О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Плевен,
31.03.2017 г.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІІІ състав, в публично заседание на втори март през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6211 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по възстановяване на срока реда
на чл.64, ал.2 ГПК е образувано след като с определение №28/11.01.2017 г.,
постановено по в.ч.гр.д. №382/2016 г. по описа на ГОС е потвърдено определение
№3887/07.10.2016 г., с което производството по делото по настоящето дело е
прекратено и същото върнато за произнасяне по молбата на ищеца с правно
основание чл.64, ал.2 от ГПК, за възстановяване на срока за отстраняване на
нередовностите по исковата молба.
В изпълнение на
указанията, дадени от въззивната инстанция с определение №449/30.01.2017 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание ищецът *** М. моли съда да уважи молбата и при
постановяване на определението си да има предвид депозираното от него изявление
за възстановяване на пропуснатия срок, както и депозирания амбулаторен лист.
За да се произнесе
съдът взе предвид следното:
С разпореждане № 15373 от 17.09.2016 г., съдът е оставил повторно без
движение производството по делото и е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да: 1/ отстрани противоречието между
обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум; 2/ уточни дали
претендираните 80 лева са за платена държавна такса по повод на извършеното от
ищеца процесуално представителство пред ЛОС или са такива сторени в настоящето
производство. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените указания
исковата му молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Препис от постановеното от съда
разпореждане е връчен лично на ищеца на 26.09.2016 г.
В дадения от съда срок, изтекъл на 03.10.2016
г. /присъствен ден/, а и до датата на постановяване на определение № 3887/07.10.2016
г., указанията на съда относно отстраняване на нередовността по исковата молба
не са отстранени, поради което и производството по делото е прекратено.
С нарочна писмена
молба ищецът по делото наред с депозираната частна жалба срещу определение №
3887/07.10.2016 г. е отправил искане до съда да му бъде възстановен срока за
отстраняване на нередовностите по исковата молба. В обстоятелствената част на
същата сочи, че срокът е пропуснат, поради факта, че по сщото време е бил във
влошено здравословно състояние. Като доказателство за същото представя
амбулаторен лист №9 от 29.09.2016 г. от 17.00 часа, в който е предписана
терапия с лекарствени средства, както и хигенене режим и покой. Направена е и
препоръка за издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност, какъвто
по делото не е представен.
Въз основа на
изложеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже,
че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее. Цитираната законова разпоредба очертава сложен фактически
състав, осъществяването на който е предпоставка за възстановяване на пропуснат
от страната процесуален срок, а именно наличието по отношение на страната на
особено непредвидено обстоятелство, което да се намира в причинна връзка с
пропускането на срока от страната, и да е от такова естество, че страната да не
е могла да го преодолее, като осъществяването на очертаните факти следва да
бъде доказано от позоваващата се на тях страна.
Изложените
в молбата по чл.
64 ГПК от ищеца обстоятелства за пропускане на срока за отстраняване на
нередовността, поради твърдяните причини настоящият състав на съда приема, че
не са особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да
преодолее. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.
64, ал. 2 ГПК с оглед установената трайна съдебна практика са такива
обстоятелства от обективната действителност, които стоят извън волята на
страната, върху които тя не може да повлияе, които обикновено възникват
внезапно, и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Такива например са
внезапно тежко заболяване, злополука,
природно бедствие или други, независещи от волята на страната, непредвидени
обстоятелства, които са я възпрепятствали да извърши дадено процесуално
действие. Действително молителят е
представил доказателства, че на четвъртия ден от дадения от съда срок е посетил
лекар, който му е предписал лечение и му е дал препоръка за издаване на
болничен лист. По делото обаче не се представиха доказателства, че такъв
болничен лист е издаден, от който да е видно и в какъв период е бил определен
за лечението на молителя. Поради факта, че не се представиха доказателства, че
лицето е било в трайна невъзможност, поради заболяването си да изпълни дадените указания, съдът приема, че молбата за
възстановяване на срока е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение. От друга страна практиката на
ВКС / в Определение № 591 от 13.11.2015г. на ВКС по ч.т.д. №2545/2015г., Iт.о.,
ТК, докладчик председателят ***; Определение №228 от 28.03.2014 г. на ВКС по
ч.т.д. № 796/2014г., II т.о., ТК, докладчик съдията ***, Определение от
21.07.2015г. на ВКС по гр.д. №1890/2015г., II г.о., ГК, докладчик съдията *** М./
последователно приема, че невъзможността
следва да обхваща целия срок, както и да се докаже, че пропускането му е
единствено в резултат на настъпилите обстоятелства. Видно е, че наведеното от
страна заболяване като основание за искане за възстановяване на срока не
обхваща целия срок, а само три дни него, поради което молбата на друго
основание се явява отново неоснователна.
На
последно място, условията за разглеждане на молбата за възстановяване на
пропуснат срок са посочени в чл.
65, ал. 1 и ал.
2 ГПК е освен да се посочат особените непредвидените обстоятелства, заради
които е пропуснат срока и доказателствата за установяването им, но и в
конкретния случай да се отстранят нередовносотите, за подаването, на които се
изисква възстановяването на срока, като изключение се прави само ако трябва да
бъдат внесени суми за разноски по делото. Разпоредбата е процесуална и е
недопустимо нейното разширително тълкуване. Неизпълнение на изискването молбата
да съдържа посочените в закона реквизити е достатъчно основание да се откаже
възстановяване на пропуснатия от страната срок по реда на чл. 64 и
сл. ГПК. В този смисъл Определение № 195/14.04.2009 г. по ч.гр.д. №
179/2009 г., I ГО на ВКС и Определение № 548/07.07.2010 г. по ч.т.дело №
482/2010 г., I ТО на ВКС./ Следователно, заедно с молбата за възстановяване на
срока трябва се подаде и молба, с която
молителят да изпълни указанията на съда и да отстрани нередовността по
подадената искова молба, което в настоящия случай не е сторено. По делото е
представено „заявление“, в което молителя по делото отново сочи, че искът
следва да се разглежда по реда на чл.79 ЗЗД, но с него не отстранява
нередовностите по искова молба.
Предвид
изложеното, съдът намира, че молбата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба,
инкорпорирана в частна жалба с вх. №26481/14.10.2016 г. подадена от *** И.М. с
правно основание чл.64, ал.2 от ГПК, за възстановяване на срока за отстраняване
на нередовностите по депозираната от него исковата молба.
Определението на
съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: