Решение по дело №255/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1, във връзка с чл.117, ал.3 и ал.1, т.3 от КСО.

Образувано по жалба от А. М. Д., с [ЕГН], с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], против Решение №2153-08-91 от 07.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което са отхвърлени, като неоснователни, жалбите на А. М. Д., против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали.

Жалбоподателката А. М. Д. заявява в жалбата, че законоустановеният срок обжалва така издаденото решение, като счита същото за незаконосъобразно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че допълнителни съображения досежно незаконосъобразността на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и издадените задължителни предписания, ще изложи след като се запознае с административната преписка. Предвид гореизложеното, жалбоподателката моли съда да отмени, като незаконосъобразни, Решение №2153-08-91 от 07.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, както и да й присъди направените по делото разноски. С жалбата са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката А. М. Д., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – ст.юрк.З. Б., която в съдебно заседание оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. В хода на делото по същество заявява, че се придържа към мотивите, изложени в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като сочи, че в същото са изложени подробни фактическите обстоятелства, правните изводи, както и доказателствата, въз основа на които административния орган е приел, че оспорените задължителни предписания са законосъобразни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на А. Д., като неоснователна, както и да присъди в полза на ответната страна деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждание, а в случай, че са поискани разноски от жалбоподателката и те са над 500 лева, заявява, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В предоставения й от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърдените с него задължителния предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като в същата отново моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от А. М. Д., против Решение № 2153-08-91 от 07.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна и недоказана.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката А. М. Д. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-91#1 от 07.03.2025 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/, като е получено лично от жалбоподателката, срещу подпис, на 12.03.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ПС-[населено място]/л.8/. Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, с препоръчана пощенска пратка на „Български пощи“ ЕАД, на 25.03.2025 год., видно от поставеното на пощенския плик пощенското клеймо на „Български пощи“ ЕАД, ПС – [населено място] - ***/л.4/, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-91#1 от 27.03.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез административния орган, на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на решението или, спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По административната преписка е приложено писмо/сигнална записка/ с Вътр.№1056-08-29 от 15.01.2025 год., изготвено от [длъжност] при ТП на НОИ - Кърджали, адресирано до началника на сектор „КРДОО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.21/, с което е поискано, във връзка с изплатени парични обезщетения от ДОО на А. М. Д., с [ЕГН], да бъде извършена проверка на същата, в качеството й на земеделски стопанин, за да се установи дали лицето отговаря на изискването за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода от 26.08.2020 год. до 14.02.2022 год., за който период, според данните в писмо с Вх.№1030-08-5#1 от 13.01.2025 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали/л.22, изискано от съда и представено в цялост на л.43-л.45 от настоящото дело/, лицето било регистрирано като земеделски стопанин, с дейност по отглеждане на „естествени ливади“ на площ от 0.2000 ха.

При проверката, извършена от [длъжност] - контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали, е установено, че А. М. Д., с [ЕГН], се е регистрирала, на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин/, считано от 26.08.2020 год. и че е декларирала прекъсване на дейността, считано от 13.02.2022 год., както и че е декларирала, на основание чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, че ще се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО/Справка 22А –Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица - л.25/. Установено е също, че за А. Д. са били внесени в приход на ДОО осигурителни вноски, върху минималния осигурителен доход за регистрирани земеделски стопанин/тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, съобразно заявения вид осигуряване и броя на отработените дни, за периода от м.08.2020 год. до месец 12.2020 год. включително. Констатирано е, че за проверяваното лице са били подавани данни, на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от 26.08.2020 год. до 13.02.2022 год., с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице”, с код вид осигурен „13” - за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители.

От получено писмо-справка от ОД „Земеделие“ – Кърджали, с Вх.№1030-08-5#1 от 13.01.2025 год./л.43-л.45/ и приложени към него четири броя Справки-извадки от дата 10.01.2025 год. от Регистъра на земеделските стопани, издадени от ОД „Земеделие“ - Кърджали/л.23-л.24/, е установено, че А. М. Д. е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 год., на 26.08.2020 год., със заявени за отглеждани засети „естествени ливади“, на площ от 0.2000 ха, както и че от нейна страна са извършвани пререгистрации, съответно на 11.01.2021 год., при която е заявено отглеждане на засети „естествени ливадни“, на площ от 0.2000 ха, на 08.04.2021 год., при която е декларирано отглеждане на картофи, на площ от 0.1000 ха и естествени ливади, на площ от 0.1000 ха и пререгистрация на 06.12.2021 год., със заявено намерение за отглеждане на картофи, на площ от 0.2000 ха.

Така, предвид констатираното при извършената проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на А. М. Д., с [ЕГН], от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, като контролен орган на ТП на НОИ, е изготвен и подписан Констативен протокол №КВ-5-08-01823297 от 20.01.2025 год./л.19-л.20/, в който е прието, че за проверяваният период от 26.08.2020 год. до 14.02.2022 год., А. М. Д., с [ЕГН], не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и че регистрацията й за посочения период е била направена единствено с цел придобиване на осигурителни права. В същия констативен протокол е посочено, че регистрацията, на основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“, без реалното упражняване на трудова дейност, в резултат на която да се произвежда животинска/растителна продукция за продажба, само по себе си не е достатъчно основание, за да се счете едно лице за осигурено. В тази връзка от контролния орган е прието, че за А. М. Д. не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно което, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, като е посочено, че предвид изложеното в констативния протокол на А. М. Д. ще бъдат издадени и изпратени задължителни предписания, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на подадените данни с декларация, обр.№1 „Данни за осигуреното лице” и за заличаване на декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП - Пловдив, офис [населено място].

На същата дата, на която е издаден посочения по-горе Констативен протокол №КВ-5-08-01823297 от 20.01.2025 год., съставен и подписан от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, са издадени от същия [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год./л.18/ и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год./л.17/, в които е посочено, че по повод постъпил сигнал с Вх.№1056-08-29 от 15.01.2025 год., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, се дават задължителни предписания по отношение на А. М. Д., с [ЕГН], като с първото от горепосочените две задължителни предписания е предписано: 1. Да се заличат подадените данни с декларация, обр.1, за А. М. Д., с [ЕГН], за периода от 26.08.2020 год. до 31.12.2021 год., с вид осигурен „13“; 2. Да се заличи декларацията обр. ОКД-5, подадена в ТД на НАП – Пловдив, офис [населено място], за А. М. Д., с [ЕГН], за периода, за който е заявено упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 26.08.2020 год., а с второто задължително предписание е предписано: 1. Да се заличат данните, подадени с декларация, обр.1, за А. М. Д., с [ЕГН], за периода от 01.01.2022 год. до 13.02.2022 год., с вид осигурен „13“. Като мотиви към двете задължителни предписания е посочено, че е извършена проверка, приключила с Констативен протокол №КВ-5-08-01823297 от 20.01.2025 год., при която е констатирано, че за периода от 26.08.2020 год. до 14.02.2022 год. лицето не е упражнявало трудова дейност, която да е основание за осигуряване и че следователно за същото не е изпълнен състав на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Определен е срок за изпълнение на всяка една точка от предписанията, а именно - 14 работни дни от получаването им.

Видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД, ПС – [населено място]/л.16/, Констативният протокол №КВ-5-08-01823297 от 20.01.2025 год. и издадените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са били изпратени на жалбоподателката и съответно са получени лично от А. Д., срещу подпис, на датата 22.01.2025 година.

Против горните две задължителни предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., издадени от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са подадени в законоустановения срок две жалби от А. М. Д., едната регистрирана с Вх.№1012-08-92 от 07.02.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, а другата – с Вх.№1012-08-91 от 07.02.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, в които същата е заявила, че оспорва констатациите, обективирани в Констативен протокол №КВ-5-08-01823297 от 20.01.2025 год. и е изложила съображения относно липсата на мотиви в процесните задължителния предписания, обосноваващи извода на контролния орган за неупражняване от нейна страна на трудова дейност като земеделски стопанин.

Така, по повод тези две жалби е издадено и оспореното Решение №2153-08-91 от 07.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/, с което са отхвърлени жалбите на А. М. Д., против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете на контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни.

В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел установените, според контролния орган, в хода на производството факти и обстоятелства, като в решението са изложени подробни мотиви от фактическа страна. В мотивите са изведени и правни изводи, като е посочено най-напред, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване осигурено е лицето, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който започва упражняването трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и че осигурителните правоотношения по разходване на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. В тази връзка е изведен извод, че осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение и че в случая основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин, поради което е счетено, че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. Изложени са доводи, че производството на растителна продукция е продължителен процес, който обхваща различни дейности - подготовка на почвата за сеитба, сеитба, валиране, копаене, торене, поливане, прибиране на реколтата, като е прието, че от наличните по преписката данни не се установявало по никакъв начин А. Д. лично да е участвала в такъв процес.

В подкрепа на горното, в мотивите се сочи, че А. Д. е била във временна неработоспособност, бременност и раждане и е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, за периода от 22.09.2020 год. до 13.02.2022 год. и че не е възможно през посочения период същата да е произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. В решението е прието, че дори през тези периоди тя да е отглеждала декларираните основни култури, каквито данни по преписката не съществували, това било отделно основание за постановяване на отказ за изплащане, тъй като това щяло да бъде основание за осигуряване. Прието е също, че това обстоятелство потвърждавало факта, че А. М. Д. е нямала намерения да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, а целта й е била единствено да черпи осигурителни права от фондовете на държавното обществено осигуряване, като в подкрепа на горните изводи, в мотивите за прецизност е отбелязано и обстоятелството, че на А. Д. е било изплащано парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, до 11.02.2022 год., като считано от 14.02.2022 год., същата е прекратила дейността си на земеделски производител.

В мотивите към решението е прието, че от събраните писмени доказателства в хода на административното производство, имащо за цел да потвърди данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на А. М. Д., в качеството й на самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, се установявало, че жалбоподателката не отговаря на дефиницията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за „регистриран земеделски стопанин“ и че твърденията за реално упражнявана трудова дейност като земеделски производител не се подкрепят с никакви доказателства.

В мотивите към решението, решаващият административният орган е извел и извод, че Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, са и надлежно мотивирани, поради което, в крайна сметка е приел, че горните две задължителни предписания са правилни и законосъобразни, постановени при стриктно спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени доказателства, с оглед на което същите следва да бъдат потвърдени, а жалбите срещу тях отхвърлени като неоснователни.

Следва да се посочи, че в представената в съда административна преписка по издаване на оспореното решение, е приложена и Справка, съдържаща данни от Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им/л.26/, за издадените на жалбоподателката А. М. Д. болнични листове, с посочена причина за издаването им, периода на отпуск и поставената диагноза. Така, според данните в тази справка се установява, че на жалбоподателката Д. са издадени болнични листове, както следва 1. Болничен лист №[номер] за временна неработоспособност, с период на временната неработоспособност от 22.09.2020 год. до 05.10.2020 год., общо за 14/четиринадесет/ календарни дни, с вписана причина – общо заболяване и диагноза [диагноза]; 2. Болничен лист №[номер] за временна неработоспособност, с период на временната неработоспособност от 14.10.2020 год. до 27.10.2020 год., общо за 14/четиринадесет/ календарни дни, с вписана причина – общо заболяване и диагноза „[диагноза]“; 3. Болничен лист №[номер] за временна неработоспособност, с период на временната неработоспособност от 13.11.2020 год. до 24.11.2020 год., общо за 12/дванадесет/ календарни дни, с вписана причина – общо заболяване и диагноза [диагноза]; 4 Болничен лист №[номер] за временна неработоспособност, с период на временната неработоспособност от 13.12.2020 год. до 26.01.2021 год., общо за 45/четиридесет и пет/ календарни дни, с вписана причина – бременност и диагноза [диагноза]; 5. Болничен лист №[номер] за временна неработоспособност, с период на временната неработоспособност от 25.01.2021 год. до 07.03.2021 год., общо за 42/четиридесет и два/ календарни дни, с вписана причина – майчинство и диагноза [диагноза] и 6. Болничен лист №[номер] за временна неработоспособност, с период на временната неработоспособност от 08.03.2021 год. до 26.04.2021 год., общо за 50/петдесет/ календарни дни, с вписана причина – майчинство и диагноза [диагноза].

Установява се също така от приложената и приета като доказателство по делото Справка за изплатени суми по ЕГН и типове документи/л.9-л.11/, че по представено от страна на жалбоподателката А. Д. удостоверение, с Вх.№[номер] от [дата], е било изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, считано от 27.04.2021 год., до 26.01.2022 год., като считано от 27.01.2022 год. е било заявено и изплащането на парично обезщетение за отглеждане малко дете до 2-годишна възраст, по чл.53 от КСО, по подадено удостоверение, с Вх.№[номер] от [дата].

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год. са издадени именно от такъв [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното Решение №2153-08-91 от 07.03.2021 год., също е издадено от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбите срещу задължителните предписания, посочени в чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Издаденото от директора на ТП на НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което също е удостоверено с надлежни писмени доказателства.

На следващо място, съдът счита, че оспорените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са издадени при спазване на административнопроизводствените правила, т.е. без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че в жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали бланкетно са наведени оплаквания за нарушения на процесуалните правила, без обаче да е посочено конкретно в какво точно се изразяват тези процесуални нарушения и доколко те са съществени по отношение на законосъобразността на издадените актове от длъжностните лица при ТП на НОИ – Кърджали. Независимо от горното, съдът намира за нужно да посочи, че редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 год., издадена от управителя на НОИ, на основание чл.108, ал.3 от КСО, като според настоящия съдебен състав, в случая са спазени всички изисквания на посочената инструкция. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.27, т.1 от същата Инструкция, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, а съгласно чл.29, ал.1 и ал.2 от същата, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.3 на ал.1 от същия текст. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл.29, ал.5 от Инструкцията, според която заповед по ал.1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В настоящия случай, според съдържанието на процесните задължителни предписания - Задължителни предписания ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, същите са съставени по повод извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01823297 от 20.01.2025 год., изготвен от същия контролен орган, като от своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл.28, ал.1, т.2 от Инструкцията, а именно - по искане на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали/Сигнална записка с Вътр.№1056-08-29 от 15.01.2025 год./, имащо за цел установяване обстоятелството, дали жалбоподателката А. М. Д., като самоосигуряващо се лице, отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на КСО, за конкретно определен период от време. Ясно е, а и е видно от горецитирания констативен протокол, че процесната проверка е била възложена с резолюция на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, т.е. в хипотезата на чл.29, ал.5 от Инструкцията, като това обстоятелство се установява и от поставената върху сигналната записка с Вътр.№1056-08-29 от 15.01.2025 год. на [длъжност], адресирана до [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, резолюция в горния десен ъгъл/л.35/, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган ТП на НОИ – Кърджали/в случая – [длъжност] Р. М./, който следва да извърши проверката.

На следващо място, разпоредбата на чл.32, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. повелява, че за резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, а съгласно ал.2 на същият текст, констативният протокол се съставя в най-малко два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. Освен това, според нормата на чл.37, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год., при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи по чл.3, т.1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване. В случая, както бе посочено и по-горе, е съставен такъв констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с №КВ-5-08-01775981 от 31.12.2024 год., на която дата са издадени и обжалваните два броя задължителни предписания, въз основа на констатациите, съдържащи се в горецитирания констативен протокол, от съдържанието на който е видно, че в хода на проведеното контролно административни производство, контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали, осъществил проверката, е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, като отделно от това са били и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин.

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че случая административните актове са издадени от материално и териториално компетентни административни органи, обективирани са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание, като липсват допуснати нарушения на правилата за тяхното издаване, поради което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната им по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Така, основният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение, са материално законосъобразни, т.е. дали са издадени при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК, административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съдът намира, че в процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са изложени и са обсъдени правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон. Конкретният спорен въпрос в случая се свежда до това, дали жалбоподателката А. Д. попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и в тази връзка, подлежи ли на осигуряване, респ., възникнало ли е по отношение на нея осигурително правоотношение.

Ясно е, че по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а по силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4, ал.4 от КСО, по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Същевременно, според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

На следващо място, следва да се посочи също така, че според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като обаче, понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от КСО, не са тъждествени. По отношение на последното понятие е ясно, че лицето, освен че трябва да е регистрирано по установения ред, а това както се посочи по-горе е редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент на противното, от изложеното следва, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, т.е. изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция, предназначена за продажба.

Съдът в настоящия състав намира, че при събраните по делото доказателства и установените с тях данни, правилно и обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката А. М. Д. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски производител по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което същата не следва да се счита за осигурено лице, както и намира за правилен извода, че от всички представени доказателства и установени с тях факти, във връзка със заявената от жалбоподателката дейност като самоосигуряващо лице – земеделски стопанин, липсват такива, които да доказват, че същата реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и че е произвеждала някаква животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, а не е и спорно между страните, че жалбоподателката Д., считано от 26.08.2020 год. е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като дейността, за която е регистрирана, е свързана със заявените като стопанисвани „естествени ливади“, на площ от 0.2000 ха, както и че считано от 08.04.2021 год., при извършената на тази дата пререгистрация на земеделския стопанин, дейността е променена, като освен отглеждането на естествени ливади, на площ от 0.1000 ха, е заявено и отглеждането на картофи, също на площ от 0.1000 ха. Не е спорно също, че за жалбоподателката са подавани декларации Обр.1 „Данни за осигуреното лице”, за периода 26.08.2020 год. – 13.02.2022 год., с код вид осигурен „13” (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и че за горецитирания процесен период са внасяни осигурителни вноски.

Ясно е, че регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999 год., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна сама по себе си да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и са внасяни осигурителни вноски, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Съвсем правилно, предвид това, в мотивите към оспореното решение е прието, че осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение и че в случая, основанието за осигуряване е реалното осъществяване на дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателя, т.е. че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. В тази връзка, нито в административното производство по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, нито в хода на настоящото съдебно производство, от оспорващата са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването на заявената от нея дейност като земеделски производител, като въобще липсват каквито и да са твърдения в тази насока, а още по-малко пък такива, че във връзка със заявената дейност като земеделски стопанин е произведена някаква селскостопанска продукция и че тази продукция е предназначена за продажба или че е била продадена.

Впрочем, по делото липсват всякакви индиции за упражняване на каквато и да е трудова дейност от страна на жалбоподателката Д., за периода отразен в процесните задължителни предписания – 26.08.2020 год. – 13.02.2022 год., като както вече стана ясно по-горе, регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин през горецитирания период предимно е свързана със заявени като стопанисвани „естествени ливади“. Ясно е, че ливадите представлява постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни. От наличните по делото писмени доказателства обаче по никакъв начин не се установява жалбоподателката А. Д. да е извършвала някаква дейност по стопанисване на заявените естествени ливади, било то окосяване на ливадата/ръчно или машинно/, обръщането на окосеното сено да съхне или събирането и складирането му за балиране, след като то бъде изсушено. От събрания по делото доказателствен материал е видно, че за времето от 13.12.2020 год. до 13.02.2022 год., жалбоподателката е била в непрекъсната временна неработоспособност поради бременност, раждане и майчинство, както и за отглеждане на малко дете, през който период от време е ясно, че няма как тя да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, поради това, че е получавала парични обезщетения от фондовете на ДОО, а упражняването на трудова дейност през тези периоди е законова пречка за тяхното получаване. Отделно от това, в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 26.08.2020 год., до 13.12.2020 год., когато както вече се посочи по-горе е настъпило осигурителното събитие бременност, също няма никакви данни или доказателства, от които да се изведе извод за реално упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, тъй като през този период жалбоподателката очевидно е имала ***, за което свидетелства приложената по административната преписка справка от Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им/ЕРБЛРО/, видно от която, в периода от 22.09.2020 год. до 24.11.2020 год. на А. Д. са били издадени 3/три/ броя болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване, с посочени в тях диагнози – [диагнози]. При това положение съдът намира, че за А. Д. обективно не е било възможно, въпреки че е регистрирана като земеделски производител по установения ред на датата 26.08.2020 год., реално да е упражнявала или да е започнала да упражнява трудова дейност като земеделски производител, тъй като при наличието на тази *** в посочения период, няма как да се приеме, че лично тя се е занимавала със стопанисването на декларираните естествени ливадни, за което обстоятелство така или иначе по делото няма никакви данни и твърдения от страна на оспорващата.

Във връзка с горното, съдът намира за нужно да посочи, че според правилото, разписано в разпоредбата на §1, ал.1, т.3, изр.2/второ/ от ДР на КСО, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 от КСО, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 – 3 и 5. В случая обаче, доколкото по делото няма никакви данни жалбоподателката Д. да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност, като земеделски стопанин, предвид изложените по-горе съображения, е ясно, че по отношение на нея липсва възникнало осигуряване по смисъла на КСО, а от това следва и извод, че не е налице съществен елемент от фикцията, установена с горепосочената норма на §1, ал.1, т.3, изр.2/второ/ от ДР на КСО, поради което последиците от неосигуряването се пренасят и във всички периоди, по време на който жалбоподателката е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

На следващо място съдът приема, че заявената от жалбоподателката дейност по стопанисване на 0.2000 ха ливада, поради нейния обем, не може да се характеризира като такава, свързана с производство на продукция, предназначена за продажба. Както вече се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито пък са налице данни, от стопанисването на въпросните ливади да е добито някакво количество сено, което впоследствие да е било балирано, а още по-малко пък, реализирано на пазара чрез продажба, но дори да е налице такава, съдът приема, че същата би била крайно незначителна по обем и стойност, поради което дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване на доходи, които, от една страна, да покрият разходите за дейността на земеделския стопанин, а от друга, да формират и печалба, като по този начин да се стимулира ежегодно дейността на земеделския стопанин.

От всичко изложено дотук с основание може да се приеме, че жалбоподателката А. М. Д. е нямала никакви намерения да стопанисва тревно засети площи, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба, като се налага извода, че същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не се явява осигурено лице по смисъла на закона

При така установените факти и горните изводи, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени с декларации обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за периода от 26.08.2020 год. до 13.02.2022 год. включително, законосъобразно и правилно е предписано да бъдат заличени. Това е така, защото няма никакви данни жалбоподателката да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без значение обстоятелството, дали А. М. Д., като самоосигуряващо се лице, е внасяла осигурителни вноски.

От всичко изложеното по-горе следва и крайният извод, че след като е отхвърлил жалбите на А. М. Д. от [населено място], [община], [област], против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт и при правилно приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото решение не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и жалбата, подадена от А. М. Д., с адрес: [населено място], [улица], [община], [област], се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника - директора на ТП на НОИ – Кърджали, за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения в чл.24 от НЗПП размер от 100.00 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Д., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], против Решение №2153-08-91 от 07.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите й против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 год., и двете издадени от [длъжност]/контролен орган/ при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни.

ОСЪЖДА А. М. Д., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски, в размер на 100.00 /сто/ лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.