№ 2840
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20211100509277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20110167/05.05.2021г. по гр.д. № 43064 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 66-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л. Б. А.а, ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. ******* и А. В. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. ******* дължат поотделно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* всеки от тях заплащане на
сумата от по 366,58 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. *******
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 52,21лв .,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 366,58лв. за
периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 30.08.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в
апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.07.2016г. до
1
01.04.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 50246/2019г. на Софийски районен съд, като Л. Б. А.а,
ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** са осъдени да заплатят всеки
от тях поотделно на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от по 62,50лв. по исковото
дело и от по 37,50лв. разноски по заповедното дело ; като неоснователен е
отхвърлен иска за сумата от по 2,49лв. мораторна лихва върху главница от
11лв. за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25094049/02.06.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Л. Б.
А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. И.
Н., гр. Ботевград, ул. ******* в частта, в която исковете са уважени.
Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочили са че не било установено А. А.
да е вещен ползвател на имота, такива били посочени в нотариалния акт че са
Л. А.а и ******* А. заедно и поотделно, така след смъртта на ******* А.
едноличен носител на вещното право на ползване върху имота останала Л.
А.а. Неправилно бил приложен института на погасителната давност. В случая
срока на същата бил 3 години, погасени по давност били задълженията до
30.10.2016г. Не било установено публикуване на фактури на интернет-сайт на
ищеца и така неправилно било прието, че са изпаднали в забава. Не било
установено основанието и размера на вземането за дялово разпределение,
услугата била извършена от топлинния счетоводител, не било установено
ищецът да е платил на тази сума на топлинния счетоводител. Ред и начин на
плащане на цената на тази услуга не било установено да е съобщен на
потребителите. Не се дължала законна лихва от подаване на заявлението,
искът бил установителен. Претендирали са разноски, процесуалният им
представител е претендирал възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок за
отговор не е изразил становище, с допълнителна молба от 06.10.2022г. е
оспорило жалбата, претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност
претенцията за разноски на въззивниците.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Б.” ООД,
ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.
2
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№2017415/08.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Л. Б. А.а, ЕГН
********** и А. В. А., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че всеки ответник
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от по 366,58 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2019г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енрегия в
апартамент № 11 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от по 52,21лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата от 366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до
08.08.2019г.; сумата от по 11лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -30.08.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к.
„******* за периода от 01.07.2016г. до 01.04.2018г, сумата от по 2,49лв.
лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. на плащането на
главницата от 11лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по заповедно дело № 50246/2019г. на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на
топлинна енергия в имота потребил енергия в имота за процесния период на
стойност за която е предявен иска, , дължал цена на дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците Л. Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** са
оспорил исковете. Навели е твърдения, че не оспорват претенциите по
размер, а само по основание. Задълженията били погасени по давност срок на
която била 3 години. А. А. не бил в облигационни отношения с ищеца, защото
не бил носител на вещното право на ползване върху имота, не ползвал имота,
с нотариалния акт Л. А.а си запазила пожизнено вещното право на ползване
върху имота Нито един от ответниците не бил подал молба- декларация за
откриване на партида за имота на негово име. В тежест на ищеца било да
установи, че ответниците са поръчали услугата, Закона за защита на
потребителя бил специален по отношение на Закона за енергетиката. Не били
3
изпаднали в забава на плащанията на главницата, не било установено ищецът
да е публикувал фактури на интернет-сайта си. Не било установено
основанието и размера на вземането за дялово разпределение, услугата била
извършена от топлинния счетоводител, не било установено ищецът да е
платил на тази сума на топлинния счетоводител. Ред и начин на плащане на
цената на тази услуга не било установено да е съобщен на потребителите.
Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца-„Б.” ООД, ЕИК ******* е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 50246/2019г. на СРС, съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3063746/30.08.2019г. е издадена
заповед, с която е разпоредено всеки ответник Л. Б. А.а, ЕГН ********** и
А. В. А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
заплащане на сумата от по 366,58 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София,
ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по
52,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.08.2019г. до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна
енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „******* за периода от
01.07.2016г. до 01.04.2018г, сумата от по 2,49лв. лихва за забава за периода
от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. на плащането на главницата от 11лв, разноски
от 75лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на
20.11.2019г., на 25.11.2019г. са подали възражение, сочейки, че нямат
облигационна връзка с ищеца, погасяване на задълженията по давност, на
10.08.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
08.09.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
160/22.11.2000г. съставен от нотариус П., рег. № 344 на НотК., съгласно
който Л. Б. А.а и ******* И. А. са продали на сина си А. В. А. апартамент №
4
11 в гр. София, ж.к. *******, като продавачите са си запазили вещното
право на ползване върху имота до края на живота на всеки от тях.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено
на 12.07.2019г. от СО, район Люлин, съгласно което ******* И. А. е починал
на 19.12.2018г. разведен, като е оставил за наследник по закон сина си А. В.
А..
Прието е извлечение от сметки на ищеца , съобщения към
фактури,сочещи задължение на ответниците към ищеца за заплащане на
процесните суми, като дялово разпределение е с цена от 1лв. месечно.
Същите сочат, че за топлинна енергия суми са начислявани само в периода
от октомври на 2016г. до април 2017г.; от октомври 2017г. до април
2018г.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от август .2002г., договор от
18.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******* е
избрало и възложило на Б.”ООД да извършва дяловото разпределение на
енергията, като чл. 7 сочи цена на година от 12лв. при еднократно отчитане
на уредите в годината при 5 радиатора и по още 1лв. за всеки следващ
радиатор. Съгласно чл. 24 договор е със срок от 1 година , но ако нито една
от страните 1 месец преди края на срока не подаде писмено предизвестие за
обратното договорът се счита за продължен. В списъка на етажните
собственици за ап. 11 е посочен ******* А. и е положен подпис за него срещу
желание да се монтират уреди на 4-те радиатора в имота.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., публикувани във
вестник Монитор на 11.07.2016г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които
месечните задължения се заплащат в срок от 45 дни от изтичане на периода,
за който се отнасят след който срок се изпада в забава.
По делото са приети изравнителни сметки протоколи за отчет на уреди,
съставени от третото лице помагач за имота сочещи че потребител е Л. П.,
като реални отчети са извършвани на абонат са начислявани само суми за
отопление през отоплителния сезон, не са начислявани суми за горещо
битово водоснабдяване, тръби за ползване на горещо битово водоснабдяване
в имота са затапени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
5
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и
цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за
забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ
от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и е разпоредено всеки ответник Л.
Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от по 366,58 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11
в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата
от по 52,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата
от 366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.08.2019г. до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна
енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „******* за периода от
01.07.2016г. до 01.04.2018г, сумата от по 2,49лв. лихва за забава за периода
от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. на плащането на главницата от 11лв, разноски
от 75лв., възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
6
за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
7
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния период от
01.05.2016г. до 30.04.2018г . ответникът Л. А.а е била носител на вещното
право на ползване върху имота апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „*******
заедно с ******* И. А.. Установява се от приетия нотариален акт № 160 от
2000г. , че двамата са прехвърлили собствеността на имота на А. А., но са си
запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота. Установява се
от приетото удостоверение за наследници, че ******* А. е починал след края
на процесния период – на 19.12.2018г., когато вече е бил разведен. При така
установеното съдът приема, че за процесния период задълженията към ищеца
за заплащане на потребената в имота топлинна енергия са възникнали в
патримониума на Л. А.а и на ******* А. при равни квоти. По делото е
установено от приетото удостоверение за наследници, че наследник по закон
на ******* А. е само сина му А. А., поради което и правилно районният съд е
приел, че отговорността на ответника А. А. пред ищеца за заплащане на
възникналите в тежест на наследодателя му ******* А. задължения към
8
Т.С.”ЕАД може да се ангажира. С оглед гореизложеното съдът приема за
установено по делото, че всеки ответник отговаря пред ищеца за по ½ от
потребените в имота стоки и услуги за топлоснабдяването на имота за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена топлинна
енергия за отполение и за горещо битово водонсабдяване в размер на общо
733,15лв. С отговора на исковата молба ответниците са признали това
обстоятелство, поради което и установено е валидно възникнало вземане на
ищеца към двамата ответници за заплащане на сумата от общо 733,15лв.
разделно при равни квоти.
Неоснователни са възраженията на двамата ответници , че част от
задълженията са погасени по давност. В случая ищецът е посочил период от
01.05.2016г. до 30.04.2018г. , този период е възпроизведен и с решението на
СРС. Приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните –
извлечения и съобщения към фактури, изравнителни сметки и протоколи за
отчет на уреди установяват, че процесните вземания в размер на 733,15лв. са
единствено и само за топлинна енергия за отопление на имота, тоест не
включват такава за горещо битово водоснабдяване. Енергията за отопление
на имота е потребена и задължения за нея са начислени само през
отоплителния сезон – от октомври месец на съответната година до април
месец на следващата година. Това се установява от приетите по делото
документи, посочени по-горе. С оглед гореизложеното съдът приема за
установено по делото , че процесните вземания са възникнали в периода от
01.10.2016г. до 30.04.2017г . и от 01.10.2017г. до 30.04.2018г. За този период
са приложими Общите условия от 2016г., съгласно които падеж на първото
месечното задължение от процесния период е 45 дни след 30.10.2016г., тоест
на 15.12.2016г. При така възприето и като съобрази дата на подаването на
заявлението – 30.08.2019г., то неоснователни са възраженията на
ответниците, че някое от процесните задължения са погасени по давност.
Правилно е прието от СРС, че ответниците са изпаднали в забава на
плащанията на процесните суми. За вземанията, възникнали при действието
на ОУ от 2016г., които съдът приема за приложими в случая по съображения,
изложени по-горе за периода на възникване на вземанието за главница, не е
било необходимо да се публикуват фактури от ищеца, за да изпадне
9
потребителя в забава на плащането на дължимите суми. При така възприето
съдът приема, че правилно районния съд е приел, че иск за лихва от общо
102,42лв. за двамата ответници е основателен.
По претенцията за цената за дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Установява се от приетите по делото протокол и договор, че ОС на ЕС е
избрало и възложило на „Б.“ ООД да извършва дяловото разпределение на
енергията в имота. Установи се по делото от приетите изравнителни сметки и
протоколи за отчет на уредите, че „Б.“ ООД е извършвало дяловото
разпределение на енергията в сградата в която е апартамент № 11, не се спори
10
че същото е извършено по правилата на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване. При така възприето съдът приема за установено по
основание задължение на ответниците заплащат цената на дяловото
разпределение на енергията.
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 22лв . Начислените от ищеца суми месечно са по 1лв.
Тази сума при съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на
възнаграждението съдът приема че съответства на извършена работа, а и е
закрепена в приетия по делото договор за дялово разпределение на енергията.
При така възприето съдът приема, че правилно районния съд е приел, че
иск за цена на дялово разпределение на енергията от общо 22лв. срещу
двама ответници разделно при равни квоти е основателен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е доказал, че е направил
разноски по делото и такива не му се следват. Не е депозиран отговор на
жалбата, подадената допълнителна молба в хода на въззивното дело е
бланкетна и не обосновават извод за дължимост на възнаграждение за
юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20110167/05.05.2021г. по гр.д. № 43064 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 66-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца –„Б.” ООД, ЕИК *******.
11
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12