№ 10157
гр. София, 04.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
и прокурора И. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Частно
наказателно дело № 20231110207443 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ с оглед становището и доводите на страните намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.1 и следващите от НПК.
Образувано е по искане на представителя на Софийска районна прокуратура с
предложение да бъде взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение на обвиняемия У. О. Дилазак.
Видно от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК за да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” следва да са налице в условията на
кумулативност следните предпоставки: лицето да е привлечено като
обвиняем за престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода” или друго по-
тежко наказание, да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, както и едната от двете алтернативно предвидени в закона
предпоставки: обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Обвиняемият У. О. Дилазак е привлечен в качеството на такъв с
постановление на Софийска районна прокуратура от 01.06.2023г. за
престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване
от свобода”.
1
Съдът приема, че в случая е налице и втората предпоставка –
съставомерна по текста на чл.64, ал.4 НПК вр. чл.63, ал.1 НПК – налице е
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което е привлечен като такъв.
За да приеме за основателни твърденията в депозираното искане за
извършено престъпление „кражба“ съдът съобрази факта, че според
обясненията на обвиняемия същият е живял продължително време в къщата в
с.Владая, в която е следвало да извърши ремонтни дейности. Т.е. в случая
това жилище е и мястото, в която обвиняемият е живял, и то в
преобладаващата част от времето – сам, без надзора на собствениците. Т.е. е
имал необезпокояваната възможност да разполага с време, в което е могъл да
проучи и установи вещите, предмет на престъплението.
Другата особеност на механизма на престъплението е тази, че
собственикът на инкриминираните вещи случайно е установил тяхната липса
– поводът е бил някакво агресивно поведение на обвиняемия, свързано с
изричната забрана на свидетеля Станоев за присъствието на други непознати
лица в жилището, за които собственикът е нямал никакво впечатление, нито е
допускал, че без неговото изрично разрешение същите ще могат да живеят в
къщата. Именно това неочаквано присъствие на жената /неустановено по
делото/ е било причината да прегледа багажа на обвиняемия и случайно да
открие инкриминираните вещи.
Изхождайки от така приетата хронология на обстоятелствата,
предшестващи инкриминираното престъпление, съдът приема за особено
важно доказателство за авторството на престъплението свидетелските
показания на Станислав Йорданов Станоев и Кристина Колева Колева –
свидетелите като очевидци имат непосредствени впечатления относно
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
Съдът кредитира показанията на пострадалата Радослава Колева
Димитрова – показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на
свидетелите Станислав Йорданов Станоев и Кристина Колева Колева. Всички
те в съвкупност са еднопосочни и непротИ.речиви помежду си и
представляват надежден доказателствен източник за хронологията на
престъплението и престъпните действия на обвиняемия.
2
По делото са приложени протокол за оглед на местопроизшествието
и протоколи за доброволно предаване, които процесуално-следствени
действия са извършени в съответствие с разпоредбите на НПК и са относими
към предмета на престъплението.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Трайко
Георгиев Трайков и Радослав Ангелов Зарев. – свидетелските показания са
еднопосочни, непротИ.речиви помежду си и логични.
СЪДЪТ констатира, видно от справката за съдимост, че обвиняемият
не е осъждан, но с оглед високата обществена опасност на престъплението,
съдебната практика на българския съд /Определение от 15.03.2018г. по ВНЧД
№ 1299/2018г. по описа на СГС, НО, IX въззивен състав/, както и практиката
на Съда по правата на човека в Страсбург, дори и при наличието на чисто
съдебно минало реалната опасност да извърши ново престъпление може да се
изведе от високата обществена опасност на престъплението, за което лицето е
разследвано.
Независимо от това съдът приема, че липсват убедителни
доказателства за адресната регистрация на обвиняемия, което е аргумент за
извод, че обвиняемият може да се укрие.
СЪДЪТ приема, че са налице кумулативно дадените предпоставки
по императивната разпоредба на чл.63, ал.1 от НПК, а именно вземане на
мярка за неотклонение "задържане под стража". Искането на Софийска
районна прокуратура е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.4 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВЗЕМА постоянна мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” спрямо обвиняемия У. О. Дилазак, гражданин на Алжир, с ЛНЧ
..... по ДП № 1021/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 26665/2023г. по
описа на Софийска районна прокуратура по НЧД № 7443/2023г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 6 състав.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 дневен срок
пред Софийски градски съд, считано от днес.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото за
разглеждане пред Софийски градски съд на 08.06.2023г. от 10:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4