РЕШЕНИЕ
Номер ІІ -1042 22.11.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен
граждански състав
На: двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 1649 по описа за 2019 година
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал.2 и сл. ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжника С.Я.Н. ***, подадена
чрез адв. Таня Илиева., против действия на ЧСИ Янко
Бъчваров, рег.№ 709 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело №
20197090400052 по описа на ЧСИ Бъчваров, изразяващи се в насочване на принудителното
изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжника – апартаменти
№ 4, 5 и 6, представляващи СОС с идентификатори 11538.2.95.3.22, 11538.2.95.3.23
и 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, които са обединени в
един тристаен апартамент, находящ се в гр.Свети Влас, кв.“И.“, сграда *, ет.*,
както и против назначаването по изпълнително дело на взискателя
Е.Ц.П. за пазач на посочения несеквестируем имот.
Жалбоподателят
твърди, че принудителното изпълнение е насочено върху имот, който се явява негово
единствено жилище, като нито той, нито семейството му притежават друг жилищен
имот. Счита се за неправомерно и назначаването на пазач на несеквестируемото
имущество на лице, което не отговаря на условията на чл.486 ГПК, като ЧСИ
Бъчваров е назначил за пазач взискателката Е.П.,
която не е собственик на вещта и следователно няма право да бъде назначавана като
пазач. Моли съда да отмени обжалваните изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемото
имущество на длъжника, както в назначаването за пазач на имота на лице, което
не отговаря на условията по чл.486 ГПК. Претендират се разноски.
С
допълнителна молба от 08.11.2019 г. и от 20.11.2019 г. е направено от длъжника
искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по отношение на процесния недвижим имот, тъй като от страна на ЧСИ Бъчваров
е насрочена публична продан на имота за времето от 06.11.2019 г. до 06.12.2019
г. Моли се насрочената публичната продан на имота като изпълнително действие,
нарушаващо несеквестируемостта, също да бъде отменена
от съда.
В
срока по чл.436, ал.3, изр.първо ГПК от страна на взискателя
Е.Ц. К. е постъпило писмено възражение, в което са изложени подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Не
са постъпили възражения от останалите страни в производството.
В
срока по чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Янко Бъчваров,
в които е изразено становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие
на изпълнителното дело.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по изпълнителното дело
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Изпълнително дело № 20197090400052 по описа на ЧСИ Янко
Бъчваров е образувано по молба от Е.Ц.П. –Н. (с настояща
брачна фамилия К.) против С.Я.Н. и „СПС Билдинг“ ЕООД, на основание издаден изпълнителен
лист от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 1664/2013 г. по описа на БОС, с който длъжниците С.Я.Н., „Колхида 1“
ЕООД, представлявано от Огнян Манасиев, и „СПС Билдинг“ ЕООД, представлявано от
С.Н., са осъдени да заплатят на взискателката сумата
от 6 666 лв. за съдебни разноски, като „СПС Билдинг“ ЕООД е осъдено да й
заплати и сумата от 1 360 лв. за платена държавна такса по въззивната жалба по иска по чл.108 ЗС.
По молба на взискателя принудителното изпълнение е
насочено към собствената на длъжника С.Н. ½ ид.ч.
от недвижими имоти – СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22, СОС с идентификатор
11538.2.95.3.23 и СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас,
общ.Несебър.
С разпореждане от 08.05.2019 г. ЧСИ е присъединил
НАП като взискател по делото на основание чл.458 ГПК за публичните вземания на
Държавата от двамата длъжници, съгласно представени удостоверения по чл.191 ДОПК.
На 10.05.2019 г. е вписана наложена от ЧСИ Бъчваров
възбрана върху ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти, собственост на длъжника С.Н..
Жалбоподателят Н. е уведомен за изпълнителното
дело, дължимите суми и наложените възбрани върху посочените недвижими имоти, с
покана за доброволно изпълнение, връчена на 03.06.2019 г.
С разпореждане на ЧСИ от 13.08.2019 г. е
насрочен опис на процесните недвижими имоти – СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22, СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23
и СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър.
Описът е насрочен за 27.08.2019 г., за което длъжникът Н. е уведомен на
26.08.2019 г. чрез пълномощника му адв.Илиева.
Насроченият опис на имотите е извършен на
обявената дата 27.08.2019 г. с Протокол за опис от същата дата, в присъствието
на взискателя и вещо лице, като длъжниците, в т.ч. и жалбоподателя, не са се
явили, въпреки редовното им уведомяване. От протокола е видно, че описаните
имоти – СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22, СОС с
идентификатор 11538.2.95.3.23 и СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24 са
обединени в един апартамент и обособени като едно жилище, неделими. Посочено е също, че при налагане на възбраната имотите са
били във владение на взискателя Е.П. и същите са
оставени за управление на взискателката.
За имотите е изготвена и експертна оценка,
връчена на длъжника Н. на 20.09.2019 г. чрез адв.Илиева.
На 27.09.2019 г. в кантората на ЧСИ Бъчваров е
депозирано от длъжника С.Н. заявление с вх.№ 1824/27.09.2019 г., с което е
направено възражение по чл.444, т.7 ГПК за несеквестируемост
на процесните недвижими имоти, обединени в един
апартамент, тъй като същият е е единственото жилище на длъжника и нито той,
нито семейството му притежават друг жилищен имот. В тази връзка е поискано ЧСИ
да прекрати насоченото принудително изпълнение към несеквестируемия жилищен
имот.
На същата дата е депозирано от длъжника и
заявление с вх.№ 1825/27.09.2019 г., с което същият е изразил несъгласие с
изготвената от вещото лице оценка на процесните имоти
и е направено искане за допускане изготвянето на нова оценка от посоченото в
заявлението вещо лице, като е представена квитанция и за внесен депозит за
извършване на новата оценъчна експертиза.
На същата дата е депозирано от длъжника Н. и
заявление с вх.№ 1826/27.09.2019 г., с което същият е изразил несъгласие с
назначаването на взискателката за пазач на описаните
недвижими имоти, тъй като тя отговаря на условията по чл.486 ГПК, не е техен
собственик и няма право да бъде пазач на същите. В заявлението е посочено, че
по гр.д.*** съдът е предоставил на С.Н. ползването на имота до приключване на
съдебната делба, поради което е направено искане до ЧСИ длъжникът да бъде
определен за пазач на имота, като досегашния пазач бъде задължен да му предаде
имота за пазене по реда и условията на чл.486 ГПК.
С писмо изх.№ 2220/08.10.2019 г., връчено на
10.10.2019 г., жалбоподателят е уведомен от ЧСИ
Бъчваров, че взискателката Е.Ц.П. е назначена за пазач на процесните имоти с Протокол за опис от 27.08.2019 г. и няма
основание за смяната й като пазач.
С писмо изх.№ 2221/08.10.2019 г., връчено на
10.10.2019 г., по повод искането за прекратяване на
изпълнението към несеквестируем жилищен имот, длъжникът е уведомен от ЧСИ, че
след извършена справка в Служба по вписванията – Несебър е установено, че същият
разполага и с други жилищни имоти и процесният имот
не е несеквестируем.
На 16.10.2019 г. е депозирана от длъжника С.Н.
и настоящата жалба с вх.№ 1998/16.10.2019 г. против насочване на изпълнението
към несеквестируем имот и назначаването на пазач, с която съдът е сезиран.
След постъпване на жалбата в съда, с обявление
изх.№ 2620/31.10.2019 г. ЧСИ Бъчваров е насрочил публична продажба на процесните имоти – ½ ид.ч.
от СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22, ½ ид.ч. от СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23 и ½ ид.ч. от СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24, за времето от
06.11.2019 г. до 06.12.2019 г., видно от представеното към допълнителната молба
на жалбоподателя обявление за насрочване на проданта.
От представената
от Агенцията по вписванията справка по имотния регистър е видно, че
жалбоподателят притежава следните жилищни имоти: седем броя самостоятелни
обекта в жилищна сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.“Ч. м.“ № – СОС с идентификатор 51500.503.86.2.1 с площ
от 53 кв.м., СОС с идентификатор 51500.503.86.2.2 с площ от 20 кв.м., СОС с идентификатор 51500.503.86.2.3
с площ от 50 кв.м., СОС с идентификатор 51500.503.86.2.4 с площ от 33 кв.м.,
СОС с идентификатор 51500.503.86.2.5 с площ от 50 кв.м.; СОС с идентификатор
51500.503.86.2.6 с площ от 33 кв.м. и СОС с идентификатор 51500.503.86.2.7 с
площ от 81 кв.м., от които длъжникът притежава ½ ид.ч.
От данните по
изпълнителното делото става ясно, че пред 2012 г. по отношение на процесните имоти – СОС с
идентификатори 11538.2.95.3.22,
11538.2.95.3.23 и 11538.2.95.3.24, длъжникът е
извършил действия на разпореждане, като с Нотариален акт за дарение № *,
том *, рег.№ *, дело № */21.11.2012 г. С.Н.
и Е.П. (тогава съпрузи) са дарили на майката на длъжника К. Н.½ ид.ч. от трите имота, като впоследствие договорът за
дарение е бил обявен за недействителен с решение № 157/13.05.2014 г. по гр.д.№
478/2014 г. на БОС.
По делото не са
представени доказателства за имущественото състояние на членовете на
семейството на длъжника С.Н..
При горните обстоятелства, БОС намира следното:
Съгласно
разрешението, дадено в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано
или възбранено имущество, доколкото принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или
възбрана върху този обект. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението
върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на
проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да
иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на
постановление за възлагане, както и да обжалва разпределението на основание несеквеструемостта, тъй като пропускането на срока осуетява
само отменяването на публичната продан като изпълнително действие“.
С оглед така
дадените от касационната инстанция задължителни разяснения, съдът приема, че
настоящата жалба е допустима, макар и жалбоподателят да е пропуснал да обжалва
насочването на принудителното изпълнение към имота с твърдения за несеквестируемост по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, в
едноседмичния срок след вписването на възбрана върху процесния
имот, както и след извършения опис на същия, тъй като такава жалба може да бъде
подадена най-късно до издаване на постановлението за възлагане, като
пропускането на срока осуетява само отменяването на извършените до този момент
изпълнителни действия по отношение на имота. В този смисъл възраженията на
взискателя за недопустимост на жалбата са неоснователни.
С оглед
установените по делото факти, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът не споделя
оплакването на жалбоподателя, че изпълнението е насочено срещу единственото за
него и семейството му жилище.
Съгласно чл.444,
т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника –
физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него;
ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството
му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС. Целта на несеквестируемостта е да се гарантира, че принудата срещу
длъжника ще бъде упражнена по начин, който няма да застраши съществуването му и
възможността му за нормален живот. В случаите, в които длъжникът се разпореди с
несеквестируемото жилище обаче, той сам се отказва от защитата по чл.444, т.7 ГПК. В тези случаи несеквестируемостта по отношение
на имота отпада, защото длъжникът сам преценя и изразява воля, че това жилище не
е необходимо за оцеляването му (в т.см. – решение № 456/ 25.06.2010 г. по гр.д.№
1294/2008 г. ІV ГО; решение № 170/11.05.2010 г. по гр.д.№ 100/2010 г. ІV ГО;
решение № 1206/19.12.2008 г. по гр.д.№ 3864/2007 г., ІІІ ГО).
В настоящия
случай, от данните по изпълнителното дело е установено, че с Нотариален акт за дарение № *, том *, рег.№
*, дело № */21.11.2012 г. длъжникът С.Н. и взискателката
Е.П., които към този момент са били съпрузи, са дарили на майката на длъжника К.
Н.½ ид.ч. от от трите имота, върху които е
насочено изпълнението, като впоследствие договорът за дарение е бил обявен за
недействителен с решение № 157/13.05.2014 г. по гр.д.№ 478/2014 г. на БОС. С извършването на дарението, независимо
от обявяването му впоследствие за недействително, длъжникът недвусмислено е
изразил волята си, че това жилище не му е необходимо и по този начин се е лишил
от защитата по чл.444, т.7 ГПК, поради което не може да противопоставя
възражение за несеквестируемост на изнесената на
публично продан ½ ид.ч. от същото жилище.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че в случая жалбоподателят
не е и установил при условията на пълно и главно доказване несеквестируемост
на процесното жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК.
Посочената разпоредба изисква длъжникът и членовете на семейството му, с които
живее заедно, да нямат друго жилище, достатъчно да задоволи жилищните им нужди.
От депозираната жалба се установява, че длъжникът С.Н. дори не е адресно
регистриран на адреса на имота в гр.Свети Влас, към който е насочено
изпълнението. В същото време, в материалите по изпълнителното дело са събрани
надлежни доказателства за това, че той притежава и други имоти в гр.Несебър,
които имат характеристиките на жилище, от което следва, че разполага с други
жилищни имоти. Освен това, по делото липсват и доказателства относно съществените за
преценката за несеквестируемост факти относно това
дали жилището е единствено за членовете на семейството на длъжника, не са
представени и доказателства за броя на членовете на семейството му (дори
липсват твърдения в този смисъл), както и за тяхното имуществено състояние,
поради което съдът е в невъзможност да установи дали процесния
имот се явява единствено жилище за длъжника и членовете на семейството му и дали
е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, а това обосновава извод за
неоснователност на доводите на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира жалбата за
неоснователна в тази част, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователна са и оплакванията на жалбоподателя относно назначаването на взискателката за пазач на процесния имот. Действително, съгласно чл.486, ал.1 и ал.2 ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, като той трябва да управлява имота като добър стопанин и ако не го стопанисва добре или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. Но с нормата на чл.470, ал.2 ГПК е предоставена възможност на съдебния изпълнител да даде вещта за пазене на взискателя в случаите, когато длъжникът е бил редовно призован за описа, но не е присъствал на него. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза – длъжникът Н. е бил редовно уведомен на 26.08.2019 г. за насрочения опис на процесния имот, но въпреки това не е присъствал на същия, поради което ЧСИ законосъобразно е предал имота за пазене на взискателката в съответствие с разпоредбата на чл.470, ал.2 ГПК. Ето защо, възраженията на жалбоподателя са неоснователни и жалбата в тази част също следва да бъде оставена без уважение.
С оглед неоснователността на депозираната жалба, неоснователно се явява и направеното
от жалбоподателя искане за спиране на изпълнителното производство, поради което
същото следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора, на длъжника не му се дължат разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба от
длъжника С.Я.Н. ***,
подадена чрез адв.Таня Илиева, против действия на ЧСИ
Янко Бъчваров, рег.№ 709 с район на действие БОС, извършени по изпълнително
дело № 20197090400052 по описа на ЧСИ Бъчваров, изразяващи се в насочване на
принудителното изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжника
– апартаменти № 4, 5 и 6, представляващи СОС с идентификатори 11538.2.95.3.22,
11538.2.95.3.23 и 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, които
са обединени в един тристаен апартамент, находящ се в гр.Свети Влас, кв.“И.“,
сграда *, ет.*, както и против назначаването по изпълнително дело на взискателя Е.Ц.П. за пазач на посочения недвижим имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника С.Я.Н.
за спиране на изпълнителното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.