№ 62
гр. П., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно гражданско дело
№ 20245000500557 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр.д. №955/2023г. по
описа на окръжен съд П., Г. - гр. С е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН
********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило
на 01.08.2022г. ПТП, допълнително в размер на 21 000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.12.2022г. до окончателното изплащане, като
е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 36 000лв., както
и за присъждане на законна лихва за периода считано от 29.09.2022г до
29.12.2022г.
Г. е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН ********** обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.08.2022г. ПТП,
представляващи разходи за лечение, допълнително в размер на 753,98лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2022г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за присъждане на законна
1
лихва за периода считано от 29.09.2022г до 29.12.2022г.
Г. е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН ********** разноски в размер на
1328,20лв.
Г. е осъден да заплати на адв. Т. П. А., вписан в АК - П., адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 1 2 447,40лв.
К. С. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г. разноски в размер
на 567лв.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.
„Д.“ № 44, ет.2, ап.6.
С определение №2401/13.09.2024г., постановено по същото търг. дело,
по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба с вх.
№25085/22.07.2024г., подадена от Г., чрез юрк. К. Я., с която се иска изменение
на Решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр. дело №955 по описа на
Окръжен съд - П. за 2023г., в частта за разноските.
Срещу постановеното решение №1029/19.07.2024г. е подадена въззивна
жалба от третото лице – помагач - А. В. Г.. Според съдържащите се във
въззивната жалба оплаквания, същата е срещу осъдителната част на
решението. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и
немотивирано. На първо място са въведени оплаквания, свеждащи се до
изключително завишеност на обезщетението за неимуществени вреди, като
несъответстващо на вида и характера на претърпените от ищцата увреждания,
несъобразени с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че от проведеното от ищцата доказване не е установено тя да е
претърпяла неимуществени вреди в обема, заявен с исковата молба. Позовава
се на предубеденост на единствените депозирани по делото гласни
доказателства – показанията на съпруга на ищцата като се твърди
несъответствие със заключението от СМЕ и констатации на вещото лице, че
всички крайници на ищцата са с възстановени функции. По тази причина
жалбоподателят счита, че гласните доказателства не следва да се кредитират.
Наведени са и доводи, че определеното от окръжния съд обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с общественоикономическите условия в
страната към момента на ПТП. Въведено е и оплакване срещу изводите на
2
първостепенния съд за липса на поведение на съпричиняване от страна на
пострадалата – че неправилно окръжният съд е приел, че обстоятелството
дали ищцата е била с предпазен обезопасителен колан е без значение.
Въведени са доводи, че изплатеното вече от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 24 000лв. е справедливо и достатъчно, и
отговаря изцяло на претърпените болки и страдания. По отношение на
присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди не са въведени
конкретни оплаквания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част –
евентуално – същото да бъде изменено, като бъде отчетен съответният
процент съпричиняване.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – К. С. П., подадената въззивна жалба се оспорва изцяло.
Не е постъпило становище от ответника в първоинстанционното
производство - Г.. С писмена молба, вх.№2068810.03.2025г. е изразено искане
„моля да оставите без уважение въззивна жалба на ищеца…“.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания. Жалбоподателят и въззиваемата К. С. П. претендират сторените по
делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират разноски по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА.
Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение
№2401/13.09.2024г. е постъпила въззивна частна жалба от Г.. Изразено е
несъгласие с приетото от първоинстанционния съд за неоснователност на
искането за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са
подробно доводи. Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС по дело С-
438/22г. от 25 януари 2024г. Твърди се, че въпреки отмяната на Наредба
№1/2004г. за МРАВ, съдът е допуснал очевидна непропорционалност при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с
което искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде
уважено.
С постъпилия отговор от насрещната страна – К. С. П., подадената
частна жалба се оспорва.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
3
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба и частна жалба са допустими, като
депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от
закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – К. С. П. е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.2 от КЗ, а
именно: На 01.08.2022г. на главен път III-565, км.12, е настъпило ПТП между
л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № ***, управляван от Х. В. Г., и л.а. марка и
модел „П. с рег. № ***, управляван от С.И.С, в който автомобил като пътник,
на задна лява седалка, е пътувала ищцата, с поставен предпазен колан. Ищцата
твърди, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. марка и модел „Р.“ с
рег. № ***, който внезапно е напуснал своето платно на движение и е
навлязъл в насрещното платно на движение, където е настъпил ударът между
двата автомобила. Позовава се на образувано ДП №103/ 2022г. по описа на
РПТ към ОДМВР П., пр.пр. № 5592/ 2022г. по описа на Окръжна прокуратура
П., като в рамките на проведеното разследване е установено, че вина за
произшествието има водачът на л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № ***, като
наказателното производство е прекратено, поради смъртта на виновния водач.
Ищцата твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпяла множество
травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на костите на
предмишницата, закрита фрактура, придружено от счупване на предния край
на лакътната кост. Твърди, че е претърпяла две операции, поставени са й
импланти в двете ръце. На 16.02.2023г. е извършена медицинска интервенция
по премахване на имплантите в дясната й ръка, а през лятото на 2023г. -
премахване на имплантите в лявата ръка. Твърди, че търпи болки и страдания,
които не отшумяват, налице са усложнения в нейното възстановяване,
движенията и в двете ръце са ограничени в областта на лакътя - не успява да
ги свива и изпитва силни болки от това, не може да работи и да се обслужва
4
сама. Твърди, че от инцидента до сега е неработоспособна, че провежда
рехабилитация, но въпреки това съществува реален риск да остане инвалид с
ограничена работоспособност. Изложени са и твърдения за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 1752,82лв., изразяващи се в разходи за
нейното лечение, подробно описани в уточняваща молба от 27.09.2023г.
Отговорността на ответника се ангажира с факта, че виновният за
настъпилото ПТП водач на л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № *** е управлявал
автомобил без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата е предявила претенция към ответника за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, за което е образувана щета
№22210151/29.09.2022г. Твърди, че ответникът е одобрил обезщетение в общ
размер на 31 254,80лв., от които 30 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 1 254,80лв. - признати имуществени вреди, като така определената
сума е намалена с 20 % съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан по време на пътуването. Ищцата не е съгласна с определения
й размер обезщетение, както и възприетото от ответника за съпричиняване,
като счита, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди
е 60 000лв., но с писмо от 13.03.2023г. ответникът е отказал да изплати по -
висок размер на обезщетение, като доброволно й е изплатил сумата от 24
000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 003,48лв. -
обезщетение за имуществени вреди. Посочено е, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000лв. се явява разликата
между получената сума от 24 000лв. и справедливия размер от 60 000лв. По
отношение на размера на претендираните имуществени вреди ищцата
уточнява следното /молба вх.№30511/09.10.2023г./: към 29.09.2022г. е
претендирала от ответника възстановяване на направените разходи по
лечение, които до тази дата са били в размер на 1 254,80лв.; посочената сума е
призната от ответника, т.е. признати са имуществени вреди в размер на 1
254,80лв., като на ищцата е изплатена сумата от 1 003,48лв., намалена с 20% с
оглед твърдяното от ответника съпричиняване; останалите разходи по лечение
до пълния предентиран размер с исковата молба 1757,82лв. /с оглед на това, че
възстановяването на ищцата не е приключило към момента на предявяване на
извънсъдебната претенция/, се явяват последващи, след завеждане на щетата
и преди предявяването на исковата молба, поради което същите не са
предявени извънсъдебно на ответника, но последният е уведомен за тях с
5
получаването на препис от исковата молба; претендираната сума от 753,98лв.,
представлява разликата между изплатеното от ответника обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 003,48лв. и пълния размер на направените
разходи по лечение до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1
757,82лв. /В хода на процеса ищцата е допълнила исковата си претенция по
отношение на неимуществените вреди, които търпи от процесното ПТП, като
твърди, че след предявяване на исковата претенция е диагностицирана с
автоимунно заболяване „Хашимото“, като основен фактор за отключването на
това заболяване е преживеният вследствие на процесното ПТП стрес - о.с.з. от
29.04.2024г./.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 36 000лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 753,98лв., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до
окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът Г. е оспорил така предявения иск. Възраженията по
основателността на иска се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като са наведени доводи за
недопустимост на иска за имуществени вреди за сумата от 52,20лв., тъй като
ищцата не е заявила извънсъдебна претенция за тази сума. Изразено е
становище, че изплатеното обезщетение съответства на претърпените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди. Въведено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без
предпазен колан.
По делото е конституирано трето лице - помагач на страната на
ответника, на основание чл.219 ГПК - А. В. Г., ЕГН **********, в качеството
му на законен наследник на водача Х. В. Г., починал на 01.08.2022г.
Третото лице – помагач възразява по иска за имуществени вреди - като
недопустим за сумата от 52,20лв., тъй като не е предявена извънсъдебна
претенция за тази сума. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага доводи, че с определеното и изплатено от Г. обезщетение ищцата е
напълно обезщетена за претърпените от нея имуществени и неимуществени
вреди. Възразява, че ищцата не представя доказателства, че направените
6
разходи са направени от нея и са в пряка причинно- следствена връзка с
лечението на травмите, получени следствие с процесното ПТП. Оспорва
размера на иска за неимуществени вреди като необосновано завишен,
неотговарящ на икономическите условия в страната, стандарта на живот и
принципа за справедливост на обезщетението. Релевирано е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
По смисъла на гл.51-ва от КЗ Г. е фонд за незастраховани МПС. При
правилна преценка на данните по делото първоинстанционният съд е
установил, че основанието за ангажиране отговорността на ответника се
изважда от нормата на чл.577 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. При цитираната хипотеза
отговорността на Г. се ангажира за изплащане на увредените лица
обезщетения вследствие ПТП, настъпило на територията на Република
България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не е спорна фактическата обстановка при настъпилото ПТП /установена
и от дерпозираните в първоинстанционното производство гласни
доказателства, както и от заключението от комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза – в автотехническата й част/, вследствие на което
ищцата е получила телесни увреждания, а именно:на 01.08.2022г., на пътя
между с. М. и с. М. е настъпило ПТП, с участници лек автомобил „П., рег. №
***, управляван от С.И.С и лек автомобил „Р.“ с рег. № ***, управляван от Х.
В. Г.. В л.а. „П.“ е пътувала ищцата, която е стояла на задна лява седалка.
Автомобилът „П.“ се е движил в посока от с. М. към с. М., като автомобилът
„Р.“ се е движил по същото време в обратна посока от с. М. към с. М..
Причина за настъпването на ПТП е противоправното поведение на водача на
л.а. „Р.“, който е нарушил ЗДвП, като е навлязъл в насрещната пътна лента, по
време когато това не е било безопасно и в която пътна лента се е движил в този
момент л.а. „П.“, управляван от С.И., като между двата автомобила е
последвал удар.
Не е спорно, че по отношение на основанието за ангажиране
отговорността на Г. намира приложение разпоредбата на чл.577 ал.1, т.2, б. „а“
от КЗ, тъй като за л.а. . „Р.“ не е била налице сключена задължителна
7
застраховка „Гражданска отговорност“. Ангажиране безвиновната
отговорност на Г. се обуславя и от наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане: наличие на виновно и противоправно
деяние; настъпили вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
установеното противоправно деяние – които елементи в случая са налице.
Доколкото Г. е изплатил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди в размери съответно 24 000лв. и 1
003,48лв., то спорът се концентрира, а и според предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба, върху размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, обезщетението за
имуществени вреди и наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на Г. за
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение, дължимо от делинквента по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл. 577 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, писмени
доказателства – медицински документи, както и заключение от допуснатата в
8
първоинстанционното производство комплексна съдебномедицински и
автотехническа експертиза.
Категорично установените от експерта – д-р Б. увреждания при ищцата
вследствие на инцидента са: счупване на лакътния израстък на дясната
лакътна кост; счупване на вътрешната част на крайната част на дясната
мишнична кост; счупване на крайната част на дясната лакътна кост и счупване
на крайната част на лявата лакътна кост.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата П. болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства.
Това са показанията на свидетеля И.П. - съпруг на ищцата, притежаващ
непосридствени впечатления за състоянието на ищцата след катастрофата и по
време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на
ищцата са полагали за нея, тъй като същата е имала затруднения при
обслужване за ежедневни дейности. Свидетелят установява, че ищцата е
претърпяла две оперативни интервенции на ръцете, като са й били поставени
пластини - една на дясната ръка, където е опериран лакътят със сложни
пластини и пружина, и на лявата ръка, близо до китката. И двете й ръце са
били в гипс, за около 30 дни. Изпитвала силни болки, докато е била с
пластините, включително и докато спи, сутрин след ставане пръстите на
ръцете й били оттекли. Имала е затруднения при обслужването, докато е била
с пластините, повече от половин година нищо не е можела да прави с двете си
ръце, не е можела да стане от леглото, да отиде до тоалетна. След махането на
гипса е можела да пие вода само с едната ръка. Пластините са свалени по
различно време - едната февруари - март 2022г., а другата ноември 2023г., като
след махането на пластините отново е настъпил известен период, в който не е
могла да ползва ръцете си. Впоследствие лявата ръка е горе- долу добре, но
дясната й ръка не е добре, движенията в дясната й ръка са ограничени, в
лакътя, „до главата си не може да стигне“. Не е пълноценна и в работните си
задължения, има дейности в работата й /по почистване и приготвяне на
апартаменти и стаи за отдаване под наем/, като застилане на матраци, които
заради операцията не може да извърши.
Показанията на свидетеля П., преценени и съобразно разпоредбата на
9
чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства – от
многобройната медицинска документация и преди всичко от заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
медицинсаката й част. По тази причина не се споделя тезата на
жалбоподателя, че гласните доказателства не следва да се кредитират, поради
предубеденост и липсва твърдяното от жалбоподателя несъответствие със
заключението от СМЕ и констатации на вещото лице, че всички крайници на
ищцата са с възстановени функции.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинската и
автотехническа експертиза /в медицинската й част/ причинените на ищцата
травматични увреждания /счупване на лакътния израстък на дясната лакътна
кост; счупване на вътрешната част на крайната част на дясната мишнична
кост; счупване на крайната част на дясната лакътна кост и счупване на
крайната част на лявата лакътна кост/ са причинили трайно затрудняване на
движението на горните крайници, съставляващо средна телесна повреда на
десен горен крайник и средна телесна повреда на ляв горен крайник. В
съдебно заседание вещото лице е разяснило, че възстановяването от
счупванията е около четири месеца. Заключението съдържа и данни /изходни
данни, проследяване на медицинската документация/ за „оперативни
процедури при множествени счупвания“; няколкократни болнични лечения,
както и за Решение на ТЕЛК, с което на ищцата е определена 46% трайно
намалена работоспособност за три години за проведено оперативно лечение
след счупване на дясна лакетна става на 02.08.2022г., отстраняване на
металните импланти на 16.02.2023г и обездвижване на ставата, ограничена
подвижност на лявата гривнена става с деформащии от зарастнали счупвания.
Вярно е, че заключението съдържа и констатация, че костните структури
са с възстановена цялост. Движенията в дясната раменна, лакътна и гривнена
стави, както и в лява гривнена става са възстановени, но ограничени в
крайните фази - ищцата може да извършва основни действия в ежедневието
си при усещане за дискомфорт от ограничението на движенията в крайните
фази на посочените стави и намалена мускулна сила. Намалена е мускулната
сила на пръстите на лявата ръка, което е в резултат на обездвижването на
крайниците вследствие на травмата и подлежи на възстановяване след
рехабилитация. Заключението от комплексната съдебномедицинска
10
експертиза, като компетентно изготвено и неоспоР. от страните, се кредитира
изцяло и от настоящата инстанция.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
съд. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за множество средни телесни повреди, засягащи
и двете ръце, което е наложило обездвиждане и на двете ръце,
продължителния възстановителен период, проведените оперативни
интервенции; обстоятелството, че в началния период на оздравителния процес
ищцата е била изцяло зависима от чужда помощ, поради обездвижването на
двете ръце, трудоспособната възраст на ищцата към момента на инцидента –
на 51 години, но с определен по надлежния ред процент нетрудоспособност,
прогнозите за пълно възстановяване, следва да се приеме, че сумата от
45 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от К. П. страдания,
както правилно е определена и от първоинстанционния съд. /от която сума е
приспаднато изплатеното обезщетение от 24 000лв. и е присъдена сумата от
21 000лв./
Не на последно място така определеният размер обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е съответстващо на
общественоикономическата конюнктура в страната към момента на инцидента
– 2022г. и оплакването на жалбоподателя в тази насока, аргументирано със
съпоставка с минималната работна заплата, е неоснователно. Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за
доходи /а не минималната работна заплата, в каквато насока са доводите на
жалбоподателя/ по време на възникване на увреждането. Конкретните
икономически условия в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на увреждането, като една от
възможните проявни форми на тези условия, се отчитат при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен
11
иск срещу Г., аналогично на хипотезата на пряк иск по чл.432 от КЗ. Лимитите
за отговорността на застрахователя /което е относимо и към Г. – като фонд на
незастраховани МПС/ съставляват една от проявните форми на обществено
икономическите условия и нарастващите нива на застрахователното покритие
са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа
обстановка. Тези лимити, макар и да не са абсолютен критерий при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за
общественото разбиране за справедливост. А, размерът на тези лимити
непрекъснато нараства. До 01.01.2010г. нормативно определените минимални
размери на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000лв. за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000лв. – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. Пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./
предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000лв. при едно
пострадало лице и от 5 000 000лв. при две или повече пострадали лица.
Съгласно чл.266 от КЗ /отм./, в сила от 11.06.2012г., задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие при две
или повече пострадали лица. Сега действащият КЗ, влязъл в сила на
01.01.2016г., в чл.492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000лв., а след
изменението с ДВ бр. 101/2018г. - действащата към датата на събитието
разпоредба – 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е
невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално
благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява
известно компенсиране на търпените страдания. Ето защо въззивната
инстанция намира, че сумата от 45 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди за понесените от ищцата болки и страдания съответства на момента на
настъпване на събитието, икономическата конюнктура в страната към този
момент, възрастта на пострадалото лице, като критерии, включени в
понятието справедливост. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че
12
този размер обезщетение за неимуществи вреди е несъответстващ на вида и
характера на претърпените от ищцата увреждания, несъобразен с принципите
на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД.
Вярно е, че съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска
експертиза костните структури са с възстановена цялост и движенията в
дясната раменна, лакътна и гривнена стави, както и в лява гривнена става са
възстановени. Това състояние е преценено от първостепенния съд и това е
рефлектирало върху неуважената част от претенцията /както и липсата на
причинно –следствена връзка между инцидента и твърдяно в хода на процеса
новопроявило се заболяване/. Но жалбоподателят се позовава изолирано на
тази част от заключението от СМЕ, съдържащо констатация за възстановени
функции на горните увредени крайници. Не може да не се отчете и
констатираното от експерта, че независимо от възстановените функции на
ръцете, то тези функции са значително ограничени в крайните фази - ищцата
може да извършва основни действия в ежедневието си при усещане за
дискомфорт от ограничението на движенията в крайните фази на
засегнатите стави и намалена мускулна сила, което пък от своя страна
подкрепя показанията на свидетеля П. за ограниченост в движенията на ръцете
и непълноценност в работните задължения.
Като обобщение следва да се посочи, че при съобразяване с конкретния
обем преживени болки и страдания от ищцата въззивната инстанция намира,
че окръжният съд правилно е приложил материалноправната норма – чл.52 от
ЗЗД, правилно е преценено проведеното от ищцата доказване на обема
претърпени неимуществени вреди.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивната жалба, е наличие на съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд за неоснователност
релевираното от ответника и от третото лице – помагач възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
13
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е
налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в
пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалата се поддържа, че е пътувала без предпазен колан.
Относим в тази насока е описаният по-горе механизъм на ПТП - водачът
на л.а. „Р.“ е навлязъл в насрещната пътна лента, в която се е движел л.а. „П.“,
като между двата автомобила е последвал челен удар за втория автомобил.
Положението на пострадалата в този момент е било на задна седалка, зад
шофьора в л.а. „П.“.
Вярно е, че съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, в приложената медицинска документация няма
описани специфични травматични увреждания от поставен предпазен колан,
но и експертите са категорични, че такива увреждания не се срещат при
всички пострадали от ПТП /като в съдебно заседание вещото лице д-р Б. е
разяснило, че при постъпване на пострадало от ПТП лице в болнично
заведение, усилията на медиците са насочени към значителните телесни
увреждания и увреждания като следи/отпечатък от поставен обезопасителен
колан не винаги се описват/. Компетентно и логично е заключението в насока,
че при поставен предпазен колан ръцете не са фиксирани – ръцете са най-
подвижната част на човека и не подлежат на фиксиране с предпазен колан и са
възможни всички описани – получени от ищцата увреждания, които са в
областта на горните крайници. Според заключението възможен и най -
вероятен механизъм на получаването на счупванията е при опит за
предпазване с поставянето на ръцете върху елементите на предната седалка в
момента на удара. Това действие не може да бъде ограничено от поставен
предпазен колан. В подкрепа на извод, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, е заключението на експертите, че въз основа на
разположението и характеристиката на получените увреждания, не може да се
приеме, че пострадалата е извършила свободно инерционно движение в
купето на автомобила /каквото би се постигнало при непоставен
обезопасителен колан/. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния
14
съд, че макар и да няма категорични данни, че ищцата е била с правилно
поставен обезопасителен колан по време на процесното ПТП, то това
обстоятелство не обективира принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, тъй като
нараняванията, които е получила ищцата не зависят от наличието или липсата
на предпазен колан и ищцата е могла да получи същите наранявания, както
без поставен, така и при поставен предпазен колан, с оглед механизма им на
получаване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат
/не и вина/. Приносът на увредения – обективен елемент на съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението следва
да води категорично до настъпването на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Само по себе си, дори и да е налице някакво
нарушение от страна пострадалия, то това не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото
се за същия обезщетение, тъй като е необходимо да се докаже по категоричен
начин, че нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. – последният да е негово следствие. Както се посочи, не може да
се направи еднозначен извод по въпроса дали пострадалата е пътувала с
ползвано обезопасително средство или без такова. По-същественото е, че
извод се прави, че уврежданията биха настъпили и при ползван от
пострадалата обезопасителен колан. За да бъде успешно проведен
процесуалният способ за защита по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи
по пътя на пълно и главно доказване, че категорично крайният вредоносен
резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като
съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били
приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни
последици от установяването на този факт, доказателствената тежест за
установяването му носи, както пасивно легитимираната страна, така и
привлеченото трето лице – помагач, релевирало възражението за
съпричиняване и настоящ жалбоподател. Приносът на пострадалия трябва да е
конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед на
изложеното възражението за наличие на съпричиняване се явява
неоснователно, какъвто правилен извод е направил и първостепенният съд.
По отношение на присъденото от окръжния съд обезщетение за
15
имуществени вреди, както се посочи, въззивната жалба на третото лице –
помагач е бланкетна. Съгласно императивната норма на чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че в решаващата си
дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка на валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност -
само по посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това
решение. Служебно въззивният съд проверява правилността на решението
само по отношение на приложението на императивните материалноправни
норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в личен интерес
и поради това не може да зависи от волята на страните.
Доколкото в първоинстанционното производство е поддържано
възражение, че искът за обезщетение на претърпените имуществени вреди е
частично недопустим, тъй като ищцата не е предявила извънсъдебната си
претенция пред Г. в посочения исков размер, следва да се посочи, че това
възражение е неоснователно. Според заявената защитна позиция от ответника
ищцата е предявила извънсъдебната си претенция и за обезщетение за
имуществени вреди, но в по-нисък размер /тъй като, според разясненията,
дадени с уточняваща молба, а и според приложените доказателства, част от
разходите са сторени след предявяване на извънсъдебната претенция, но и
тези по-късни разходи са по повод уврежданията, получени от процесното
ПТП – съгл. заключението от КСМАТЕ/. Несъответствието, но само по
размер, между извънсъдебната претенция и исковата претенция, не
обосновава недопустимост на втората.
По повод на бланкетната въззивна жалба на третото лице – помагач по
отношение на решението в частта, с която е уважен искът за обезщетение за
имуществени вреди, следва да се посочи, че първостепенният съд правилно е
преценил наличието на специалните предпоставки за упражняване на прякото
право на пострадалия по на чл.577 ал.1 от КЗ. От заключението по КСМАТЕ
се установява безспорно, че направените от ищцата разходи за нейното
лечение са били необходими и е налице причинно - следствена връзка между
тях и процесното ПТП. Разходите са били направени за лечение на получените
в резултат на процесното ПТП травматични увреждания. Съгласно
заключението приложените фактури и фискални бонове са относими към
16
лечението на получените от ищцата увреждания. Разходите касаят метални
имплатни, поставени при оперативното лечение, потребителски такси и
медикаменти във връзка с лечението. Като е съобразил, че на ищцата е
заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1003,48лв.,
първоинстанционният съд правилно е присъдил обезщетение за имуществени
вреди в размер 753,98лв., което е разликата до пълния размер на направените
от ищцата разходи във връзка с лечението на травматичните увреждания,
получени вследствие на процесното ПТП.
По изложените съображения въззивната жалба на третото лице –
помагач срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част се
явява неоснователна, поради което решението в обжалваната му част, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба срещу определение №2401/13.09.2024г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба
с вх. №25085/22.07.2024г., подадена от Г., чрез юрк. К. Я., с която се иска
изменение на Решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр. дело №955 по
описа на Окръжен съд - П. за 2023г., в частта за разноските:
Същото е постановено по молба вх. №25085/22.07.2024г., подадена от
ответника Г.. Аргументите в тази молба, включително и оплакването,
съдържащо се в частната жалба, се свеждат до доводи, че съдът неправилно е
присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца в размер на 2 447,40лв., като не е отчел, че делото не се
характеризира с правна и фактическа сложност и другите релевантни
обстоятелства, съобразно предвиденото в Решение на Съда на Европейския
съюз по дело С-438/22 г. на СЕС от 25 януари 2024г. и очевидна
непропорционалност на така определеното и присъдено адвокатско
възнаграждение.
Споделят се изводите на първостепенния съд за неоснователност на
искането по чл.248 от ГПК, съответно – неоснователност на съдържащите се в
него възражения. С решението, съдът е определил сумата от 2 447,40лв.,
присъдена в полза на процесуалния представител на ищцата по реда на чл.38
от ЗА, която сума е определена по съразмерност, според уважената и
отхвърлената част от исковете за имуществени и неимуществени вреди. Вярно
е, че съдът се е позовал на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
17
на адвокатските възнаграждения /сега с променено наименование Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа – ДВ бр.14/18.02.2025г./, но само като
ориентировъчни размери. Не е пренебрегнато приетото с наднационална
съдебна практика разрешение, дадено по повод приложението на Наредба
№1/2004г. - по дело С-438/22г. на СЕС от 25.01.2024г. Решението на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г. е постановено по повод преюдициално
запитване по приложението на Наредбата, като приетото е в смисъл, че
националният съд може и е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В това
решение обаче /п.16/ е засегната и легитимната цел – осигуряване на
качествена правна услуга за обществото. Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г. няма действие на акт, „отменящ“ Наредба №1/09.07.2004г. /в
каквато насока са доводите на жалбоподателя/. Преценката за това дали
нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредбата, е съответна на
правото на ЕС следва да се прави за всеки конкретен случай. В случая следва
да се отчете, че оказаното безплатно процесуално представителство се
изразява в изготвяне на искова молба; други писмени становища; лично
явяване на адвоката в проведените по делото 4 съдебни заседания, в които са
събирани доказателства – гласни доказателства и изслушване на заключения
по две експертизи; изготвяне на писмена защита. Тези множество
процесуални действия правилно са преценени от първостепенния съд при
определяне на еквивалентното адвокатско възнаграждение. Всички изготвени
писмени изявления, участието на процесуалния представител в съдебни
заседания, процесуалните му действия по повод депозираните по делото
доказателства /две експертизи и гласни доказателства/ сочат на правни
познания, задълбочено проучване на относимите факти по делото, което се
отличава с фактическа сложност, спрямо което адвокатското възнаграждение
от 2 447,40лв. /определено и по съразмерност/ е справедливо и обосновано –
не е непропорционално на осъщественото безплатно процесуално
представителство.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските, следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
18
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК, на третото лице помагач
не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със
своите процесуални действия. Ето защо в тежест на жалбоподателя – третото
лице – помагач, следва да се присъдят в полза на въззиваемата К. П. разноски.
Те се претендират по реда на чл.38 ал.2 от ЗА – за оказаното безплатно
процесуално представителство от адв. Т.А. /дог. за правна защита и съдействие
– л.25/. Съобразявайки горецитираната наднационална съдебна практика,
фактическата и правна сложност на делото във фазата му на въззивно
производство, както и процесуалните действия, осъществени от адвоката
/подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в съдебно заседание/,
включително и че въззивното производство е приключило с две съдебни
заседания, като в първото съдебно заседание не е даден ход на делото, но
процесуалният представител се е явил, въззивният съд намира, че
адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи
съобразно ориентировъчните размери, определени в Наредба №1/09.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа /изм., включително и изменение на
заглавие – ДВ бр.14/18.02.2025г./, а именно в размер на 1 500лв.
/Процесуалното представителство е осъществено и по подадена частна
жалба по чл.248 от ГПК, но в това производство, включително и във
въззивната му фаза, разноски не се дължат и не се присъждат/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр.д.
№955/2023г. по описа на окръжен съд П., в обжалваната част, с която Г. - гр. С
е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 01.08.2022г. ПТП, допълнително в
размер на 21 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.12.2022г. до окончателното изплащане; Г. е осъден да заплати на К. С. П.,
ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 01.08.2022г. ПТП, представляващи разходи за лечение,
19
допълнително в размер на 753,98лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.12.2022г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2401/13.09.2024г., постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх.
№25085/22.07.2024г., подадена от Г., чрез юрк. К. Я., с която се иска изменение
на Решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр. дело №955 по описа на
Окръжен съд - П. за 2023г., в частта за разноските.
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН ********** да заплати на адв. Т. П. А. – АК П.,
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на К. С.
П., ЕГН ********** във въззивното производство в размер на 1 500лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на Г. - А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. „Д.“ №
44, ет.2, ап.6.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на
определение, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС – в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20