Р Е Ш Е Н И Е
№ 75 08.01.2018 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Радка
Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13177 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК,
чл. 79 и ал. 92 от ЗЗД
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от у. С. Н. Н. и И. Х. Г., чрез п.
си ю. Г. С.- К., е предявил против Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът като *** му дължи присъдената
по частно гр. дело № 6168/ 2017 г. на ПРС, XIX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 3746/ 28.04.2017 г., сума в общ размер на 1 934, 96 лева, формирана,
както следва: главница в размер на 1 372, 70 лева, произтичаща от договор
за револвиращ заем № **********/ 21.07.2011 г. и неустойка в размер на 562, 26
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2017 г. и
разноските по заповедното производство от общо 98, 72 лева.
В исковата молба е посочено, че със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 3746/ 28.04.2017 г., издадена по
частно гр. дело № 6168/ 2017 г. на ПРС, XIX гр. с-в, ответникът бил осъден да заплати на ищеца като *** сумата в общ размер на 1 934, 96 лева, формирана, както
следва: главница в размер на 1 372, 70 лева, произтичаща от договор за
револвиращ заем № **********/ 21.07.2011 г. и неустойка в размер на 562, 26
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2017 г. и
разноските по заповедното производство от общо 98, 72 лева. Длъжникът обаче подал
възражение против заповедта, поради което се предявявал и настоящият
установителен иск за съществуване на вземането. Твърди се, че на 20.07.2011 г. бил
сключен договор за револвиращ заем № ********** между ищеца- от една страна,
като к. и от друга- Л. Д. Р., като длъжник и ответницата, като съдлъжник. В
договора се посочвали параметрите на същия, като кредиторът изпълнил точно и в
срок задължението си да извърши исканото рефинансиране със сумата от
1 858, 36 лева, а останалата част от кредита до размера от 3 000
лева, била преведена по посочена от длъжника банкова сметка. *** кредита
съобразно погасителен план, на вноски, като длъжникът на три пъти поискала
отлагане на вноски, съответно с номера 10, 11, 12, 18, 19 и 29, при което
общият размер на задължението й нараснал на 10 459, 21 лева. Договорът бил
подписал при общи условия, приети от длъжниците. Поради неизпълнение на
задълженията по договора, ищецът образувал арбитражно производство, в което
лицата били осъдени да заплатят съответните суми, за които било образувано и ***
дело. Междувременно ВКС отменил арбитражното решение и върнал делото на
арбитъра, но с оглед промяната в законодателството, компетентен по въпроса се
явявал съдът, поради което се предявявал и настоящият иск. По *** дело в полза
на взискателя била преведена сумата от общо 3 702, 41 лева, но с това не
била погасена сумата по кредита. По същия били платени общо 9 198, 37
лева, от които: 9 086, 51 лева- главница и 111, 86 лева- лихви, като
остатъчното задължение било 1 372, 70 лева. Поради неизпълнение на
задълженията, чл. 10.3.1. от ОУ предвиждал, че при просрочване на една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, договорът автоматично се прекратявал и
настъпвала предсрочна изискуемост. В тази връзка се дължала и неустойка в размер
на 562, 26 лева за неизпълнение на поетите договорни задължения. Длъжниците
имали необходимата преддоговорна информация, били наясно с параметрите по
кредита, изразили съгласие относно дължимите суми, попълнили съответните
документи и по този начин поели задължението, което не изпълнили. В тази връзка
се моли да се установи съществуването на вземането по дълга, съобразно
издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В съдебно
заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си
е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че познавала главния
длъжник по договора Л. Р., която през 2011 г. я помолила да й съдейства при
получаване на кредит от ищеца, като й стане поръчител и така се съгласила да й
помогне. Дори заедно двете посетили офис на дружеството, но след като била
запозната с условията и последиците на договора, ответницата се отказала и не
била подписвала договор или споразумения към него, нито пък била уведомявана за
настъпилата предсрочна изискуемост, а разбрала за това, когато й бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение. Оспорва подписите си в договора, като
твърди, че те не били положени от нея. В с.з. страната не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 3746/ 28.04.2017 г., издадена по частно гр. дело № 6168/ 2017 г. на
ПРС, XIX гр. с-в, е
разпоредено ответникът като *** да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1 934, 96 лева, формирана, както следва: главница в размер на 1 372,
70 лева, произтичаща от договор за револвиращ заем № **********/ 21.07.2011 г.
и неустойка в размер на 562, 26 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.04.2017 г. и разноските по заповедното производство
от общо 98, 72 лева.
С договор за револвиращ заем № **********/ 21.07.2011 г.,
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, е предоставил на Л. Д. Р. като длъжник, при
участието на ответницата като солидарен длъжник, сумата в размер на 3 000
лева, платима на 48 месечни вноски от по 202 лева всяка до 15- то число на
месеца, при ГПР- 102, 12 %, ГЛП- 76, 51 %. С част от отпуснатата сума по
договора е рефинансиран друг кредит, като за него е била преведена сумата от
1 858, 36 лева.
Към договора са представени общите условия, карта на
клиента, декларация за обработка на лични данни, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация по потребителския кредит, извлечения от сметки.
Длъжникът е упражнил правото си да отложи заплащането на
суми по вноски по кредита на три пъти, за което за представени негово
уведомление, одобрено от кредитора, както и анекси с коригирани погасителни
планове към договора.
Представено е и удостоверение от ***, рег. № ***, за
платени по прекратеното *** суми от общо 3 702, 41 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за обстоятелството, че между „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК:
********* и Л. Д. Р. е бил сключен договор за договор за
револвиращ заем № **********/ 21.07.2011 г., солидарен длъжник по който е
ответницата. В договора са посочени параметрите на кредита, а с подписването на
договора и преводното нареждане е видно, че сумата по кредита е усвоена, като
една част от нея е преведена по банкова сметка ***, а останалата част е била
предвидена за погасяване на друг заем на лицето към същия кредитор.
Кредитът е следвало да бъде платен разсрочено, на месечни
вноски, всяка с конкретен размер, като по искане на кредитополучателя трикратно
са били отложени вноски, което е довело до съставяне на нов погасителен план,
добавяне на нови вноски и нарастване на задължението. Коригираните погасителни
планове и анексите са подписвани от страните, включително и от солидарния
длъжник, с което лицата са били напълно наясно с размера на задълженията си по
договора. Нещо повече, преди сключването на кредита, на тях е била предоставена
необходимата преддоговорна информация в съответните формуляри, като по този
начин те са били запознати с финансовите параметри и условия на дълга. С
подписването на договора пък те изрично са декларирали съгласие и приемане на
общите условия към кредита, поради което същите ги задължават да бъдат
спазвани.
Действително ответникът не е кредитополучател по
договора, но с качеството си на *** той се задължава за задължението на
кредитополучателя, което изрично е предвидено в чл. 6.1 от ОУ. Именно в този
смисъл при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, е допустимо да се
ангажира отговорността и на лично обезпечилия дълга като солидарен длъжник.
От представеното писмено доказателства- извлечения от
сметка по кредита, които не са оспорени с отговора, е видно движението по
кредита- вноски, главници, лихви, падежи, платени, неплатени суми, забава и
т.н., като следва да се отбележи, че въпросното извлечение е представено по
искане именно на ответника в отговор на негова молба. Оттук следва, че лицето е
било наясно с размера на дълга, платените и остатъчни вноски по кредита, като
същото е било и писмено уведомявано от кредитора за неизпълнение на задълженията.
След извършените плащания по време на действието на договора и тези по
образуваното *** дело, остатъчното задължение за главницата по дълга възлиза на
сумата от 1 372, 70 лева, която е посочена в писмото до длъжника и която
се претендира по искова молба.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 10.3.1 от ОУ към
договора е предвидено автоматично прекратяване на същия без уведомление, при
просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, а като
последица от това- начисляване на неустойка в размер на 50 %, според чл. 10.4.
Договорът е бил прекратен поради изпадането на длъжниците в забава и
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми, за което лицата отново са
били уведомени и в тази връзка като санкция за неизпълнението е била начислена
и неустойка в размер на 562, 26 лева. Тя е дължима като форма на обезщетение с
оглед изпадането в забава и последвалото прекратяване на правоотношението и
същата допълнително увеличава размера на общия дълг по кредита по вина на длъжниците.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е било
предмет на индивидуално договаряне, израз на общата воля на страните, които
именно по този начин са уредили отношенията си, включително и по отделните
параметри на кредита. Заемателят се е съгласил с тези условия, както и с общите
условия към кредита, приел ги е подписвайки договора и предварително още към
момента на сключването е бил наясно с възможните суми, които ще дължи по
отпуснатия му заем. Солидарният длъжник пък отговаря редом с кредитополучателя
за всичко дължимо по договора, а доколкото е безспорно от събраните писмени доказателства,
че дългът по кредита не е погасен в цялост, то претенцията се явява напълно основателна
спрямо ответника в съответните размери на дълга по кредита, защото е налице
валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и неплатено.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца
съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане вече е
била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е
дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата
претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски в пълен размер. Такива се претендират от ищеца, за тях е бил представен
списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване-
държавна такса в размер на 56, 19 лева. В случая на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК се дължи и юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой
пълномощник в процеса. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде определено в
минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Направените пък от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение за пълномощника му си остават за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от у. С. Н. Н. и И. Х. Г., чрез п.
ю. Г. С.- К. и Н.Г.Ж., ЕГН: **********,***, че
Н.Г.Ж., ЕГН: ********** дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, като *** по договор за револвиращ заем №
**********/ 21.07.2011 г., сумата в общ размер на 1 934, 96 лева (хиляда деветстотин тридесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки), формирана, както следва: главница в размер на 1 372,
70 лева и неустойка в размер на 562, 26 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 27.04.2017 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 3746/ 28.04.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК., по частно гр. дело № 6168/ 2017 г. на
ПРС, XIX гр. състав.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********,***, чрез п. й адв. А.А., да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от у. С. Н. Н. и И. Х. Г., чрез п.
му ю. Г. С.- К., разноските
в заповедното производство в размер на 48,
72 лева (четиридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки)- за държавна такса и 150 лева (сто и петдесет лева)- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело- държавна
такса в размер на 56, 19 лева (петдесет
и шест лева и деветнадесет стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