Р Е Ш Е Н И Е
№
В името на
народа
гр.
Кърджали, 26.01.2023 г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело №476/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по, изпратена по подсъдност, жалба на С. С.
И., чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-0351-000174/ 12.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР
– Хасково.
Посочва се, че описаната в заповедта фактическа
обстановка не отговаря на действителността. Твърди се, че от формална страна
заповедта страда от съществени недостатъци. Описаната в оспорената заповед
фактическа обстановка е неясна, непълна и объркана. Изразява се становище, че е
недопустимо в административно-санкционната дейност на наказващите органи да
бъдат издавани заповеди за прилагане на принуда, които не съдържат
конкретизация на административното нарушение, във връзка с което се прилагат,
както и конкретно определяне на мярката за принуда. Заявява се, че
жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение, посочено като
причина за издаването й, поради което същата се явявала незаконосъобразна.
Искането е да се отмени оспорената ЗППАМ. Претендира
се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище, в
което развива подробни съображения в подкрепа на твърденията за
незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ. Цитира съдебна практика на ВАС. В
подкрепа на твърдението, че автоматизмът при прилагане на някои мерки, без да
се извършва каквато и да е било преценка на факти и обстоятелства освен визираните
в хипотезата на правната норма и без да се прави индивидуална преценка,
несъмнено не отговаря на изискванията на правото на ЕС и на ЕКПЧ, се позовава
на Тълкувателно Решение № 2/ 22.03.2011 г. по тълкувателно дело №6/2010г. на
ВАС, Решение на СЕС по дело С-33/07 Ministerul Administratiei si Internelor - Directia Generala de Pasapoarte
Bucuresti срещу Gheorge Jipa, Решение на СЕС от 17.11.2011г. по дело С-430/10 - Х.
Г. срещу Директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“ при МВР.
Ответникът – младши-автоконтрольор в РУ – *** към ОДМВР – Хасково не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ, № № 22-0351-000174/ 12.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР
– Хасково, на С. С. И. с ЕГН ********** и адрес: ***, ***, е наложена ПАМ по
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца. Съгласно описаното в обстоятелствената част на
административния акт, същият е постановен за това, че на 12.10.2022 г., около ***
часа, в община *** на път *** като водач на МПС
с per. № *** в района на ГКПП *** на платно
излизащи леки автомобили управлява личния си лек автомобил „БМВ Х5“ с peг. ***. В 07.15 ч. отказва да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 номер ***.
В ЗППАМ е отразено, че С. И. мирише силно на алкохол и видимо е повлиян от
него, като заявил, че е изпил две чаши бира. Издаден талон за медицинско изследване
№ ***. В ЗППАМ е отразено, че водачът отказва кръвна проба, като и, че е
съставен АУАН № GA448491/ 12.10.2022 година.
При така установената фактическа обстановка АС –
Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – младши-автоконтрольор в РУ - ***, с делегирани правомощия
съгласно т.10 от Заповед, № 2253з-479/ 16.11.2020 г. на директора на ОДМВР –
Хасково.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП може да
се приложи ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е собственикът да е управлявал МПС и да е отказал проверка
за наличието на алкохол.
От граматическото тълкуване на закона става ясно, че той
предвижда два начина за проверка дали собственикът, управлявал МПС е употребил алкохол/наркотични
вещества – чрез тест за установяване концентрацията на алкохол, съответно – употребата
на наркотични вещества и чрез химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване концетнрацията на алкохол,
респективно – употребата на наркотични вещества или техни аналози. Собственик,
който управлява МПС няма право да отказва на контролните органи да бъде
проверен за употребата на алкохол/ наркотични вещества по нито един от двата
начина, предвидени в закона. Достатъчно е да направи само един от двата
възможни отказа, т. е. да откаже да бъде проверен по който и да е от двата
начина за проверка употребата на алкохол/ наркотични вещества, за да осъществи
хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП и с
това съответно да изпълни условието за налагане на принудителната мярка. След
като в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП законодателят
използва граматически съюз "или" в нея (който откаже да бъде
проверен... с тест... или не изпълни предписанието за... химико-токсикологично
лабораторно изследване), това означава, че нормата предвижда двете хипотези
алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на собственикът
управлявал МПС да бъде проверен с тест е достатъчно за свалянето на
регистрационните табели на автомобила едновременно със съставянето на АУАН.
Така според Решение № 413 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 9175/2018 г., необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ на водач
на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съюзът "и/или", както се твърди в жалбата
е използван при изброяването на начините за даване на биологични проби, които
са два: за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван за употребата на алкохол. Относно довода в становището на
пълномощника на жалбоподателя, че не е установено съставянето на АУАН следва да
се посочи, че ЗППАМ е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения и като такъв се полза с материална доказателствена
сила относно отразените в същия обстоятелства. На следващо място, след справка
в деловодната система на АС – Кърджали се установи, че по жалба на С. И. срещу
ЗППАМ № 22-0351-000177/ 12.10.2022 г. на *** към ОДМВР – Хасково (който е
ответник по настоящото дело) е образувано адм. д. №
612/ 2022 г. по описа на съда. Към административната преписка по издаване на ЗППАМ
№ 22-0351-000177/ 12.10.2022 г. е приложен цитирания в оспорената по настоящото
дело ЗППАМ АУАН № GA448491/ 12.10.2022 г., като и талон за изследване № ***.
Принудителната мярка има за цел да преустанови
опасността собственик, който управлява МПС и който отказва да бъде проверен да
продължи да управлява МПС, точно както и собственик, който управлява МПС и за
който при проверка на място е установено, че управлява след употреба на
наркотични вещества или с по-висока от допустимата концентрация на алкохол в
кръвта. Извършването на двете деяния – управление след употреба на алкохол или
наркотици, както и отказ да бъде извършена проверка съобразно указанията на
контролните органи на място с техническо средство или тест, е приравнено по
правни последици от законодателя, както в административно-наказателния състав,
така и при формулиране състава на принудителната мярка. Всяка една от формите
на изпълнителното деяние е състав на принудителната мярка, който се завършва с обективиране на отказа да бъде извършена проверка на място
с тест за употреба на алкохол/ наркотични вещества, като дори контролните
органи нямат право на избор на средството, когато се извършва проверка на
място, освен ако състоянието на водача не позволява това.
Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Тук
в т. 1 е посочено при отказ извършване на проверка с техническо средство или
тест, а не при избор, като се говори за самото установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Доколкото проверката на място се прави с цел недопускане управлението на МПС от
собственици, които са употребили наркотични вещества или са с концентрация на
алкохол в кръвта над установените пределни норми, не може да предостави избор
на водача, а същият има задължение да изпълни указанията на контролните органи.
Ако собственик, който управлява МПС има право на избор дали да бъде изпробван с
тест или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване, това обезсмисля
проверката на място, като чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. сочи, избор на
контролните органи при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но не и
избор на самия водач.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
ЗППАМ е постановена в предвидената в закона форма, тъй
като са изложени мотиви за издаването й. Обжалваният административен акт е в
съответствие с посочената като основание за издаването му материалноправна
норма – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Цитираните в писменото становище на пълномощника на
жалбоподателя: Решение на Съда (първи състав) от 10 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal
Dâmbovița — Румъния) — Ministerul
Administrației și
Internelor — Direcția Generală de Pașapoarte București/Gheorghe Jipa, Дело C-33/07 и Решение
на Съда (четвърти състав) от 17 ноември 2011 г., Дело C-430/10, Х. Г. срещу
Директор на Главна дирекция "Охранителна полиция" при Министерство на
вътрешните работи, са неотносими към настоящия казус.
Същите касаят свободно
движение на граждани на Съюза.
Посоченото ТР № 2/ 22.03.2011 г. по т.д. № 6/ 2010 г.
на ОСС на ВАС също е неотносимо, защото е постановено
по прилагането на разпоредбата чл.75, т.6 от Закона за българските лични
документи, обявена за противоконституционна с решение на КС на Р България, обн. в ДВ, 32/ 19.04.2011 г.
Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие и с
целта на Закона за движение по пътищата – осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на ЗДвП.
От изложеното се установява, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С. С. И. от *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000174/
12.10.2022 г.,
издадена от младши автоконтрольор в РУ *** към ОДМВР
– Хасково.
Решението не подлежи на обжалване - чл.172, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: