МОТИВИ към присъда по НОХ Дело N:331/ 2008 година по описа на ЛРС:
Районна
прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против Г.В.Г. и З.Б.И. ***, за това, че на
10.04. 2008 година в с. Расово, обл. Монтана, в съучастие като
извършители по между си, отнели от
владението на Н.В.Й. ***, движими вещи: сумата от 35 лева, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като използвали сила изразяваща се в удряне на
шамари и заплашване, престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК
и в това, че на 26.04. 2008 година в с. Расово, обл. Монтана в съучастие като
извършител по между си, в условията на продължавано престъпление, умишлено
причинили телесна повреда на Н.В.Й. ***, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, по начин особено мъчителен за
пострадалия- запалване със свещ на кичури от косата, нанасяне на ритници в
областта на гърба и удари с колан през лицето, престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
подсъдимите-Г.В.Г. и З.В.И., и
служебният им защитник, се съгласяват делото да бъде разгледано по реда на
глава 27 НПК и в частност по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
С протоколно
определение съдът е допуснал такова предварително изслушване, като е обявил, че
при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на
Районна прокуратура, изцяло поддържа обвинението, като счита, че по отношение
на подсъдимите, следва да бъде наложено наказание, при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, а именно под определения за съответните деяния минимум, което
наказание да бъде отложено, тъй като и двамата подсъдими не са осъждани.
Подсъдимите Г.В.Г. и З.В.И., се признават за виновни.
Желаят делото да приключи чрез
предварително изслушване, както и, че не оспорва фактите и обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В производството не
е предявен граждански иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа
последователност с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира
за установено следното:
От
фактически страна:
Подсъдимият, Г.В.Г.
е роден на 31.10. 1988 година в гр.
Лом, жител и живущ ***, обл. Монтана, с
основно образование, българин,
български гражданин, не женен, не
осъждан, ЕГН:**********,
Подсъдимият, З.Б.И.
е роден на 13.09. 1986 година в гр. Лом,
жител и живущ ***, обл. Монтана, със средно образование, българин, български гражданин, не женен, не осъждан, ЕГН:**********.
На 10.04. 2008
година, двамата подсъдими се намирали пред заведение” Двата бора”, в с. Расово, обл.
Монтана. По улицата преминал свидетеля Н.В.Й. ***, който носел покупки. Двамата
подсъдими, виждайки, че Н.В.Й. е напазарувал, решили по- късно да отидат у дома
му, за пари.
Късно вечерта, след
23.00 часа, отишли в дома на свидетеля Н.В.Й.,
който ги поканил да седнат заедно с него. Двамата подсъдими го попитали
за работа, на което свидетеля отговорил “ че има”, и им дал по 5 лева, на всеки
един от тях, като другите 5 лева, сложил в джоба си. Двамата подсъдими, след
като взели парите, ударили, всеки един от тях по шамар на Н.В.Й., като поискали още пари. Н.В.Й.
отговорил, че има суми в библиотеката, които били намерени и взети от
подсъдимите, а именно още 20 левова банкнота. След което взели и прибраните от Н.В.Й.- 5 лева, си тръгнали, с уговорката
на другия ден да получат още пари.
На следващият ден,
търсели свидетеля, но не го намерили у дома му.
На 25.04. 2008
година, подсъдимите Г.В.Г. и З.Б.И.,***
и употребили значително количество алкохол.
В дискотеката и
двамата подсъдими влезли в конфликт с друг посетител, а именно” Мони”, което
принудило, диско -водещия Ерик Светланов Димитров, да преустанови работата си.
След полунощ,
подсъдимите си тръгнали, като заявили на придружаващите ги, че” ще отидат до
Мони за да оправят нещата с него”.
В думите им се усъмнил,
брата на подсъдимия З.Б.И., а именно свидетеля Данаил Б.И., който заедно с Ерик
Светланов Димитров, тръгнали след двамата подсъдими, като се прикривали, за да
не бъдат видени. Двамата свидетели, установили, че подсъдимите не отиват в дома
на” Мони”, а се отправят към къщата на Н.В.Й..
Установили, също
така, че двамата подсъдими влезли вътре, след което чули шум и свидетеля,
Данаил Б.И. отишъл до прозореца на къщата, за да се увери относно ставащото.
Преди това
подсъдимите Г.В.Г. и З.Б.И., влезли в
дома на Н.В.Й., които не бил заключен. С влизането в стаята, двамата подсъдими
започнали да бият Н.В.Й., Г.В.Г. с дърво, което пострадалия свидетел ползувал
за залостване на вратата си, а подсъдимия З.Б.И. с колан от собствения му
панталон, с които удрял пострадалия по главата, която обстановка видял
свидетеля, Данаил Б.И., наблюдавайки от прозореца. След като възприел това,
свидетеля не издържал и влязъл вътре в стаята. Влизайки, видял, пострадалия
свидетел на земята, а брат му, подсъдимия З.Б.И., да рови в шкафче. Подсъдимият Г.В.Г., взел
запалка и запалил косата на пострадалия свидетел Н.В.Й., при което свидетеля
Данаил Б.И., я изгасил, но подсъдимия Г.
В.Г. отново я запалил Подсъдимият З.Б.И.,
през това време сложил нож върху пръстите на ръката на пострадалия Н.В.Й., като
и двамата подсъдими го питали“ къде са
парите, иначе ще ти отрежем пръстите”. През цялото това време, докато е в
стаята, свидетеля Данаил Б.И. молил и двамата подсъдими” да не правят глупости
и да си тръгнат”. Тъй като Данаил Б.И. взел ножа от ръцете на брат си, а
пострадалия свидетел Никола В.Й., успял да удари Г.В.Г., и двамата подсъдими си тръгнали.
По доказателствата.
Така изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от една страна от обясненията на подсъдимите, Г.В.Г. и З.Б.И., а от друга от
събраните гласни доказателства- показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство, свидетели: Н.В.Й., Ростислав Момчилов Благоев, Ерик
Светланов Димитров, Цветелин Арсенов Александров, Данаил Б.И. и Юлиян Младенов
Димов, от писмените доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с придружен Албум, протоколи за доброволно предаване, протоколи по НЧД № 99/ 2008 година по описа на
ЛРС, протокол по НЧД № 100/ 2008 година
по описа на ЛРС, протокол по НЧД № 101/
2008 година по описа на ЛРС, медицинска
документация, протокол по НЧД № 103/ 2008 година по описа на ЛРС, протокол по НЧД № 102/ 2008 година по описа
на ЛРС, медицинска експертиза, справки за съдимост, приложени към делото и приобщени на основание
чл. 283 НПК.
Съдът изцяло
кредитира обясненията на подсъдимите, изразили се в направените от тях самопризнания по делото и показанията на
посочените по- горе свидетели, като счита същите за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват извършеното престъпление от подсъдимите.
Съдът възприема
изцяло заключението на изготвените в досъдебното производство, медицинска
експертиза, като намира същата за обективна и
незаинтересована.
С оглед реда на
проведеното по делото производство по чл. 371, т. 2 НПК, между страните не се
спори относно верността на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка
и извършените от подсъдимите, деяния. Това се потвърждава и от направените от
подсъдимите, самопризнания, по реда на глава 27 НПК, в които те изцяло
признават гореописаната обстановка.
От правна страна.
При така
установеното, съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна,
състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, а
именно: 10.04. 2008
година в с. Расово, обл. Монтана, в съучастие като извършители по между
си, отнели от владението на Н.В.Й. ***,
движими вещи: сумата от 35 лева, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като използвали сила изразяваща се в удряне на шамари и заплашване.
От обективна
страна:
Описаната
фактическа обстановка е съставомерна, престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Грабежът е типично
двуактно престъпление, що се отнася до изпълнителното деяние. То включва в себе
си два функционално свързани акта: принуда и отнемане на вещта. В случая
принудата, осъществена от подсъдимите е чрез нанасяне на шамари, улеснява
отнемането на вещта. Действията на подсъдимите са били насочени към постигане
на точно определен резултат- противозаконно отнемане на чужда движима вещ.
От друга страна, на
26.04. 20028 година, двамата подсъдими, в с. Расово, обл. Монтана в съучастие като
извършител по между си, в условията на продължавано престъпление, умишлено
причинили телесна повреда на Н.В.Й. ***, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, по начин особено мъчителен за
пострадалия- запалване със свещ на кичури от косата, нанасяне на ритници в
областта на гърба и удари с колан през лицето, престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
От описаната фактическа
обстановка се установява, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и
субективна страна, деяние, което се квалифицира като лека телесна повреда,
причинена по начин особено мъчителен за пострадалия, горене на косата, удряне с колан
в областта на главата.
Деянието се квалифицира
от обстоятелството, че е извършено в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, макар, че второто деяние е против личността, то
първото извършено от подсъдимите деяние е против собствеността, поради което и
е налице разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на
деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са целели настъпването на вредоносния резултат.
Всички действия на
подсъдимите са оформили една логична и последователна система, което говори, че
същите са съзнавали елементите на фактическия състав на извършените от тях,
деяния.
Наложеното на подсъдимият наказание, бе определено при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 НПК, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимите не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание-
лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 НК, същото бе
отложено с изпитателен срок от 3 години.
За да определи това наказание, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 198,
ал. 1 НК. С оглед пълното съдействие което са оказали
подсъдимите, съжалението за извършеното, възрастта им, чистото съдебно минало,
съдът определи на подсъдимите посоченото
по- горе, наказание.
Така определеното
наказание, съдът счита, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,
както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздействува предупредително и възпитателно.
Веществените доказателства: 1 бр., кухненски нож, 1 чифт мъжки маратонки-
черни на цвят, м.” Кипста”, 1 бр., дънков панталов син на цвят, м.” Джон Лин
Ниао, 1 чифт маратонки, м.” Аиерли” от пран черно- сиви на цвят, 1 чифт обувки
черни на цвят № 42, м.”Алмеа”, 1 бр., кожено яке светлокафяво на цвят и 1 бр.
сиучър черен на цвят, 1 бр., мъжки кожен колан тъмнокафяв на цвят с релефен
надпис” Дизел” със счупена и липсваща катарама, съдът постанови, да се върнат
на собствениците, по протоколите за доброволно предаване.
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимите: Г.В.Г. и З.Б.И.,
солидарно да заплатят, по сметка на ВСС, направените по делото разноски:
50 лева вещо лице досъдебно производство и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителния лист, а така също по сметка на
НБПП, хонорар на адвокат: В. И.,
служебен защитник.
Водим от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :