Присъда по дело №2754/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 99/24.06.2022 г. по НЧХД № 2754/2021г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на СТ. В. В.,
ЕГН: **********, с която против Г. ПЛ. Г., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за
това, че на 13.02.2021 г., около 20.30 часа, в гр. *, в подземния паркинг на МОЛ „*“, чрез
нанасяне на удари с юмруци в главата и в тялото, причинил на тъжителя отоци и
кръвонасядания по главата, рана в тилната област и болезненост в лява горна трета на гърба,
които увреждания представляват лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания-
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Я. – БАК прави
анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за
осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия - адв. К. – БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде
признат за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита,
че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда, като алтернативно моли в случай, че съдът признае подзащитния й за
виновен, да бъде приложен институтът на чл. 78а НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени
относимите и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. ПЛ. Г., ЕГН: **********, е роден на * г. в гр. *, живущ в гр. *, ж.к.
„*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
неосъждан, работи като ел. техник.
На 13.02.2021 г., около 20.30 часа, в гр. *, в подземния паркинг на МОЛ „* *“, се
намирали свидетелите Р.В., М.В., Т.Ф. и А.Р.. На място имало и други лица, които
свидетелите познавали, като всички се събирали в подземния паркинг на магазина.
Свидетелите очаквали пристигането на частния тъжител СТ. В. В., ЕГН: **********. В този
момент В. пристигнал на паркинга с лек автомобил „Нисан“ с рег. № *, като при
паркирането завил малко по-рязко и паркирал на около два метра от подсъдимия Г. ПЛ. Г.,
който се намирал близо до една от колоните на паркинга с други две, неустановени по
делото лица. Подсъдимият и другите две лица преценили, че тъжителят е можело да ги
блъсне, поради което в момента, в който В. паркирал автомобила, тръгнали към него и
започнали да му нанасят удари през отворения прозорец на автомобила. След това извлекли
В. извън автомобила и продължили да му нанасят удари с юмруци по главата и тялото. Св.
Т.Ф. се намесил, като хванал едно от лицата и го дръпнал, при което подс. Г. и другите две
лица, които били с него, избягали.
Тъжителят веднага се качил в автомобила си и потеглил, като отишъл на
бензиностанция „Дега“, намираща се в гр. *, на бул. „Захари Стоянов“. Там му прилошало,
поради което св. К.Г. сигнализирал ЕЕН 112. На място пристигнал медицински екип, който
откарал В. в УМБАЛ-*, откъдето бил освободен по-късно същата вечер.
Вследствие на случилото се на частния тъжител били причинени отоци и
1

кръвонасядания по главата, рана в тилната област и болезненост в лява горна трета на гърба.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. АЛ. Т. Р. (л. 70-гръб-71-
гръб); св. К. Д. Г. (л. 90-гръб), св. ИВ. М. Ч. (л. 90-гръб- л. 91), св. В. ХР. В. (л. 91- л. 91-
гръб), М. ИВ. Б. (л. 98-л. 98-гръб), ТР. П. Ф. (л. 112- л. 112-гръб-гръб), Р. Д. В. (л. 112-гръб-
л. 113) и М. Д. В. (л. 113- л. 114).
От писмените доказателства: Преписка № 2080/2021 г. по описа на Районна
прокуратура- * (л. 29-л. 55);; Справка за съдимост (л. 118).
От веществените доказателства: Записи от ЕЕН 112 (л. 78).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Най-съществени по делото се явяват показанията на разпитаните свидетели, като
почти всички от тях са очевидци (св. К.Г. не е) на случилото се в различна степен, т.е.
обърнали са внимание на инцидента в различни моменти. Обстоятелството, че едни
свидетели са възприели едни факти, а други- не, не влече извод за дискредитиране на
показанията, тъй като е напълно възможно всеки човек да обърне внимание на различен
момент и да е различно заинтересован от случващото се.
Всъщност, при съпоставка на показанията на свидетелите Р.В., М.В., Т.Ф., А.Р. и М.Б.
става ясно, че липсват съществени противоречия между тях. Единственото различие, което
бе посочено и от защитата е в показанията на св. Б., която посочва: „Видях един човек да
удря друг.“. На пръв поглед това влиза в противоречие с показанията на останалите от тази
група, но по-нататък в показанията си тя заявява: „Имаше и други хора, но не можах да видя
дали и другите го удрят.“. Видно е, че Б. не говори с категоричност за това колко човека са
нанасяли удари на тъжителя. Поради това и съдът намира, че доказателствената съвкупност
е в насока, че именно три лица са нанасяли удари на тъжителя, като в показанията си св. Ф.
е категоричен, че поне две лица са удряли В., и той е хванал „едното едро момче за кръста“ и
го дръпнал. Р.В. пък конкретизира, че три лица са нанасяли удари с юмруци на В.. Поради
изложеното, съдът кредитира показанията на тези петима свидетели, тъй като същите са
последователни и не са противоречиви, а по-скоро взаимно се допълват, тъй като както бе
отбелязано, е напълно житейски нормално всеки от тях да е забелязал и запомнил отделен
фрагмент от цялата ситуация. При тяхното съвместно разглеждане обаче се стига до
изграждането на цялостна картина, в която липсват неясноти. Вярно е, че Р.В., М.В., Т.Ф. и
А.Р. познават тъжителя, но това в случая не води до извод за заинтересованост, тъй като
техните показания се подкрепят от св. Б., която не се познава с тъжителя.
Показанията на горепосочените свидетели не се оборват от изложеното от св. И.Ч. и
В.В., тъй като от техните показания става ясно, че не са обърнали внимание в детайли на
случващото се, а само са чули, че се случва нещо. Така св. В. посочва: „Бяха много хора
струпани там и не съм видял дали са си разменяли удари.“. Ч. пък посочва: „Не съм видял
или не съм обърнал внимание за някаква ситуация.“. В този смисъл, съдът кредитира и
техните показания, тъй като те не се явяват в противоречие с останалия материал, а
напротив- подкрепят го.
Накрая, съдът кредитира изложеното от св. К.Г., като неговите показания касаят
развитието на събитията след инцидента в МОЛ „*“ и намират подкрепа в медицинската
2

документация.
Съдът цени всички писмени доказателства, налични по досъдебното производство.
Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни. В частност, съдът
кредитира изготвеното съдебномедицинско удостоверение № 3/21 г. на л. 35, като
констатациите в него кореспондират на свидетелските показания. В удостоверението е
посочено, че констатираните увреждания е възможно да бъдат получени чрез удари с
юмруци и ритници. Следва да се уточни, че съдът не взема предвид изложеното в писмените
сведения по преписката, като от тях следва единствено изводът, че определени лица са били
извикани в районното управление, за да дадат такива сведения.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 130, ал.2, вр. ал. 1 НК, като на 13.02.2021 г., около 20.30 часа, в гр. *,
в подземния паркинг на МОЛ „*“, чрез нанасяне на удари с юмруци в главата и в тялото,
причинил на тъжителя отоци и кръвонасядания по главата, рана в тилната област и
болезненост в лява горна трета на гърба, които увреждания представляват лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдания.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото. Установява се, че три лица са нанасяли удари с юмруци на тъжителя В., като св.
М.В. посочва, че в полицията е разпознала по снимка единия от нападателите, който се
казвал „Г.“. Също така, от материалите по преписката става ясно, че Г.Г. е бил извикан във
02 РУ-* да дава сведения по случая (л. 47) след извършени оперативно-издирвателни
мероприятия (докладна записка на л. 30). От съпоставката на тези обстоятелства следва
изводът, че безспорно подсъдимият Г.Г. е бил едно от лицата, които са нанасяли удари на
В., като не може да се приеме, че просто е решено от органите по някакви неизвестни
причини и начини или пък по случайност, че точно Г. е извършител на деянието.
Следва да се отбележи един много важен момент. От доказателствата по делото става
ясно, че три лица, сред които и подсъдимият, са нанасяли удари на В., при което очевидно е
налице хипотеза на съучастие под формата на съизвършителство. Съгласно съдебната
практика, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство, всеки от
извършителите следва да е осъществил от обективна страна елемент от изпълнителното
деяние, с което е допринесъл за настъпване на съставомерните последици от гледна точка на
замисленото (Р. 119-00-I). След като се установява, че трите лица са нанасяли удари, които
са в причинно следствена връзка с настъпилите увреждания на пострадалия, то всеки един
от тях, включително и Г., носи отговорност като извършител на деянието. Особеността при
делата от частен характер е, че наказателното преследване се образува по тъжба на
пострадалия. Следователно, на преценката на последния остава това срещу кого да повдигне
обвинение, като съображенията могат да са различни (определени отношения с част от
извършителите, невъзможност всички извършители да бъдат установени и т.н.). В
конкретния случай, тъжителят е повдигнал обвинение само срещу подс. Г., като това по
никакъв начин не влияе на изводите за неговата отговорност, тъй като същият е участвал в
причиняването на съставомерния резултат, като от показанията на св. Р.В. става ясно, че и
трите лица са нанасяли удари с юмруци на В.. В този смисъл и доводът на защитата, че не се
установявало конкретното участие на Г. е неоснователен, тъй като съществен се явява
3

