РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пещера, 04.03.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в публично заседание на трети
февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА
При
участието на секретаря С.Я. като разгледа гр. д. № 967 по описа за 2013г. на
Пещерски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
e иск с правно основание чл.224 от КТ от К.П.К., ЕГН **********,***,
против „Дага полис“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“***, представлявано от С. Г., с искане да бъде осъдено ответното
дружество да изплати сумата от 1990 лева като обезщетение за неползван отпуск.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, въз основа на трудов договор № 2562 от
27.04.2005 г. на длъжност „охранител“. Сочи, че със заповед № 289 от 08.06.2012
г. трудовият му договор бил прекратен. Твърди, че за периода на действие на
трудовия договор не е ползвал, полагащия му се отпуск и на това основание
претендира обезщетение за неползван отпуск както следва – за 2005 г. – 13 дни – 150 лева,
за 2006 г. – 20 работни дни – 290 лева, за 2007 г. – 20 работни дни – 290 лева,
за 2008 г. – 20 работни дни – 290 лева,за 2009 г. – 20 работни дни – 290 лева,
за 2010 г. – 20 работни дни – 290 лева, за 2012 г. – 8 работни дни – 100 лева. Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 1990 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, за периода от 2005 г. до 2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 25.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ангажира
доказателства.
Ответното дружество „Дага полис“ООД в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа се, че за процесния
период всички дължими суми са изплатени на ищеца. Твърди се, че претендираните
обезщетения за периода от 2006 г. до 2010 г. са погасени по давност, а и
недоказани, тъй като ищецът не е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество през този период. По тези съображения се моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Съдът, съобразно чл. 235,
ал.2 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
От
представения по делото трудов договор № 10494 от 06.04.2010 г. /л. 4/ се
установява, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът К. е назначен при ответното дружество на длъжност
„охранител“, считано от 07.04.2010 г., с основно месечно възнаграждение в
размер на 240 лв., с основен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и на
пълно работно време.
От
представено допълнително споразумение /л.5/към горепосочения трудов договор се
установява, че страните по делото са се споразумели основното месечно
възнаграждение на ищецът да бъде в размер на 270 лв., като към него е уговорено
и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6 %.
От
приобщена по реда на чл. 192 ГПК преписка на ИТ- гр. Пазарджик и конкретно от
допълнително споразумение към трудов договор № 10494 от 06.04.2010 г. /л. 69/
се установява, че считано от 01.05.2012 г. основното месечно възнаграждение на
ищеца е увеличено и е в размер на 290 лв..
От
представена заповед № 289 от 08.06.2012 г. се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено считано от 08.06.2012 г.. Видно от
същото е разпоредено на основание чл. 224 КТ на ищецът да бъде изплатено
обезщетение за 2010 г.- 5 раб. дни, а за 2012 г.- 8 раб. дни или общо 13 дни.
От
представеното като писмено доказателство по делото копие на трудовата книжка на
ответника се установяват, продължителността на трудовото правоотношение между
страните, измененията внасяни в него и размерът на трудовото възнаграждение на
ищеца за полагания труд при ответното дружество.
От
разпита на свидетеля Б. В. се установява, че двамата с ищеца К. са работили при
ответника заедно през процесния период като първоначално полагали труд на едно
и също място, а впоследствие ищецът бил преместен на друг обект. Свидетелят
излага, че през целия процесен период никой от работещите лица при ответника,
включително и ищецът не е ползвал платен отпуск, тъй като полагали труд по
график и няма кой да замества отсъстващия в неговото смяна.
Съдът
не дава вяра на изготвената по делото съдебно икономическа експертиза, приета в
съдебно заседание на 04.12.2014 г. , тъй като видно от представеното
заключение, вещото лице е работило по документи и книжа, които не са събрани по
съответния процесуален ред в настоящото производство, а са били част от
доказателствения материал по гр. д. № 798/2012, по описа на РС Пещера.
От неоспореното от страните
заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото допълнителна СИЕ, което съдът
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява,
че за процесния период средно дневното възнаграждение за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ
възлиза на 14,81 лв..
От неоспореното от страните заключение на
вещото лице по изслушаната и приета по делото СГрЕ, което съдът намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че подписа в представенета по делото Молба № 41 от 30.03.2011 г. не е положен от ищеца
К.. Предвид установена по делото неавтентичност- К.П.К. да е подписал представената от ответника Молба № 41 от 30.03.2011 г. съдът намира, че съобразно последиците на чл.
194, ал.2 от ГПК този писмен документ
следва да се изключи от доказателствата по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от
разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен
годишен отпуск.
От
анализа на доказателствата по делото безспорно се установява, че страните са
били в трудово правоотношение считано от 06.04.2010 г. до 08.06.2012 г., но не
по трудов договор № 2562 от 27.04.2005 г. както сочи ищецът, а по трудов
договор № 10494 от 06.04.2010 г..
Недоказано
остана твърдението на ищеца за наличие на трудово правоотношение с ответника за
периода от 2005 г. до 06.04.2010 г., чиято е тежестта на доказване това
обстоятелство. Представеното по делото допълнително споразумение от 31.10.2007
г. /л.3/67/единствено потвърждава този извод на съда, тъй като видно от него
същото е сключено между ищеца и Агенция „ Дага С“ ООД, т.е. не с настоящия
ответник, отделно същото е към трудов договор № 2562 от 27.04.2005 г., а не по
трудов договор № 10494 от 06.04.2010 г., който е прекратен въз основа на процесната
заповед. Тук е мястото да се посочи,
че дори и да е съществувало правоотношение за този период между страните, то
същото е прекратено на друго основание, различно от представената по делото заповед
№ 289 от 08.06.2012 г., поради което и няма как на основание същата да се
претендира обезщетение по предходно възникналите, респективно прекратени трудови
правоотношения между страните. Това е така, тъй като правото на обезщетение по
чл. 224 КТ за да възникне освен предвидените предпоставки в същия член следва
да е било налице трудово правоотношение, което е било прекратено, т.е.
обезщетение може да се търси на основание всяко отделно прекратяване.
Недопустимо е да се търси обезщетение по чл. 224 КТ по предходните
правоотношения между страните на основание прекратяването на последното такова
между тях, защото правото на обезщетение възниква с факта на прекратяване на
конкретното правоотношение при наличие на останалите предпоставки. Отделно от
това следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал.
2, т. 2 КТ, съгласно която исковете по трудови спорове се предявяват в
тригодишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо
или е могло да бъде упражнено. При своевременно стореното възражение от
ответното дружество за изтекла погасителна давност следва да се приеме, че дори
и да бяха доказани по своето основание и размер исковете с правно основание по
чл. 224 КТ досежно евентуално съществуващи предходни трудови правоотношения
между страните, то същите следваше да бъдат отхвърлени като погасени по
давност, тъй като исковата молба е подадена на 25.10.2013 г., а най- късната
датата, от която може да се счита, че е прекратено предходно ТПО между страните
/извън процесното по трудов договор № 10494 от 06.04.2010 г./ се предполага да
е била 05.04.2012 г..
Доколкото по делото се установи, че Молба № 41 от 30.03.2011 г. не
е била подписана от ищеца и същата е изключена от доказателствената съвкупност
не се установява ищецът да е ползвал отпуск през процесния период. Ответникът,
който носи доказателствената тежест за това обстоятелство не успя да докаже, че
ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. В тази насока съдът не
кредитира представените от ответното дружество разпечатки за процесния период
/л. 28-31/, тъй като същите представляват неподписан частен свидетелстващ
документ, съдържащ изгодни за него факти и не може да се противопоставят на
ищеца в производството, отделно от това същите не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила. От друга страна от събраните гласни доказателствени, чрез
разпита на св. Воденичаров, които съдът кредитира в цялост се установи, че
ищецът не е ползвал отпуск. При това положение съдът намира, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за уважаване така предявеният иск за периода
от 06.04.2010 г. до 08.06.2012 г.. Следва обаче да се съобрази обстоятелството,
че размерът на полагащия се за съответната година платен
годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното през тази
година време.
Ето защо с оглед сключването на трудов договор през месец април 2010 г. съдът
намира, че за същата година на ищецът се полагат 15 дни платен годишен отпуск,
за 2011 г.- 20 дни, а за 2012 г.- 8 дни или общо му се следва обезщетение за 43
работни дни. Имайки предвид, че вещото лице е посочило, че
среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 14,81 лв., съгласно
кредитираното от съда заключение по изслушаната ССчЕ, излиза че паричната равностойност на неползвания полагащ се годишен отпуск
е в размер 636,83 лв..
В тежест на ответника е
било да докаже, че е изплатил изцяло това обезщетение, което обаче не е направено. Съдът намира възражението на ответното
дружество за погасяване по давност на вземането на ищеца за обезщетение по чл.
224 КТ за неоснователно. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 358,
ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КТ, исковете по трудови спорове се предявяват
в тригодишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало
изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания
изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се
извърши плащане по надлежния ред. Следователно правото на ищеца на иск по чл.
224 КТ е възникнало след прекратяване на трудовото правоотношение, респективно
със заповед № 289 от 08.06.2012 г., считано от 08.06.2012 г., т.е. от 08.06.2012
г. е започнал да тече тригодишния давностен срок, който не е изтекъл към датата
на подаване на исковата молба от 25.10.2013 г.. Ето защо искът е основателен и доказан за размера от
636,83
лв., като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 1990
лв. и за периода от 27.04.2005 г. до 06.04.2010 г. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Като законна последица от
това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
При този изход на спора на
ищеца на основание
чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
производството съразмерно на уважената част от иска в размер на 160 лв., представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2013 г.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на РС Пещера на основание чл. 78, ал.6 от ГПК държавна такса за уважената част от иска в размер на 25,50 лв., както и разноски за СГрЕ в размер на 160 лв. и за СИЕ в общ
размер на 200 лв.,
от които за първоначална СИЕ-105 лв., а за допълнителна СИЕ- 95 лв.. На
основание чл. 11 от Тарифа ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено и за
издаване на изпълнителен лист в полза на РС Пещера за горните суми. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество се следват разноски в
настоящото производство съобразно отхвърлената част от иска, но поради липсата
на доказателства да е сторило такива съдът не му присъжда.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 224, ал.1 КТ " Дага полис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“*** *, представлявано от С.Г., да заплати на К.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 636,83 лв., представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 43 работни дни,
за периода от 06.04.2010 г. до 08.06.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и сумата от 160 лв., представляващи разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 224, ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 636,83 лв. до пълния
предявен размер от 1990
лв., за периода от 27.04.2005 г. до 06.04.2010 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК " Дага полис“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“**,
представлявано от С. Г. да заплати по сметка на Пещерски районен съд държавна такса в размер на 25,50 лв. и разноски за производството в размер на 360,00 лв., представляващи възнаграждения за вещи лица, както и държавна такса от 5 лв., за
служебно издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА