№ 77
гр. Стара Загора , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20205530103585 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД
Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, изнася в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Р. И. М., ЕГН
********** било образувано ч.гр.д. № 2613/2020 г., по описа на PC — Стара
Загора. Поради това, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК съдът указал на заявителя- ищец по
настоящото производство да предяви иск за вземането си.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Р. И. М.,
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
1
страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД бил
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което ищеца прилагал.
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* встъпило в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, като придобило права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* и ответника М. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 26.05.2017г. за
ползване на далекосъобщителна услуга за фиксиран номер ***, с избран
тарифен план „VIVACOM Smart L“, с месечна абонаментна такса 23,99 лева с
ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата абонатът бил избрал, с подписване
на допълнително споразумение, офертата „Комбинирай и Спести“, с което е
добавил за ползване и мобилен номер ***, с избран тарифен план „VIVACOM
i-Traffic L “, с месечна абонамента такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок
от 24 месеца. Така срокът на споразумението бил до 26.05.2019 г.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор
предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като „БТК“ ЕАД определял началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане можело да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките
се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния
2
идентификационен код и/или, чрез получаване на автоматично съобщение
при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер *** от дата 26.05.2017 г., между
ответника М. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, били
издадени Фактури на стойност 248.85 лв., а именно: **********/08.06.2017г.,
**********/08.07.2017 г., **********/08.08.2017 г., **********/08.09.2017 г.,
за периода от 08.05.2017г. до 07.09.2017г.
Фактура №**********/08.06.2017г. била за отчетения период на
потребление 01.09.2015г. - 07.06.2017г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 207,54 лв. /без ДДС/, от които:
За мобилен номер *** - 183.90 лв./без ДДС/, от които: незаплатен
месечен абонамент по тарифен план „VIVACOM i - Traffic L“ - 07.06.2017г. -
6.98 лв.;
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „VIVACOM i - Traffic
L“- 07.07.2017г. 16.65 лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент 26.05.2017 - 07.06.2017
-1.40лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент 08.06.2017 - 07.07.2017
-3.33лв.;
Незаплатена цена за Потребление SMS - 165.00 лв.
За мобилен номер *** - 23.64 лв. /без ДДС/ от които-
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „Smart L“ - 26.05.2017г.
– 07.06.2017г./- 8.38 лв.;
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „Smart L“- 08.06.2017г.
– 07.07.2017г.-19,99лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент 26.05.2017 - 07.06.2017
-1.40лв.;
3
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент 08.06.2017 - 07.07.2017
-3.33лв.;
Дължимата сума била платима в срок 25.06.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/08.07.2017г. за отчетения период на
потребление – 08.06.2017г. – 07.07.2017 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 29,98 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер *** - 13,32 лв./без ДДС/, от които:
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „VIVACOM i-Traffic
L“- 08.07.2017г.- 07.08.2017- 16.65 лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент 08.07.2017 - 07.08.2017
-3.33 лв.
За мобилен номер *** — 16,66 лв./без ДДС/. от които:
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „Smart L“ 08.07.2017 -
07.08.2017-19,99лв;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент 08.07.2017 - 07.08.2017
-3.33лв. Дължимата сума била платима в срок 25.07.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № ********** / 08.08.2017 г. за отчетения период на
потребление 08.07.2017г.- 07.08.2017 г., с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 29,98 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер *** - 13,32 лв./без ДДС/, от които:
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „VIVACOM i-Traffic L“
– 16.65лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент – 3.33 лв.
За мобилен номер *** — 16.66 лв./без ДДС/, от които:
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „Smart L“ - 19.99 лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент -3.33лв.
4
Дължимата сума е платима в срок 25.08.2017 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура №**********/08.09.2017 г. била за отчетения период на
потребление 08.08.2017 - 07.09.2017 г. в същата била сторнирана сума в
размер на /- 1,84 лв./, от които:
За мобилен номер *** - 13.32 лв./без ДДС/, от които:
Незаплатен месечен абонамент по тарифен план „VIVACOM i-Traffic L“
– 16.65лв.;
Ползвани 4 лв. отстъпка от месечния абонамент - 3.33 лв.
За мобилен номер *** - 15.16 лв., приспаднати от Ползвани по договора
отстъпки, както следва: „Smart L“ /-14.83 лв./;
2 лв. отстъпка от месечния абонамент 2.47 лв.;
2 лв. Пакетна Отстъпка от Мобилна Услуга /-1.13 лв./;
2 лв. Пакетна Отстъпка от Мобилна Услуга /-1.67 лв./
Дължимата сума била платима в срок 25.09.2017 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща
стойност 248.85 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 06/2017г. до месец 09/2017г., включително. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги на стойност 248.85 лв., обусловило правото на
„БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната Р. И.
М.. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №*** на дата
08.10.2017 г. крайна фактура №**********, с начислена обща сума за
плащане на далекосъобщителна услуга в размер на 248.85 лв. (Двеста
четиридесет и осем лв. и 85 ст.)
5
Датата на деактивация на процесния абонамент била на 11.09.2017г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не
бил спазил крайния срок за ползване на абонамента 23,99 лв. с ДДС за
мобилен номер *** до 26.05.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 26.95.2017 г.също така не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента 19,99 лв. с ДДС за мобилен номер *** до дата 26.05.2017г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.05.2019г.
Главницата била формирана от месечните абонаменти, съгласно
посочените по- горе и представени със заявлението договори- всичките на
основание тях в нея не била включена неустойка, нито обезщетение, а
отделните потребени услуги.
Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия,
начислена била мораторна лихва за забава бил посочен периодът й по иска по
чл.86 ЗЗД.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се бил
съгласил и бил приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
било обусловило правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия, или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, „БТК“ имало право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване
на нов договор с него.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го бил извършил спрямо
длъжници и в размер, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
6
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права
и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните
общи условия и те били неразделна част от него. По силата на същите,
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. В конкретният случай ответникът
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал мобилни/телефонни
номера *** и ***, не изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като е това си поведение е изпаднал в забава.
Издадена му била фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни
и били породили правни последици за страните по тях.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически
лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означавало, че същите на са конкретизирани. Към исковата молба ищеца
представял и моли, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С. Е. Труп” ООД е собственик на вземането спрямо Р. И. М.,
което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че
7
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи
на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба ищеца представя и
моли, да бъде прието извлечение от Приложение № 1, от което се установява,
че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД е
прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо Р. И. М..
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество
уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Р. И. М., не бил изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство,
за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда
на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не подаде отговор на Исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, ищеца моли да бъде постановено
неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да
бъде признато за установено вземането по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и присъдени на
ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Р. И. М., ЕГН **********, че към него
8
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 248.85 лв. (Двеста четиридесет и осем лв. и 85 ст.) - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, по
допълнително споразумение от 26.05.2017 г., сключено между Р. И. М. и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ведно с мораторна лихва за забава в размер на
63.38 лв. (шестдесет и три лв. и 38 ст.) за периода от 27.09.2017 г. до
01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Ищеца претендира разноски по
настоящото производство както и тези по заповедното производство.
Ищеца моли съда, да изиска и приложи образувано по реда на чл. 410 от
ГПК ч.гр.д. № 2613/2020 г., по описа на PC - Стара Загора, срещу длъжника -
ответник, като вземе предвид представените по делото договор и фактури -
доказателство по делото и с оглед установяване спазването на срока по чл.
415 ГПК и представения в същото лист за начислени мораторни лихви
за забава.
Моли, посочените суми да бъдат приети като списък по чл.80 ГПК за
разноски по исковото дело: държавна такса в размер на 25 лева и адв.
възнаграждение в размер на 180 лева, а посочените суми като списък по чл.80
ГПК за заповедното дело: - държавна такса в размер на 25 лева и адв.
възнаграждение в размер на 180 лева.
Моли също така, за допълнителна възможност за представяне на още
доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
особения представител на ответника, който взема становище, че от исковата
молба било видно, че ищецът със същата на практика бил предявил два
отделни иска против ответника: Иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 от
ГПК, с цена 248.85 лева, представляваща стойността на незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 08.05.2017г. до 07.09.2017г. , Иск с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, с цена 63.38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 27.09.2017г. до 01.04.2020г.
Въпреки, че предявените искове са два, при условията на обективно
съединяване, ищецът бил заплатил при подаването на исковата молба
9
държавна такса само по един иск в размер на 25лв.
Ищецът твърдял, че е сезирал съда с установителен иск по чл.422 ГПК и
е предявил също така, заедно с установителния иск и осъдителен такъв при
условията на обективно съединяване на исковете, за чието разглеждане се
прилагат общите правила.
Тези принципни положения действително били допустими и възможни,
при условие обаче, че по всеки от предявените искове била внесена отделна
държавна такса за тяхното разглеждане от съда — по иска по чл.415 вр. с
чл.422 ГПК в размер на 2% от търсения материален интерес, а по другия иск -
в размер на 4% от търсения с иска материален интерес. Ответника счита, че
едва след внасяне от ищеца на всички дължими държавни такси за
разглеждане на исковете, което не било факт към момента, на производството
по делото било допустимо да се даде ход.
Ответника счита, че предявените от ищеца искове били изцяло
неоснователни, излага следните съображения:
1. От петитума на исковата молба, по която било образувано делото
били видни:
основанието, на което се претендира установяване дължимостта на
сумите от страна на ответника към ищеца — главница за неплатена
далекосъобщителна услуга;
размера на исковата претенция от 248.85 лева по първия иск;
размера на исковата претенция от 63.38 лева по иска за мораторна лихва.
От обстоятелствената част на исковата молба обаче, липсвала конкретна
аргументация от страна на ищеца, как е формиран този размер от 248.85 лева,
на исковата претенция. Абсолютно неясна оставала методиката на изчисление
на този размер. Посочени са единствено фактурите, на които се основава
твърдяното вземане от страна на ищеца. Посочването на ясна методика обаче
считал за задължително с оглед защитата на ответника против иска.
В исковата молба били посочени общо 4 фактури, а именно:
1/ Фактура № **********/08.06.2017 г. на стойност 249,05 лева.
2/ Фактура № **********/08.07.2017 г. на стойност 35,98 лева.
10
3/ Фактура № **********/08.08.2017 г. на стойност 35,98 лева.
4/ Фактура № **********/08.09.2017 г. на стойност 2,21 лева.
Сборът от тези 4 фактури бил 318.80лв. (с включен ДДС).
Не било ясно какво мотивирало ищеца да претендира сумата от
248.85лв.? Имало ли заплатени фактури? Кои фактури са платени? Изцяло
или частично са платени? Посочената сума с или без включен ДДС е? Защо
към приложенията към ИМ имало включена Фактура
№**********/08.10.2017г. на стойност -12,11 лева и защо същата не е
коментирана в ИМ?Каква е цената на 1. брой кратко съобщение (SMS)?
Колко броя кратки съобщения е консумирал ответникът? По какъв
ценоразпис са фактурирани въпросните неизвестен брой кратки съобщения,
за да се формира цена от 165лв.-Отговорите на тези въпроси оставали
неясни от така предявената ИМ.
В този смисъл считал, че исковата молба е нередовна и най-малко се
нуждае от уточняване в тази й част от страна на ищеца.
В случай, че съдът не счете това за необходимо, становището му по
исковата молба в настоящия й вид било следното:
При подробен преглед на хронологичното развитие в отношенията
между страните по спора, ставало ясно, че ответникът е встъпил в договорни
отношения с „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД през м.май
2017г. По-късно, през м.октомври 2018г., „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД цедирала вземането си на „С.Г. Груп“ ООД с договор за
прехвърляне на вземания №**********. Година по-късно, през м.октомври
2019г., била извършена втора цесия между „С.Г. Груп“ ООД като цедент и
„ЮБЦ“ ЕООД като цесионер, откъдето последния черпел своите права, за да
заведе настоящия исков процес.
За да породи обаче цесията действие за ответника по настоящия процес
било необходимо да се изпълни разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД.
Задължението в случая било на стария кредитор — първоначално „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД, а след първия договор за цесия - „С.Г.
Груп“ ООД, който трябвало да уведоми Р. И. М. по надлежния ред. Макар и
да има пълномощно, за уведомяването, не следвало в настоящия случай да се
11
счита, че ответникът е надлежно уведомен, защото същият не бил
информиран за текущия процес. Това потвърждение не било валидно да
изпълни законовата разпоредба на чл.99 ал.З и ал.4 от ЗЗД за надлежно
съобщаване на длъжника от предишния кредитор-цедент, поради което не
можело да има обвързваща сила спрямо ответника (по арг. от чл.99 ал.4 от
ЗЗД).
Моли съда да има предвид, че съобщаване за извършената цесия
адресирано до него- като особен представител на ответника, било
ненадлежно, тъй като той не бил негов законен представител, нито
представител по пълномощие, а особен такъв и поради тази причина нямал
връзка с него и не можел да го уведомя за горното. В допълнение, счита че
особено внимание следва да се обърне на нормата на чл.147а ал.2, вр. ал.1 от
Закона за защита на потребителите — „Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис“. Също така, чл.147а ал.4
разпределял доказателствената тежест за получаване и подписване на
договора и общите условия - „Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване
на договора се носи от търговеца.“. В настоящия случай ищецът не бил
представил подписани общите условия от страна на ответника, което било
задължителна предпоставка за приложението им към сключения договор.
Следващата алинея — ал.5 на чл. чл.147а от Закона за защита на
потребителите пък регламентирала, че Клаузата за съгласие с общите
условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя,
включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя. С други думи т.2 от декларациите, част от сключените между
„Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и Р. И. М. два договора
(***2605201740596015 и ***26052017-40596195), в горната част на първите
им страници, губи правното си значение. Тази т.2 гласи: „Приемам и съм
съгласен с Общите условия и с това да се прилагат и да бъдат неразделна част
от сключения от мен договор, както и към допълнителните споразумения към
него“. Същата обаче според особения представител на ответника била
непротивопоставима спрямо интереса на потребителя, каквото качество имал
М., тъй като била в противоречие с ал.5 на чл. чл. 147а от Закона за защита на
12
потребителите.
Във връзка с горното, особения представител оспорва всички твърдения
в ИМ, които се основават на общите условия и от които ищецът черпи права.
Искането до съда е да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца, направени в исковата молба
и счита, че всяко едно от тях подлежи на доказване от страна на ищеца, който
носи доказателствената тежест.
В първото по делото съдебно заседание ищеца редовно своевременно
призован не се явява и не изпраща представител, за ответника се явява адв.
М. М. –особен представител на ответника.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
приема за установено следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2613/2020г. по описа на Ст.РС за
процесните вземания ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е издал
заповед за изпълнение от 20.07.2020г., с която е разпоредил длъжника Р. И.
М. да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД следните суми: сумата от 248,85лв
главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ***/26.05.2017г. сключен между „БТК“ ЕАД и ответника М.,
63,38лв мораторна лихва за забава за период от 27.09.2017г. до 01.04.2020г. и
разноски по делото. С разпореждане на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя
е указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си. От представения по делото заявление/договор от
26.05.2017г. с клиентски номер *** се установява, че на дата 26.05.2017г.
между “БТК“ ЕАД и ответника М. е сключен договор, по силата на който на
ответника за срок от 24 месеца била предоставена мобилна услуга: номер ***
при абонаментен план „Smart L“, при стандартни условия на тарифен план
„Smart L“ с месечен абонамент 23,99 с ДДС включени минути за разговори
към всички мрежи в България и роуминг в Европейски съюз-неограничени,
13
включени МБ на максимална скорост в България след изчерпване на които
скоростта се ограничава на 64 Кbps -2000, включени МБ за мобилен интернет
при роуминг в Европейския съюз 3500.
На същата дата ответника подписал допълнително споразумение към
договор за електронни съобщителни услуги с клиентски код № *** по оферта
„Комбинирай и спести“ добавил за ползване мобилен номер *** с избран
тарифен план „VIVACOM i-Traffic L “, с месечна абонамента такса в размер
на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Налице по делото са издадени месечни сметки № **********,
№**********, №**********,№**********, №**********,№**********.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на стойност 248,85лв
фактурирани за м.06.2017г. до м.09.2017г. На 08.10.2017г. е издадена
крайната фактура № **********, датата на деактивация на процесния
абонамент била 11.09.2017г. - по този начин ответника не спазил крайните
срокове за ползване на абонаментите по сключените договори.
Предвид горното съдът намира, че „БТК“ ЕАД е изпълнил договорното
си задължение и е предоставил на ответника съответните услуги по
заявление/договор от 26.05.2017г. и по допълнително споразумение към
договор за електронни съобщителни услуги клиентски код № ***, поради
което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да заплати потребените услуги. Такива доказателства
по делото не са представени.
Ищеца по настоящото производство твърди, че е частен правоприемник
на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., като „С.Г.Груп“ ООД от своя страна придобило въпросните
вземания по силата на договор от 16.10.2018г. по договор с „БТК“ ЕАД.
Приложено по делото е извлечение от приложение № 1 към договор за
цесия от 01.10.2019г. в който е отразено вземането на ищцовото дружество
към ответника М..
По делото е приложено Уведомление от „БТК“ ЕАД като цедент по
договор за цесия от 16.10.2018г. действащо чрез пълномощника „С.Г. Груп“
ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД в качеството си на цедент по договор от за цесия от
14
01.10.2019г.
Ищеца представя към исковата молба уведомителното писмо, което да
бъде връчено на ответника ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така,
че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от
2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от
30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата
молба, е връчено не на ответника-кредитополучател, или на негов
упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от
ГПК особен представител. Т.е. до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомленията за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на
особения представител не може да се приравни с връчването на длъжника,
тъй като представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, като например заменянето на предходния
кредитор с нов, няма да произведе този ефект. По делото липсват данни така
15
приложеното уведомление да е било изпратено респ. получено от ответника.
Поради изложеното съдът намира, че ответника не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно
ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и
докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В
случая ищецът твърди в заявлението и исковата си молба, че
правопораждащият процесните вземания факт е сключен между „БТК“ ЕАД и
„С. Г. Груп“ ООД договор за цесия и сключен впоследствие между „С.Г.
Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД договор за цесия. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че
предявения от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД София, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. България №81 вх.В, ет.8, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров, ЕИК *********, против Р. И. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв. М.
М., АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на Р. И. М.
съществуването на вземането на „ЮБЦ” ЕООД София за следните суми:
248,85лв главница, сумата от 63,38 лв мораторна лихва за периода от
27.09.2017г. до 01.04.2020г., за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „ЮБЦ” ЕООД София, с п.а. против Р. И. М., с п.а.
заповед №1219 от 20.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2613/2020г. по описа на СтРС.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. М.М. в
размер на 150,00лв платими от внесения от ищеца депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
16
връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17