№ 1026
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901530 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№20220818182018 подадена от „К. БГ“ АД срещу отказ на
Агенцията по вписванията под № 20200817155408/18.08.2022г., постановен по заявление по
образец с вх. № 20220817155408 с искане за вписване на промяна на заложен кредитор.
Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата
доводи. Твърди, че на 18.12.2019г. е сключен договор за цесия с цедент „О.Б.“ АД, като едно
от прехвърлените вземания е срещу „Б.“ ЕООД, обезпечено с договор за залог, вписан в ТР.
Твърди, че независимо от това, че залогът не бил подновен преди 16.08.2021г., то горното
било само за противопоставимост на третите лица и не била съобразена от длъжностното
лице разпоредбата на чл. 30, ал.3 от ЗОЗ, а именно, че ако срокът изтече, без да е вписано
подновяване, то залогът може да се впише наново и има ред от новото вписване. Предвид
горното счита, че независимо от това, че не е вписано подновяване на залога в петгодишния
срок, следва да бъде вписано по неговото заявление промяната на заложния кредитор.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец с вх. № с искане за
вписване на промяна на заложен кредитор по партидата на „Б.“ ЕООД, а именно замяна на
стария кредитор – „О.Б.“ АД с новия кредитор – „К. БГ“ АД, който се легитимира с
представения договор за цесия от 18.12.2019г. Към заявлението са представени адвокатско
пълномощно, нотариално заверен договор за цесия с рег.№ 18819 на нотариус М.Ш. рег.
№042, нотариално заверено приложение с рег.№ 3558 на нотариус М.Ш. рег.№042,
неразделна част от договора за цесия, нотариално заверено съгласие на заложния кредитор с
рег.№4851 на нотариус Д.Ж., уведомление за извършена цесия, нотариално заверено
1
пълномощно от цедента за уведомяване за цесията и документ за платена държавна такса.
С обжалвания отказ от 18.08.2022г. длъжностното лице е констатирало, че особеният
залог по партидата на дружеството е бил подновен в ТР на 19.08.2011г. и на 16.08.2016г.,
поради което на 16.08.2021г. е изтекъл петгодишният срок на действие на обезпечението.
Приел е, че предвид липсата на подновяване преди изтичане на петгодишния срок, исканото
вписване не следва да бъде извършено, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 41, ал.3,
изр.2 от Наредбата.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото жалбата е в седмодневен срок от постановяването на отказа,
изпратен по ел. път, от активно легитимирана страна, а именно заявителя, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:
Съгласно чл.13 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания,
длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Предмет на договора за особен залог на търговското предприятие е споразумението
между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което
кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред
другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. Няма спор, че
особеният залог на търговско предприятие следва да бъде вписан, освен в Централния
регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите на чл. 26 - 31
от ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените
залози към Министерство на правосъдието, така и в ТР към АВ. При това вписване е
валидна разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, според която противопоставимостта на
особения залог възниква от вписването в другия регистър - т. е. в Търговския регистър. За
дата на учредяване на залога с оглед на това следва да се счита вписването в търговския
регистър, а не вписването му в Централния регистър за особените залози. Вписването на
залог по ЗОЗ предоставя право на заложния кредитор на предпочитително удовлетворение и
като вид обезпечение, действието му е обвързано със срок. Съгласно разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от ЗОЗ действието може да бъде продължено, ако преди изтичане на срока вписването
се поднови. В случай, че срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се
впише наново, но тогава има ред от новото вписване, както предвижда новата ал. 3 на чл. 30
от ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г. Последната, действаща редакция на чл. 30 от ЗОЗ, която има
идентично съдържание с чл. 172 от ЗЗД, уреждаща друг вид обезпечение (ипотека), идва да
покаже, че подновяването представлява продължаване на срока, в който залогът произвежда
действие. За да се запази реда на залога, подновяването следва да се заяви преди изтичането
на срока. Подновяването има вторичен характер - то само продължава срока, за който е
2
учреден залога, без да променя съдържането на обезпечението. Продълженият срок започва
да тече от последния ден на предходния срок, а не от датата, на която е осъществено
вписването на подновяването. Съгласно хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ, когато срокът
изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново, но в такъв случай
той има ред от новото вписване. При такова вписване, дори и само на промяна на заложния
кредитор, следва да се преценят предпоставките за самата допустимост на вписването на
залога като нов, тъй като не се касае за подновяване на вече вписан особен залог. По делото
е безспорно, че в петгодишния срок, изтекъл на 16.08.2021г. по партидата на дружеството
не е заявено искане за подновяване на залога, няма такова твърдение от жалбоподателя или
данни в тази насока. В конкретния случай видно от данните по делото се иска вписване на
залога по партидата на дружеството „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, което съдът констатира, че е
с открито производство по несъстоятелност. Видно от данните по публичния ТР
производството по несъстоятелност на дружеството е висящо към момента, след като е
възобновено с решение №260308/03.05.2022г. на СГС по т..№3874/2013г. Предвид горното
съдът намира, че откриването на производството по несъстоятелност и обявяването в
несъстоятелност на дружеството залогодател са обстоятелства, които са пречка да се
извърши исканото вписване. В тази насока е и практиката на съдилищата, като напр.
Решение № 11829 от 10.08.2020 г. на САС по т. д. № 598/2020 г., решение № 68/31.01.2022г.
по т.№1133/2021г. на САС и др. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, не се допуска
налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на
длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, а съгласно разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 ЗОЗ - когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност,
преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в
рамките на производството по несъстоятелност. Цитираните разпоредби са императивни,
поради което в случая вписването на особения залог върху търговското предприятие на
дружеството - залогодател след откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника, тъй като предвид неподновяването, вписването следва да се счита за ново, не би
породило целените правни последици. След датата на обявяване в TP на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, не е възможно длъжникът, чрез своите
действия да се разпореди със своето имущество по начин увреждащ един или друг кредитор,
както и не е възможно един или друг кредитор след тази дата да иска наново вписване на
обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника по
реда на ЗОЗ /респ.и същият да се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ/.
Предвид горното, независимо от това дали се касае за нов заложен кредитор /цесионер/ или
стария такъв, цедентът, след като вече е изтекъл срокът за подновяване на залога, то е
налице вписване на такъв наново и откриването и висящността на производството по
несъстоятелност е пречка за горното. Предвид горното, макар и по други съображения,
различни от приетите от длъжностното лице, съдът намира, че не може да бъде извършено
исканото вписване от жалбоподателя, поради което жалбата му е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а отказът следва да бъде потвърден.
Не са налице предпоставките за присъждане на разноски в производството по
3
обжалване на отказа за вписване, предвид на това, че се касае за охранително и едностранно
производство, което е лишено от релевантните за приложение на чл. 78 ГПК белези на
двустранност и спорност. Съобразно приложимата на основание чл. 530 ГПК норма на чл.
541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. С оглед
правната характеристика на регистърното производство е изключен извод, че Агенцията по
вписванията може да придобие качеството на страна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ГПК при
обжалване на постановен от длъжностното лице по регистрацията отказ за вписване. Във
връзка с гореизложеното и направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, осъществил представителство в настоящото
производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт, независимо
от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право
на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6
предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а, както се посочи,
производството остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване
засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване.
Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето,
затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от
постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и
независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78
ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен
диспозитив само когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при
неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с
диспозитива на крайния акт.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№20220818182018 подадена от „К. БГ“ АД,
ЕИК******* срещу отказ на Агенцията по вписванията под № 20200817155408/18.08.2022г.,
постановен по заявление по образец с вх. № 20220817155408 с искане за вписване на
промяна на заложен кредитор по партидата на дружеството „Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/,
ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4
5