Р Е Ш
Е Н И Е
№260746/19.10.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети септемри две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №21075/2019 г. по описа на Варненския
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* /с предишни наименования „Юробанк И Еф
Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД, със седалище и адрес на
управление:***, с която против М.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК е предявен
иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5638/22.07.2019 г. по
ч.гр.д.№11144 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: 10386,08 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № FL374091/18.03.2008 г., вземането, по който е
прехвърлено от „Ю.Б.” АД на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с договор за цесия
от 09.04.2008 г. и Анекс №1 от 20.05.2009 г., като вземането по договора за
кредит и анекса е обратно изкупено от ищеца с договор за обратна цесия от
02.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от 2994,79 лева - договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 15.05.2015 г. до 15.03.2018 г., както и сумата
от 1274,73 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
15.01.2015 г. до 09.07.2019 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит № FL374091/18.03.2008
г., по силата, на който банката е
предоставила на ответника кредит в размер на 20000 лева, срещу насрещното
задължение на последния да върне усвоената сума, ведно с дължимите лихви, при
условията и в сроковете, посочени в договора. Сумата от 20000 лева е изцяло
усвоена от ответника, по негова разплащателна сметка, на 18.03.2008 г.
Погасяването на кредита се извършва на равни месечни вноски, определени в нарочен
погасителен план.
С
договор за цесия от 09.04.2008 г. банката прехвърля вземането си към ответника,
в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като на 20.05.2009 г., с подписване
на анекс, ответникът потвърждава, че е уведомен за извършената цесия.
С
последващ договор за цесия от 02.02.2010 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
прехвърля в полза на ищеца, процесното вземане срещу ответника. Последният е
уведомен за сключения договор за цесия.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител оспорва основателността на предявения иск. Оспорва
уведомяването му за цедиране на вземането; оспорва да е бил уведомен за
обявената предсрочна изискуемост. Оспорва иска за главница и лихви, като
въвежда възражение за неяснота относно начина на формиране на размерите на
претендираните суми.
До приключване на съдебното дирене, по делото
не са представени доказателства за изплащане на претендираните от ищеца суми.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК,
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №5638/22.07.2019 г. по ч.гр.д.№11144 по описа на ВРС за 2019 г., за
заплащане на следните суми: сумата 10386,08 лв., представляваща непогасена
главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
FL374091/18.03.2008 г. и Анекс към него от 20.05.2009 г. сключен между
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане; сумата 2994,79 лв., представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода 15.05.2015 г. – 15.03.2018 г., сумата 1274,73
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.01.2015 г. – 09.07.2019
г., като вземанията по Договор за потребителски кредит № FL374091/18.03.2008 г.
са прехвърлени от „Ю.Б.” АД на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с договор за
цесия от 09.04.2008 г., и са обратно изкупени от заявителя с договор за обратна
цесия от 02.02.2010 г.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в
съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за
установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №11144/2019
г. по описа на ВРС.
От представени
по делото препис от Договор за потребителски кредит № FL374091 и от погасителен план към същия договор, се установява,
че на 18.03.2008 г., в гр. Варна, между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор и
ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по силата, на
който, банката предоставя на кредитополучателя, потребителски кредит за текущи
нужди в размер на 20000 лева и срок на издължаване – 120 месеца /до 18.03.2018
г./, считано от датата на неговото усвояване. Последното се извършва по
разплащателна сметка на ответника, посочена в процесния договор.
В договора е
посочена банкова сметка ***, по която кредитът ще бъде усвоен. Погасяването на
кредита, в т.ч. дължимите лихви е предвидено да се извършва на равни месечни
вноски, всяка в размер на 315,97 лева, с падеж – 18-то число на месеца.
Уговореният ГПР по кредита е в размер на 16,22 %.
Съгласно
постигнатото съглашение, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на сбора
на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за потребителски
кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на 6,20 пункта.
На основание
чл.9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава.
Видно от банково бордеро №8865744/18.03.2008 г. за усвояване на кредит, се установява, че на
18.03.2008 г., по банкова сметка ***, е преведена сумата от 20000 лева.
С договор за цесия от 09.04.2008 г., вземането на банката – кредитор към ответника е прехвърлено в
полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
На 20.05.2009 г. между
цесионера и ответника е сключен Анекс №1 към Договор за потребителски
кредит № FL374091 от 18.03.2008 г., по силата, на който, размерът на месечната погасителна вноска се
променя на 348,99 лева, с падеж – 15-то число на месеца. Уговорено е
заплащането на две изравнителни вноски – една в размер на 321,81 лева, платима
на 15.06.2009 г. и една в размер на 349,91 лева – с падеж 15.03.2018 г.
Изготвен е погасителен план, който е приет от ответника. Променен е ГПР по
кредита, като същият е увеличен на 18,62 %.
С договор за цесия от
02.02.2010 г. „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД прехвърля в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземането
възникнало от Договор за потребителски кредит № FL374091 от 18.03.2008 г. и анекс №1 от 20.05.2009 г.
С писмо изх. №3494/18.08.2016 г., цедентът уведомява ответника за извършеното
прехвърляне от 02.02.2010 г. Писмото е изпратено до М.С.
с писмо, с обратна разписка, видно от която, пратката е останала непотърсена от
получателя.
Видно от банково бордеро №
3098480/12.12.2014 г., ответникът е извършил плащане по договора на кредит, в
полза на ищеца, след обратното цедиране на вземането по договора за креди,
обстоятелство, което сочи, че на ответника е известно обратното прехвърляне.
Ищецът представя подробна
справка „Трансакции“ по процесния договор за кредит, обхващаща всички
компоненти на дълга, за периода от 18.03.2008 г. до 10.12.2019 г., от който се
установява, че след цедиране на вземането, ответникът е извършвал плащания в
полза на ищеца – напр. 15.06.2010 г., 15.01.2011 г., 15.06.2011 г., 15.03.2013
г., 15.02.2014 г. и др.
Авторството на
положените подписи, за кредитополучател, във всички представени от ищеца
писмени документи не е оспорено от особения представител на ответника.
По делото е
допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е
неоспорено от страните и като обективно, и компетентно е прието от съда.
Съгласно същото, въз основа договор за кредит от 18.03.2008 г., ищецът отпуска на кредитополучателя и ответник в производството, кредит
в размер на 20000 лева, като сумата е преведена по банкова сметка *** М.Р.С. на
дата на сключване на договора. От кредитополучателя е заплатена такса в размер
на 500 лева за управление на кредита, а остатъкът в размер на 19500 лева е
изтеглен в брой, на каса на банката – кредитор. В периода от 18.04.2008 г. до
15.01.2015 г., кредитополучателят е направил общо 81 бр. погасителни вноски. В
експертното заключение се сочи, че ищецът има вземане към ответника за сума в
общ размер на 14655,61 лева, от която: 10386,08 лева – главница; 2994,80 лева –
договорна лихва, за периода от 16.01.2015 г. до 28.06.2017 г. и 1274,73 лева –
мораторна лихва, за периода от 16.01.2015 г. до 09.07.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират
и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими,
поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното
вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума по договор за кредит, при неизпълнението на
това задължение от страна на ответника. При въведено възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил
цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
По делото бе
безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка,
възникнала въз основа на сключен договор за потребителски кредит и договор за
цесия. При данни, че крайният падеж на договора е 15.03.2018 г., то
изискуемостта на неплатените суми за главница е настъпила с настъпване на
крайния падеж.
Възражението на
ответника, че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е
неоснователно. Видно от последното, то е подадено пред ВРС на 18.07.2019 г., а
последната погасителна вноска е с падеж 15.03.2018 г. Към датата на подаване на
заявлението в съда, всички вноски по кредита са падежирани, крайният падеж е
настъпил една година по-рано, поради което не се касае за обявяване на
предсрочна изискуемост, а за изискуемост поради настъпване на краен падеж.
Въведеното от
ответника възражение за липса на редовно уведомяване за сключения договор за
цесия, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Договорът за цесия е двустранен, консенсуален и
неформален, като в случая е и каузален - представлява продажба на вземане. По
силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните
по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор. За да
породи правните си последици този договор, разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД
изисква извършеното прехвърляне да бъде съобщено на длъжника от предишния
кредитор. Уведомяването на длъжника, обаче, няма отношение към валидността на
договора за цесия, тъй като съобщаването на длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав на договора, а има значение за момента, от който
новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията
си към вече уведомения длъжник. В процесния случай, съдът приема, че
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника най-късно с връчване
на исковата молба и приложенията към същата. В практиката си ВКС приема, че
извършеното по този начин уведомление за извършена цесия, макар и връчено като
приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Съдът намира за
неоснователно въведеното от особения представител възражение за нищожност на
клаузите от процесния договор, касаещи определяне размера на договорната лихва
и на наказателната лихва. Съгласно чл.3 от договора, кредитът се олихвява с
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД за потребителски кредит за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. Предвидената възможност
за изменение на ГЛП, при наличие на промяна във финансовите условия, не е
предпоставка за обявяване нищожността на тази клауза. С чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е
предвидено изключение от прилагане разпоредбата на чл.143, ал.2, т.11 ЗЗП,
определяща като неравноправна клаузата, позволяваща на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание, в случаите когато се касае сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Начинът на промяна е описан по недвусмислен за
кредитополучателя начин, като банката – кредитор е дала ясна информация кога и
при какви условия може да бъде променен този размер. Видно от приложените
погасителни планове към договора за кредит и към анекс № 1/20.05.2009 г.,
вноските за договорна възнаградителна лихва са с намаляващ размер. Договорът,
анексът и погасителните планове към тях са подписани от ответника, поради което
съдът приема, че съдържанието на същите са му известни и той е съгласен с тях.
Клаузата на чл.9
от договора, с която се определя кога и при какви условия се дължи лихва за
забава също не страда от сочения от ищеца порок. Със същата е предвидено, че
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава.
Горепосочените
клаузи не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като същите не са
уговорени във вреда на потребителя, отговарят на изискването за спазване
принципа на добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. При горните доводи,
същите не са нищожни, на основание чл.146 ЗЗП.
Видно от
заключението на вещото лице, кредитът усвоен от ответника е в размер на 20000
лева, като е представена подробна справка за извършените от ответника плащания.
Към датата на подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №11144/2019 г. по
описа на ВРС – 17.07.2019 г. е настъпил крайният падеж по процесния договор,
поради което всички погасителни вноски са падежирали и неплатеният остатък за
главница и договорна възнаградителна лихва е дължим.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане обезщетение за забава. В експертното заключение е посочено, че начислената
мораторна лихва за периода от 16.01.2015 г. до 09.07.2019 г. е в размер
на 1274,73 лева и тъй като този размер съвпада с претенцията на ищеца, този иск
също следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на 2556,71
лева, от които: 293,11 лева – държавната такса, 200 лева - депозит за вещо
лице, 900 лева – депозит за особен представител и 1163,60 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство,
като съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи и сторените от
ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 1128,78 лева.
Ответникът също има право на разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, но доколкото същият се
представлява от особен представител, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415 ГПК, че М.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5638/22.07.2019 г. по
ч.гр.д.№11144 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: сумата от 10386,08 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № FL374091/18.03.2008 г., вземането, по който е
прехвърлено от „Ю.Б.” АД на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с договор за цесия
от 09.04.2008 г. и Анекс №1 от 20.05.2009 г., като вземането по договора за
кредит и анекса е обратно изкупено от ищеца с договор за обратна цесия от
02.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 2994,79 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.05.2015 г. до 15.03.2018 г.,
както и сумата от 1274,73 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.01.2015 г. до
09.07.2019 г.
ОСЪЖДА М.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по
делото в размер на 2556,71 лева и разноските по ч.гр.д. № 11144/2019 г. по
описа на ВРС, в размер на 1128,78 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: