Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. София, 14.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на съдебния секретар СВЕТОСЛАВА
МАТЕЕВА, и прокурор ИРИНА АРМЕНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
в.н.о.х. дело № 2312 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 11.02.2019г., постановена по
НОХД 5627/2018г., СРС, 129-ти състав, е признал подсъдимия С.И.И., роден на ***г***,
български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, работи като
лекар, е постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, е ЕГН **********, за НЕВИНЕН
в това, че на 23.06.2004г. около 21.05 часа, в гр.София, ж.к "**********на
междустълбищната площадка пред ап.27 е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
нанесъл побой, изразяващ се в удари с ръце в областта на гърдите и ръцете на Л.С.И.,
употребил по отношение на А.Н.И.псувни : "********, напусни апартамента,
ще ти еба майката", обърнал се към Г.М.В. и Е.Н.Н.- охранители към
охранителна фирма "В.Т.А.-СОТ" с неприлични изрази и псувни: "Ще
ви ********, какви сте вие, ще си имате проблеми и неприятности", бутал Е.Н.Н.и
извил ръката в областта на кутрето на Г.М.В., а по отношение на събралите се на
площадката жители на блока се обърнал с думите: "Разкарайте се, какви сте
вие. Ще ви ебеме майката", като деянието по своето съдържание се отличава
с изключителен цинизъм поради употребената вулгарна лексика и грубо
натуралистични изрази пред широк кръг лица, някои от които малолетни като Л.С.И.,
както и с дързост предвид обстоятелството, че действията са били извършени и
спрямо служителите на охранителна фирма "В.Т.А.-СОТ" Г.М.В. и Е.Н.Н.,
които са полагали усилия да опазят обществения ред и спокойствие, поради което
и на основание чл.304 от НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.325, ал.2, пр.2 и пр.З, вр. ал.1 от НК.
Против така постановената
присъда е подаден протест, ведно с допълнение към него, от прокурор при СРП, като се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на присъдата. Поддържа се, че присъдата е постановена при съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд в мотивите си е
обсъдил деяние с дата 23.04.2004г., различна от датата на инкриминираното
деяние по обвинителен акт – 23.06.2004г. Твърди се, че присъдата е била
постановена при непълнота на доказателствата поради заличаване на трима
свидетели. Посочва се, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Иска се
присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане,
алтернативно се иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Настоящата въззивна инстанция служебно
констатирала, че протестът срещу първоинстанционната присъда е подаден в
предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният съд
намира протеста за процесуално допустим. В разпоредително заседание на 04.07.2019
г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и изслушването
на експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.
В хода на въззивното производство
подсъдимият заявява, че не желае да се ползва от изтеклата абсолютна
давност.
Пред въззивния съд, представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Моли съда да отмени атакуваната
присъда. Счита обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д., моли
съда да остави протеста без уважение. Счита за явна фактическа грешка
посочването от първоинстанционния съд различна дата на инкриминираното деяние. Сочи,
че не следва да се кредитират показанията на свидетелите, дадени в хода на
досъдебното производство.
В последната си дума, подсъдимият заявява,
че се счита за невинен.
Софийският градски съд, като обсъди доводите, съдържащи се в протеста,
както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към
присъдата. Настоящият състав възприема изложената в мотивите към присъдата
фактическа обстановка, като само с цел пълнота на въззивния съдебен акт излага
релевантните за произнасянето си факти.
През 2004 година подсъдимият С.И. и
свидетелката А. И.били съпрузи, но в обтегнати отношения, поради което
подсъдимият С.И. се изнесъл да живее с родителите си в тяхното жилище. Дъщеря
им – Л.И., заедно с майка си, останали да живеят в семейното им жилище,
собственост на бащата на подсъдимия. Последният не желаел снаха му да обитава
имота му, поради което с нотариална покана поискал свидетелката И./понастоящем К./
да напусне апартамента на 23.06.2004г. На тази дата около 20:00 часа се
позвънило настойчиво на вратата на А. И., която видяла, че пред нея стоят
свекърва ѝ заедно с непознат за нея мъж.
Свидетелката И.натисната паник бутона, който се намирал у нея, като впоследствие
отворила вратата. Разразил се скандал, като непълнолетното тогава дете на
подсъдимия се разплакало и започнало да крещи. Съседните от кооперацията чули и
разговори на висок тон между А. И.и нейната свекърва – Л.И.. Много от съседите
излезли от апартаментите си и се събрали на стълбищата площадка.
Впоследствие до жилището дошли подсъдимият
С.И., както и баща му. Свидетелите Г. В. и Е.Н.също пристигнали на адреса, като
към този момент същите работили като охранители и били изпратени поради
задействането на паник бутона.
Между участниците в конфликта започнала
физическа разправа, като свидетелят В. получил лек оток и охлузване в областта на
малкия пръст на лявата ръка, а Л.С.И. паднала на земята, в резултат на което
получила охлузване на кожата в областта на дясното коляно, а на А. И.били
нанесени удари от страна на бащата и майката на подсъдимия, в резултат на които
са й били причинени: кръвонасядане на дясна половина на брадата и охлузвания в
областта на дясната половина на шията и по дясна длан. Малко след намесата на
охранителите конфликтът бил преустановен.
Така възприетата фактическа обстановка
настоящият съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, а именно: разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели А.Н.К., Г.М.В., Е.Н.Н., Д.Н.Г., М.В.О., Г. Д.Б., писмените
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК, както и въз основа на заключенията
на приетите три съдебномедицински експертизи и две КСППЕ.
По доводите в протеста за допуснато
съществено процесуално нарушение настоящият състав констатира, че действително
в мотивите на първоинстанционния съд, на страница 6, двукратно е изписаната
датата „23.04.2004г.“, като следва да се отчете, че инкриминираното деяние според
обвинителния акт е извършено на 23.06.2004г. Настоящият състав обаче не
възприема изложената теза в протеста, че първоинстанционният съд е обсъдил
друго деяние, различно от посоченото от СРП. Следва да се има предвид, че в
присъдата, находяща се на лист 71 от делото, правилно СРС е посочил, че
деянието, за което оправдава подсъдимия С.И. е с посочена от прокуратурата дата
23.06.2004г. Още повече, че в мотивите си съдът е цитирал на няколко места инкриминираната
дата правилно. Поради това въззивният състав приема, че става въпрос за
техническа грешка, която не внася съмнение, че има противоречие между присъда и
мотиви, съответно не се поражда и подозрение, че в мотивите си СРС е разгледал
деяние, осъществено през месец април 2004 година. Следва да се отчете и
обстоятелството, че изложената от съда фактическа обстановка не буди никакво
съмнение, че е тъждествена като дата на събитие с посочената в обвинителния акт
на СРП. В случая въззивната инстанция не намира никакво основание да възприеме изложеното
в допълнението към протеста, че липсват мотиви към присъдата, съответно правата
на държавния обвинител да са били накърнени. Поради тези съображения настоящият
състав приема, че се касае за допусната техническа грешка, която обаче по
своето естество не внася никакво съмнение в контролната инстанция, че в
мотивите си СРС е разгледал деяние, извършено на дата, различна от посочената в
обвинителния акт, а именно – 23.06.2004г. Въззивният съд намира, че не е налице
съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане.
За да приеме описаната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил преценка на целия
доказателствения материал, въз основа на което е изградил и своите фактически
изводи, които настоящият съдебен състав намира за обосновани, поради което ги
възприе напълно.
Събраните по делото доказателства са
обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани
правилно, поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат
преповтаряни. Обосновано районният съд е основал фактическите си изводи на
показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие. Правилно са
кредитирани приложените по делото писмени доказателства и заключенията на
изготвените експертизи, които допълват и подкрепят гласните доказателства и
изясняват в пълнота фактите по делото.
Следва да се има предвид, че настоящият
състав не споделя мнението на прокуратурата, обективирано в протеста срещу
първоинстанционната присъда, че фактическата обстановка е неправилно установена
от първоинстанционния съд. Действително СРС е основал фактическите си изводи
предимно на базата на депозираните пред него показания, а не върху прочетените
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, но следва да се отчете и обстоятелството,
че показанията, събрани в хода на досъдебното производство, макар и прочетени,
не са подкрепени от свидетелите, които заявяват, че не могат да се съгласят с
прочетеното и поддържат показанията си, дадени в хода на съдебното следствие.
Тук е мястото да се отбележи,че чл.281 ал.8 от НПК не позволява осъдителна
присъда да почива единствено на показания, прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК. Още повече, че за пълнота на мотивите на въззивната инстанция следва да се
уточни, че дори и да се кредитират в пълнота прочетените показания от досъдебната фаза, то не би могло въз
основа на тях да се приеме, че подсъдимият е осъществил от субективна и от
обективна страна престъпление, за което му е повдигнато обвинение.
От показанията на св. А. И., депозирани в
хода на съдебното следствие, се установява, че макар и бившият ѝ съпруг С.И.
да е присъствал на скандала, същият не се е намесвал, като свидетелката единствено
изказва предположение, че може да е държал висок тон. Свидетелката не съобщава
и за агресивно поведение от страна на подсъдимия спрямо дъщеря им, както и
спрямо охранителите. Макар и приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК,
показанията на свидетелката, депозирани в хода на досъдебното производство,
водено през 2004 година, не разкриват действия от страна на подсъдимия, които
да подкрепят обвинителната теза. За пълнота на изложението и с цел да се отговори
на оплакванията в протеста, настоящият състав намира за нужно да посочи, че от
депозираните на лист 15-16 показания от том първи на досъдебното производство
се установява, че скандалът, който съседите са възприели на стълбищната площадка
е започнал, когато пред вратата на жилището са били единствено свекървата на
свидетелката, придружена от непознат за свидетелката А. И.мъж. Съобщено е, че
същите са тропали по врата и продължително са звънели. При отварянето ѝ
двете лица са започнали да викат и да бутат свидетелката. Подсъдимият, заедно с
баща си, са се появили по-късно, като вече са били почнали да се събират съседи
на стълбищната площадка пред апартамента. Дори и да се кредитират дадените от свидетелката
показания в хода на досъдебното
производство, следва да се има предвид, че от същите не става ясно какви думи и
изрази е употребил подсъдимият, както и спрямо кого са били насочени същите.
Дори и да се съобщава, че подсъдимият е ударил дъщеря си, следва да се има
предвид, че свидетелката и тогава е категорична, че мъжът ѝ е влязъл в жилището. Въззивният
съд обаче не следва да изгражда фактическите си изводи единствено на показания,
прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК.
От показанията на свидетеля В. също не
може да бъде изведена фактическа обстановка, тъждествена с описаната от
прокуратурата. Свидетелят, макар и да си спомня за инцидента, не съобщава за конкретни
непристойни действия от страна на подсъдимия, съответно не дава показания и за
причинени нему наранявания. Следва да се има предвид, че показанията на
свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство, са приобщени отново
на основание чл.281 ал.4 от НПК. Пред разследващия орган свидетелят съобщава,
че подсъдимият е бил в жилището, когато се е състоял скандалът и дава сведения
за негови действия, които са се осъществили вътре в самото жилище, собственост
на родителите му, съответно в което към този момент е живяла неговата съпруга.
От своя страна свидетелят Н., в разпита си
в хода на съдебното следствие, заявява, че не помни при разразилия се скандал
да е имало обидни думи, съответно някой от охранителите да е получил
наранявания. Макар и приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, показанията на
свидетеля от досъдебното производство отново са в посока, че подсъдимият е бил
вътре в жилището към момента, в който е взел участие в конфликта.
Свидетелката Г. не е била пряк очевидец на
инцидента, съответно пред съда не депозира показания, годни да подкрепят обвинителната
теза. Приобщените по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания на свидетелката от
досъдебното производство също са по своето съдържание негодни да мотивират съда
да приеме, че фактическата обстановка, възприета от СРП, отговаря на обективната
истина. Това е така, тъй като показанията на свидетелката съдържат само и единствено
производни доказателства, а не първични, доколкото св. Г. съобщава за разказани
ѝ от св. А. И.събития, а същевременно Г. е присъствала на инцидент, който
не е залегнал в обвинителния акт.
Свидетелката Огнянова в съдебно заседание
също не съобщава пред съда обстоятелства, които да подкрепят обвинителната
теза. Приобщените ѝ без съгласието на подсъдимия показания, дадени в хода
на досъдебното производство, също не съдържат преки и първични доказателства,
относими към инкриминираното деяние. Свидетелката съобщава единствено, че е
съседка в кооперацията, като чула виковете на дъщерята на подсъдимия и това я
мотивирало да отиде до жилището, където се е състоял скандалът. От показанията
на свидетелката се установява, че не е чула ругатни и други непристойни изрази,
които да са я скандализирали, съответно мотивирали да излезе и да възприеме
събития, свързани с инцидента, а всъщност детето на подсъдимия е причината свидетелката
да разбере, че пред апартамента, обитаван
от св. А. И.има инцидент.
От своя страна свидетелят Б. не съобщава
пред първоинстанционния съд никакви релевантни обстоятелства и факти. Приобщените
показания по реда на чл.281 ал.4 от НПК не само, че не подкрепят обвинителната
теза, а напротив – внасят съмнение в нея, доколкото свидетелят е пряк очевидец
на скандала, като в показанията си пред разследващия орган не съобщава за
противоправно поведение от страна на подсъдимия С.И..
След анализа на показанията на разпитаните
в хода на съдебното производство свидетели, съответно след запознаване с
показанията им, депозирани пред разследващите органи, и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, настоящият състав намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение от страна на СРС, довело до ограничаване на правата на прокуратурата
да докаже обвинението, с решението му да заличи свидетелите Л.П.И., Л.С.И., М..С.и
К. Н.от списъка за призоваване. Следва да се има предвид, че Л.П.И.се е възползвала
от правото си по чл.119 от НПК и е отказала да свидетелства, доколкото същата
се явява майка на подсъдимия. Останалите свидетели съдът е направил опити да
бъдат призовани, като те са останали без резултат. Съдът е счел, че делото е
изяснено от фактическа страна и разпитът на свидетелите не е необходим,
доколкото за същите факти и обстоятелства са разпитани множество други лица. Този
извод се споделя от настоящия състав, още повече, че следва да бъде отчетено и обстоятелството,
че не по вина на подсъдимия производството по делото е продължило към онзи
момент повече от 14 години. Поради това въззивният съд намира, че пред СРС са
разпитани основните свидетели на обвинението, съответно техните показания от досъдебното
производство са били приобщени и не е било наложително да се разпитват още
свидетели, чието призоваване е било безрезултатно.
Що се касае до оплакването на СРП, че
съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, депозирани пред разследващите
органи, настоящият състав обръща внимание, че чл.281 ал.4 от НПК съдържа
забрана единствено на тези факти да почива една осъдителна присъда. Следва да
се има предвид и обстоятелството, че тази забрана не може да бъде преодоляна с
прочитането по този ред на показанията на повече от един свидетел. Не е
възможно съдът да формира убеждение, че фактите са се осъществили по начина,
описан в обвинителния акт, доколкото свидетелите не поддържат прочетените
показания, а по съдържание самите те в своята свкупност не съдържат категорични
твърдения за това, че фактите са се осъществили по начина, който е възприело обвинението.
От друга страна, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, подсъдимият не е участвал в разпита на свидетелите в хода на досъдебната
фаза, което го е лишило от възможността да задава въпроси, съответно да поставя
под съмнение показанията в момента на тяхното депозиране. Следва да се има предвид,
че съдебната фаза е централната фаза на наказателния процес, като в нея се
разгръща в пълнота принципът на непосредственост, съответно следва да се
отчете, че нито един свидетел не е изнесъл пред съда факти в подкрепа на обвинителната
теза. В случай, че осъдителната присъда по делото почива изключително и само на
приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания, то би се обезсмислило
съдебното следствие като самостоятелен етап от наказателното производство.
При така възприетата фактическа обстановка
въззивният съд намери, че първоинстанционният съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, в следствие на което е признал подсъдимия за
невинен.
В конкретния случай поведението на
подсъдимия не се изразява в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред, съгласно приетото в Постановление № 2 от 29. VI. 1974 г. по н. д. № 4/74
г. на Пленума на ВС, тъй като не нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси, нито съществено засяга нормите на нравствеността. Не е налице и
втората кумулативно изискуема от закона предпоставка, а именно действията да
изразяват явно неуважение към обществото. От събраните доказателства не се установява
по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършвал непристойни
действия, съответно да е извършвал действия, които да изразяват явното
неуважение към обществото. Не се доказа, както е приел и първоинстанционният
съд, че подсъдимият е ударил дъщеря си, съответно че е изричал обидни изрази с хулигански
мотив. В конкретния случай се установява, че скандал на стълбищната площадка е
възникнал преди подсъдимият да се присъедини, като участници в скандала са били
свидетелката А. И.и роднини на пдосъдимия. Установява се по делото, че дъщерята
на подсъдимия е започнала да плаче и да крещи преди появата на подсъдимия. В
този смисъл инцидентът е станал публично достояние, съответно съседите са били
смутени и са възприели конфликта преди появата на подсъдимия.
Грубо нарушение на обществения ред е
налице, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Подсъдимият се е
присъединил към спора в момент, който хронологично не обуславя той да е имал
намерение чрез действията си да се постави над закона, над установения в
страната правов ред, съответно да е нарушил обществения ред.
Съгласно цитираното постановление, „непристойни
действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. По
делото не се установи по категоричен начин и без всякакво съмнение, нито че
подсъдимият е използвал нецензурни изрази, нито спрямо кого ги е използвал.
Поради това следва да се приеме, че не е налице противоправно деяние, което да
е обективно съставомерно по посочения текст.
Вярно е, че е налице хулиганство и тогава,
когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са
станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. В случая
обаче, дори да се даде вяра на показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство, следва да се има предвид, че от субективна страна не
би могъл да се изведе нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на
престъплението „хулиганство“ по смисъла на чл.325 ал.2 от НК. Това е така,
доколкото следва да се отчете обстоятелството, че разразилият се спор е семеен,
касаещ неуредени имуществени въпроси, продиктувани от своя страна от влошени
междусъпружески отношения. Доколкото за вината се съди по обективните прояви на
дееца, следва да се отчете обстоятелството, че нито един свидетел в хода на
разпита си в съдебната или досъдебната фаза не дава сведения, които да са годни
да формират у съда извод, че подсъдимият е осъществил обективно съставомерни
действия при форма на вината „умисъл“, в което и да е от двете проявни форми –
пряк или евентуален. До този извод съдът достигна като съобрази
обстоятелството, че по данни на свидетелката А. И., съпругът ѝ е влязъл в
жилището и там е ударил дъщеря си, за да спре да вика и да плаче. Макар и това действие
да се приема за най-малкото неадекватно, от мотивите на подсъдимия за него може
по категоричен начин да се изведе намерението му да преустанови скандала, а не
да го разрази и ескалира. Дори и да се приеме, че подсъдимият е ругаел и
събралите се на стълбищната площадка съседи, то самата инкриминирана фраза "Разкарайте
се, какви сте вие. Ще ви ебеме майката" съдържа в себе си семантиката, че
подсъдимият е целял да разпръсне събралата се тълпа, съответно разразилият се
конфликт да остане единствено семейно достояние. В този смисъл действията на подсъдимия
не са извършени с хулигански мотив. Поради това дори и да се даде вяра на
депозираните показания от свидетелите на обвинението в хода на досъдебната
фаза, по категоричен начин се установява, че действията са извършени в жилището
на бащата на подсъдимия, като те са станали достояние на събралите се на
стълбищната площадка хора единствено поради обстоятелството, че същите са се
намира там още в началото на конфликта между майката на подсъдимия и свидетелката
А. И..
Според настоящия състав, доколкото не може
да се даде вяра в пълнота на показанията на свидетелите на обвинението, дадени
в хода на досъдебното производство, по съображенията изложени по-горе, не е доказано
по делото извършването на кое да е от инкриминираните от прокуратурата
действия, поради което настоящият състав намира оправдателна присъда за
правилна.
Не се установява по категоричен и несъмнен
начин от доказателствата по делото, че подсъдимият С.И. е нанесъл както удар
спрямо дъщеря си, така и спрямо охранител от фирмата, обслужваща към
инкриминираната дата адреса.
Поради тези съображения правилно
първоинстанционният съд е приел, че деянието е несъставомерно по чл.325 ал.1 от НК и обосновано е оправдал подсъдимия. С
оглед това не се налага обсъждане на наличието на квалифициращ елемент на това
престъпление по ал.2, но за пълнота въззивният съд намира за необходимо да
посочи, че съгласно цитираното по-горе постановление на ВС, хулиганството се отличава
с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. Не може да се сподели тезата на обвинението, че
е налице и този квалифициращ признак. В контекста на разразилия се семеен спор
между свидетелката А. И.и нейната свекърва, който поради плача и виковете на
малолетното дете на подсъдимия е станал достояние на съседите, няма основание
да се приеме, че по-късно присъединилият се подсъдим е реализирал и тези
квалифицирани признаци. Този извод съдът достигна като съобрази обстоятелството,
че както беше посочено по-горе, подсъдимият е станал участник в конфликта впоследствие,
като действията му, макар и не особено обществено приети, са насочени към целта
да се разотидат събралите се съседи. Именно поради това в тях съдът не може да
съзре нито изключителен цинизъм, нито изключителна дързост. Същите са били
преустановени малко след намесата на охранителите и не персистират дълъг период
от време, каквото е и изискването, за да е налице този квалифициращ признак.
Следва да се посочи, че инкриминираните
действия, дори и да бяха доказани, биха се характеризирали със значително
по-ниска степен на обществена опасност от престъплението по чл. 325 НК,
доколкото са предприети след вече разразил се конфликт, станал обществено достояние,
предизвикан обаче от друг участник в инцидента, с оглед на което същите не
могат да се характеризират като такива, отличаващи се с изключителна дързост и
агресия и са преустановени скоро след започването им, като не се е стигнало до
грубо нарушение обществения ред.
Поради това този съдебен състав намира, че
законосъобразно първият съд е приел, че с деянието си подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
325 от НК, поради което в съответствие със закона го е признал за невиновен и
го е оправдал по това обвинение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания за нейното изменяне
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №36966 от 11.02.2019г. по НОХД № 5627/2018 г. по описа на СРС, НО,
129 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.