Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 05.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4491/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава десета,
Раздел първи от АПК във връзка с §19, ал.1 ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 2011
г./. Образувано е по жалба на С.В.Р. с
ЕГН ********** *** с искане да се обяви за нищожно /искането за отмяна не се
поддържа в съдебно заседание/ решение №1Л008 от 02.03.2010г. на Общинска служба
по земеделие гр.Пазарджик, с което на основание чл.20, ал.1 ЗСПЗЗ е оземлен
чрез прехвърляне право на собственост върху поземлен имот №061127 с площ 10
дка. в землището на с.Д., обл.Пазарджик, м. „М.“, след заплащане в пълен размер
стойността на земята. Оплакването на жалбоподателя се свежда до това, че
решението не поражда правни последици, тъй като вече е бил оземлен чрез
прехвърляне право на собственост върху същия имот с предходно решение №1Д028 от
02.03.2004г. на Общинска служба по
земеделие гр.Пазарджик. Според тъжителя наличието на две решения за
оземляването му на едно и също основание и с един и същи имот създава правна
несигурност и неяснота за правното основание, от което произтича правото му на
собственост, както и за момента на придобиване на имота.
Съдът като съобрази твърденията
на жалбоподателя и събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
От материалите в
административната преписка по издаването на оспорения административен акт, е
видно, че по заявление на жалбоподателя с вх. №2742 от 08.08.2002г. е
постановено решение №7Г017 от 15.07.2003г. на Общинска служба по земеделие
гр.Пазарджик, с което на същия е признато право на оземляване с предимство по
чл.21, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ чрез прехвърляне право на собственост върху 10 дка.
земеделска земя, представляваща част от имот №061088 в землището на с.Д., обл.Пазарджик, м. „М.“. След влизане в
сила на плана за оземляване по чл.38, ал.1 ППЗСПЗЗ /отм./, жалбоподателят е
оземлен чрез прехвърляне право на собственост върху конкретния имот №061127 с
площ 10 дка. в землището на с.Д., обл.Пазарджик, м. „М.“, за което е издадено
решение №1Д028 от 02.03.2004г. на
Общинска служба по земеделие гр.Пазарджик. Със същото решение е
определена и стойността на имота в размер на 1290лв., както и начинът за
нейното плащането от правоимащия, както следва: 25,80лв. при въвода във
владение, а остатъкът от 1264,20лв. – в 9-годишен срок на равни годишни вноски,
увеличени с инфлационния индекс за страната.
С приемането на §23, ал.2 ПЗР на
ПМС № 188 от 24.07.2009г. е предоставена възможност на лица, които са оземлени
чрез прехвърляне право на собственост върху земи от ДПФ или ОПФ, да заплатят
изцяло стойността на земята в срок до 31.12.2009г. За тази възможност
жалбоподателят е бил уведомен писмено от ОСЗ – Пазарджик с писмо изх.
№РД-05-3132/25.09.2009г. и същият е заплатил остатъкът от цената в определения
срок. След това административният орган е издал оспореното решение, с което
отново е оземлил жалбоподателя чрез прехвърляне правото на собственост върху
същия поземлен имот, в което е отразено и заплащането на стойността на земята в
пълен размер.
От гореизложеното е видно, че за
оземляването на жалбоподателя с един и същи имот са издадени два
административни акта, които имат еднаква цел – жалбоподателят да придобие право
на собственост върху имота срещу заплащането на преференциална цена.
Съгласно чл.23, ал.1 ЗСПЗЗ, при
оземляване правото на собственост се придобива с влизане в сила на решението на
общинската служба по земеделие, като до изплащането на дължимите за оземляването
суми върху имота се учредява законна ипотека. Следователно за настъпването на
вещноправния ефект на решението за оземляване е без значение дали цената на
имота е заплатена от правоимащия. При това положение следва да се приеме, че
жалбоподателят е придобил собствеността върху имота по силата на решение №1Д028
от 02.03.2004г. Именно въз основа на първото по време решение жалбоподателят
следва да се счита за собственик, макар то да не е било вписано в службата по
вписванията, каквото е изискването на цитираната разпоредба. Вписването няма
конститутивно действие, поради което не влияе върху правната сила на решението.
Въз основа на второто по време решение жалбоподателят не може да придобие втори
път право на собственост върху същия имот, за това то не поражда за него нито
права нито задължения.
За да е нищожен един публичноправен
акт, какъвто безспорно представлява атакуваното решение на ОСЗ - Пазарджик, той
трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и
недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен
акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава
правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност,
съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата
нищожност.
В случая второто решение за
оземляване на жалбоподателя е изцяло лишено от основание. Същото освен че не
може да породи целените правни последици води до правна несигурност
/привидност/ относно действителното придобивно основание и моментът, от който
жалбоподателят е станал собственик на поземления имот. Макар правната
несигурност да не е сред основанията по чл.146 ГПК, тя може да е резултат от
всичките пет вида незаконосъобразност, в т.ч. липсата на компетентност на
общинската служба по земеделие за повторно произнасяне по въпрос, който вече е
разрешен с влязъл в сила административен акт. В този смисъл са и задължителните
указания на административния съд по прилагането на закона, дадени в определение
№846/14.06.2019г. по к.ч.адм.д №417/2019г., с което е било отменено
определението на първоинстанционния съд за оставяне на жалбата без разглеждане.
С оглед констатираната липса на
компетентност на административния орган за повторно произнасяне и на
обстоятелството, че обжалваното решение не поражда никакви правни последици,
същото следва да бъде обявено за нищожно.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 АПК в тежест на ответника Общинска служба по земеделие
следва да се възложат направените от жалбоподателите разноски в размер на 10лв.
внесена държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на решение
№1Л008 от 02.03.2010г. на Общинска служба по земеделие гр.Пазарджик, с което на
основание чл.20 ЗСПЗЗ е оземлен С.В.Р. с ЕГН ********** ***, чрез прехвърляне
право на собственост върху поземлен имот №061127 с площ 10 дка. в землището на
с.Д., обл.Пазарджик, м. „М.“.
ОСЪЖДА
Общинска служба по земеделие гр.Пазарджик да заплати на С.В.Р. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 10лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: