№…….. 24.02.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви състав,
в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 10933
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“, АД, длъжник
по изпълнително дело № 20208380403508 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ, който обжалва разпореждане, съобщено със съобщение, изходящ
№ 57523/28.09.2020, получено на 01.10.2020, г., с което съдебният изпълнител
отказал да намали юрисконсултското възнаграждение на взискателя до размера от 150 лева, както и
определения размер на таксата по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че съдебният изпълнител неправилно определил в
полза на взискателя разноски по изпълнението в размер на 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като включил същата сума при определяне на
дължимите такси по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като
излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да намали
определеното в полза на взискателя юрисконсултско възнаграждение до размера от 50
лева, както и определената пропорционална такса ,
като същата се определи само върху материалния интерес, удостоверен с
представените от взискателя изпълнителни листове. Претендира сторените по
водене на делото разноски по представен списък.
Взискателят „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, в писмения си отговор, оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възтаграждение.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за процесуално допустима, но
неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20208380403508 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 на КЧСИ,
било образувано по молба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД от 31.07.2020 г.
С молбата бил представен изпълнителен лист, издаден от СРС, 35 състав, по гражданско
дело № 58433/2018 г., с който в тежест на частният жалбоподател били възложени
следните суми – сумата от 424,34 лева, представляваща разноски в производството,
както и сумата от 97,27 лева, представляваща сторените по частно гражданско
дело № 32423/2018 г. на СРС, 35 състав разноски, съразмерно уважената част на
иска.
В изпълнителното
производство взискателят „Застрахователна компания Л.И.“ АД бил представляван
от юрисконсулт П.М., съобразно представеното на лист 3 от изпълнителното дело
пълномощно, като при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 13, т.
2 и чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
С постановление от 31.01.2020
г. съдебният изпълнител приел такси и разноски, както следва – 48 лева такса за
образуване на изпълнителното дело, като определил юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника да изпълни доброволно задължението си, за което му
била изпратена покана за доброволно изпълнение, която последният получил на 06.08.2020
г. В същата покана, извън сумите по изпълнителния лист в общ размер от 521,61
лева, били посочени такси и разноски, включително сумата от 150 лева
юрисконсултско възнаграждение и такси, дължими към 05.12.2019 г. в размер на 48
лева за образуване на изпълнителното производство и 62,59 лева такси по чл. 26
от Тарифата.
На 11.08.2020 г.
длъжникът възразил по отношение юрисконсултското възнаграждение, определено в
полза на взискателя, считайки го за прекомерно, както и по отношение на
определените такси, за които излагал доводи, че са определени неправилно.
С обжалваното
разпореждане съдебният изпълнител отказал да намали определеното в полза на
взискателя юрисконсултско възнаграждение, както и дължимите пропорционални такси
по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок за това срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 3 от ГПК и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна що се касае до разноските за
юрисконсултско възнаграждение, поради следното :
В случаите, когато
взискателят е представляван от юрисконсулт, какъвто е процесният случай,
разноските за процесуалното му представителство следва да бъдат определени от
съдебния изпълнител, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като
размерът им не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от същата Наредба, максималния размер за
представителство по изпълнително дело е 100 лева. Според настоящия състав в
този размер се включва и подготовката на документите за образуване на делото,
като за това действие не се следва отделно възнаграждение по смисъла на чл. 13
от Наредбата. Следователно, в случая съдебния изпълнител е следвало да определи
по размер дължимото на взискателя юрисконсулско възнаграждение, като съобрази
единствено разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 27 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, без да е обвързан от направеното искане от тази
страна за присъждане на конкретен размер юрисконсултско възнаграждение.
Отделно от това, разпоредбите
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в това число тези на чл. 10
от нея, не намират приложение в процесната хипотеза, поради което процесуалната
активност на юрисконсулта на взискателя е без правно значение за размера на
определеното в полза на последния възнаграждение.
Ето защо, размера
на определеното от съдебния изпълнител юрисконсулско възнаграждение на
взискателя следва да се намали от 150 на 50 лева.
Същевременно таксата
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 62,59 (с включен ДДС) е правилно определена, като в
тази част жалбата се явява неоснователна.
По изложените аргументи съдът намира, че обжалваното разпореждане на ЧСИ М.Б.
за разноски по изпълнително дело № 20208380403508, е незаконосъобразно и следва да бъде отмени в частта относно приетите
разноски на взискателя за юрисконсултско възнаграждение, а в останалата си
част, жалбата, като неоснователна се остави без уважение.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски е направена валидно
и от двете страни, като при този изход на делото претенцията на взискателя се
явява неоснователна.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, неоснователна се
явява и претенцията на длъжника. Тук следва да се подчертае, че по отношение на
него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в
качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез подадената частна
жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се явява
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“, АД, Разпореждане, без дата, по изпълнително дело № 20208380402508 по описа
на ЧСИ М.Б., и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА размера на разноските на
взискателя „Застрахователна
компания Л.И.“ АД за юрисконсултско възнаграждение от 150 лева на 50
лева.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“, АД,
Разпореждане, без дата, по
изпълнително дело № 20208380402508 по описа на ЧСИ М.Б., в частта досежно
намаляване на размера на дължимите пропорционални такси по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ без уважение претенциите на страните частния жалбоподател „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-Застраховане“, АД и взискателя Застрахователна компания Л.И.“ АД, за присъждане на
разноски за настоящото производство, като
неоснователни.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….