Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
Варна, 15.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№13157 по
описа за 2018 година на Варненския районен
съд, 8
състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Д.н.к.и с.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.И.Д., ЕГН********** с адрес ***
Вазов 9, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.537, вр.
с чл.485, ал. ТЗ, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7500лв., представляваща главница по запис на заповед от 12.10.2015 с падеж 20.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2017г. до
окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение №***., по ч.гр.д. №*** по описа за 2017г. на ВРС, 7
състав.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, която била връчена по чл.47 ГПК и в тази връзка у
ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ответникът е авалист
по ценната книга, чийто падеж е настъпил на 20.01.2016г. Моли се за уважаване
на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.И.Д., чрез назначения
от съда особен представител адв. М.Ч., е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище, че предявеният иск е допустим. Сочи, че искът е
основателен като подкрепен с писмени доказателства. Твърди обаче, че ответникът
не е авалист по запис на заповед от 12.10.2015 г. с
падеж 20.01.2016 г., тъй като изрично е посочено че е поръчител, поради което
има правата произтичащи от това,че е поръчител,а не авалист.
Сочи се, че съгласно ЗЗД поръчителят се освобождава от отговорност, ако в срок
от шест месеца от падежа на главното задължение, кредиторът не предяви иск
против длъжника. В текущият случай не е представен иск срещу длъжника, а има
иск срещу поръчителя от 19.09.2017г.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. №*** по описа за 2017г.
на ВРС, 7 състав, от което е видно, че по същото е издадена Заповед за
изпълнение №***., по силата на която е разпоредено ответникът,
като авалист, да заплати солидарно с издателя „Д.“ ЕООД сумата от 7500лв. главница
по Запис на заповед от 12.10.2015г. Заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл.47 ГПК, като в предвидения в процесуалния закон едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск за
съществуване на вземането си срещу длъжника М.Д..
Приет като доказателство по делото е записът на заповед,
издаден на 12.10.2015г. от „Д.” ЕООД, което се е задължило на падеж 20.01.2016г.
да заплати на поемателя „Д.н.к.и с.” ЕАД сумата от 7500лв.
Записът на заповед е авалиран от ответника М.И.Д..
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и
се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираната
сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
За успешното
провеждане на предявения установителен иск ищецът
следва да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице
валидно менителнично правоотношение по редовен от
външна страна запис на заповед, авалиран от
ответника, по който е настъпил падежът.
Ответникът следва
да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумата по записа на
заповед, или наведените правоизключващи възражения.
Съобразно чл.535 ТЗ, записът на заповед
следва да съдържа наименованието запис на заповед
в текста на документа на езика,
на който е написан; безусловно обещание да се
плати определена сума пари; падеж;
място на плащането; името на лицето, на
което или на заповедта на
което трябва да се плати;
дата и място на издаването; подпис на издателя.
При извършване на
проверка, съдът констатира, че записът на заповед съдържа всички императивно
изискуеми реквизити. Съобразно чл.483 ГПК, плащането на менителницата може да бъде
обезпечено изцяло или отчасти чрез
поръчителство. Същевременно, видно от документа, представен като изпълнително основание, авалът е
отразен съобразно изискванията на материалния закон, съдържащи се в чл. 537 вр.
с чл. 484 ТЗ – подписът е на лицевата страна на ефекта при посочване, че се
полага за поръчител. Поради това, по делото се установи, че процесният менителничен ефект
отговаря на изискванията за действителност.
По силата на
чл.485, ал.1 ГПК, поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал,
т.е. за цялото задължение. По възражението на особения представител на
ответника, че последният не е авалист, а поръчител,
следва само да се посочи, че понятието авал
обозначава именно менителничното поръчителство, за
което са приложими специалните правила на Търговския закон. Авалът
е самостоятелна абстрактна сделка, задължението на авалиста
е неакцесорно спрямо задължението на издателя. Процесното вземане е
основано на менителнично поръчителство, предмет на уредбата в чл. 482 ТЗ - чл. 485 ТЗ, която
се явява специална спрямо общото поръчителство по ЗЗД и като такава
последната се дерогира от първата. Поради това,
за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал.
3, 147
и 148 ЗЗД
(в този смисъл Решение №
216 от 03.01.2017г. по т.
д. № 3204/2015г.; Решение №120 по
т. д.№ 988/ 2009 г. на ІІ т. о. на
ВКС, Определение №
236 от 5.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2647/2014 г., II т. о., ТК).
Видно от
представената ценна книга, падежът на задължението е определен съобразно
чл.486, ал.1, т.4 ТЗ на определен ден - 20.01.2016г., съответно записът на
заповед материализира изискуемо вземане на поемателя
– ищец, доколкото тази дата е настъпила към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Доколкото не се твърди
и не се представят доказателства за заплащане на дължимата сума, то предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2017г., до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса в размер от 150лв, както и сторените в исково
производство разноски в общ размер от 1335лв. за заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът М.И.Д., ЕГН********** с адрес *** *** 9 дължи на
ищеца „Д.н.к.и с.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
от сумата от 7500лв. /седем хиляди и
петстотин лева/, представляваща главница по запис
на заповед от 12.10.2015 с падеж 20.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2017г. до
окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение
№7699/19.09.2017г., по ч.гр.д. №13094 по описа за 2017г. на ВРС, 7 състав, на основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
чл.537, вр. с чл.485, ал. ТЗ.
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН********** с адрес ***
Вазов 9 да заплати н. „Д.н.к.и с.“
ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №13094 по описа за 2017г. на ВРС,
7 състав разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН********** с адрес *** Вазов 9 да заплати н. „Д.н.к.и с.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***
сумата от 1335лв.
/хиляда триста тридесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М.Ч. възнаграждение от внесения депозит
в размер от 705лв. с оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: