Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 16.12.2019 г. Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На четвърти
декември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1387 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на З.Д.Е.
АД против решение № 92/02.08.2019г.,
постановено по гр.д. № 273/2018г. по описа на
Районен съд – гр.Г., с което е осъдено на основание чл.405, ал.1 от КЗ „З.Д.Е."
АД, гр.С.да заплати на З.Д.Г.,***, сумата от 5160,00 лв. /пет хиляди сто и
шестдесет лева/ – главница, представляваща дължимо, но незаплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/29.09.2017г. по
Застрахователна полица № 00100100041111/16.09.2016г. за застраховка „Имущества
на юридически лица, еднолични търговци и организации“ за настъпило на
23.08.2017г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното й
изплащане и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който
се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските и
договор за процесуално представителство.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 394 от КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на
застрахователното събитие – 23.08.2017 г., „А.Е.“ ООД и “З.Д.Е.” АД са били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Имущества на юридически лица, еднолични търговски и организации", обективирана в Застрахователна
полица № 00100100041111/16.09.2016 г.
Във връзка падането на мълния в
непосредствена близост до електроцентралата на „А.Е.“ ООД и предизвикания токов
удар, мястото на събитието е било посетено от експерти от „Ф.С.“ ООД гр. П.,
изпълнител по Договор за обслужване и поддръжка на фотоволтаична
електрическа централа с обща проектна мощност – 300 KWp. Установено е, че соларен инвертор Fronius IG 150V-3 със сериен номер 23163044 не
функционира и има видими следи от стопяване около терминалите за присъединяване
на фотоволтаичния генератор, което било обективирано
в констативен протокол.
„А.Е.“ ООД е подменил соларния
инвертор, за което е издадена проформа фактура от „Ф.С.“
ООД гр. П. на стойност 5160 лв., каквато е и исковата претенция към
застрахователя.
Застрахователят-ответник е бил
уведомен за настъпилото застрахователно събитие от „А.Е.“ ООД с искане от
27.09.2017г. за завеждане на претенция по застраховка.
С уведомление от 31.10.2017 г. “З.Д.Е.”
АД е уведомил „А.Е.“ ООД, че застрахователното събитие е заведено под Щета № **********/29.09.2017 г. и е изискал документи
за настъпилото застрахователно събитие, които били представени от ищеца в срок.
От приложеното по делото писмо с изх.
№ 208/13.11.2017 г. на Хидрометеорологична обсерватория Бургас, филиал Варна
към Националния институт по метеорология и хидрология се установява, че на
23.08.2017 г. в синоптична станция гр. Бургас е измерен валеж от дъжд с количество
5,3 л/кв.м.
Видно от писмо с изх.
№РК-002-1055/7/14.12.2017г., застрахователя-ответник е отказал заплащане на
обезщетение, позовавайки се на сключения между страните Застрахователен
договор. Ответникът твърди, че нанесените вреди на застрахованото имущество,
настъпили вследствие на мълния, представляват покрит риск, но причинен токов
удар вследствие на мълния, представлявало отделен застрахователен риск, който
не е покрит съгласно сключения Застрахователен договор.
От изслушаната по делото комплексна
съдебна технико-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда като обективна и компетентна се установява, че причина за аварията на
соларния инвертор Fronius IG Plus 150V-3 е непряко попадение на мълния в
непосредствена близост до фотоволтаичния генератор,
като повредата се състои в изгаряне на електронни компоненти и стопяване на
конструкцията на инвертора, както и стопяване на изолацията на кабелите.
Посочено е, че в резултат на непрякото попадение на мълнията в непосредствена близост
до фотоволтаичния генератор, се индуцира
пренапрежение от няколко хиляди волта в постоянно токовото окабеляване между фотоволтаичния генератор и соларния инвертор.
Пренапрежението по тези кабели е предизвикало токов удар в инвертора, в
резултат на което се е получило нарастване на протичащия ток през него до
стойност многократно надвишаващи номиналните.
От икономическата част на съдебната
експертиза се установява, че общият размер на вредите на соларен инвертор Fronius IG Plus 150V-3 възлиза на 5289,59 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението
на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя
изцяло изводите на СтРС относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение; настъпването на покрит от застраховката риск;
наличието на щета на застрахованото имущество; действителната стойност на
същото и липсата на предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възражения на въззивника:
Според въззивния
съд, ГРС е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, на база на
които е формирал обосновано заключение относно размера на подлежащото на
заплащане застрахователно обезщетение на увреденото имущество. Спорен между
страните е въпросът дали посочената клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и защо.
По делото е назначена СТЕ с прието заключение, срещу
който извод няма оплакване от насрещната страна. В съдебно заседание вещото
лице е посочило, че и при пряко и при непряко попадение пораженията са
идентични. Освен директното, дори и от разстояние на няколко километра вредите
и щетите са абсолютно същите от непряко попадение. Поради което съдът намира,
че клаузата от общите условия на въззивника с която е разделил в отделен
застрахователен риск прякото и непряко попадение на мълния, като е заложил по
висока застрахователна премия при непрякото попадение, при положение, че както
е посочило вещото лице, и при пряко и при непряко попадение пораженията са
идентични, противоречи на добрите нрави. Съдът споделя становището на първата
инстанция, че това противоречи на принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на ГРС - потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 1180 лв., съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед цената
на иска, в размер на 5 160 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/02.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 273/2018 г. по описа на
Районен съд – гр.Г..
ОСЪЖДА „З.Д.Е." АД, ЕИК ** да заплати
на З.Д.Г., ЕГН **********, чрез адв. Я.И., сумата от
1180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/, представляваща направените разноски в това
производство по посочената банкова сметка ***,
IBAN:
***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.