че със заповед №25/11.06.2019 г.
(л.14) работодателят е командировал ищеца на територията на държави-членки от
ЕС като водач на товарен автомобил – автовоз за
периода от 12.06.2019 г. до 24.06.2019г.
От заключението от 23.06.2019 г., издадено от
лекар към клиника по образна диагностика МУ УМБАЛ „*“ се установява наличие на
три фисурни линии в средата на диафизата
на табията.
Съгласно лист за преглед на пациент, издадено
от лекар към клиника по образна диагностика МУ УМБАЛ „*“ на 03.08.2019 г. на ищеца
е преписана гипсова имобилизация за 35 дни.
Видно от заключението от 21.11.2019 г.,
издадено от лекар към клиника по образна диагностика МУ УМБАЛ „*“, е установено пропукване
на костта (фисура) на лявата табия
без усложнения.
Във връзка с настъпилото увреждането са
издадени болнични листове за периода 24.06.2019 г. до 07.07.2019
г., 08.07.2019 до 22.07.2019 г. , 23.07.2019 г. до 11.08.2019 г., 12.08.2019 г.
до 10.09.2019г., 11.09.2019 г. до 10.10.2019 г.,
11.10.2019 г. до 09.11.2019г., 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г.
Видно от заповед №11/10.12.2019 г. трудовото
правоотношение между ответното дружество и С.С. е
прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325 КТ.
От представеното влязло в
сила разпореждане №*/04.02.2020 г. на ТП на НОИ се
установява, че на основание чл.55, ал. 1 от КСО настъпилото събитие на
22.06.2019 г., при което С.С. е получил увреждане на
здравето – открита рана на други части на лява подбедрица
с пропукване на костта (фисура) на лявата табия, е прието за трудова злополука.
Констатациите за настъпилата трудова
злополука са възпроизведени в протокол №5101-03-255 от 29.01.2020 г. на комисия
към ТП на НОИ, в който са описани и обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента.
Видно от амбулаторен лист от 05.03.2020 г.,
издаден от МЦ Победа *, ищецът
е насочен към оперативно лечение за отстраняване на фистули и костни частици.
От приетата по делото съдебно-едицинска
експертиза се установява, че на 02.08.2019 г. около 41 дни след инцидента,
настъпил на 22.06.2019 г. в същата анатомична област – подбедрица
на ляв крак в средна трета, е получено счупване на голямопищалната
кост. Била поставена гипсова имобилизация на левия
крак. При първия инцидент е получено увреждане, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия крак. В хода на оздравителния процес е
получена ввтора травма, която поради възникнали
усложнения е довело до развитие на възпаление на костта (остеомиелит)
и обусловило затруднение на движението на крайника за перод
не по-малко от година и половина – до настоящия момент. Налице е връзка между
първоначалната травма и повторното счупване на голямопищялната
кост и възпалението на костта. Към момента на прегледа все още е налице
възпалителен процес, с налична обширна рана с формиране на няколко фистулни хода, които отделят секрет и малки костни
секвестри. Опорната и двигателната функция на левия крак е частично
възстановена., като е необходима сложна операция, която да възстанови целостта
на голямопищялната кост и да спре възпалителия
процес. Съществува вероятност от възникване на редица усложнения като поредно
счупване, образуване на тромби в областта на раната, генерализиране на
възпалителния процес с развитие на опсано за живота
състояние – сепсис. Преди пълно възстановяване на костта С. не би могъл да
упражнява професия като шофьор на МПС. В съдебно заседние
вещото лице уточнява, че при приема в болничното заведние
след инцидента лекарите са предприели консервативно лечение на пукнатите по
костта, но поради мекотъканната травма на крака е
започнал възпалителен процес, който не е приключил. Счупването е предизвикано
от неблагопрятно развитие на оздравителния процес,
доколкото пропуканата кост е станала чувствителна на механични въздействия.
По делото са анагажирани
гласни доказателства посредством разпита
на свидетелите Сибел С.С. (дъщеря на ищеца), * С. (съпруга на ищеца) и * (воден от ответника).
От показанията на * С. и * С. се установява, че на
22.06.2019г. в *Хърватска С.С. получил травма на крака, при което веднага уведомил
работодателя си и той отишъл заедно със свой работник да вземе С. и го откарал
в болница в гр. *. При прегледа в
медицинското заведение установили, че има пукнатитини
на крака, поради което незабавно закупили патерици, за да се придвижва.
Закупували превръзки и обратвали раната вкъщи.
Споделят, че С. се придвижвал трудно, бил обслужван от съпругата и дъщеря си.
Сънят му бил нарушен, пиел обезболяващи и сънотворни. Бил изнервен и
раздразнителен от гипса и болките. Шест месеца чувствал болки, които не спирали
и понастоящем. Раната на крака му отделяла секрети и малки костици,
възпалила се. По време на болничния се почувствал малко по-добре и отишъл с
управителя на фирмата, с която работел да се разходи до * и тогава се счупил втори
път крака му.
от показнаията на
свидетеля * се установява, че С. решил
да оправи стопа на управлявания от него автомобил, при което си ударил крака.
Споделя, че при тръгване управителят провежда инструктаж, като при повреда се
обаждат на управителя, който преценява дали да се влиза в сервиз или не
автомобила. Разкзва, че управителят на фирмата
незабавно след като узнал за инцидента отишъл да прибере С.. Впоследствие
разбрал, че по време на болничния е тръгнал с управителя за Ботевград, за да му
помогне с някаква работа там.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по своята
правна същност е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука. Трудовата злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
В хода на настоящото производство на
основание чл. 146 т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства: че ищецът е работил при ответното
дружество на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ по
силата на трудов договор № */02.03.2017г. на пълно
работно време 8 часа и място на работа страни от ЕС; че със Заповед № */11.06.2019г., издадена от управителя на „И.И."
ЕООД, С.Ф.С. е командирован на територията на ЕС * с автомобил
рег. № В 5453 НС/В 0416 със задача да извърши превоз на товари с
маршрут на движение: * - *, като командироването е за период от 12.06.2019г. до 24.06.2019г.; че на 22.06.2019 г. ищецът при извършване на действия по
изправяне на ламарина на ремаркето, прикачено към товарния автомобил, които
управлява, удря с чук лявата си подбедрица; че по
време на издаден болничен лист за временна неработоспособност на 02.08.2019 г.
е получил открито счупване на лявата табия (пищял) на
подбедрицата; че с разпореждане № */04.02.2020г. на ТП на НОИ - гр.Варна на основание чл. 55, ал. 1 от КСО настъпилото събитие е
прието за трудова злополука; че с решение на ТЕЛК е установена временна
неработоспособност на ищеца за периода
от 24.06.2019 г. до 09.12.2019 г.
В случая липсва спор, а и от представените по
делото доказателства се установява, че злополуката, станала на 22.06.2019 г.,
при която е настъпило увреждане на здравето на ищеца – открита рана на други
части на лява подбедрица с пропукване на костта (фисура) на лявата табия, е
трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй като е станала през работно време и
при изпълняване на задълженията му като работник на заеманата от
него длъжност в ответното дружество.
Следователно налице е основание да бъде
ангажирана отговорността на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на приложимата норма – настъпило увреждане на здравето
на работника на 22.06.2019 г., което е внезапно по своя характер събитие;
злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника С.С. работа по трудово правоотношение с работодателя „И.И.“ ЕООД, както и причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат.
Основните спорни въпроси пред настоящата
инстанция се свеждат до справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца
за претърпените болки и страдания от настъпилата трудова злополука, както и
приложението на чл. 201 от КТ с оглед твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат, поради проявена от работника груба небрежност.
Размерът на обезщетението на неимуществените
вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта –
чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № */1968 год. определянето на размера на паричното
обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които
е извършено, морални страдания, осакатявания и др. От значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, социално-икономичската
обстановка в страната и други.
За обосноваване размера на претенцията за
заплащане на неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. Установява
се от показанията на свидетелите * С., които съдът кредитира като вътрешнологични и непротиворечащи на събраните по
делото доказателства, че инцидентът сериозно е засегнал емоционалното и
здравословно състояние на ищцеца. Изпитвал е
затруднения при извършване на нормалните ежедневни санитарни дейности, както и
се е нуждаел от помощта на трети лица. Ежедневието е били съпътствано от болки,
за които ищецът е приемал медикаменти, нарушение на съня и безспокойство.
Установи се от гласните доказателства и приетата по делото съдебномедицинска ексертиза, че възстановителният процес все още не е
завършил, предстоят сложни оперативни интревенции,
които ще доведат и до по-сериозни затруднения в придвижването и загуба на част
от крака. Неприятните усещания несъмено са се
отразили негативно и на емоционалното състояние на ищеца, още повече че
чувството на безспокойство се задълбочава от
невъзможността да упражнява професията си до пълното му възстановяване. Следва
да съобрази, че ищецът е в работоспособна възраст и настъпилата трудова
злополука се отразява негативно и върху финансовото му благосъстояние и
възможността да реализира адекватен на нуждите на семейството му доход.
Съвкупната преценка на изложените факти и при
отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти
в страната към момента на настъпване на увреждането налага извода, че
справедливият размер на паричното обезщетение за
установените неимуществени вреди от трудовата злополука е 15000 лева.
Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищеца негативни емоции и
съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За причинени вреди в
по-голям размер извън установените в хода на настоящото производство и
обичайните такива не са ангажирани доказателства.
Във връзка с релевираното възражение
за съпричиняване от страна на работника,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, работодателят следва да докаже, че трудовата злополука е
настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на
работата - не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност.
Съобразно трайната съдебна практика, застъпена
в решение №63/10.05.2017 г. по дело №3648/2016 на ВКС, III
г.о., решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV
г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о.
на ВКС и др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, степента
на съпричиняване се определя от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука от работника с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента
на съпричиняване е конкретният принос на
увредения.
На първо място следва да се
разяснени доказателствената стойност на разпореждане №*/04.02.2020 г. на ТП
на НОИ, издадено на основание чл.55, ал. 1 от КСО. Същото представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука
и e официален удостоверителен документ за установените в него факти.
Установеното в обсъжданото разпореждане относно факта на злополуката на
22.06.2019 г. и полученото увреждане обвързва съда и страните, като тази
констатация има отношение към материалната законосъобразност на разпореждането
в качеството му на индивидуален административен акт, и е можело да бъде
опровергана в производство по оспорване на разпореждането в качеството му на
индивидуален административен акт, като няма данни това да е сторено. В
настоящото производство материалната законосъобразност на влязлото в сила
разпореждане, с което станалата злополука със С.С. е
приета за трудова, не може да бъде проверявана - че такава злополука е
настъпила, участниците в нея и настъпилото увреждане на здравето на работника.
В частта, в която обаче са констатирани обстоятелства относно механизма на
настъпване на злополуката, както и правните изводи на административния орган за
нарушени правила за безопасност, не се ползват с обвързваща доказателствена
сила и подлежат на доказване от страната, която твърди наличие на други
обстоятелства, при които е настъпила злополуката и от които извлича
благоприятни последици. В случая ответникът твърди съпричиняване,
което може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника, поради проявена от него груба
небрежност по смисъла на чл. 201 от КТ.
Механизмът на настъпване на увреждането и
обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от анагажираните
по делото гласни доказателства и приетата по делото СМЕ.
Не е спорно между страните, както се кометира по-горе в настоящите мотиви, а и от показанията на
свидетеля Пантелеев се установява, че инцидентът е настъпил на територията на
чужда държава при самостоятелно взето решение от работника да изправи с чук
прегъната ламарина на задния ляв стоп на полуремаркето
на управяваното от него МПС. Действително, съобразно
длъжностната характеристика и показанията на свидетеля Пантелеев се установи,
че работникът следва да уведоми работодателя си за настъпила техническа
неизправност на МПС и той да разпореди отвеждане на автомобила в сервиз при необходимост.
Същевременно обаче, в длъжностната характеристика на ищеца е залегнало
задължение на работника да поддържа в техническа изправност управляваното от
него МПС. С оглед на последното, за да предотврати настъпване на пътен инцидент
и съобразно задължението си по длъжностна характеристика ищецът е предприел
действия по отремонтиране на място на товарния
автомобил. В случая независимо дали работодателят е уведомен или не за
прегънатата ламарина, това не би се отразило на крайния негативен резултат, доколкото
предприемане на действия по изправянето ѝ принципно не изисква някакви
специални познания или конкретни указания от самия работодател за начина на отремонтирането ѝ. Поради това, неизпълнението на
задължението за уведомяване на работодателя за тази неизправност при
констатацията ѝ, не обосновава наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат, респективно до намаляване отговорността на
работодателя.
На следващо място, възражението за съпричиняване е обосновано с осъщетсвяване
на действия от страна на пострадалия, довели до по-тежко увреждане на здравето
по време на ползване на отпуск, поради временна неработоспособност.
От показанията на свидетелите, разпитани по
делото, които са еднопосочни и последователни в тази част, се установи, че около
месец и половина след инцидента на 22.06.2019 г. работникът е отишъл с
управителя на ответното дружество в гр. Ботевград, при което се получило
счупване на костта. Съдът като съобрази заключението на вещото лице, в т.ч.
изявленията му в с.з. при изслушване на експертното заключение, намира, че
травмата на крака (счупване) би се получила независимо от обстоятелствата, при
които е причинена. Както се установи, при първоначалния преглед на ищеца,
непосредствено след инцидента от 22.06.2019 г., е предприето консервативно
лечение с предписване на медикаменти, но поради пропукването на костта е
започнал възпалителен процес в тази област. Вещото лице уточнява, че това място
е останало чувствително на механични въздействия и възпалителният процес е допринесъл
за това. Съобразно заключението на вещото лице счупването на крака на
02.08.2019 г. се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето
от 22.06.2019 г., поради което съдът намира, че независимо от поведението на
работника, то би настъпило и по отношение на това, ищецът не е проявил груба
небрежност. Установи се, че същият е спазвал предписанията на лекуващите си
лекари, приемал е медикаменти, но лечението не е дало необходимия резултат, за
което работникът не може да се държи отговорен. С оглед на това възраженията на
ответника за проявена небрежност от ищеца по време на оздравителия
процес и липса на причинна връзка между счупването и настъпилата трудова
злополука са неоснователни.
По изложените съображения и при недоказан
конкретен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат така
определения справедлив размер не подлежи на редуциране на основание чл. 201 от КТ.
С оглед изложеното искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер на 15000 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до претендирания размер от 22000
лв. Следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената сума от датата на настъпилата
злополука 22.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде
осъден ответника да заплати по сметка на ВРС сумата от 600 лева,
представляваща държавна такса по предявените искове и сумата от 136,36лв. възнагражение на вещо лице по СМЕ, т.е. сумата в общ размер
от 736,36лв.
На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Ответната страна е релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнагаждение от 1510лв. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове и
проведени съдебни заседания, намира възражението за основателно, поради което
същото следва да се редуцира към предвидения в Наредба №1/2004г. минимален
размер от 1200лв. Ето защо в полза на ищеца следва да се прсъдят
сторените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 818,18лв.
Ответната страна е претендирала разноски в
размер на 1200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такива
ѝ се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно изхода на спора,
т.е. сумата от 381,81лв.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя *, да заплати на С.Ф.С.
ЕГН **********,***, сумата от 15000лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се болки,
страдания, психо-емоционален шок и физически дискомфорт, последица от настъпила на 22.06.2019 г. трудова злополука, изразяваща
се във фрактура
аперта крурис синистдра (открито
счупване на големия ляв пищял на подбедрицата), ведно
със законната лихва от датата на възникване на злополуката (22.06.2019 г.) до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за горницата над 15000лв. до пълния му размер от 22000лева.
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, да заплати на С.Ф.С. ЕГН **********,***, сумата от 818,18 лв. (осемстотин и
осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Ф.С. ЕГН **********,***, да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ** сумата от 381,81
лв. (триста осемдесет и един лева и осемдесет
и една стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 736,36
лв. (седемстотин тридесет
и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща държавна такса по
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 вр.
ал. 1 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена
от ответника в полза на ищеца по следната, посочена в молба на л.92 от делото,
банкова сметка: ***, разкрита в „Прокредит Банк“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи
на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: