О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/01.06.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №697 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове на А.Д. срещу И.Р.,
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, евентуално чл.29 ЗЗД, за нищожност или за унищожаемост на пълномощно рег.№4171, №4172 от 30.05.2019г.
и сключения чрез него договор в НА №99 от 25.06.2019г. за прехвърляне на
имоти срещу издръжка и гледане, евентуално и с правно основание чл.87 ЗЗД
за разваляне на същия договор за
прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане, и кумулативно за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 8000лв., сочена за изтеглена, но
невърната на реалния правоимащ.
Ищецът обосновава интереса си от исковете с
твърденията, че той е единственият наследник по закон на покойната С Н Ри като
такъв притежава право на собственост върху недвижимите имоти, прехвърлени с
оспорените сделки, а съответно и върху невърнатите от ответника пари. И като сочи
да са налице основанията за нищожност, евентуално унищожаемост, евентуално
разваляне на договора за издръжка и гледане, защитава правата си на собственост
върху имотите, като резултат от уважаване на исковете.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който се съдържат и възражения за липса на правен интерес у ищеца от
предявените искове, с оглед представено с отговора универсално завещание от
покойната С Н Рв полза на ответника.
На ищеца беше дадена възможност да обоснове
правния си интерес от исковете, с оглед на така представеното завещение в полза
на ответника. В уточняваща молба от 07.10.2020г. ищецът заяви и към момента
правен интерес от исковете, защото представеното завещение заответника било без
значение.
С определение №260624/27.10.2020г. по делото съдът
прекрати частично производството по делото (в частта по исковете по чл.26 ЗЗД,
чл.29 ЗЗД и чл.87 от ЗЗД) поради дискредитиран правен интерес за ищеца, с оглед
завещанието в полза на ответника, по подробно развити съображения.
В
определение №260090/17.02.2021г. по ч.гр.д. №58/2021г. на ВАпС мотивите на ВОС бяха
принципно споделени, но прекратителното определение бе отменено по съображения
за преждевременност – тк процесуалните срокове за оспорване на представен с
отговора документ настъпват след първото о.с.з.
След връщане на делото и съобразно дадените
указания съдът изготви подробен проект за доклад и определение от 09.03.2021г.
с всички реквизити по чл.140 ГПК и чл.146 ГПК, като насрочи делото за о.с.з. на
08.04.2021г.
На 08.04.2021г. ход на делото в о.с.з. не
беше даден, поради уважена от съда молба на ищеца по чл.142, ал.2 ГПК.
Независимо от известните формални несъвършенства на представения от ищеца
болничен лист и противоречивия в онзи момент въпрос за наличието или липсата на
пълномощник, съдът прояви разбиране към ищеца, както се стреми да прави към всяка
страна в процеса, и отложи първото о.с.з. за нова дата 13.05.2021г. Заедно с
това съдът отчетливо и ясно предупреди ищеца за задължението му за надлежното
организиране на неговата защита за следващо о.с.з., като го предупреди и за
последиците при неизпълнение на това задължение. И макар без задължение по ГПК
за това, на ищеца беше изпратен препис от протоколното определение по въпроса,
ведно с мотиви и диспозитив към него, както и с известяване за новата дата.
Преди о.с.з. на 13.05.2021г. обаче постъпи
нова молба на ищеца, отново с искане да не се дава ход на делото, пак по
причини по чл.142, ал.2 ГПК. Този път те не бяха споделени, във връзка с което
бяха изложени от съда подробни съображения, съдържащи няколко отделни групи
мотиви за неоснователността на молбата (л.246-гръб и л.247, общо 5 абзаца
мотиви). След което съдът даде ход на делото и проведе първото по смисъла на
ГПК открито заседание.
Нито
в проведеното първо о.с.з. на 13.05.2021г., нито до приключване на същото с
молба или друг способ за защита, нито впрочем дори до днес, близо 20 дни
по-късно, ищецът така и не извърши никакви процесуални дейстивя или оспорвания
на представеното на л.176 от делото универсално завещание от покойната С Н Рв
полза на ответника по делото. С което и всички срокове по чл.193 ГПК, чл.212 ГПК или други относно действителността и валидността на въпросното завещание,
се явяват категорично изтекли към настоящя момент. Съответно е настъпило и
процесуалното условие, посочено в определение №260090/17.02.2021г. по гр.д.
№58/2021г. на ВАпС. И така към момента представеното универсално завещание от
покойната С Н Рв полза на ответника по делото И.Д.Р. е неоспорено и с валидни
последици за правния мир като цяло и в частност за делото, които на осн. чл.130 ГПК настоящият състав констатира, а именно следните:
Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка на всеки иск, за да бъде той допустим. Правният интерес е различен
от житейския. Правният интерес се свързва най-общо с очакваната благоприятна за патримониума
на ищеца промяна, до която би довело уважаването предявения иск. По исковете за
нищожност и унищожаемост на сделки съдебната практика трайно провежда
разбирането, че правен интерес има всяка страна по сделката (доколкото е
опорочена нейната или насрещната съвпадаща воля на съконтрахента), както и всяко
трето за договора лице, но само доколкото е обвързано от действието му и само до
обема на защитимите права на ищеца. Защото само в този случай последицата от
уважаването на иска би била правна промяна, рефлектираща благоприятно в неговия
патримониум.За права извън полагаемите се на ищеца, ако би бил уважен искът,
правен интерес няма. Правото на иск, като
средство за защита на субективните права в гражданския процес е налице само за
онзи правен субект, който реално и ефективно може да постигне удовлетворително
осъществяване на индивидуалните си права, ако бъде уважен искът му. Затова и се
приема еднозначно, че е недопустим иск за защита на субективно право, ако чрез
уважаването му ищецът не може да удовлетори правата си – в случая права на
собственост върху имотите, предмет на оспорените сделки. В същия смисъл е и
трайната съдебна практика,която с оглед еднозначния и характер по разглеждания
принципен въпрос съдът не намира за нужно да цитира.
В настоящия случай, както се
посочи, ищецът обосновава интереса си от исковете за нищожност, унищожаемост и
разваляне на договора за издръжка и гледне срещу прехвърляне на имот от
25.06.2019г. и на пълномощно от дата 30.05.2019г., послужило за сключване на договора, с
качеството на единствен наследник по закон на покойната С Н Ри с това, че
именно като такъв, при уважаване на исковете и връщане на имотите в правната
сфера на наследодателката, ищецът ще ги придобие изцяло, по наследяване.
Посочи се още, че с
отговора на исковата молба ответникът и получател по атакуваните пълномощно и
договор за издръжка и гледане, е представил и универсално завещание от
03.06.2019г. от покойната С. Н. Р., с която тя завещава в полза точно на
ответника цялото притежавано от нея към смъртта й движимо и недвижимо имущество
(л.176 и сл. от делото). От което следват и съществените за процеса изводи:
Първо: С оглед правилата на ЗН наследникът по
универсално завещание измества наследника по закон, поради което последният
губи качеството си на призован наследник. Бидейки такъв той не може да
упражнява правата на своя наследодател, включително да води и искове относно
пороци на волята на неговия наследодател или неизпълнение на задължения към
наследодателя. Което отнема и процесуалната му легитимация по всякакви искове
по чл.26 ЗЗД, чл.27 и сл. ЗЗД, или по чл.87 ЗЗД по сделки, сключени приживе от
неговия наследодател.Такова лице ще има право на защита само ако е била
накърнена запазената му част от наследството, при това само до размера на тази
част и само чрез специалния иск по чл.30 ЗН. Защото това не е наследено, а е
негово лично право, последица от евентуално накърняващото завещение.
Второ: Извън горното, ако който и да е от
предявените по делото искове по чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД или чл.87 ЗЗД бъде уважен,
точно и именно тогава ще намери и пълното си проявление представеното
универсално завещание и на това основание ответникът отново ще се легитимира
като собственик на тези имоти, предмет на договора за издръжка и гледане. Ето
защо уважаването на предявените искове няма да доведе до никаква благоприятна
правна промяна за патримониума на ищеца. Както се посочи след като чрез един
иск ищецът не ще може да удовлетори правата си,
този иск е без обоснован правен интерес за този ищец. Или по друг начин казано
– ако предявените по делото искове се отхвърлят ответникът ще се легитимира за
собственик на основание договор за издръжка и гледане, а ако исковете се уважат
– ответникът отново ще се легитимира за собственик на имотите, но вече на
основание наследяване по завещание. Нулевата очаквана правна промяна за
правната сфера на ищеца при уважаване на предявен иск е абсолютно основание за
липса на правен интерес от иска, както в случая и към момента.
Трето: Горната ситуация би
могла да се промени само в случай на иск от ищеца, хипотетично последващо
предявен пред друг съд и какъвто досега няма и не се твърди да има, по чл.42 ЗН
или чл.43 ЗН, ако изобщо се твърди да има пороци на волята в завещанието и
разбира се ако те се докажат със СПН. Едва при такава бъдеща и хипотетична
ситуация за ищеца би възникнал (тогава, а не сега) правен интерес от исковете
по чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД или чл.87 ЗЗД. Което означава от своя страна, че към
гореизложеното тези искове се явяват засега и като преждевременно предявени.
Разбира се доколкото това се изясни едва с оглед на доказателствата към
отговора, обстоятелствата ще се вземат предвид при преценката за тежестта за
разноски в процеса,но относно правния интерес, за който се следи служебно във
всеки момент, изложеното е достатъчно да се отрече последният към момента. Още
повече, че изобщо възниква съмнение за обема от възможностите на защита на
ответника в бъдещ процес, след като той безрезултатно е изпуснал сроковете по
чл.193 и чл.212 ГПК в сегашния процес.
В
заключение по всеки от изложените аргументи, както заедно, така също и
поотделно, съдът намира производството за недопустимо, поради липсата на
обоснован и доказан правен интерес към момента – в частта по всички искове по
чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД или чл.87 ЗЗД относно договора от 25.06.2019г. за
прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане и обуславящите искове по чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗЗД относно пълномощно от дата 30.05.2019г., послужило за сключване на договора за издръжка и
гледане. Поради това производството ще следва да бъде прекратено в
разглежданата част.
Доколкото към момента на образуване на делото ищецът не е
можел да знае за наличието на представеното с отговора универсално завещание,
не се следват разноски в прекратителната част, в полза на ответника, при
отчитане на причините за прекратяване на делото в частта.
Доколкото и досега осъдителният иск срещу ответника за сумата
8000лв. се поддържа; доколкото сумата се претендира не на договорно основание,
а на плоскостта на неоснователното обогатяване; и доколкото осъдителен иск за
парична сума е винаги допустим, щом ищецът твърди ответникът да му дължи
парична сума, в тази част производството следва да продължи. Действията по него
обаче се следват след стабилизиране произнасянето в останалата част, с оглед на
ясния окончателен предметен обхват на производството.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №697 по
описа на ВОС за 2020г., 11-ти
състав, в частта по предявените от
ищеца А.И.Д., с ЕГН**********, срещу ответника И.Д.Р., с ЕГН**********, искове
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, евентуално с правно основание чл.29 ЗЗД, за нищожност или за унищожаемост на пълномощно рег.№4171,
№4172 от 30.05.2019г. и сключения чрез него договор в НА №99 от
25.06.2019г. за прехвърляне на имоти срещу издръжка и гледане, евентуално и
с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор за прехвърляне на имоти срещу издръжка и
гледане, на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
Доклад
за следващи действия по делото след влизане в сила в цялост на настоящото
прекратително определение или при нужда от администриране на постъпили жалби
или молби с оглед на прекратителното определение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………