№ 18890
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110110572 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че в периода
27.09.2022 г. – 07.11.2022 г. е извършил три на брой парични превода на обща стойност 2200
лева, постъпили по сметка на ответницата без правно основание. Сочи, че в качеството му
на работодател по трудово правоотношение с В. П. В., помежду им било уговорено
трудовото възнаграждение да бъде изплащано по сметка на ответницата, с която В. В.
живеел на семейни начала. В тази връзка, изплатил в полза на В. В., по посочената от
неговата сметка сумите, както следва: на 13.10.2022 г. – 1100 лева; на 24.10.2022 г. – 500 лв.;
на 07.11.2022 г. – 600 лв., представляващи дължимото трудово възнаграждение.
Впоследствие, по сигнал на посоченото лице, отправен до Дирекция „Инспекция по труда“ –
София, на ищеца били издадени предписания за изплащане на трудовото възнаграждение на
В. В., съгласно фишовете за работна заплата от месец септември до месец ноември 2022 г. В
тази връзка, счита че преведените по сметка на ответницата суми са получени без правно
основание. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 2200 лева, с
която същата се е обогатила за сметка на ищеца, без правно основание, ведно със законната
лихва за забава от 28.02.2023 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. С., подава отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Потвърждава изложените от ищеца твърдения
1
относно съжителството й с В. В. и даденото от нея съгласие трудовото му възнаграждение
да бъде изплащано по нейната банкова сметка. Сочи, че за уговореното обстоятелство пред
ищеца, в качеството му на работодател, била представена нотариално заверена декларация -
съгласие от В. В.. Потвърждава, че процесните суми са постъпили по банковата й сметка,
като твърди че за изплащането на същите е налице правно основание, доколкото
представляват дължимото трудово възнаграждение в полза на В. В.. Обективира искане за
привличането му като трето лице – помагач, предвид обстоятелството, че правния спор
засяга трудовите правоотношения между него и ищеца.
По делото е конституиранo трето лице помагач на страната на ответницата В. В..
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е копие от трудов договор от 26.09.2022 г. между ищеца и третото
лице помагач В. В..
Представена е заповед №55/07.11.2022 г за прекратяване на трудов договор.
Представени са 3 бр. платежни нареждания на обща стойност 2200 лв..
Представен е протокол за извършена проверка от 17.02.2023 г. от Инспекция по труда.
Приет по делото е пощенски запис от 06.06.2023 г. за преведени суми в полза на В. в
размер на 1713.67 лв.- заплата за м. септември-ноември 2022 г.
Представено от ответницата е нотариално-заверено-съгласие от В. П. В. трудовото му
възнаграждение да се изплаща по банкова сметка на ответницата.
Представена е служебна бележка от 24.03.2022 г. относно обстоятелството, че
ответницата е титуляр на банкова сметка с IBAN ...
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от правна страна:
Обявени за безспорни са извършените плащания от страна на ищеца по банкова сметка на
ответната страна на обща стойност 2200 лева, както и даденото от ответницата съгласие по
нейна сметка да бъде изплащано трудовото възнаграждение на В. П. В. от страна на
2
работодателя му „..“ ООД.
За уважаване на претенцията на ищеца е указано да докаже неоснователно разместване на
имуществени блага.
Действително не се оспорва по делото, а и видно от представените доказателства е, че по
сметка с IBAN .., чийто титуляр е ответницата, е преведена от ищеца сума в общ размер от
2200 лв., а като основание за същото е посочено аванс и заплата на В. Вълчев П.. В този
смисъл се установява разместване на блага, обогатяване на ответницата, респ. обедняване на
ищеца.
Съдът обаче намира, че същото не е неоснователно, поради следното:
Не е спорно по делото, че за периода 26.09.2022 г. до 07.11.2022 г. е било налице трудово
правоотношение между ищеца и третото лице помагач В. В., по силата на което ищецът е
имал задължение да изплаща трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. месечно.
Не е спорно и че В. П. В. е дал изрично съгласие трудовото му възнаграждение да се
изплаща по банкова сметка на ответницата. Представената нотариално заверена декларация
не е оспорена от ищеца, напротив- същият заявява изрично в исковата молба, че е знаел за
това желание на В. В. и не се е противопоставил, а се е съобразил и го е изпълнил
доброволно- видно от посоченото за превода на сумата основание. Поради това съдът
намира, че е налице основание за извършения по сметка на ответницата превод.
Представеният и приет пощенски запис от 06.06.2023 г. съдът намира за неотносим към
предмета на настоящия спор, между настоящите страни. Същият само доказва извършено в
полза на третото лице помагач плащане и то след завеждане на исковата молба, което
съдът тълкува като израз на желание на ищеца да изпълни стриктно и точно предписаните
от Инспекцията по труда препоръки.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата следва да
бъдат присъдени и направените разноски за исковото производство в общ размер 600 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от ТД „..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. .. срещу М. С. Н., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж. к. .. иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 2200 лв., стойност на извършени без правно основание
3
парични преводи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ТД „..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. .. да
заплати на М. С. Н., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж. к. .. чл.78, ал.3 ГПК сумата от
600 лв.- разноски за производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач В. П. В..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4