крайният резултат. На практика, невъзможно би се явило и установяването на конкретно
причинените от ударите на Г. увреждания, тъй като и трите лица са извършвали едно и също
като действия, поради което и няма как да се установи с всеки удар какво е причинено.
Именно поради това и съизвършителите носят отговорност с оглед настъпилия общ
престъпен резултат.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, чрез нанасяне на удари с юмруци. Тези действия се
установяват от показанията на свидетелите очевидци, които бяха обсъдени по-горе. Видно
от медицинското удостоверение – причинени са отоци и кръвонасядания по главата, рана в
тилната област и болезненост в лява горна трета на гърба, довели до болки и страдания и
което е в пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от страна на
подсъдимия.
Съставът намира, че при извършване на престъплението подс. Г. е действал
умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал,
че нанасяйки удари с юмруци, неминуемо ще причини на пострадалия телесно увреждане.
От волева страна – подсъдимият е искал засягане на здравето на пострадалия и
причиняването на телесна увреда.
Съставът намира, че липсват хулигански подбуди при извършване на деянието, като
подбудите за извършването му са свързани с оценката на трите лица, нанесли побоя, че по
някакъв начин здравето им е бил застрашено от тъжителя при управление на МПС. Това се
извлича от показанията на св. В., който заявява, че е чул един човек да казва „Искаш да ме
блъснеш ли?“. Това се подкрепя и от изложеното от Р.В., която посочва, че В. е паркирал
малко по-рязко автомобила си на около два метра от трите момчета, след което веднага те
отишли до него и започнали да го удрят. Налице е личен мотив за извършване на деянието,
който изключва хулиганските подбуди.
Вярно е, че хулиганските подбуди не са несъвместими с чисто личните мотиви при
посегателства срещу личността - телесния й интегритет, честта и достойнството й и пр., като
съчетаването им прави възможен евентуалният умисъл на престъпното хулиганство (в този
смисъл вж. ППВС № 2/1974 година, т. 3, Р. № 65/2010 година на ВКС, І н. о., Р. № 47/2013
година на ВКС, І н. о. и др.). Подобно съчетаване обаче е възможно само ако се установи, че
доминиращият, водещият мотив на дееца е чрез нанасянето на телесното увреждане да
покаже и явно неуважение към обществото, да демонстрира грубо незачитане на
установените обществени отношения и ценности, като телесна повреда е начинът на
обективиране на това пренебрежително отношение към обществените порядки.
По принцип всяко едно престъпление представлява и нарушаване на обществения
ред, но не всяко нарушаване на обществения ред може да се квалифицира като хулиганство
(или хулигански подбуди). Като хулиганство следва да се възприема само това, при което
извършителят иска (при прекия умисъл) или допуска/отнася се безразлично (при
евентуалния умисъл), да покаже явното си неуважение към обществото, да го скандализира
и възмути.
Прегледът на обстоятелствата в настоящия случай, води до извод, че целта на Г. и
неговата компания не е била да изрази неуважение към обществото или да го възмути.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест месеца или „Пробация”, или глоба от сто
до триста лева. В същото време по отношение на подсъдимия са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
4

а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимата е неосъждана и не е била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; в пияно състояние, нито е
свързано с употреба на наркотични вещества; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; нито са налице множество престъпления.
Съгласно законовите разпоредби, когато са налице предпоставките за приложение на
чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на Г., както и липсата на данни за
други противоправни прояви. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая подсъдимият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката
за неговата обществена опасност. Същият е трудово ангажиран, като мотив за извършването
на деянието е чувството на подсъдимия, че здравето му е било застрашено от шофирането
на пострадалия.
Не се констатират отегчаващи обстоятелства.
С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния предвиден в закона, а
именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - * на основание
чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя и
сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 517,00 (петстотин
седемнадесет и два) лева, от които – 12,00 лева държавна такса за образуване на дело, 5 лв.
разноски за издаване на съдебно удостоверение и 500,00 лева – възнаграждение за
повереник, съобразно договора за правна помощ на л. 5.

5

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	99
Дата:	24 юни 2022 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120202754
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 юни 2021 г.

Присъда по дело №2754/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите