О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………………/07.07.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1500
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
По делото са подадени 3 броя възражения
срещу обявения на 28.04.2021 г. в ТРРЮЛНЦ
списък на приетите вземания на
кредиторите на К. ООД, съставен от временния синдик.
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 260490/04.12.2020 г. на СГС,
VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „К.“ ООД, *** и определя начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 година, открил производство по
несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, *** и назначил за
временен синдик на „К.“ ООД, *** Е.Г.Т., адрес: ***.
На 28.04.2021 г. по партидата на „К.“
ООД, ЕИК ******** е обявен списък на приетите вземания на кредиторите по чл. 688,
ал.1 от ТЗ и допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите в срока
по чл. 688, ал.1 от ТЗ.
Подадени са три молби, в които са инкпорпорирани пет
възражения:
I.
По
възражение, вх. номер 313327/29.04.2021 г. на ДКК ЕАД, срещу:
1.1.
прието вземане на кредитора Т.ООД, ЕИК ****в
размер на 4 420 лева – връщане на даденото по силата на развален
договор за продажба на акции от
24.09.2009 г. съгласно споразумение от 23.04.2012 г., цедирано от купувача по
договора Е.АД на Т. ООД
Възражението е постъпило в срока по чл.
690 от ТЗ от кредитор, предявил вземане, срещу вземането на друг кредитор, и е
допустимо.
Възражението е основано само на
възражение за изтекла погасителна давност. Временният синдик Т. оспорва
възражението, като сочи, че кредитор не може да упражнява правата на длъжника,
вкл. и да прави възражение за изтекла погасителна давност.
С решение 260490 от 04.12.2020 г. по настоящото
дело, Съдът е приел, че Т. ООД има вземане в размер на 54 420 лева на
основание договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД,
споразумение от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020
г. между Е.АД и Т. ООД. Съществуването на вземането на Т. ООД се установява от
приложените към молбата за предявяване на вземане на Фондация икономически
правни изследвания. Следва да се отбележи, че кредиторът ДКК ЕАД не оспорва
възникването и размер на вземането в размер на 54 420 лева на основание
договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД, споразумение
от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020 г. между Е.АД
и Т. ООД.
Съобщение за договора за цесия е връчено
на длъжника на 30.07.2020 година.
Основният спорен въпрос е дали кредитор
може да прави възражение за изтекла погасителна давност в производство по чл.
692 от ТЗ - при оспорване на вземането
на друг кредитор, включено от синдика в
списъка с приетите вземания.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
кредиторът, подал възражение срещу вземането на друг кредитор, включено от
синдика в списъка на приетите вземания, може да оспорва това вземане,
включително като прави и възражения за изтекла погасителна давност (аргумент и
от решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В
хипотезата на оспорване по реда на чл. 692 от ТЗ на прието вземане на друг
кредитор, както и при отрицателния установителен иск
по чл. 694 от ТЗ, предявен от кредитор срещу вземане на друг кредитор,
кредиторът-ищец упражнява имуществено право на длъжника, по аргумент от общото
правило на чл. 134 ЗЗД, при което той не предявява не свои права, а чужди права
- тези на неговия длъжник. Аргумент в тази насока е и становището на ВКС в т. 3
от тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело
№ 4/12 г. на ОСГК на ВКС относно придобивната давност и възможност наследници на правоимащия да се позовават на същото. Както възражението
за изтекла погасителна давност, така и възражението за придобивна
давност не са права, които имат строго личен характер. И с оглед спецификата на
производството по несъстоятелност, целящо да се удовлетворят по възможност
всички кредитори на длъжника, в което следва да се предявят всички вземания, и
на кредиторите е дадена изрична възможност да оспорват вземанията на другите
кредитори, то е необосновано да се приеме, че кредитор не може да упражни
правото да направи възражение за изтекла давност по отношение на вземането на
друг кредитор, което длъжникът по някакви съображения не упражнява.
Обстоятелството, че в производството по
чл. 692 от ТЗ, както и по иска по чл. 694 от ТЗ длъжникът разполага със
самостоятелни правомощия на процесуална защита, включително и чрез възражение за
погасяване по давност на приети от синдика вземания, като може да излага всички
правопораждащи, правоизключващи
и правопрекратяващи факти по аргумент от разпоредбата
на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, не променя този извод.
Аргумент е и, че когато длъжникът има права, които обаче не упражнява
във вреда на своите кредитори, законът дава на кредитора възможността по чл.
134 от ЗЗД да упражни неупражнени права на длъжника, действайки като
процесуален субституент.
По изложените по-горе съображения,
настоящата съдебна инстанция, намира, че кредиторът ДКК ЕАД е легитимирана да
прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на кредитора Т.
ООД.
От допълнителното споразумение от
23.04.2012 г. се установява, че срокът
за връщане на сумата в размер на 2 000 000 лева, дадена от купувача Е.АД
на продавача К. ООД във връзка с прекратения договор за продажба на акции, е
31.12.2014 година. Следователно, доколкото вземането в размер на 4 420 лева,
предмет на настоящото производство е част от тази сума, е станало изискуемо на
31.12.2014 г., същото се е погасило с петгодишна давност, като срокът е изтекъл
на 31.12.2019 година.
В тежест на кредитора Т. ООД бе да
докаже в настоящото производство, че давността е прекъсвана/спирана преди
изтичане на петгодишния срок, каквото твърдение направи.
Доколкото настоящото производство е
самостоятелно съдебно производство, в което страните следва да ангажират всички
относими и допустими доказателства за установяване на
фактите, от които черпят права. Не е допустимо в това производство да се
ползват събрани доказателства по други производства, вкл. и в производството по
постановяване на решението по чл. 630 от ТЗ. Аргумент е и обстоятелството, че
страните в производството по молбата по чл. 625 от ТЗ и в производството по чл.
692 от ТЗ са различни.
По делото бе представена декларация от А.Б.*като
управител на К. ООД, че дружеството има непогасено задължение към Е.АД в размер
на 54 420 лева – подлеждащ на възстановяване аванс по предварителен
договор за продажба на акции от 24.02.2009 година, датирана 17.08.2016 г., с
която кредиторът Т. ООД твърди, че е прекъсната давността, по аргумент от чл.
116, б „а“ от ЗЗД.
Кредиторът ДКК АД оспорва датата на декларацията.
Без да разглежда по същество въпроса дали
с подобна декларация може да се приеме, че е прекъсната давността, т.е дали
такава декларация следва да се приеме за признание на вземането, Съдът намира,
че кредиторът с предявено и оспорено вземане, не доказа датата на същата.
Съгласно чл. 181 от ГПК частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
В решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 e обобщена практиката на ВКС по
въпроса кои лица са "трети" по смисъла на чл. 181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Според
решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ ГО, "трето
лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от
лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само
при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае
се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране.
В конкретния случай, ДКК ЕАД не е трето
лице по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на представената декларация,
датирана 187.08.2016 година.
Такъв документ обаче е частен и се
ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение №
748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г., IV ГО, решение № 197/23.12.2014 г.
по гр. д. № 7364/2013 г., ІІІ ГО). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат
оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по
общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV
г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Страната
не следва да разчита на доказателствената сила на
представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт,
който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение №
213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., ІІІ ГО).
Поради това, доколкото е налице
оспорване на датата на частен диспозитивен документ, с
твърдения, че е съставен не на посочената дата, по отношение на кредитора ДКК
ЕАД декларацията от 17.08.2016 г. (посочена като дата на издаването) не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно
датата на съставянето му и следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от
фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ.
Така и в решение 32/03.08.2020 г. по т.
дело 423/2019 г. ТК I ТО
е посочено, че доказателствената сила на частния
документ е само формална -ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а
ако не е - че е съставен, то съдът, няма задължението да приеме за осъществен
оспорения факт, материализиран в същия, нито за достоверна датата на
съставянето му, ако е оспорена. Последната трябва да бъде установена с всички
други доказателствени средства и то от лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Сходни аргументи са
изложени и в решение 122/06.04.201 г. по т. дело 1439/2019 г. ТК, II ТО на ВКС).
В конкретния случай от страна на представилия
документа кредитор –Т. ООД не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа
на твърденията му.
Поради това и Съдът приема, че
представената декларация не е издадена на посочената дата и със същата не се
установява признание на вземането на К. ООД, което да е в състояние да прекъсне
давността.
Поради това и давността е изтекла и
вземането следва да бъде изключено от списъка с приетите вземания.
1.2.
неприето
вземане на кредитора ДКК ЕАД в размер на 75 230 000 по договор за
цесия от 15.01.2018 г.
С молба от 288690/08.03.2021 г. ДКК ЕАД
е предявил вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2018
г., сключен с М.ЕООД в качеството му на цедент и ДКК ЕАД в качеството му на цесионер.
С посочения договор М.ЕООД прехвърля на
ДКК ЕАД вземанията си към К. ООД,
които
е придобил по силата на договор за прехвърляне на вземане от 17.03.2017 г. , с
който Финансово консултиране АД му е прехвърлил вземанията си, които има към К.
ООД по 6 договора.
Временният синдик е включи това вземане
в списъка с неприетите вземания поради липсата на уведомление за цесията от цедента до длъжника.
Цесията е договор, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице. В резултат на прехвърлянето на
вземането настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
новият кредитор на длъжника става цесионерът, на
който цедентът (стария кредитор) е прехвърлил
вземането си срещу длъжника по едно облигационно правоотношение. Прехвърленото
вземане прЕ.нава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, доколкото в случая не
е уговорено противното, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.
Договорът за цесия предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правоотношение, тъй като вземането прЕ.нава върху цесионера в обема, в който цедентът
го е притежавал (така в Решение № 32/09.09.2010 г. по
т.д. № 438/2009 г. по описа на ВКС, Т. К., II Т. О.). В тежест на кредитора, предявил вземане в срока по чл.
688 от ТЗ е да докаже съществуването на вземанията си по договора за цесия,
вкл. да докаже, че е прехвърлил съществуващо вземане.
Този извод следва и от каузалния
характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо
от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба,
дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията
е изискване за действителност на всяко едно от тях.
-
Прехвърлени вземания във връзка с договор
за прехвърляне на вземане от 27.02.2015 г., сключен между цесионера
Финансово консултиране АД и Д.**ЕООД, с които цесионерът
е придобил вземания в размер на 13 240 000 лева – цената по договор за
прехвърляне на вземане от 12.01.2015 г., с който Д.**ЕООД е прехвърлил на К.ЕООД
вземане от А.ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на акции от
17.10.2012 г., анекс към същия и споразумение за прекратяване.
Относно това вземане кредиторът ДКК ЕАД не
доказа съществуването на вземането на Д.**ЕООД по договора за покупко - продажба на акции от 17.10.2012 г. и споразумение
за прекратяване, което се твърди, че е прехвърлено с договора за цесия от
12.01.2015 г. на К.ЕООД. А именно цената по договора за прехвърляне на вземане от 12.01.2015 г. - предмет на последващите
договори за прехвърляне на вземане, е кредиторовото
вземане, предявено в настоящото производство.
Самият договор от 17.10.2012 г. и
съответно споразумение за прекратяване от 15.03.2013 г. не са представени към
молбата за предявяване на вземане.
Поради това и Съдът приема, че
кредиторът ДКК ЕАД не доказа, че е придобил съществуващо вземане.
Възражението в тази част е неоснователно.
-
Прехвърлени вземания във връзка с договорите
за прехвърляне на вземане, представляваща цената на прехвърлено вземане по 5
броя договори за заем – от 15.04.2011 г., 25.05.2011 г., 25.07.2011 г.,
21.04.2012 г. и от 19.09.2013 година. Заемодателите по тези договори прехвърлят
вземанията си за връщане на заемната цена на К.ЕООД с договори за цесия, срещу
определена цена, след което прехвърлят вземанията за цената на прехвърленото
вземане по този договори срещу К.ЕООД на Финансово Консултиране АД, което по
силата на договора от 17.03.2017
г.
ги прехвърля на М.ЕООД.
Самите договори за заем са представени
по делото, но е безспорно, че договорите за заем са реални договори и само
постигане на съгласие за предаване на сумата, без да е доказано същото, води на
извод за сключване на предварителен договор, както е разяснено и в съдебната
практика.
И тъй като в случая не се доказа от
предявилия вземането кредитор, че е придобил вземане за цената по договор за
цесия, с което е прехвърлено съществуващо вземане в полза на длъжника по
договорите за заем, доколкото не се установи реалното сключване на тези
договори с предаване на заемните суми, то и възражението срещу включването на тези вземания в списъка с неприетите вземания
следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота относно възраженията на кредитора,
че не е необходимо да се съобщава цесията на длъжника – дружеството К. ООД по друг начин, тъй като самото
предявяване на вземането означавало уведомяване на длъжника в конкретната
хипотеза, Съдът намира следното:
По силата на разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Установеното в тази норма
изискване има за цел да защити длъжника, който не е страна по договора за
цесия, срещу ненадлежното изпълнение на задължението му по отношение на лице,
което не е носител на вземането. До момента на надлежното съобщаване на цесията
на длъжника от предишния кредитор-цедент, титуляр на
вземанията по облигационното правоотношение спрямо това лице остава цедентът (този смисъл ТР на ОСГК на ВС № 142-7 от
11.11.1954 г.; решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г. на ВС, V
ГО; решение № 698/23.10.2008 г. по т.д. № 306/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 150/26.03.2009
г. по гр. д. № 147/2008 г. на ВКС, І ГО; решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. №
566/2009 г. на ВКС, І ТО и др.).
Съдебната практика е константна, че
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
Кредиторът – цесионер
ДКК ЕАД твърди, че с предявяването на вземането в сроковете по чл. 688 от ТЗ
пред съда по несъстоятелността и получаването на препис от молбата от
назначения временен синдик, длъжникът следва да се счита за уведомен за цесията.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
това становище. Временният синдик, който е изготвил списъка по чл. 688 от ТЗ не
е представител на длъжника, който има собствени управителни органи. Правомощията
на временния синдик са предвидени в чл. 635, ал.1 на ТЗ - упражняване на надзор върху дейността на
длъжника чрез даване на предварително съгласие за сключвани от последния сделки.
Временният синдик не замества органите на длъжника, нито придобива право да
действа от негово име за негова сметка или от свое име за негова сметка, не
участва в делата на длъжника, не извършва действия по разпореждане с имущество.
Поради това и действията на временния
синдик, свързани с изготвяне на списъците по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, не следва да се приемат като
действия от името на длъжника, поради което и временният синдик не приема
изявления от името на длъжника, респ. съобщението до същия за цесията не води
на извод за уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
В съдебното заседание по делото,
проведено на 22.06.2021 г. пълномощникът
на кредитора ДКК ЕАД представи уведомление за цесия, с искане до съда да го
връчи на процесуалния представител на длъжника.
Съдът намира, че е в тежест на страната,
която твърди определени факти в нейна полза да ги докаже пред съда. Необосновано
е позоваването на хипотезата, разглеждана в практиката на ВКС, съгласно която
получаването на препис от ИМ от длъжника, в която като приложение се намира и
уведомление за цесия от цедента до длъжника (така решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 на I TO на ВКС, решение № 123/24.06.2009
г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г. на II ТО) се счита за надлежно уведомяване за
цесията на длъжника, който е и ответник по съответното дело. В конкретния
случай не е налице посочената хипотеза – към молбата, по която е образувано
настоящото дело, препис от която е връчен на длъжника, няма като приложение
уведомление за цесия, за страната не съществува задължение да приема други
документи по делото, представени в хода на процеса, а съда няма правомощие,
освен в изрично предвидените от закона случая да удостоверява и създава факти
от значение за спора (чрез например удостоверяване отказ на процесуалния
представител на длъжника да получи определен документ, да извърши определени
действия ,по време на открито съдебно заседание). Задължение на съда е да
зачита фактите от значение за спора, вкл. и настъпилите след образуване на
делото при постановяването на съдебното решение. Доказването, че фактите, от
които страната черпи права, са настъпили е в нейна тежест (чл. 154 от ГПК)
В допълнение, така представеното
уведомление не изхожда от цедента, а от цесионера, тъй като е подписано само от процесуалния
представител на ДКК ЕАД (Съдът няма да обсъжда и въпроса дали така направеното
уведомление изхожда от надлежен представител по смисъла на чл. 36 от ЗЗД,
доколкото адв. Андонов, по силата на представеното
пълномощно е процесуален представител по делото по смисъла на чл. 32 от ГПК, с
обема правомощия по чл. 34, ал.1 от ГПК). Липсва подпис от законния
представител на цедента М.ЕООД, съответно от
пълномощник.
По изложените съображения, това
възражение е неоснователно.
1.3.
неприето
вземане на кредитора ДКК ЕАД в размер на 21 232 224,69 лева по
договор за цесия от 25.08.2017 г.
С молба от 288690/08.03.2021 г. ДКК ЕАД
е предявил вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане от 25.08.2017
г., сключен с КТБ АД (н) на цедент и ДКК ЕАД в качеството му на цесионер.
Временният синдик е включил това вземане
в списъка неприетите вземания с довода, че не се установява характера на
вземане, както и че цесията е съобщена на длъжника от цедента.
Представен е само договор за цесия, със
заличени данни, в резултат на което се установява, че се прехвърля вземане на цедента от К. ООД в размер на 21 232 224,69 лева.
Заличени са данните, от които може да се направи извод какво е задължението на К.
ООД, на какво основание е възникнало, изискуемо ли е и при какви условия. В
предходен текст на договор е посочено,че се касае за вземане , което КТБ АД (н)
е придобила от Д.ЕООД, без да е ясно дали има връзка между двете вземания.
Съдът цени така представения договор при
условията на чл.178, ал.2, изр. 1 от ГПК.
По подробно изложените по-горе
съображения, доколкото не се доказа от кредитора ДКК ЕАД, който носи доказателствената
тежест, че задължението на К. ООД, предмет на договора за цесия съществува, не
се доказа и, че цесията е съобщена на длъжника от цедента, възражението следва
да бъде оставено без уважение.
II.
По
възражение, вх. номер 313582/29.04.2021 г. на КТБ АД (н) срещу включване на
вземане в размер на 21 232 224,69 лева в Списъка с неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ
Кредиторът КТБ АД (н) е предявил с молба,
вх. номер 288574/08.03.2021 г. вземане в размер на 21 232 224,69
лева, възникнало в негова полза по силата на договор за прехвърляне на вземания
от 28.07.2017 година.
В молбата е посочено, че КТБ АД (н) е
придобила вземането по силата на договора за прехвърляне на вземан с Д.ЕООД,
което вземане е обезпечено със залог на обикновени поименни акции от капитала
на Д.АД. Посочено е, че това вземане е
прехвърлено от КТБ АД (н) на ДКК ЕАД с договор от 25.08.2017 г. , но ДКК ЕАД
отказва да плати цената. Вземането било предявено с оглед спазване на срокове
по чл. 688 от ТЗ.
Представени са два договора за цесия от
25.08.2017 г., сключени съответно между Д.ЕООД като цедент
и КТБ АД (н) като цесионер, и КТБ АД (н) като цедент и ДКК ЕАД
като цесионер, и двата със забелвания и заличаване на
основни данни.
Същите се ценят при условията на чл. 178
от ГПК.
По подробно изложените аргументи
по-горе, че в тежест на всеки кредитор, предявил вземане в производството по
несъстоятелност, е да докаже съществуването на вземането си, което означава –
размер, основание, условия на изискуемост, страни, а когато се касае за цесия и
съобщаване на цесията, Съдът намира, че кредиторът КТБ АД (н) не доказа в
негова полза да съществува вземане в размер на 21 232 224,69 лева.
Представянето на фактически нечетими договори поставя съда в обективна
невъзможност да прецени основателността на твърденията на кредитора.
Нещо повече – от твърденията на този
кредитор се установява, че се твърди, че ЛТБ АД (н) има вземане не към К. ООД, а към ДКК ЕАД за цената за
която е прехвърлил вземането си към К. ООД.
Поради това и възражението е
неоснователно.
III.
Възражение,
вх.номер 313958/05.05.2021 г. на Фондация
„Икономически и правни изследвания“ (Фондацията) срещу приемане на вземането на
Държавата, предявено от НАП за сумата от
11 007 410,62 лева по ревизионен акт 222210190002726-091-001 от 02.01.2020
г.
Кредиторът Държавата, представлявана от
НАП е предявила с молба, вх. номер 286733/02.03.2021 г.
(изпратена по пощата на 01.03.2021 г.)
вземане в размер на 10 825 682,69 лева, от които главници 7 881 544,55
лева– главница и 2 944 138,14 лева - лихви до 04.012.2020 г., които
публични задължения са установени с ревизионен акт 222210190002726-091-001 от
02.01.2020
г..,
издаден от ТД на НАП, частично изменен и потвърден с решение 1784/19.11.2018 г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ София при
ЦУ на НАП, обжалван пред АССГ, и сумата от 181 727,93 лева – лихва за
периода 05.12.2020 г. – 25.02.2021 година.
Синдикът е включил вземането в списъка
на приетите вземания, както е посочено, че вземанията са с необезпечени с поредност на удовлетворение по т.6 и т. 9 от чл.722, ал. 1 ТЗ.
Срещу включването на това вземане в списъка с
приетите вземане е подадено възражение,
вх.номер 313958/05.05.2021 на Фондация
„Икономически и правни изследвания“ (Фондацията).
Кредиторът възразява срещу включването
на вземане в размер на 973 996,07 лева на НАП в списъка с приетите
вземания. Посочено е, че вземането се основава н на ревизионен акт, който е
обжалван и не е влязъл в сила.
В становищата си по чл. 690, ал.2 от ТЗ
синдикът Е.Т. изразява мнение, че възражения са неоснователни, тъй като
вземането е прието под условие съгласно чл. 725 от ТЗ във връзка с чл. 164,ал.5
от ДОПК, като по този начин е отчетено, че вземането е спорно.
В съдебното заседание не се явява представител
на кредитора с оспорено вземане.
В съдебното заседание на 21.06.2021
законния представител на Фондацията заявява, че
поддържа възраженията.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Правилото на чл. 164 от ДОПК предвижда
особен ред за събиране на публични вземания в случаите на открито производство
по несъстоятелност. Макар и наличието на акт за установяване на публичното
вземане да не е задължителна предпоставка за предявяване и съответно - за
приемане на вземането, когато такъв акт съществува и той не е влязъл в сила,
предявеното вземане следва да бъде включено в списъка на приетите вземания под
условие, съгласно чл. 164, ал. 5 от ДОПК.
В конкретния случай е налице издаден
ДРА, който обаче не е влязъл в сила. Вземането е предявено в срока по чл. 688 от ТЗ и правилно е
прието от синдика под условие, съгласно чл. 164, ал.5 от ДОПК. Поради това и
възражението е неоснователно.
Водим от горното, СГС, VI
- 10 състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА
на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък на приетите вземания на
кредиторите по чл. 688, ал.1 т ТЗ на К. ООД (н) , ЕИК ******** (обявен в
Търговския регистър на 28.04.2021 г.), със СЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ:
ИЗКЛЮЧВА
от Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1, т.1
от ТЗ на К. ООД (н) , ЕИК ******** вземане на Т.ООД, ЕИК ****в размер на
4 420 лева – сума, подлежаща на връщане по силата на развален договор за
продажба на акции от 24.09.2009 г. съгласно споразумение от 23.04.2012 г., цедирано от купувача по договора Е.АД на Т. ООД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение, вх. номер 313327/29.04.2021 г. на ДКК ЕАД,
относно неприето вземане на кредитора
ДКК ЕАД в размер на 75 230 000 по договор за цесия от 15.01.2018 г. с
М.ЕООД, ЕИК ******, с което М.ЕООД прехвърля вземания, придобити от Финансово
консултиране АД по договор за прехвърляне на вземане от 17.03.2017 г., с което
са прехвърлени вземания към К. ООД по договор за прехвърляне на вземане от 27.02.2015
г., сключен с Д.**ЕООД, с които е придобил вземания в размер на 13 240 000
лева – цената по договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2015 г., с който Д.**ЕООД
е прехвърлил на К.ЕООД вземане от А.ЕООД по силата на договор за
покупко-продажба на акции от 17.10.2012 г., анекс към същия и споразумение за
прекратяване; по договори за прехвърляне на вземане, представляваща цената на
прехвърлено вземане по 5 броя договори за заем – от 15.04.2011 г., 25.05.2011
г., 25.07.2011 г., 21.04.2012 г. и от 19.09.2013 година и неприето вземане на кредитора ДКК ЕАД в размер на
21 232 224,69 лева по договор за цесия от 25.08.2017 г., сключен
с КТБ АД (н) на цедент и ДКК ЕАД в качеството му на цесионер, възражение,
вх.номер 313958/05.05.2021 г. на Фондация
„Икономически и правни изследвания“ (Фондацията) срещу приемане на вземането на
Държавата, предявено от НАП за сумата от
11 007 410,62 лева по ревизионен акт 222210190002726-091-001 от 02.01.2020
г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението на основание чл.692, ал.5
от ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се впише в нарочната
книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на
синдика и на длъжника.
СЪДИЯ: