Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/ ……………………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Седемнадесети състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
Секретар:
Оля Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2678 по описа за 2021г. на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 във вр. с чл.107, ал.3 във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК,
приложими на основание чл.4 от ЗМДТ във вр. с чл.226 от АПК.
Образувано е
след като с Решение №12339/02.12.2021г. по адм. дело № 4152/2021г. на Върховния
административен съд на РБ е постановена отмяна на Решение №47/14.01.2021г. по
адм. дело №599/2020г. на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена
жалбата на „Месокомбинат Варна“АД – гр.София срещу Акт за установяване на
задължения № 605/ 06.12.2019г. на орган по приходите към отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Аксаково, който е потвърден с Решение №Ж-136-1/07.02.2020г.
на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, в частта, с
която на дружеството са установени допълнителни задължения за такса битови
отпадъци /ТБО/ за периода от 2014г. до 2017г. в общ размер на 34 518,69лв.
– главница и 11 585,19лв. – лихви, и в тази част делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.
В решението
за връщане на делото са дадени указания за това кои факти и обстоятелства са останали неизяснени относно
АУЗ в частта за ТБО, във връзка с които с Разпореждане №527/14.01.2022г. за
насрочване на открито съдебно заседание по делото е указано на ответника за кои
обстоятелства във връзка с начислената на дружеството ТБО за недвижимия имот в
с.Яребична, общ.Аксаково представляващ ПИ 87518.501.434 /стар ХVІ-19, кв.1 по
плана на с.Яребична / не са представени доказателства.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на АУЗ поради несъобразяване от административния
орган на обстоятелствата, че за процесния имот са представени сключени договори
за събирането и извозването на битови отпадъци с търговско дружество за периода
2014г. – 2016г., както и че със Заповед № 464/10.10.2016г. издадена от служител
на Областна дирекция по безопасност на храните-Варна е спряна експлоатацията на
стопанисвания от дружеството обект и той е запечатан, поради което достъпът до
него бил ограничен и той не е в експлоатация от 10.10.2016г. С тези аргументи
се твърди, че по отношение на процесния недвижимия имот в с.Яребична,
общ.Аксаково представляващ ПИ 87518.501.434 /стар ХVІ-19, кв.1 по плана на
с.Яребична/ „Месокомбинат Варна“ АД не е използвало услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци, предоставяни от Община Аксаково и неправилно
са му определени за заплащане задълженията за ТБО с АУЗ. Претендира се отмяна
на АУЗ в частта на задълженията за ТБА.
Ответникът –
Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково чрез
процесуален представител оспорва жалбата. В съдебно заседание в хода по
същество излага подробни съображения за законосъобразност на АУЗ в обжалваната
част относно установените задължения за ТБО. Твърди, че освобождаването от
заплащане на ТБО се извършва след подаване на декларация от задълженото лице в
общината и след приемане на решение от общинския съвет за освобождаване от
заплащане на такса на конкретното лице. Представя писмени доказателства за
извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и депониране на
отпадъците, както и че към процесните периоди на територията на Община
Аксаково, в с.Въглен е съществувало и функционирало депо за обезвреждане на
отпадъци, което е използвано от Община Аксаково, включително и за отпадъците,
събирани в с.Яребична, където се намира имотът на жалбоподателя. Счита за
доказано предоставянето и на услугата по поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в с.Яребична. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 240лв., посочени в представения списък с оглед фактическата и правна
сложност на делото, проведените няколко открити съдебни заседания направените доказателствени искания и други
процесуални действия като пълномощник на ответника. При хипотеза на уважаване
на жалбата прави възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт,
от легитимирано лице, в
законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане.
След
извършена преценка на оплакванията в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и задължителната проверка по реда на чл.160 от ДОПК,
във вр. с чл.4 от ЗМДТ, съдът установи следното от фактическа страна:
Съгласно отменителното
Решение № 12339/02.12.2021г. по адм. дело №4152/2021г. на ВАС, предмет на
проверка в настоящото производство е АУЗ № 605/06.12.2019г. на орган по
приходите към отдел „МДТ“ при Община Аксаково, потвърден с Решение №
Ж-136-1/07.02.2020г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Аксаково, в частта, с която на „Месокомбинат Варна“ АД са установени
допълнителни задължения за ТБО за периода от м.12.2014г. до 2017г. вкл. в общ
размер на 34 518,69лв. – главница и 11 585,19лв. – лихви.
С декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. №**********/07.11.2018г. /л.60-64 от адм.
преписка/ „Месокомбинат Варна“ АД е декларирало имот с идентификатор
№87518.501.434 /стар № XVI-19, кв.1/, находящ се в с.
Яребична, Община Аксаково, и представляващ:
1/ земя с
площ 2410,00кв.м. и застроена площ 819кв.м., отчетна стойност 48 800лв.,
данъчна оценка – 5 264лв., с резултатна стойност за имота – 48 800лв.;
2/ производствен
обект /предприятие за преработка на червени меса и кланица/ с РЗП 2066,00кв.м.,
отчетна стойност 1 443 900лв., данъчна оценка 64 178,70лв., с
резултатна стойност за имота – 1 443 900лв.
Към
декларацията са приложени нотариален акт /НА/ № 137, том IV, рег. № 6742, нотариално дело № 483/27.12.2007г. /л.9
от адм. преписка/, скица на поземлен имот № 10543/21.04.2012г. /л.84 от адм.
преписка/, скица на сграда № 15-71252/21.03.2014г. /л.85 от адм. преписка/,
счетоводна справка за имота и пазарна оценка за имота с идентиф. №Va 18 09 04 001, изготвена от независим оценител
инж. Д. Д., агенция „Палад“ /л.65-82 от адм. преписка/.
Установено
е, че на 15.12.2019г. с два броя приходни квитанции „Месокомбинат Варна“ АД е
заплатило по данъчна декларация с вх. № **********/07.11.2018г. данък недвижими
имоти /ДНИ/ и ТБО за периода 2018г. – 2019г. в общ размер на 14 484,01лв.,
от които 7 693,21лв. – ДНИ, и 6 790,80лв. – ТБО.
Въз основа
на горните констатации от орган по приходите към отдел „Местни данъци и такси“
при Община Аксаково е издаден АУЗ № 605/06.12.2019г. /л.86-88 от адм. преписка/,
с който, на основание чл.4, ал.1, 2 и 3 и чл.9б от ЗМДТ и чл.107, ал.3 от ДОПК,
в тежест на „Месокомбинат Варна“ АД са установени допълнителни задължения за
периода м.12.2014г. – 2017г. вкл., както следва: за ДНИ в размер на
13 683,08 лева – главница и 4 270,07лв., а за ТБО в размер на 34 518,69лв.
– главница и 11 585,19лв. – лихви.
С жалба №
Ж-136/13.12.2019г. /л.89-90 от адм. преписка/ дружеството обжалвало издадения
АУЗ по административен ред пред Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Аксаково. Към жалбата са приложени следните документи:
-Заповед №
464/10.10.2016г. за спиране експлоатацията на обект, издадена от Директора на
ОДБХ – Варна /л.91-93 от адм. преписка/, с която е спряна експлоатацията на
обект: предприятие за месодобив и месопреработка, находящо се в с. Яребична,
общ. Аксаково, обл. Варна, собственост на „Месокомбинат Варна“ АД, считано от
09:30 часа на 10.10.2016г.;
-Решение №
1599/13.03.2017г. по адм. дело № 10917/2016г. на Административен съд –
София-град /л.94-96 от адм. преписка/, влязло в сила на 20.04.2018г., с което е
отменена Заповед № 464/10.10.2016г. на Директора на ОДБХ – Варна;
-Договор за
сметосъбиране и сметоизвозване изх. № 230/14.05,2014г. /л.97 от адм. преписка/,
съгласно който „Алмус Инвест“ ЕООД – Възложител, възлага, а „Технокар“ ЕООД –
Изпълнител, приема да извозва битова смет, събирана в един брой контейнер тип
„Бобър“, обслужващ обект УПИ XVI/19 в с. Яребична, два пъти седмично. Съгласно т.4.2.
договорът се сключва за срок до 31.12.2015г., като е уговорено, че действието
му се продължава в случай, че една от страните не е изявила писмено желание за
прекратяването му със срок на предизвестие от 1 /един/ месец;
-Договор за
сметосъбиране изх. № 532/17.11.2014г. /л.98 от делото/, съгласно който
„Месокомбинат Варна“ АД – Възложител, възлага, а „Технокар“ ЕООД – Изпълнител,
приема да извозва битова смет, събирана в един брой контейнер тип „Бобър“,
обслужващ обект УПИ XVI/19 в с. Яребична, два пъти седмично. Съгласно т.4.1.
договорът влиза в сила от датата на подписване и е валиден до 31.12.2015г.;
-Анекс към
Договор за сметосъбиране изх. № 532/17.11.2014г. /л.99 от адм. преписка/, с
който страните са договорили промяна на срока на договора до 31.12.2016г.;
-Заповед №
139/30.03.2018г. за възстановяване експлоатацията на обект, издадена от
Директора на ОДБХ – Варна /л.100 от адм. преписка/, с която е прекратено
действието на Заповед № 464/10.10.2016г. на Директора на ОДБХ – Варна, с което считано
от 15:00 часа на 30.03.2018г. е възстановена експлоатацията на предприятие за
месодобив и месопреработка, находящо се в с. Яребична, общ. Аксаково, обл.
Варна, собственост на „Месокомбинат Варна“ АД.
С Решение
№Ж-136-1/07.02.2020г. /л.101-105 от адм. преписка/ Началникът на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Аксаково потвърдил изцяло АУЗ №605/06.12.2019г. Актът
на горестоящия административен орган, в частта относно установените задължения
за ТБО, е мотивиран с наличието на доказателства за предоставяне от Община
Аксаково на услугите по чл.62 от ЗМДТ, както и с липсата на предпоставките по
чл.71 от ЗМДТ, регламентираща хипотези за несъбиране на такса за услугата по
чл.62, т.1 от ЗМДТ.
Видно от
приложените по административната преписка заповеди на Кмета на Община Аксаково,
издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, и решения по протоколи от заседания
на Общински съвет – Аксаково /л.107-130 от адм. преписка/ за всяка от
процесните години /2014г., 2015г., 2016г. и 2017г./ са определени районите на
организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Аксаково,
между които са и всички имоти в строителните граници на с. Яребична, определена
е честотата на сметосъбиране и сметоизвозване съобразно разставената съдова
система и е определен размерът на таксата за битови отпадъци за всяка една от
процесните години, в т.ч. за застроените нежилищни имоти на фирми /предприятия,
търговски дружества, кооперации, еднолични търговци и др./, попадащи в районите
с организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Съгласно
Решение № 461-Н0-И0-А0/17.06.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по околна среда /л.131 от адм. преписка/ на Община Аксаково е издадено
комплексно разрешително за експлоатация на следната инсталация и съоръжения:
регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна, Аксаково и Белослав,
включващо Клетка 1, изпълняваща дейност съгласно т.5.4. от Приложение № 4 към
ЗООС при условията на Разрешително № 461-Н0/2013г. /л.132 от адм. преписка/.
При първото
разглеждане на делото от Административен съд – Варна от ответния
административен орган са представени отчети за извършени дейности в населените
места на територията на община Аксаково /с. Въглен – с. Яребична/ по тримесечия
за всяка от процесните години /2014г. – 2017г./, в които са посочени
извършените дейности, в т.ч. почистване на прилежащи тротоари и запълване на
дупки със студена смес по главните улици в с. Въглен и с. Яребична, изправяне
на пътни знаци, извършени оборки /събиране на отпадъци/, косене с тример и
моторна косачка на зелени площи /банкет/, резитба на изсъхнали клони на дървета,
храсти, подраст и издънки на зелени площи /банкет/, ръчно натоварване, превоз и
разтоварване на биоразградими отпадъци от резитби и от косене и други.
В хода на
настоящото съдебно производство във връзка с дадените с Разпореждане №
527/14.01.2022г. указания от ответния административен орган са представени
доказателства във връзка с предоставяне от Община Аксаково на услугите, за
които се дължи ТБО, за процесните данъчни периоди. От представените годишни
отчети за депониране на отпадъци за периода 2014г. – 2017г. /л.27-51 от делото/
се установява, че в депо, находящо се в с. Въглен, са депонирани различни
видове отпадъци, като са посочени обслужваните общини, между които и Община
Аксаково. По силата на Договор № 6/09.01.2013г. /л.217-225 от делото/ Община
Аксаково – Възложител, възлага, а „Технокар“ЕООД – Изпълнител, приема да
извърши „Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от населените места
на територията на Община Аксаково, без градовете Аксаково и Игнатиево, до депо
за неопасни отпадъци /или съоръжение за третиране/, за срок от 60 /шестдесет/
месеца, считано от 01.03.2013 година. Съгласно представените отчети за
извършена работа от „Технокар“ ЕООД в с. Яребична, общ. Аксаково, констативни
протоколи за извършена проверка на дейността сметосъбиране и сметоизвозване на
ТБО в с. Яребична, изпълнявана от „Технокар“ ЕООД, и протоколи между
„Технокар“ЕООД и Община Аксаково, съставени на основание Договор
№6/09.01.2013г., за констатиране на извършените дейности по сметосъбиране и
сметоизвозване /л.52-147 от делото/, през всеки един от процесните данъчни
периоди /2014г.–2017г./ ежемесечно е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване
на територията на с. Яребична.
От
представените актове за общинска собственост; скици; комплексно разрешително; Разрешение
за ползване № СТ-05-1584/10.09.2013г., издадено от Заместник-началника на ДНСК,
с което е разрешено ползването на строеж: депо за неопасни отпадъци в ПИ 000207
по КВС на землището на с. Въглен, община Аксаково, област Варна, с възложител
Община Аксаково; Решение № 03-ДО-571-00/12.06.2013г. на Директора на
РИОСВ–Варна, с което е разрешено на Община Аксаково да извършва дейности по
третиране на отпадъци на площадка № 1 с местонахождение: с. Въглен, общ.
Аксаково, обл. Варна, по плана на с. Въглен, с площ 10460кв.м. от обща площ
28607кв.м., като видът /кодът и наименованието/, количеството, произходът на
отпадъците и дейностите по третиране са посочени в табличен вид; Договор №
290/13.09.2013г. и Допълнително споразумение № 1/31.03.2015г. към него, както и
Договор № 177/07.05.2014г., сключени между Община Аксаково – Възложител, и „СПАРТАК-ТАКСИМ”ЕООД–Изпълнител, за извършване на дейности по
експлоатация на „Регионално депо за общини Варна, Аксаково и Белослав,
включващо съоръжения, инсталации, площадки за третиране, рециклиране и
обезвреждане на неопасни отпадъци /битови, строителни и зелени/, включващи
всички дейности“ и Протокол №14/09.03.2016г. от заседание на Общото събрание на
Регионално сдружение за управление на отпадъците – регион Варна, на което е
взето решение, съгласно което общините Варна, Аксаково и Белослав са в
готовност за пълна експлоатация на Регионално сдружение за управление на
отпадъците /РСУО/ – регион Варна /л.184-216 и л.226-255 от делото/, се
установява, че на територията на Община Аксаково, в с. Въглен, е налично
функциониращо регионално депо за неопасни отпадъци, обслужващо общините Варна,
Аксаково и Белослав, собственост на Община Аксаково, чието ползване е разрешено
и за което има сключени договори за извършване на дейности по експлоатация с
търговско дружество.
Като
доказателства по делото са приети и приложени заповеди на Кмета на Община
Аксаково, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, и решения по протоколи от
заседания на Общински съвет – Аксаково /л.148-183 от делото/ за определяне на
районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на
община Аксаково, честотата на сметосъбиране и сметоизвозване и размера на
таксата за битови отпадъци за всяка една от процесните години, идентични с
тези, съдържащи се в административната преписка.
С писмо рег.
индекс ОБС-9500-276/26.05.2022г. /л.263 от делото/ Общински съвет – Аксаково
уведомява, че за периода 2014г. – 2017г. не е взимал решение за освобождаване
на „Месокомбинат Варна“ АД от заплащане на ТБО в частта за услугата за събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране относно ПИ № 87518.501.434 по КК на с. Яребична, съответстващ на УПИ XVI-19, кв.1 по регулационния план на същото населено
място.
Съдът,
предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
като съобрази приложимите законови разпоредби и доводите и възраженията на
страните достигна до следните правни изводи:
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 във вр. с чл.144, ал.1 и
чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 от ЗМДТ, се установи, че оспореният АУЗ е
издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като
обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с
установените публични задължения на лицето, така и правните основания за
издаване на акта. Не се твърдят и не се установяват допуснати от
местния орган по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да
обосноват отмяна на акта само на това основание.
Оспореният изндивидуален административен акт е издаден на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК и по-конкретно в хипотезата на изречение трето, предложение
последно от цитиранта правна норма, предвиждаща че акт за установяване на
задължение се издава служебно, когато задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия. Доколкото от органа по приходите е констатирано, че за декларирания
от „Месокомбинат Варна“ АД с подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ не
са заплатени задължения за ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди в
определените от закона срокове и предвид липсата на данни за извършена ревизия,
правилно е пристъпено към служебно издаване на АУЗ.
По материалната законосъобразност на акта съдът съобрази следното:
Нормата на
чл.62 от ЗМДТ, в приложимата към процесните данъчни периоди редакция /Доп. –
ДВ, бр.153 от 1998г./, разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на
чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗМДТ /в редакцията
както преди, така и след изм. с ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г./,
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета
на общината и се обявяват публично до 31 /преди изменението с ДВ бр.105 от
2014г. датата е 30/ октомври на предходната година. По аргумент от чл.64 във
връзка с чл.11 от ЗМДТ данъчно задължени лица за ТБО са собствениците на
недвижимите имоти на територията на общината.
В чл.66 от ЗМДТ /в редакцията, относима към процесните периоди, изм. и доп. – ДВ, бр.53 от
2012г., в сила от 13.07.2012г./ е регламентирано, че таксата се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в т.1-4 от същата разпоредба дейности. Случаите, при които не се
събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ /редакцията,
приложима към процесните данъчни периоди, Доп. – ДВ, бр.101 от 2013г., в сила
от 01.01.2014г./, а именно: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата
не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината; 3.обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива.
От анализа
на цитираните правни норми се установява, че таксата за битови отпадъци е
вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че
за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени
дейности по горепосочената услуга. Ако такива доказателства липсват, такса за
услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване не следва да бъде заплащана. Тежестта да докаже
извършването на услугите е на ответника по делото, който твърди този
благоприятен за него юридически факт, от настъпването на който за жалбоподателя
възниква задължение за заплащане на ТБО.
В случая
съобразно доказателствената тежест ответният административен орган е установил
обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса
за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се намират на територията на
Община Аксаково, в строителните граници на с.Яребична /обстоятелство безспорно
между страните по делото/, поради което недвижимия имот попада в обхвата на
заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за съответните години на кмета на община Аксаково,
както и че реално са предоставяни определените компоненти на услугата по чл.62
от ЗМДТ.
Предоставянето
на услугата по чл.62 от ЗМДТ /в относимата към процесните данъчни периоди
редакция, Доп.–ДВ, бр.153 от 1998г./ – събирането, извозването на битови
отпадъци, по категоричен начин се установява от представените по делото
договор, сключен с трето лице – търговско дружество, за извършване на
дейностите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от населените
места на територията на Община Аксаково, в т.ч. и на територията на с.
Яребична, където се намира имотът на жалбоподателя, отчети за извършена работа,
констативни протоколи и протоколи за констатиране на извършените дейности по
сметосъбиране и сметоизвозване в с. Яребична, общ. Аксаково. В посочените
писмени доказателства се съдържат данни за вида и броя на обслужваните съдове и
за месечната честота на извършване на дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване, което установява реалното извършване на първата услуга,
посочена в чл.62, за която е дължима ТБО.
Предвид
безспорния по делото факт, че имотите на жалбоподателя се намират на
територията на Община Аксаково и то в район, в който общината е организирала и
извършва услугите по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за
битови отпадъци, находящо се в с. Въглен, което е функциониращо, като за това
обстоятелство са събрани доказателства по делото, а освен това наличието на
депо е общоизвестен на съда факт и като такъв не подлежи на доказване по
аргумент от чл.155 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, доказано се явява и предоставянето на услугата обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения. Доколкото по аргумент от чл.71, т.3 от ЗМДТ /в относимата към настоящия казус редакция, Доп. – ДВ, бр.101 от 2013г., в
сила от 01.01.2014г./ задължението за такса за услугата „обезвреждането в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци“ не е обвързано с конкретното
реализиране на отпадъци от имота на задълженото лице, то единствено наличието
на депо, с каквото несъмнено Община Аксаково разполага, е основание за
дължимост на таксата за тази услуга. Следователно съгласно действащата към
процесните данъчни периоди нормативна уредба дължимостта на тази такса не
зависи от това дали имотът се ползва или не, а от неговата принадлежност към
определена територия, в която тази услуга се извършва. В случая са налице
доказателства както за наличието на депо, така и за предоставяне на услугата,
поради което такса се дължи.
Налице са
отчетни документи и за извършване на дейности по поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Представените при
първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна отчети за
извършени дейности в населените места на територията на община Аксаково /с.
Въглен – с. Яребична/ за всяко тримесечие от процесните ревизирани периоди удостоверяват
извършени дейности във връзка с поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване на тези населени места. Заплащането на ТБО за услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места не е обвързана с конкретен имот и с ефективното му използване от
задълженото лице, а единствено с нейното предоставяне, което цели обслужване
интересите на населението като цяло /на всички собственици, притежаващи имоти в
съответната община/. Следователно и по аргумент за противното от чл.71, т.2 от ЗМДТ /редакцията, Доп. – ДВ, бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г./ предоставянето
на услугата обосновава възникването на задължение за заплащане на ТБО.
Доказаното
извършване на услугите по чл.62 от ЗМДТ по отношение на процесния имот през
спорните данъчни периоди обуславя дължимостта от заплащане на ТБО от страна на
жалбоподателя.
Неоснователни
са възраженията на оспорващото дружество за недължимост на ТБО, в частта за
услугата сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поради сключени
договори за събирането и извозването на битови отпадъци с търговско дружество
за периода 2014г.–2016г. и неизползването на имота поради забрана достъпа до
него с административен акт.
В относимата
към процесните данъчни периоди редакция на чл.71, т.1 от ЗМДТ /Доп. – ДВ,
бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г./ е предвидено освобождаване от
заплащане на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, когато същата не
се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. За приложението на
хипотезата, визирана в цитираната разпоредба двете предпоставки, посочени в нея,
следва да са налице в условията на кумулативност, т.е. трябва да са изпълнени
едновременно. В случая от представените от „Месокомбинат Варна“ АД Заповед №
464/10.10.2016г. за спиране експлоатацията на обект и Заповед № 139/30.03.2018г.
за възстановяване експлоатацията на обект, издадени от Директора на ОДБХ –
Варна, се установява, че е спряна експлоатацията на обекта на жалбоподателя за
периода от 10.10.2016г. до 30.03.2018 година. Тоест за част от процесния период
притежаваният от оспорващия търговец недвижим имот не е използван от
задълженото лице. Изискването на закона е имотът да не се ползва през цялата
година като в случая същото е изпълнено единствено по отношение на данъчната
2017 година. Не е налице обаче втората задължителна предпоставка – да е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Намерението на
задълженото лице да не ползва имота за конкретна година трябва да е заявено
предварително /през предходната година/ пред компетентните общински служби. В
случая няма данни и не се твърди от жалбоподателя такава декларация да е
подадена в Община Аксаково за някой от процесните данъчни периоди, поради което
не са изпълнени предпоставките на чл.71, т.1 от ЗМДТ /Доп.– ДВ, бр.101 от
2013г., в сила от 01.01.2014г./ за освобождаване от заплащане на такса за
услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Както вече бе отбелязано, същата е
предоставяна от общината през процесните данъчни периоди, поради което такса се
дължи.
Твърдението
на жалбоподателя за наличие на сключени договори за събирането и извозването на
битови отпадъци с търговско дружество за периода 2014г. – 2016г. и
представените във връзка с това доказателства са неотносими към заплащането на
ТБО за процесните данъчни години /2014г. – 2017г./, тъй като действащата към
тези периоди материалноправна уредба не предвижда освобождаване от заплащане на
такса на това основание /вж. чл.71 от ЗМДТ, редакцията Доп. ДВ, бр.101 от
2013г., в сила от 01.01.2014г./. Едва след изменението на нормата на чл.71 от ЗМДТ /ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, действаща и към настоящия
момент, в т.3 е регламентирана възможност да не се събира такса за услугата по
чл.62, т.1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица,
получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за
събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота. Идентични изисквания се съдържат и в разпоредбите
на чл.17, ал.3 и ал.4 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Аксаково, в които е
регламентирано също така, че освобождаването от заплащане на такса битови
отпадъци в частта за сметосъбиране и сметоизвозване за следващата календарна
година се извършва след решение на Общински съвет – Аксаково, по доклад на
Кмета на Община Аксаково. По делото не са налице данни, нито твърдения, за
подадена от жалбоподателя декларация по образец /Приложение № 5 към Наредбата/
в срок до 31 октомври на текущата година, каквото задължително изискване се
съдържа в чл.17, ал.4, изречение първо от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Аксаково. Налага се извод, че не са изпълнени специалните нормативни изисквания
за освобождаване от ТБО относно услугата сметосъбиране и сметоизвозване по
отношение на притежавания от „Месокомбинат Варна“ АД недвижим имот, находящ се
в с. Яребична, общ. Аксаково. В подкрепа на този извод е и представеното по
делото писмо рег. индекс ОБС-9500-276/26.05.2022г., с което Общински съвет –
Аксаково заявява, че за периода 2014г. – 2017г. не е взимал решение за
освобождаване на „Месокомбинат Варна“ АД от заплащане на ТБО в частта за
услугата за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране относно процесния имот.
Налага се
извод за дължимост на регламентираната в Раздел I от Глава трета на ЗМДТ местна такса.
Размерът на
ТБО не се оспорва от жалбоподателя, а при извършената на основание чл.160, ал.2
във вр. с чл.144, ал.1 и чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4 от ЗМДТ, служебна
проверка се установи, че същият е правилно определен съобразно разпоредбата на
чл.66 /в редакцията, относима към процесните периоди, изм. и доп. – ДВ, бр.53
от 2012г., в сила от 13.07.2012г./ и приложените по административната преписка
решения на Общински съвет – Аксаково за всяка от процесните години. Върху
незаплатените в срок задължения за ТБО правилно са начислени лихви за забава.
В обобщение
издаденият АУЗ в частта на установените задължения за ТБО – главници и лихви е
правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и оспорването
му с нея следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора не е налице основание за присъждане на разноски
на жалбоподателя.
Своевременно направеното искане от представителя на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл.161, ал.1, изр. второ и трето от ДОПК, приложим на основание чл.4
от ЗМДТ, жалбоподателят „Месокомбинат
Варна“ АД следва да заплати на
ответната страна Община Аксаково сумата от 240лв. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която сума е под
минимума в чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е поисканата сума със
списъка на разноските, приложен на л.256 от делото.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалба вх.№2997/26.02.2020г. на „Месокомбинат Варна“ АД-гр.София срещу
Акт за установяване на задължения №605/06.12.2019г. издаден от орган по
приходите към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, потвърден с
Решение № Ж-136-1/07.02.2020г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“
при Община Аксаково, в частта на установените на дружеството допълнителни
задължения за такса битови отпадъци за периода от м.12.2014г. до 2017г. вкл. в
общ размер на 34 518,69лв. – главница и 11 585,19лв. – лихви.
ОСЪЖДА „Месокомбинат
Варна“ АД - гр.София с ЕИК ********* да заплати на Община
Аксаково сумата от 240лв. /двеста и четиридесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: