Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 235 07.07.2017 Година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 17 май 2017 година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
НИКОЛАЙ УРУКОВ
СЕКРЕТАР: П. ВАСИЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
в.гр.д. № 1145
по описа за
Производството е на
основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано по въззивната жалба на Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я., подадена чрез адв. М.Г.
и адв. С.Т., против решение № 29 от 10.01.2017 г., постановено по гр.дело №
381/2014 г. на Старозагорския районен съд, което се отхвърлят като
неоснователни и недоказани предявените от Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я. против М.Г.К.,
П.Г.Д., Я.К.И. и Ж.Г.Ж. искове за признаване за установено по отношение на въззиваемите
М.Г.К., П.Г.Д., Я.К.И. и Ж.Г.Ж., че всеки един от въззивниците Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я. е собственик по
наследство и давност на по 1/4 ид.ч. от следните недвижими имоти – земеделски
земи, находящи се в землището на с. Петрово, ЕКАТТЕ 56188, общ. Стара Загора, а
именно: нива от 28.405 дка, III категория, местност „Драгиев алчак",
съставляваща имот № 061031 по картата на възстановената собственост на
землището, при граници: имот№ 061030-нива, имот № 000074 –полски път, имот №
061012-нива, имот № 000213 – напоителен канал; нива от 2.999 дка, III
категория, местност „Адалъка", съставляваща имот № 008004 по картата на
възстановената собственост на землището, при граници: имот № 000106-напоителен
канал, имот № 008032-нива, имот № 008033-нива, имот № 008003 – нива, имот №
00805; нива от 6.190 дка, III категория, местност „Драгиев алчак",
съставляваща имот № 061030 по картата на възстановената собственост на
землището, при граници: имот № 061031-нива, имот № 000074-полски път, имот №
061020-нива, имот № 000213-напоителен канал, имот № 061021-нива; нива от 25.211
дка, III категория, местност „Малката тузлачанлък', съставляваща имот № 052005,
по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот №
052004-нива, имот № 000099-полски път, имот № 0003290пасище, мера, имот №
052-016-нива и имот № 052015-нива, като се осъждат Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я. да
заплатят на М.Г.К., П.Г.Д. направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Въззивниците
считат, че решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от тях обективно и субективно
съединените положителни установителни искове против въззиваемите за признаване
за установено, че са собственици по наследство и евентуално въз основа на
придобивна давност на идеални части на процесните земеделски земи в с. Петрово,
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, с оглед на което е и необосновано. Излагат подробни
съображения. Намират, че фактическата обстановка не е била възприета правилно
от първоинстанционния съд, както и че приетите доказателства не били обсъдени
нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, което е довело до порочност на
съдебния акт. В този смисъл съдът не бил обсъдил възникналата конкуренция на
правото на собственост между страните, произтичаща от наследственото им
правоприемство. Освен това, за да отхвърли исковата претенция съдът е приел, че
давност не би могла да тече при незавършена процедура по реституция на
земеделските земи.
Молят
съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, ведно със
законните последици, както и да им присъди направените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите страни Я.К.И. и Ж.Г.Ж.,
чрез пълномощника им адв. К.Д. - Г., в който взема становище, че изложените във
въззивната жалба оплаквания са неоснователни, а решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно.
Излагат подробни съображения по всички оплаквания в жалбата, като
считат, че същите са в противоречие с нормативната уредба и задължителната съдебна практика на ВКС.
Цитират съдебна практика.
Молят
съдът да потвърди първоинстанционното решение, като валидно и допустимо в
частта за първите двама въззиваеми, а в останалата част да го обезсили поради
недопустимост и да прекрати производството по делото по отношение на тях, както
и да им присъди направените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор и от М.Г.К. и П.Г.Д., чрез
пълномощника им адв. К.А., в който вземат становище, че въззивната жалба не
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.3 и 4 от ГПК. Намират, че не са
посочени и липсват изцяло указания, в какво се състои порочността на решението,
кои са нарушените от съда материалноправни и процесуалноправни норми при
постановяване на съдебния акт, както и в какво конкретно се състои искането при
наличието на два обективно и субективно съединени искове в условията на
евентуалност. Считат, че жалбата е изцяло неоснователна и направените в нея
оплаквания несъстоятелни и необосновани, в пълно противоречие с установената по
делото фактическа обстановка и утвърдената съдебна практика относно
реституционните процеси и техния специфичен характер при възстановяване на
земеделските земи. Намират, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Правилно
съдът е изложил в мотивите конкретните си доводи и е направил фактически и
правен анализ на обстоятелствата по делото. Излагат подробни съображения и
цитират съдебна практика.
Молят
съдът да остави въззивната жалба без уважение и потвърди решението на
първоинстанционния съд, както и да им присъди направените разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК.
Предявени са
искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК от Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я. против М.Г.К.,
П.Г.Д., Я.К.И. и Ж.Г.Ж. – за признаване за установено по отношение на въззиваемите,
че всеки от тримата ищци е собственик по наследство и евентуално – по
давност на по 1/4 идеална част от следните недвижими имоти -земеделски земи,
находящи се в землището на с.Петрово, ЕКАТТЕ 56188, общ.Стара Загора, а именно:
- НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ
АЛЧАК", съставляваща имот № 061031 по картата на възстановената собственост
на землището, при граници: имот № 061030-нива, имот № оооо74-полски път, имот №
061012-нива, имот № 000213-напоителен канал.
- НИВА от 2.999 дка, III категория, местност
„АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на възстановената
собственост на землището, при граници: имот № 000106-напоителен канал, имот №
008032-нива, имот № 008033- нива, имот № 008003-нива, имот № 008005.
- НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ
АЛЧАК", съставляваща имот № 061030, по картата на възстановената собственост
на землището, при граници: имот № 061031-нива, имот № оооо74-полски път, имот №
061020-нива, имот № 000213-напоителен канал, имот № 061021-нива.
- НИВА от
25.211 дка, III категория, местност „МАЛКАТА ТУЗЛА/ЧАНЛЪК". съставляваща
имот № 052005, по картата на възстановената собственост на землището, при
граници: имот № 052004-нива, имот № 000099-полски път, имот № 000329-пасище,
мера, имот № 052-016-нива и имот № 052015-нива. Претендират се разноски.
В исковата молба и уточняващата молба
се твърди, че всички ищци са наследници по закон на Д./М./ К.Т., починал на
29.03.1966 г. в с.Петрово, общ.Стара Загора, който приживе притежавал
земеделски земи в землището на с.Петрово. Наследници на Д./М./ К.Т. били и
първите двама ответници - М.К. и П.Д.. Общият наследодател Д./М./ К.Т. приживе
притежавал земеделски земи в землището на с.Петрово. Първоначално тези земи
били заявени - със заявление вх.№ 33165/07.02.1992 г. на Общинска поземлена
комисия - Стара Загора, за възстановяване и възстановени само на името на
наследодателя на първите двама ответници /М.К. и П.Д./ - Г.М.К.– един от
синовете на общия наследодател. Правото на възстановяване в полза на наследниците
на Г.М.К.върху осем бр. земеделски земи с обща площ от 62,8 дка било признато с
Протоколно решение № 33151/10.04.1993г., постановено по заявление вх.№
33165/07.02.1992 г. Всички останали наследници на Д.К.Т. своевременно предявили
иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ против първите двама ответници, като с решение №
93/03.05.1995г. по гр.дело № 3748/1993г. по описа на Старозагорския районен
съд, искът бил уважен и признато по отношение на всички страни по делото, че
земеделските земи, за които било признато право на възстановяване на
наследниците на Г.М.К., с горецитираното Протоколно решение, „са бивша
собственост на общия наследодател М.К.Т.,***, починал на 30.03.1966 г.,
респективно на неговите наследници.".
Страни по гр.д. № 3748/1993г. на СтРС на СтРС били: ищци – Н.С.Н., С.Н.Д.,
Т.П.Т., Г.Т.Ж. и М.М.Г., ответници – П.Г.Д. и М.Г.К.. Към образуването на това
дело, всички страни били наследници на Д./М./ К.Т., починал на 29.03.1966 г. в
с.Петрово. Н.С.Н., Г.Т.Ж., П.Г.Д. и М.Г.К. били страни и по настоящото дело.
Останалите страни по гр.д. № 3748/1993г. на СтРС /С.Н.Д., Т.П.Т. и М.М.Г./ към
настоящия момент били покойници. Участието на същите по гр.д. № 3748/1993г. на
СтРС било продиктувано от следното: С.Н.Д./баща на ищеца по настоящото дело Н.С.Н./
- в качеството на наследник на съпругата си Т.М.Д./дъщеря на общия
наследодател/; Т.П.Т. /баща на Г.Т.Ж./ - в качеството на наследник на съпругата
си Йона Митева Т. /дъщеря на общия наследодател/; М.М.Г. /майка на ищцата Д.Г.Я./
- в качеството на наследник на общия наследодател /негова дъщеря/. Решение №
93/03.05.1995г. по гр.дело № 3748/1993г. на СтРС не било обжалвано и влязло в
законна сила на 28.06.1995 г. Реалното възстановяване на правото на собственост
следвало да се извърши с план за земеразделяне и след влизане на плана за
земеразделяне в сила било постановено Решение № 33151/14.11.1995 г. на ПК-Стара
Загора, в което било посочено, че се издава на основание Протоколно решение №
33151/10.04.1993г., постановено по заявление вх. № 33165/07.02.1992г. Съгласно
Решение № 33151/14.11.1995 г. на ПК-Стара Загора възстановените земи били
следните:
- НИВА от 25.211 дка, III категория,
местност „МАЛКАТА ТУЗЛА/ЧАНЛЪК", съставляваща имот № 052005 по картата на
възстановената собственост,
-
НИВА от 34.595 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК",
съставляваща имот № 061011 по картата на възстановената собственост,
- НИВА от 2.999 дка, III категория,
местност „АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на
възстановената собственост.
Обобщено, издадените решения по
преписка по заявление вх. № 33165/07.02.1992г. на ПК – Стара Загора били
следните:
- Протоколно решение №
33151/10.04.1993г., с което било признато правото на възстановяване в полза на
наследниците на Г.М.К./син и един от наследниците на общия наследодател/ върху
осем бр. земеделски земи с обща площ 62,8 дка, с план за земеразделяне /с
решение № 93/03.05.1995г. по гр.дело № 3748/1993г. по описа на Старозагорския
районен съд било признато, че същите тези земи „са бивша собственост на общия
наследодател Митьо Кънев Т./,
- Решение № 33151/14.11.1995г., издадено след влизане в сила на плана за
земеразделяне на землището на с. Петрово на ПК – Стара Загора, като правото на
собственост било възстановено върху горепосочените три бр. ниви, с обща площ
62,8 дка.
Като
наследници по закон на Д./М./ К.Т. въззивниците претендират право на
собственост върху общо 3/4 ид.ч. /по 1/4 ид.ч. на всеки/ от процесните имоти по
наследство – като главно основание. Делът им по наследство бил виден от
удостоверение изх. № 044/29.08.2013г. на кметство с. Петрово, община Стара Загора
и произтичал от следното: След смъртта си /на 29.03.1966г./ Д./М./ К.Т. оставил
за наследници съпругата си /Д.М.К./ и
пет деца. Синът му К.М.К.бил починал преди него – през 48г./. Съпругата /Д.М.К./
починала през 1974г. След смъртта й, наследството се деляло на четири равни
дяла между децата на общия наследодател. Като внуци на общия наследодател и
деца на три от дъщерите му /посочени по-горе/, всеки от въззивниците притежавал
по 1/4 ид.ч. от наследството – общо 3/4 ид.ч., а първите двама ответници /М.К.
и П.Д./ - общо 1/4 ид.ч. като деца на един от синовете му.
При условията на евентуалност, въззивниците
претендират, че са придобили право на
собственост върху общо ¾ ид.ч. /по 1/4 ид.ч. всеки/ от процесните имоти
по давност. Твърдят, че Решение № 93/03.05.1995г. по гр.дело № 3748/1993г. по
описа на Старозагорския районен съд било прието от страните по делото, не било
обжалвано и внесло безспорност в правата на всяка от тях. След постановяването
на Решението първите двама ответници /М.К. и П.Д./ признали факта, че земите са
на общия наследодател и че след възстановяването им от ПК са съсобственици с въззивниците,
съобразно наследствените им права. Оттогава започнало съвместното и по общо
съгласие управление на имотите, предоставяйки ги възмездно под наем за
обработване на трети лица. В следващите години никога не бил възниквал спор
между наследниците на общия наследодател, относно правата върху възстановените
земеделски земи /с обща площ 62,8 дка/ в землището на с.Петрово, ЕКАТТЕ 56188.
С оглед липсата на каквито и да е спорове между тях относно собствеността и
начина на ползване на общите имоти, повечето договори за наем били подписвани
от името на собствениците от ищеца Н.С.Н., всеки от съсобствениците бил дал
неформално съгласието си за това. Въззивниците упражнявали фактическа власт
върху претендираните имоти, в посочените ид.ч., от постановяването на решението
по гр.д. № 3748/1993г. по описа на СтРС – през 1995г. до 2013г., когато
разбрали за извършената доброволна делба между първите двама ответници и
последващите я разпоредителни сделки. През този период от 18 години не били
имали никакъв спор относно факта, че възстановените земи по заявление вх. №
33165/07.02.1992г. са собственост на наследниците на Д./М./ К.Т., починал на
29.03.1966г. в с. Петрово, общ. Ст. Загора. Не били имали никакъв спор как да
управляват съсобствените си имоти, като в целия този период ги предоставяли за
обработване на трето лице. Не били имали спор и относно квотите на собственост
на всеки един от наследниците на общия наследодател и именно в тези квоти всеки
от тях получавал своята рента през тези 18 години, без никога да бил възниквал
спор. Никой и по никакъв повод не бил оспорвал правата им на собственици по на
1/4 идеална част от тези имоти и те ги владели и ползвали спокойно и
безпрепятствено, в тези квоти въззивниците получавали рентата /наема/ за
отдадените под наем общи имоти. През последните пет години имотите били
отдавани под наем на „ТЕНЕВ-08" ЕООД, ЕИК-*********, представлявано от
управителя Теньо Данев Тенев.
През лятото на 2013г., наемателят уведомил въззивниците,
че не може да им даде рентата, тъй като при него били представени документи, че
трите ниви имат други собственици, различни от досегашните. Установило се, че
на 07.03.2013 г. между първите двама ответници /М.К. и П.Д./ бил сключен
договор за доброволна делба относно земеделските земи, като в делбата участвали
само двама от общо петте собственици на тези земи, поради което, тя била
нищожна. Отделно от това, двете съделителки извършили делба и на НИВА от 34.595
дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот № 061011,
като от нея били оформени реално два самостоятелни имота: НИВА от 6.190 дка,
III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот № 061030 и НИВА
от 28.405 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот
№ 061031. В същия ден, първите двама ответници извършили разпоредителни сделки
с „придобитото" от тях с договора за доброволна делба. С нот.акт № 55,
т.1, н.дело № 27/2013 г. по описа на нотариус Евелина Кръстева, рег.№ 95 на НК,
ответницата П.Г.Д. продала на въззиваемите Я.К.И. и Ж.Г.Ж. правото си на
собственост върху следните недвижими имоти: НИВА от 28.405 дка, III категория,
местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот № 061031 и НИВА от 2.999 дка,
III категория, местност „АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004. С нот.акт №
56, т.1, н.дело № 28/2013 г. по описа на нотариус Е.К., рег.№ 95 на НК, а
ответницата М.Г.К. продала на въззиваемите Я.К.И. и Ж.Г.Ж. правото си на
собственост върху следния недвижим имот: НИВА от 6.190 дка, III категория,
местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот N° 061030.
С оглед сключения договор за доброволна делба без
тяхно участие – като съсобственици на имотите, предмет на делбата, и
извършените впоследствие разпоредителни сделки между въззиваемите, за въззивниците
бил налице правен интерес от установяване на правото на собственост върху
следните недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в землището на
с.Петрово, общ. Стара Загора, а именно: общия наследодател М.К.Т.,***, починал
на 30.03.1966 г.
Съобразно чл. 5 от ЗН, всеки от тримата ищци бил
собственик на 1/4 идеална част от всеки от четирите имота. Тъй като в
извършената доброволна делба относно целите четири имота въззивниците не били
участвали като собственици, същата била нищожна на основание чл.75 ал.2 от
Закона за наследството. Поради нищожността на делбата, към момента на
извършените две разпоредителни сделки, първите двама ответници били собственици
общо на 1/4 идеална част от четирите имота. Макар и извършените
покупко-продажби да не били нищожни, те не можели да бъдат противопоставени на въззивниците
като действителни собственици на общо 3/4 идеални части от прехвърлените имоти,
като в тази част извършените продажби нямали транслативновещен ефект. Тъй като
никой не можел да прехвърли повече права отколкото има, то третият и четвъртият
ответник не можели да придобият правото на собственост в обем по-голям от
правата на техните праводатели.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на въззиваемите, че всеки от въззивниците е собственик
по наследство и давност на по 1/4 идеална част от земеделски земи, находящи се
в землището на с. Петрово, община Стара Загора, описани по-горе.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от първите двама ответници М.К. и П.Д., с който оспорват предявените
искове и молят те да се отхвърлят. Твърдят, че в диспозитива на Решението по
гр.д. № 3748/1993г. на СтРС, страни по спора за материално право били С.Н.Д. от
с. Памукчии и Тодор П. Т. от с. Петрово, които не фигурирали в представеното от
въззивниците удостоверение за наследници. Неизвестно било кои са наследниците
по същото удостоверение на сина на общия наследодател К.М.К. и какви наследници
е оставила внучката на общия наследодател Д.Г. В.. Със сила на присъдено нещо в
Решение № 33151/14.11.1995 г. на ПК – Стара Загора и договор за доброволна
делба на земеделски земи – Акт № 54, том I, ОР № 432 от 07.03.2013г. на
нотариус Е.К. били установени и декларирани земеделските земи, предмет на
установяване, наследодателят, на когото било принадлежало правото на
собственост, наследниците му и извършената помежду им делба. Соченият от въззивниците
период на упражняване на фактическа власт върху сочените ид.ч. от процесните
имоти противоречал на доказателствата. Липсвали данни въззивниците да са влезли
във владение на ид.ч. от земеделската земя, да са извършвали действия, с които
да демонстрират или обявят правата си. Решението по гр.д. № 3748/1993 г. на
СтРС не било вписвано /чл. 112 б. „а” и „з” от ЗС/. Въззивниците не сочили
доказателства, че са го предоставили в ПК. Повече от пет месеца от влизане в
сила на съдебното Решение, с Решение № 33151/14.11.1995 г. ПК- Стара Загора възстановила на първите
двама ответници – в качеството им на наследници на Г.М.К., три реално обособени
ниви в землището на с. Петрово, съгласно влезлия в законна сила план за
земеразделяне, както следва: 1. Нива от 2.999 дка , III категория в местността
„Адалъка”, имот 008004; 2. Нива от 25.211 дка. в местността „Малката тузла”,
имот 052005; 3. Нива от 34.595 дка. в местността в местността „Драгиев
алчак", имот № 061011. По този начин, първите двама ответници в качеството
им на законни наследници на наследодателя им Генчо Митев Кънев придобили
правото на собственост върху земите. Решението на ПК се ползвало със сила на
присъдено нещо. Въззивниците не го били оспорили, не били направили възражения
нито във връзка с Решението на ПК, нито по влезлия в законна сила план за
земеразделяне на с. Петрово. Не били предявявали искове във връзка с
претендираните наследствени права. От 14.11.1995г. първите двама ответници били
придобили на законно основание процесните земеделски земи, ползвали и владеели
същите, явно, от свое име и лично за себе си, демонстрирайки собственическите
си права до настоящия момент – повече от 15 години. Възстановените им с Решение
№ 33151/14.11.1995 г. ПК- Стара Загора
земеделски земи били придобити и по силата на изтекла придобивна давност. Не
отговаряли на истината твърденията за устно разбирателство и общо ползване на
възстановените земи. За периода 1995-
В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от Я.И.
и Ж.Ж., в който оспорват предявените
искове и молят същите да се отхвърлят. Твърдят, че соченият от въззивниците
период на осъществяване на фактическо владение върху съответните ид.ч.
противоречи на доказателствата по делото и че владението и придобивната давност
не била доказана за всеки един от въззивниците. След реституцията никой от въззивниците
не бил обработвал процесните имоти. Позоваването на сключени едногодишни
договори за наем било действие на управление, поради което не обективирало
намерение за владение. Сочи се, че с Решение № 33151/14.11.1995 г. ПК- Стара Загора било възстановено правото на
собственост върху земеделските земи, в нови граници, на наследниците на Г.М.К..
Решението било придружено със скици и било стабилен индивидуален
административен акт, с който приключвало възстановяването на правата на собствениците
/на първите двама ответници/ върху земеделските земи. Влязлото в сила решение
имало силата на констативен нот. акт за собственост /чл. 18ж ППЗСПЗЗ/ и
представлявало придобивно основание по чл. 77 от ЗС. На 14.11.1995 г. имало
влязъл в сила план за земеразделяне за землището на с. Петрово. Въззивниците
били проявили бездействие да узнаят и да възразят по първоначалния и по
корегирания план за земеразделяне. Първият ищец Н.С.Н. не бил собственик на
отдадените под наем земеделски земи и не бил упълномощаван да ги отдава под
наем. Позовават се на придобивна давност Съгласно чл.70 ал. 1 ЗС, третият и
четвъртият ответник /Я. И. и Ж.Ж./ били
добросъвестни владелци, тъй като всеки един от тях владеел закупения
недвижим имот-земеделска земя на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае или да предполага, че праводателят му евентуално не бил
собственик или че предписаната от закона форма била опорочена. С оглед на
договора за извършената доброволна делба на земеделски земи-акт.№ 54/07.03.2013
г., т.1, ОР № 432 и н.а. за покупко-продажбата им с №№ 55/07.03.2013 г., т.1,
д.№ 27/2013 г. и № 56/07.03.2013 г., т.1, д.№ 28, които се оспорвали, следвало
и да се посочи, че праводателките им – първите двама ответници /П.Д. и М.К./
били собственици на законно основание на същите земеделски земи. С Решение №
33151 от 14.11.1995 година на ПК-Ст. Загора, издадено на основание чл.27
ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост на наследниците на Генчо
Митев Кънев-посочените ответни страни, съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.Петрово. Решението на Поземлената комисия било постановено пет
месеца след влизане в законна сила на решението на Старозагорски районен съд по
гр.дело № 3748/1993 година, на което въззивниците се позовавали. Възстановените
земеделски земи, бивша собственост на наследодателя Г.М.К., били
индивидуализирани в решението на ПК с описание на размера и категорията на
имота, неговото местоположение и номера му по плана за земеразделяне, и било
изрично вписано, че заверените скици на имотите представляват неразделна част
от това решение. Те били различни от описаните в съдебното решение. При
съпоставка по местности и площ земеделските земи, описани в исковата молба с тези,
предмет на Решението по гр.д.№ 3748/1993 г. на СтРС, възстановеното на
основание чл.27 ППЗСПЗЗ право на собственост с Решение № 33151/14.11.1995 г. на
ПК-Ст.Загора и нотариалните актове за покупко-продажба от 07.03.2013 г., се
установявала липса на идентичност. Решението на ПК по чл.27 ППЗСПЗЗ имало
конститутивно действие, значение на придобивно основание по смисъла на чл.77 ЗС
и пораждало собственически права върху конкретния недвижим имот. Следователно,
първите две от ответните страни ползвали и продължавали да ползват
възстановените им земеделски земи на основание Решение № 33151/14.11.1995 г. на
ПК-Ст.Загора повече от 10 години, поради което били придобили собствеността им
и по силата на чл.79 ЗС. На законно основание всяка една от тях се разпоредила
и с притежавания от нея недвижим имот с посочените нотариални актове и третият
и четвъртият ответник придобили право на собственост на законно основание чрез
действителни и валидни сделки- покупко - продажби.
По делото е представено решение под № 93/13.06.1995
г., постановено по гр. дело № 3748/1993 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е признато за установено по отношение на Н.С.Н., С.Н.Д., Т.П.Т.,
Г.Т.Ж., М.М.Г., П.Г.Д. и М.Г.К., че земеделските земи, описани в исковата
молба, а именно: нива от 4.4 дка в м. Крошака, нива от 9.5 дка в м. Чанлъка,
нива от 9.8 дка в м. Бончев кладенец, нива от 2 дка в м. Старите лозя, нива от
20.3 дка в м. Чалък кория, нива от 8.8 дка в м. Чалък кория, нива от 5.3 дка в
м. Заарските герени, нива от 2.7 дка в м. Чукура, всички в землището на село
Петрово, по отношение на които с протоколно решение № 33151/10.04.1993 г. на
ОбПК гр. Стара Загора по преписка по заявление вх. № 33165/07.02.1992 г. е
признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Г.М.К., са бивша собственост на общия наследодател М.К.Т.,***, починал на
30.03.1966 г.
По делото е представено и решение под № 33151 от
14.11.1995 г., видно от което ПК Стара Загора е възстановила правото на
собственост на наследниците на Г.М.К. в землището на с. Петрово, следните
земеделски земи: НИВА от 2.999 дка, III
категория, местност „АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на
възстановената собственост на землището; НИВА от 25.211 дка, III категория,
местност „МАЛКАТА ТУЗЛА/ЧАНЛЪК', съставляваща имот № 052005, по картата на
възстановената собственост на землището и НИВА от 34.595 дк., ІІІ категория, м.
„Драгиев алчак, имот № 061011 по плана за земеразделяне.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници № 044 от 29.08.2013
г., Д.К.Т., починал на 29.03.1966 г. е
оставил за свои законни наследници въззивниците и първите двама ответници по
делото. По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена № 001 от 29.08.2013 г. издадено от Кметство с. Петрово, обл. Стара
Загора, видно от което Д.К.Т. и М.К.Т. са имената на едно и също лице.
Видно от представените по делото 5 бр. договори за
наем на земеделска земя процесните земеделски земи са отдавани под наем, като
видно от представената декларация от Т.Д.Т., собственик на фирма „Тенев-
По делото е представен договор за делба на земеделски
земи от 7.03.2013 г. между М.Г.К. и П.Г.Д., видно от който М.К. е получила в
свой дял НИВА от 25.211 дка, III категория, местност „МАЛКАТА ТУЗЛА/ЧАНЛЪК',
съставляваща имот № 052005, по картата на възстановената собственост на
землището, при граници: имот № 052004-нива, имот № 000099-полски път, имот №
0003290пасище, мера, имот № 052-016-нива и имот № 052015-нива и НИВА от 6.190
дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща имот № 061030
по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот №
061031-нива, имот № 000074-полски път, имот № 061020-нива, имот №
000213-напоителен канал, имот № 061021-нива, а П.Г.Д. е получила в свой дял
НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща
имот № 061031 по картата на възстановената собственост на землището, при
граници: имот№ 061030-нива, имот № 000074 –полски път, имот № 061012-нива, имот
№ 000213 – напоителен канал, НИВА от 2.999 дка, III категория, местност
„АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на възстановената
собственост на землището, при граници: имот № 000106-напоителен канал, имот №
008032-нива, имот № 008033-нива, имот № 008003 – нива, имот № 00805.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 56 т.І, рег.№ 435, дело № 28/2013 г. М. Г.К. е продала на Я.К.И. и Ж.Г.Ж.
НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща
имот № 061030 по картата на възстановената собственост на землището, при
граници: имот № 061031-нива, имот № 000074-полски път, имот № 061020-нива, имот
№ 000213-напоителен канал, имот № 061021-нива
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 55, т.І, рег.№ 434, дело № 27/2013 г. П.Г.Д. е продала на Я.К.И. и Ж.Г.Ж.
НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ АЛЧАК", съставляваща
имот № 061031 по картата на възстановената собственост на землището, при
граници: имот№ 061030-нива, имот № 000074 –полски път, имот № 061012-нива, имот
№ 000213 – напоителен канал и НИВА от 2.999 дка, III категория, местност
„АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на възстановената
собственост на землището, при граници: имот № 000106-напоителен канал, имот №
008032-нива, имот № 008033-нива, имот № 008003 – нива, имот № 00805.
Въззивният съдът приема, че именно решението по чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ установява правото на собственост на всички страни по делото
както към настоящия момент, така и към един минал момент, поради което въззивниците
могат да се легитимират като собственици на общо ¾ ид.ч. и за тримата
ищци. Притежанието на земеделските имоти към момента на образуване на ТКЗС е
един от елементите от фактически състав на реституцията по ЗСПЗЗ, поради което изходът
на спора по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ има преюдициално значение. Действително следва
да се постанови допълнително позитивно решение в изпълнение на нормата на чл.
14, ал.7 и 7а от ЗСПЗЗ. Необходимо и задължително е било да се проведе
допълнителна процедура по чл. 14, ал.7 и 7а от ЗСПЗЗ, като установеното право
на собственост към минал момент /влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от
ЗСПЗЗ/ се трансформира в право на собственост, придобито по реда на
земеделската реституция.
В тази насока съобразно специалните разпоредби на чл. 297. от ГПК Влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България.
Според Чл. 298., ал.1 от ГПК
Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание Съобразно ал.2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците
на страните, както и за техните правоприемници.
Съдът намира възражението на въззивниците, че
сключения договор за доброволна делба без тяхно участие, като съсобственици на
имотите, предмет на делбата и извършените в последствие разпоредителни сделки
между въззиваемите по настоящото дело обуславя категорично правния им интерес
да претендират, че са собственици на процесните имоти, за основателно, тъй като
съдът приема, че към момента на предявяване
на иска, те притежават и се легитимират
като собственици на процеснините имоти
именно въз основа на влязлото в законна сила решение по чл.14, ал.4 от ГПК.
Факт е, че това решение съществува в правния мир, макар и да не е било
представено явно своевременно в Поземлена комисия – Стара Загора, поради което
и настоящият съд следва да се съобрази с това Решение.
Главното основание, на което въззивниците претендират
правото си на собственост върху процесните имоти е наследството правоотношение.
В настоящият случай съдът приема, че не само въззиваемите М.Г.К. и П.Г.Д.
притежават наследствени права, които са признати с решение на ПК Стара Загора №
33151 от 14.11.1995 г., което действително има конституивно действие, както по
отношение признаване правото на собственост на наследодателя Генчо Митев Кънев,
б.ж. на с. Петрово, починал на 21.09.1969 г., така и по отношение на законните
му наследници, в полза на които се възстановяват тези права и съответните,
посочени в решението земеделски земи. При така предявената искова претенция с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК другите наследствени права в настоящото
производство са именно на ищците и въззивници като наследници на общия
наследодател Д.К.Т., починал на 29.03.1966 г., на когото всъщност са били
собственост и процесните земи, което се установява по безспорен начин от
влязлото в сила Решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Освен това в
производството по делото, след двукратното му прекратяване, е безспорно наличието на
правният интерес за въззивниците от предявяване на положителен
установителен иск, предвид наличието на спор между страните относно
принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти. Оспорваният от въззиваемите
правен интерес за ищците като абсолютна предпоставка за предявяване на исковите
претенции, се установява несъмнено от принадлежността на правото на собственост
върху имотите в патримониума на общият на страните наследодател Д./М./ К.Т., чийто наследници
се явяват въззивниците и първите двама ответници по делото. В тази
насока са и двете отменителни Определения на въззивния съд под № 4/18.01.2016
год., постановено по ч.гр. дело № 1009/2016 год. по описа на СТОС и съответно
Определение без № от 01.06.2016 год., постановено по ч.гр. дело № 1165/2016
год. по описа на СТОС. И двете Определения са влезли в законна сила, поради което
настоящият въззивен съд няма как да не се съобрази със същите и да ги вземе
пред вид.
Възникналата
конкуренция на правото на собственост между страните, произтичаща от
наследственото им правоприемство. Последното е видно, че произтича от доказания факт по делото, че с влязлото
в сила решение по гр.д. № 3748/93г. Старозагорски районен съд е признал за
установено по отношение на всички страни, измежду които се явяват и първите
двама ответници, че процесиите имоти са бивша собственост на техния общ наследодател
Димитър Кънев Т., респ. на неговите
наследници. Именно поради факта на завършената реституционна процедура с издаване на Решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ в полза само на първите двама ответници за възстановяване
собствеността върху процесиите имоти
от една страна и с извършените впоследствие разпоредителни сделки в полза на вторите двама ответници, е налице
възникнала явна конкуренция досежно правата
им в съсобствеността, произтичаща от наследственото правоприемство.
Действително, решението, с което е уважен
искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ няма
конститутивно действие, но същото установява право на собственост към минал
момент – към момента на внасяне на
земеделските земи в ТКЗС. Съдът счита,
че с постановяване на конститутивното
решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ, с което е било възстановено правото на собственост върху имотите в нови реални
граници предвид приетият план за
земеразделяне на с.Петрово, е била завършена процедурата по ЗСПЗЗ. В случая обаче същата не простира
действието си върху въззивниците поради
недобросъвестното поведение на първите двама ответника, които въпреки знанието за предшестващо влязло в сила
решение на съдебен орган по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за принадлежността на
правото на собственост в патримониума на общият наследодател, са заявили пред ПК-Стара Загора право за възстановяване
върху имотите в полза само на един от
синовете на общия наследодател. Реституционна
та процедура по възстановяване на процесиите имоти е приключила предвид индивидуализация на имотите в
реалните им граници като
самостоятелни обекти на правото на собственост. Изключването обаче на всички правоимащи лица като носители на правото на
собственост върху възстановените
имоти, всъщност обуславя основателността на предявения установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, с оглед
на факта, че тези имоти принадлежат
общо както на първите двама ответници, така и на въззивниците- всички като законни наследници на общия
наследодетлел Димитър Кънев Т..
Събраните
доказателства по делото еднозначно сочат, че след постановяване и
влизане в сила на решението по гр.д. № 3748/93г. по описа на Старозагорски районен
съд, и решението за реституцията страните със своето поведение явно и недвусмислено са
демонстрирали, че те като наследници на Д.К.Т. /общия наследодател на страните/ са
съсобственици на наследствените им имоти. От издаване на решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ от
ПК , е
поставило в течение срока на давностно владение и е дало конкретна отправна
точка за началото му. В този смисъл са и събраните гласни доказателства относно
фактическото упражняване на фактическата власт от страна на въззивниците.
В тази насока са
показанията на свидетелите Т.Д.Т. и Д.Й.Г.. Видно от показанията на първия
свидетел Т., същият познава всички страни, тъй като той обработвал земите им в.
Петрово. Обработвал е тяхната земя е и сключвал договорите за наем.Знае, че
техните земи са 62 дка, като той е давал рентата на всички. Знае че ги ползват
земите и ги отдават под аренда още от реституцията. Уточнява, че Н. се е подписвал
на договорите, а рентата се е раздавала на всички наследници. Ответницата М.Г.
имала нива 7 дка и тя сключила договор с друг арендатор. През всички тези
години са нямали проблеми с рентата, която се е получавала от всички наследници.
От показанията на свидетелката Д.Й.Г. същата е писала договори за наем на земи
от името на Т., като такива договори е писала и на Н., но на всички наследници.
Тенев обработвал земите на всеки от тях от 2006 год. и съответно им е раздавал
и рентата от тези земи на всеки от тях. Преди това земите им са били при друг
арендатор, който се казвал Гроздан и който също е раздавал рента на всички
наследници.
Тези показания се подкрепят от
категорично установения факт, че в продължение на повече от 10 години, тези
имоти са били дадени за обработване на трети лица, без никой от наследниците да
се противопостави по някакъв начин на това. Особено важно е и обстоятелството,
че договорите за наеми са подписвани от един от въззивниците /Н.Н./. Получената
наемна цена е разпределяна между ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ на общия наследодател на въззивниците
и първите двама ответници съобразно ТЯХНИТЕ НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА ПО ЗАКОН. Конкретно за първите
двама ответници е установено, че те са получавали общо две от
заплатените суми от наемателя /арендатора/, без да се противопоставят и без
да оспорват същите права на останалите наследници и въззивници по настоящото
дело.
Ето защо съдът приема,
че въззивниците са осъществявали фактическа власт върху процесните съобразно
техните наследствени права, като владението им не е било оспорвано от първите двама
ответници с оглед изхода на воденото гражданско дело между тях. Владението е
притежавало задължителните белези - било е постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено
и спокойно, и с изтичането на 10 годишния срок установеното фактическо положение се е превърнало в правно и въззивниците
са станали собственици върху описаните имоти в посочените идеални части. Ето защо съдът
приема, че искът за собственост е основателен, тъй като към датата на
оспорените разпоредителни сделки е бил изтекъл предвидения в чл. 79 ал. 1 от ЗС 10
годишен придобивен давностен срок и в патримониума на въззивниците е възникнало по
оригинерен способ вещно право
на собственост.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира
предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Въззивният съд намира, че както Решението по чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ легитимира въззивниците като собственици, въпреки че не е
постановено съответно решение от органа на земеделската реституция, така и правото
им на собственост се установява от изтеклата в тяхна полза придобивана давност
на сочените от тях идеални части от процесните земеделски земи.
По делото са събрани многобройни гласни доказателства,
както и е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, като съдът
счита, че тези доказателства установяват по категоричен начин намерението и
действията на въззивниците да установят фактическа власт върху процесните имоти
съобразно техните наследствени права, което е продължило повече от 10 години,
което от своя страна установява правото им на собственост и по давност върху
същите имоти.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
предявените искове са основателни и доказани и по отношение на въззиваемите Я.К.И.
и Ж.Г.Ж.. Предявеният иск се основава както
на наследствени правоотношения, така и на придобивна давност, като посочените
по-горе две лица не са наследници по закон но могат да бъдат ответници по иск
за идеални части върху претендираните земеделски земи, предмет на настоящото
производство, тъй придобитите от тях земеделски земи не са изцяло собственост
на първите двама въззиваеми, а са собственост на всички наследници на общия наследодател
Димитър /Митьо/ Кънев Т.. В тази насока извършената
покупко-продажба в проведеното нотариално производство не може да прехвърли
правото на собственост по отношение на идеалните части на ищците, тъй като те
не са собственост на прехвърлителите продавачи и първи двама ответници, поради
това че никой не може да прехвърли това което не притежава.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че
предявеният положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване
на установено по отношение на въззиваемите, че всеки от тримата ищци е
собственик по наследство и давност на по 1/4 ид.ч. от недвижими имоти –
земеделски земи, находящи се в землището на с. Петрово, ЕКАТТЕ 56188, община
Стара Загора, подробно описани по-горе, се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен като такъв. В тази връзка първоинстанционното
Решение следва да бъде изцяло отменено, като въззивният съд реши спора по
същество и уважи предявения от ищците иск.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на всички въззиваеми
следва да се присъдят направените от въззивниците разноски пред всички съдебни
инстанции общо в размер на 2344.68 лв., от които на първата инстанция разноски
на ищците в размер на 1312.68 лева съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 456 от първоинстанционното производство/ и в размер на 1032 пред
въззивната инстанция съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 38
от настоящото въззивно производство/.
Водим
от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 29 от 10.01.2017 г.,
постановено по гр.дело № 381/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВАВА:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на въззиваемите и ответници М.Г.К., ЕГН ********** ***
Загора, П.Г.Д., ЕГН ********** *** Загора /съдебен адрес на двете адв. К.А. ***/,
Я.К.И., ЕГН ********** *** и Ж.Г.Ж., ЕГН ********** *** /двамата със съдебен
адрес:***, офис 3а, че всеки един от тримата ищци Н.С.Н., ЕГН **********
***, Г.Т.Ж., ЕГН ********** *** и Д.Г.Я., ЕГН ********** *** /съдебен адрес за
призоваване на всички ищци: адв. М.Г. ***, офис 13/ е собственик по
наследство и по давност на по 1/4 идеална част от следните недвижими имоти -земеделски
земи, находящи се в землището на с.Петрово, ЕКАТТЕ 56188, общ.Стара Загора, а
именно:
- НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ
АЛЧАК", съставляваща имот № 061031 по картата на възстановената
собственост на землището, при граници: имот № 061030-нива, имот № 000074-полски
път, имот № 061012-нива, имот № 000213-напоителен канал.
- НИВА от 2.999 дка, III категория, местност
„АДАЛЪКА", съставляваща имот № 008004 по картата на възстановената
собственост на землището, при граници: имот № 000106 - напоителен канал, имот №
008032-нива, имот № 008033- нива, имот № 008003-нива, имот № 008005.
- НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „ДРАГИЕВ
АЛЧАК", съставляваща имот № 061030, по картата на възстановената
собственост на землището, при граници: имот № 061031-нива, имот № 000074-полски
път, имот № 061020-нива, имот № 000213-напоителен канал, имот № 061021-нива.
- НИВА от
25.211 дка, III категория, местност „МАЛКАТА ТУЗЛА/ЧАНЛЪК". съставляваща
имот № 052005, по картата на възстановената собственост на землището, при
граници: имот № 052004-нива, имот № 000099-полски път, имот № 000329-пасище,
мера, имот № 052-016-нива и имот № 052015-нива.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН ********** *** Загора, П.Г.Д., ЕГН ********** *** Загора /съдебен адрес на
двете адв. К.А. ***/ Я.К.И., ЕГН ********** *** и Ж.Г.Ж., ЕГН ********** *** /двамата
със съдебен адрес:***, офис 3а да заплатят на Н.С.Н., ЕГН ********** ***,
Г.Т.Ж., ЕГН ********** *** и Д.Г.Я., ЕГН ********** *** /съдебен адрес за
призоваване на всички ищци: адв. М.Г. ***, офис 13/ на направените по делото
разноски пред всички съдебни инстанции в размер на 2344.68 лв. /две хиляди
триста четиридесет и четири лева и 68 ст./.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ чрез Окръжен съд – Стара Загора при наличието на касационните основания по
чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: