№ 8417
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110150491 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
12.05.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 50491/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Д. Я. Б., Я. Б. Г., В. Д., В. П., К. А. Г., В. З. Ш., С. Б. П.,
М. К. Я., К. Г. С. (действаща чрез законният си представител М. К. Я.) срещу „УУ Црт.“,
дружество регистрирано по правото на У чрез „УУ Црт. – КБ“ КЧТ, като се твърди, че
ответника дължал на всяка от страните сумата от по 782,33 лева. Поддържат, че
претендираните суми представляват обезщетение за неточно изпълнение на договор за
въздушен превоз на основание чл. 7, §1 б. „б“ от Регламент 261/2004 г., поради закъснение с
повече от три часа на полет W64414/26.08.2023 г. по дестинация Аликанте-София. Навежда
доводи, че са закупили самолетни билети за полета, както и че имат потвърдени резервации,
като са изпълнили точно задълженията си. Твърдят, че са поканили извънсъдебно ответника
да им заплати претендираните обезщетения, като превозвачът бил признал, че ответниците
1
са изправни страни и че имало голямо закъснение на полета, но сочел, че били налице
извънредни обстоятелства. Поддържат, че ответника по никакъв начин не е установил
наличието на извънредни обстоятелства. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
не се спори, че между страните е имало сключен договор за въздушен превоз за процесния
полет. Твърди, че ще заплати претендираните суми на лицата, както и деловодните разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, което
обосновава подробно. Иска отхвърляне на исковете с оглед предложеното изпълнение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и активно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент №
261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ.
Спорното материални притезателно право е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
да е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници; 2) да е налице
закъснение на полета над допустимото в Регламент № 261/2004, като разстоянието на полета
е над 1500,00 км.
Ищецът носи доказателствената тежест, т. е. процесуалното задължение да установи
пълно и главно първите две материални предпоставки, а ответникът носи доказателствената
тежест да установи, че е заплатил претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) между страните е бил налице валидно
сключен договор за въздушен превоз; 2) ищците са изпълнили задълженията си по договора;
3) полет W64414/26.08.2023 г. по дестинация Аликанте-София е закъснял с повече от три
часа, като разстоянието по дестинацията е над 1500 км.
Отделените за безспорни обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на предявените искове. Въпреки това ответникът е представил по делото
платежни нареждания (л.75-80 в кориците на делото), като е извършил плащания на
претендираните суми. Следователно предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
плащанията в хода на исковото производство следва да бъдат взети предвид от съда, поради
което претенциите са погасени чрез извършените плащания и следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
За пълнота трябва да се отбележи, че в о. с. з. от 24.04.2025 г., ищците чрез
процесуалния представител – адв. Б. са потвърдили извършените плащания, в това число за
законната лихва, както и адвокатско възнаграждение за сумата от по 200,00 лева за всеки от
ищците. Тоест, налице е съдебно признание на факти, което е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото води до изяснява не действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По отношение на дължимите разноски, съдът намира, че при този изход на правния
спор, доколкото действително ответника е станал причина за производството по смисъла на
чл. 78, ал. 2 ГПК, то право да искат присъждането на деловодни разноски имат само ищците.
В случая обаче, съдът счита, че доколкото същите са признали, че им е заплатена на всеки от
2
тях сумата от по 200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, то същото е изцяло
заплатено. Този извод се основава на факта, че е налице възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, като настоящото
производство не съставлява нито фактическа, нито правна сложност. А според схващанията
на настоящият съдебен състав принципно сумата от 450,00 лева (по 50,00 лева за всеки
ищец) – общо за всички ищци би била достатъчна с оглед осъществената процесуална
дейност от процесуалният им представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Нещо повече - на съда е служебно известно, че адв. Б. води множество
идентични дела срещу същия ответник, като практически производтвата не целят
действително плащане на обезщетения, а генерирането на деловодни разноски, което е в
противоречие с правилото на чл. 3 ГПК. Следователно, тъй като е налице плащане на
дължимото адвокатско възнаграждение и останалите деловодни разноски, дори в размер по-
голям от възприетия от съда – досежно адвокатското възнаграждение, то на ищците не
следва да се присъждат деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Я. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.
*********************, Я. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. *******************, В. Д.,
****************, родена на ********** г., с адрес: гр. **************, К. А. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******************, В. З. Ш., ЕГН: **********, с адрес: с.
**********************, С. Б. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********************,
М. К. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************** и К. Г. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **********************, действаща чрез законният си
представител М. К. Я., ЕГН: ********** срещу „УУ Црт.“, дружество регистрирано по
законите на У, чрез „УУ Црт. – КБ“ КЧТ, ЕГН: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******************, за присъждане на основание чл. 7, § 1, б. „б“
Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ, на сумата от по 782,33 лева на всеки от ищците,
представляващи обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз, поради
закъснение с повече от три часа на полет W64414/26.08.2023 г. по дестинация Аликанте-
София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3