РЕШЕНИЕ № 181
Град Асеновград,
15.11.2016г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в публично съдебно заседание, проведено на 07.11.2016г. – седми
ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, при участието
на секретаря А.И., нахд № 986.2016г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 200 от 30.09.2016г. на директора на РДГ-
Пловдив, с което на Н.Б.Ф., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в
размер на 50- петдесет лева, за нарушение по чл.270 от ЗГ вр.чл.49 ал.2 от
„Наредба № 8 за сечите на горите“.
По същество:
Представителят на жалбоподателят- адвокат ***, пледира за
отмяна на обжалваното НП поради процесуални нарушения- не е издадено в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не притежава реквизитите, посочени в чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя не е доказано по един
безспорен начин, както и се оспорва субекта на административното нарушение. Сочи
се на незаконосъобразност на обжалваното НП поради неправилна правна
квалификация, предвид на това, че вменената правна норма е обща и нейното
приложение се изключва при наличие на специална такава. Пледира се за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Пледира се за приложение на маловажен случай.
Жалбоподателят пледира за отмяна на обжалваното НП, като
сочи, че от него е допусната неволна грешка.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ЮК И.
пледира за потвърждаване на обжалваното НП, като счита, че същото е извършено
от субект на нарушението и е безспорно доказано, като актът е съставен в
предвидените в закона срокове, поради което пледира за неговото потвърждаване.
По процедурата:
АУАН е съставен на 26.09.2016г. за нарушение, сочено за
извършено в периода от 04.12.2015г. до 09.12.2015г., а НП за него е издаден на 30.09.2016г., с което съдът
намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, тъй като в случая,
извършителят е установен на датата на
установяване на административното нарушение, което е станало с констативни
протоколи от 05.08.2016г., от която дата тече 3- месечният срок от откриване на
нарушителя, който в случая с оглед датата на съставяне на акта за установяване
на административно нарушение е спазен, както е спазен и 6 - месечният срок за
издаване на обжалваното НП, поради което и наведените възражения от адвокат ***,
се отхвърлят от съда като неоснователни.
АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл.274
ал.1т.1 от „Закона за горите“ вр.чл.290 ал.1 от ЗГ.
НП е издадено също от компетентен орган – директор на
РДГ, съгласно чл.275,ал.1т.3 от ЗГ и Заповед №
РД- 49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетели по установяване на нарушението. АУАН
съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл.57
ал.1 от ЗАНН.
Наведените от адвокат *** доводи за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, по чл. 42 т.4 и по чл.
57 ал.1т.5 от ЗАНН, съдът отхвърля като неоснователни, предвид следното: както
в АУАН, така и в НП се съдържа описание
на всички елементи от фактическия състав на вмененото административно нарушение
и обстоятелствата, при които то е извършено, с оглед на което напълно и в двата
акта се съдържа описание на същото при покриване изискването за това, визирано
в чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН.
Съдържат се данни и за датата и мястото на извършване на
нарушението както в АУАН, така и в НП, поради което и съдът отхвърля и тези
наведени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
адвокат ***.
Наведеното възражение за липса на цитиране на
констативните протоколи в АУАН и в НП, сочено като съществено процесуално
нарушение, не намира опора в разпоредбите на ЗАНН, указващи съдържанието на
тези два акта, предвид съдържанието на същите, указано в чл. 42 от ЗАНН относно
АУАН и в чл. 57 от ЗАНН относно НП, като с оглед на това, се изисква описание
единствено на иззети вещи и посочване кому са оставени за пазене, което е
изискване по чл. 42 т.10 от ЗАНН. В
случая такива няма иззети, поради което и това обстоятелство не фигурира в
АУАН. В този текст липсва изискване за посочване на съставени в хода на
административно-наказателното производство писмени доказателства, поради което
и липсата на тяхното вписване, не представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, поради което и се отхвърля от съда като
неоснователно.
Предвид на това, съдът намери, че в хода на
административно -наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, с оглед на което и съдът
разгледа делото по същество.
По фактите:
При извършената
проверка по документи и на терен с GPS устройство и
картни материали по ТСП на манастир „***“ с.***, утвърден със Заповед № 96 от
08.03.2013г. За тези подотдели 122 , „Д“, „Е“, „Ж“, 124 „А“, „Б“, „Ж“, „Г“
попадащи в имот № 49309 са издадени съответно позволително за сеч на името на Н.
Д. – представител на фирма „***“ еоод, издадени от инженер Ц. Г., маркирала
насажденията и изготвила карнет- описите и сортиментните ведомости с инжинер Н.Ф..
В издадените позволителни за сеч за всички поотдели са издадени от инженер Ц.
Тодорова, маркирала насажденията и изготвила карнет – описите и сортиментните
ведомости е инженер Н. Ф.. В издадените позволителни за сеч за всички поотдели
е вписано, че сечта е „В сервитути“, а в ТСП на манастир „***“ – с.*** е
отразено, че в гореописаните поотдели ще се провеждат технически сечи за
направа на нови лесонулертни прегради. За подотдел „122“Б“ е издадено
позволително за сеч № 0309091 от 22.06.2016г. От техническия план, карнет-
опис, сортиментни ведомости на терен е
установено, че сеч в подотдел 122 „Б“ не е водена, а е изведена сеч в подотдел
12 „8“, за който няма издадено позволително за сеч и съпровождащите го
документи. За подотдел 122“8“ няма предвидени лесовъдни мероприятия, съгласно
утвърдения със Заповед № 96 от 08.03.2013г. ГСП на Манастир „***“. На терен се
установи, че сеч в подотдел 122 „ж“ не е водена, изведена е сеч в подотдел 122
„з“, за която няма издадено позволително за сеч и съпровождащите го документи.
В подотдел 122“з“ е предвидена техническа сеч за направа на лесокултурни
прегради, съгласно ТСП на манастир „***“.
По документи и на терен е установено, че подотдел 122 „6“
представлява общински път. Съгласно Таблица от ТСП на манастир „***“ на
предвидените технически сечи за направа на нови лесотехнически прегради със
следните параметри: - подотдел 122 „/“- съгласно таблицата не са предвидени
мероприятия изведени на терен от 3,50 метра до 4,00 метра ширина. Подотдел 122
„ж“ – съгласно таблицата ширина 4 метра, измерена на терен ширина 4 метра,
подотдел 122 „ж“ – съгласно таблицата ширина 1 метър, измерена на терен ширина
1 метър, подотдел 122 „8“, съгласно таблицата ширина 1 метър, измерена на терен
ширина 1 метър, подотдел 122 „с“ – съгласно таблицата ширина 4 метра, измерена
на терен ширина 4 метра, подотдел 124 „а“ съгласно таблицата ширина 4 метра,
измерена на терена ширина 4 метра, подотдел 124 „б“ съгласно таблицата- ширина
4 метра, измерена на терен ширина 4 метра, подотдел 124 „ж“ съгласно таблицата
ширина 1 метър, измерена на терен 4 метра, 124 „е“ съгласно таблицата ширина 4
метра измерена на терен 4 метра, 124 „г“ съгласно таблицата ширина 4 метра,
измерена на терен 4 метра. Констатира се сеч на дървета от череша, слива,
бреза, които не са отразени в позволителното за сеч и съпътстващите го
документи.
От снетите писмени обяснения на нарушителя в хода на
административно-наказателното производство се установява, че е издадено
позволително за сеч за подотдел 122-6. От горската карта, с която нарушителят е
разполагал не се е виждало, че площта, в която е вписан подотдел 122-6 е към
подотдел 122-8, което е и причината да се изготви карнет- опис за погрешен
подотдел.
За това са съставени два констативни протокола от
05.08.2016г., въз основа на които е
съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено
обжалваното НП.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от показанията на свидетелите К.А.Н. и С.И.С., които кредитира като
обективни, последователни, логични и непротиворечащи нито помежду си, нито с
писмените доказателства по делото, както и кореспондиращи с обясненията на
жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя като
подкрепени от свидетелските показания по делото от една страна и от друга – от
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а
именно: доклад вх. № 11319-0 от
08.08.2016г., скица на имот, констативен протокол серия РДПЛ № 000578, констативен протокол серия РДПЛ № 000579,
обяснения от инжинер Н.Ф., карнет- опис за извършено маркиране на отдел 122,
подотдел 6, землище село ***, сортиментни ведомости за подотдел 122, подотдел
6, Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г., които са надлежно приобщени и
достоверни.
Не се констатираха противоречия в доказателствения материал,
които да се обсъждат от съда.
От правна страна:
При така установените факти, от правна страна съдът
намери следното:
Съгласно чл. 270 от ЗГ, „За
други нарушения на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание.“
В случая, жалбоподателят Ф. е извършил нарушение на чл. 49 ал.2 от
„Наредба № 8 за сечите на горите“, указваща, че (2)Маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се
извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в
горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази
наредба.
Това не е сторено,
тъй като жалбоподателят е маркирал за сеч подотдел, който не е предвиден в
горскостопанския план, поради което и от обективна страна, чрез действие, е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 270 от ЗГ
вр. чл. 49 ал.2 от „Наредба № 8 за сечите в горите“, за което законосъобразно е
била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
Относно наведеното
възражение за адвокат *** за липса на попълване на бланкнетния състав на
вменената за нарушена обща правна норма на чл. 270 от ЗГ, то това е сторено
както в АУАН, така и в обжалваното НП с
изричното посочване на чл. 49 от „Наредба № 8 за сечите в горите“, с което
напълно е спазено изискването за посочването на пълно правно описание на
предявеното административно нарушение, с което е охранено правото на защита,
поради което и наведеното в обратния смисъл възражение, се отхвърля от съда
като неоснователно.
От субективна страна
жалбоподателят е осъществил административното нарушение при непредпазливост, с
оглед на това, че не е осъзнавал общественоопасния му характер и последици, но
е могъл и е бил длъжен да го направи, като следва да се посочи, че ЗАНН допуска
и тази форма на вина, като съставомерност на административното нарушение от
субективна страна.
С оглед на което и
като отчете, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е
осъществено от него, съдът намери, че на същият законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност за него.
Наведеното възражение
за липса на субект на това нарушение, се отхвърля от съда като неоснователно, предвид
на това, че съгласно чл. 50 от „Наредба № 8 за сечите в горите“, „Маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от
Закона за горите за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч"., което
обстоятелство на първо място, не се оспорва от самия жалбоподател, а на второ
място, същият е изготвил карнет- опис за това маркиране, в което е обозначил и
номера на контролната си горска марка, която пък се предоставя единствено на
вписани в този регистър лица.
С оглед на това,
наведеното в обратния смисъл възражение от адвокат ***, се отхвърля от съда
като неоснователно.
Съдът намери
преценката на административно – наказващият орган за липса на маловажност на
случая за законосъобразна, предвид на това, че се касае за престъпление на
просто извършване, незасягащо в по-ниска степен охраняваните обществени
отношения в сравнение с другите такива от този вид, поради което и съдът
намери, че отказът на административно-наказващият орган да приложи чл. 28 от ЗАНН се явява законосъобразен. Тази разпоредба може да се прилага единствено от
административно-наказващ орган, поради което и искането за нейното приложение
от страна на съда се явява неоснователно и на това основание.
По отношение на
наложената глоба в размер на 50- петдесет лева за това административно
нарушение, то същата е определена в нейния минимален законов размер, като
законосъобразно са били отчетени смегчаващите отговорността обстоятелства –
първо нарушение, липса на щети, признание за извършване на същото и е отчетена
липсата на утежняващи отговорността обстоятелства.
Предвид на това,
нейният размер се явява законосъобразен, поради което и следва да бъде
потвърден.
С оглед изложените
мотиви съдът намери, че обжалваното НП се явява постановено при спазване на
административно-производствените правила и законосъобразно, поради което и като
такова следва да бъде потвърдено, мотивиран от което и на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 200 от 30.09.2016г. на директора на РДГ- Пловдив, с
което на Н.Б.Ф., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 50
- петдесет лева, за нарушение по чл.270 от ЗГ вр.чл.49 ал.2 от „Наредба № 8 за
сечите на горите“.
Решението да се
съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.
Същото подлежи на
обжалване пред Административен съд- град Пловдив, по реда на глава 12 от АПК,
на касационните основания, визирани в НПК, в 14 – дневен срок от неговото
съобщаване на страните по делото.