Решение по дело №2375/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Н. Х. Г. от [населено място] против заповед за прилагане на ПАМ, обективирана в КП0086824 от 17.09.2024 г., с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП –репатриране на лек автомобил с рег. № [рег. номер].

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че в мотивите на акта са изложени бланкетни мотиви, като липсва конкретизация на хипотезата от правната норма, послужила за основание за репатриране на автомобила. Отправя се искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка – принудително преместване на МПС. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, лично и чрез упълномощен представител, поддържа жалбата, като релевира допълнителни аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт – в предвид широчината на пътното платно, не е налице възможност да се създаде опасност за останалите участници в движението, а паркирането върху тротоар е основание за налагане на санкция по друг ред.

Ответникът – инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, чрез пълномощник, счита, че правилно и в изпълнение на служебни задължения е репатриран неправилно паркирания лек автомобил.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е принудителна административна мярка – преместване на лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], отразено в констативен протокол № 0086824 от 17.09.2024 г., издаден от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – К. П..

Видно от съдържанието на същия, направена констатация, че около 18:30 часа, в [населено място], на [улица] паркирано МПС „****“, **** цвят, с рег. № [рег. номер], върху тротоар, с което създава опасност за останалите участници в движението. Поради това, автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. “А“ и б. „Б“ от Закона за движение по пътищата, във връзка със Заповед № 4957/ 26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна. С последната кметът на община Варна е оправомощава конкретни длъжностни лица, сред които и инспектор „Репатриране“ при ОП “Общински паркинги и синя зона“, като им е възлага функциите и правомощията, указани в чл.1 71 т. 5 от ЗДвП за налагане на ПАМ, чрез преместване на МПС, без знанието на неговия собственик.

Видно от представената справка от АИС „КАТ“, Н. Х. Г. е собственик на МПС с рег. № [рег. номер], считано от 10.11.2022 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП е предоставена нормативна възможност на собствениците или на администрацията, управляваща пътя, да определя длъжностни лица, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В настоящата хипотеза участъкът от пътя, на който е наложена ПАМ, безспорно е общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя трябва да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителната мярка. Собственикът на пътя - общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, предоставя на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които да прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП - чл. 5 от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията на община Варна, приета от Общинския съвет. В изпълнение на задължението си кметът на община Варна със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г., определя длъжностните лица, които могат да налагат ПАМ, сред които е и инспектор „Репартриране“ при ОП “Общински паркинги и синя зона“.

Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка - преместване на моторно превозно средство /МПС/, приложена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна – К. П. и обективирана в Констативен протокол № 0086824 от 17.09.2024 год., е наложена от компетентен орган.

В разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП са предвидени две хипотези за налагането на принудителна административна мярка – принудително преместване на МПС, а именно: преместване на паркираното пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване (б. „а“) и в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението (б. „б“).

В случа, ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. „А“ и б. „Б“ от ЗДвП. Посочването на две различни хипотези за извършено нарушение, представлява нарушение на административнопроизводстените правила за издаване на индивидуалния административен акт, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК- отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

От друга страна, в конкретния случай, не се доказа от ответника по безспорен и категоричен начин което и да е от двете посочени нарушения. В констативния протокол е посочено, че лекият автомобил е паркиран на административен адрес [населено място], [улица], върху тротоар, по начин, който създава опасност за останалите участници в движението.

Съгласно § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. От приложените към административната преписка, а и от представените от жалбоподателя снимки се установява, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, е паркиран на място, което по никакъв начин не създава опасност или осуетява преминаването на останалите автомобили.

От ангажираните от ответника доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин нито, че процесният автомобил е паркиран в район, в който са забранени престоят и паркирането, нито, че се създава опасност за останалите участници в движението, както и други обстоятелства, които да налагат репатриране. Последното обуславя извод, че репатрирането на автомобила на основание чл. 171 т. 5 б. “Б“ от ЗДвП е незаконосъобразно, доколкото не се установяват нито една от трите регламентирани в този текст предпоставки, които обуславят налагането на ПАМ. Пътното превозно средство не е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Гореописаните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, доколкото са обусловили неправилно приложение на материалния закон. Комплексният анализ на гореизложената регламентация в аспекта на възраженията, изложени от оспорващия и събраните по делото доказателства, обосновават извод за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол КП0086824 от 17.09.2024 г., съставен от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят извършените по делото съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, чийто общ размер възлиза на 510 лева.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 предложение второ от АПК, Административен съд - Варна, ХХІ – ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка, обективирана в КП0086824 от 17.09.2024 г., с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП –репатриране на лек автомобил с рег. № [рег. номер].

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. Х. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес] сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща извършени за водене на производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.