№ 127
гр. Разград, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 433/ 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 614/ 2020 г. по описа на РС Разград Ф.
ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР. Г. Г. сумата 400 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди чрез няколкократно отправен обиден израз „педал“ по адрес на
ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва
от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до
първоначално предявения размер от 2 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и
недоказан; Ф. ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР. Г. Г. сумата 300 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди чрез отправен обиден израз „една голяма мъжка
курва“; по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно
със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като като в
останалата част до първоначално предявения размер от 1 500 лв. иска е отхвърлен като
неоснователен и недоказан; Ф. ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР. Г. Г. сумата 400 лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно
обстоятелство, а именно че „искал да се самоубие“, „не можел да работи“, „не му се движели
ръцете“ и „не му работел мозъка“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в
профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата част до първоначално предявения размер от 2 000
лв. иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан; Ф. ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР.
Г. Г. сумата 600 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на
1
позорно обстоятелство, а именно „Дълго време след това ходеше специално до Русе да
оправя проститутките на Дунав мост“ и „Беше му като мания“по адрес на ищеца на
02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от
02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до
първоначално предявения размер от 3 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и
недоказан; Ф. ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР. Г. Г. сумата 600 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно
„Месеци наред ми показваше клипове от най-различни места, където е спирал да оправя
каките по пътя“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във
„Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до първоначално предявения размер от 3 000 лв. иска е
отхвърлен като неоснователен и недоказан; Ф. ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР. Г. Г.
сумата 300 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на
позорно обстоятелство, а именно „Един път дори си направи пълни кръвни изследвания за
венерически болести, защото се наложило да си махне презерватива на една от Русе“ по
адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със
законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част до първоначално предявения размер от 1 500 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Със същото решение са отхвърлени предявените от ХР. Г. Г. срещу Ф. ИВ. Ф.
искове за заплащане на сумата 1500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди
чрез разгласяване на позорно обстоятелство чрез публикуване 02.12.2016 г. в интернет – в
профила си във „Фейсбук“ на информация, че „накара баба дядо си и дядо си да изтеглят
кредит от 3 500 лв “ и за заплащане на сумата 2000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство чрез публикуване
02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“ на информация, че „нямаше лев“ и
„майка му го хранеше и береше душа“, като неоснователни и недоказани. Ф. ИВ. Ф. е
осъден да заплати на ХР. Г. Г. сумата 347, 47 лв. разноски по делото, ХР. Г. Г. е осъден да
заплати на Ф. ИВ. Ф. сумата 1 010 лв. разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Ф. ИВ. Ф. чрез пълномощник против решението в
осъдителната му част.
Изложени са доводи, че решението е процесуално недопустимо и в условията на
евентуалност в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е
обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи.
Въззиваемата страна ХР. Г. Г. е депозирал писмен отговор на жалбата. Заявява
становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
2
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
му част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК , като се има предвид и следното:
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решението на районния съд
е недопустимо. Ищецът е претендирал обезщетение поотделно, излагайки твърдения, че е
увреден от различни обидни думи и изрази, съдържащи се в публикация-коментар на
ответника на 02.12.2016 г. в профила му, регистриран във Фейсбук. Съгласно установената
практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с лишаване на
увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови
болки, страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на
отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание за
обезщетяване на пострадалия (решение № 214/08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., І т. о.).
Когато ищецът твърди, че е увреден от различни думи, изрази, изявления на ответника,
направени по едно и също време и място, той заявява извършването на един деликт и следва
да претендира обезщетението по чл. 45 от ЗЗД с една искова молба, респ. – с един иск. Дори
ако е предявил две (или повече) искови молби, съдът следва да определи едно общо,
глобално обезщетение за всички неимуществени вреди. / Решение № 252 от 18.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4172/2017 г., IV г. о., ГК, решение № 164/30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015
г., ІV г. о., Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о., ГК и др.)
В исковата молба ищецът е пояснил как оценява вредите от всеки обиден или
клеветнически израз, съдържащ се в публикувания във Фейсбук коментар на ответника, но
така направеното разграничение не е условие за редовност на исковата молба. В коментара
се съдържат няколко обидни изрази и клеветнически твърдения, но тъй като са публикувани
по едно и също време и място– една публикация на 02. 12. 2016 г. в профила на ответника
във Фейсбук, последиците им не могат да бъдат разграничени. Следва да се има предвид, че
размерът на обезщетението не се обуславя от броя на обидните изрази, а от характера на
увреждането и доказаните вреди. Предвид изложеното, обидните и клеветнически изрази,
съдържащи се в публикацията подлежат на общо обезщетяване, предвид претърпените
болки и страдания доказани от ищеца. С исковата молба е предявен един иск с цена 16 500
лева. Районният съд след анализа на фактическата обстановка, от правна страна е определил
обезщетение с оглед на цялостния ефект от публикацията на ответника на 02. 12. 2016 г. в
размер на 2 600 лв. и по този начин по същество е приел, че е сезиран с един иск.
Определяйки впоследствие обезщетение поотделно за всеки от съдържащи се обидни и
3
клеветнически изрази, както са претендирани от ищеца, районният съд не е постановил
решението в нарушение на материалния закон – чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че на 02.12.2016 г. в профила на ответника,
регистриран във Фейсбук е публикуван коментар със следното съдържание: „Едно време,
преди доста години имах интерент клуб на име Виртуал.Там идваха доста младежи и
девойки.Един от тях ми правеше впечатление в началото, а и по-късно, защото беше едно
интересно момченце, с дълги косички, принципно симпатяга, но, с лакирани нокти…Много
години мислех въпросния младеж за педал, въпреки че съм го виждал да разхожда и
момиченца от време на време, но така и не бях чувал да е правил нещо повече с тях освен
разходки.Та това е и причината да остана с впечатление, че младежа е педал. Добре, ама
след известно време същия този младеж ме покани за съдружник, защото знаеше, че
разполагам с финанси, а той милия имаше едно BMV купено му от баща му, който работи в
Италия, което със зор продаде за 6900 лв. а се фукаше преди това, че колата струвала 10 000
– 12 000. Проблема беше, че трябваше да извадим по 10 000 лева на човек, та този младеж се
принуди да накара баба си и дядо си да изтеглят кредит от 3 500 лева за да събере парите
нужни му за еднакъв дял с моя. След това си направихме фирма, на която той избра името.
Успя да лепне доста информация от бившия си работодател на една флашка и се направи на
дизайнер. В интерес на истината, като дизайнер си го биваше. С дребни изключения, това го
можеше момчето и няма спор, че за трите години съвместна работа се наложи да поработи
около общо 6,8 месеца. Това естествено е ¼ от всичкото време, но те дизайнерите толкова
работят. На петия месец от създаването на фирмата се получи фал-старт, защото стана така,
че машината ни спря да работи и се наложи да се купува втора.тогава милото момченце
нямаше лев, майка му го хранеше и береше душа.Наложи се да инвестирам още в
новосъздадената фирма, защото инак щяхме да си останем с пръст в г*з. Наложи се да
изхарча още три пъти повече от предварително уговорените дялове за да купим нова машина
и материали и консумативи за нея. Така в един момент се оказа, че аз финансово съм покрил
четири пъти дела на младежа. Освен това, малко след това го изостави приятелката му от
Русе и той стана направо като парцал /това по неговите думи/. Оказа се, че искал да се
самоубие, че не можел да работи, не му работел мозъка и … какво ли още не. Това се случва
след като успях да спася фирмичката от фалит още в самото начало, след като не успявах да
го накарам да си върши работата заради това, че го е оставил мацката си мислех, че пак сме
пред фалит. Две седмици не намерих начин да го върна към живота това момче, какво ли не
му говорех, какво ли не правех. Един ден ми се обади и заяви, че иска да го закарам до
Варна за да си направи татуировка с лицето на оставилата го мацка на рамото. Естествено се
съгласих, за да започне в края на краищата да си върши работата. По пътя го убеждавах да
не прави това, а като стигнахме в предварително уговореното от него студио също се
опитаха да го откажат. В крайна сметка с общи усилия успяхме да го разубедим, а
впоследствие успях и да го накарам някак да си захване задълженията във фирмата. После
последваха година и половина – две на големи напъни за намиране на място на пазара и
прочее, но в крайна сметка нещата потръгнаха в що годе правилна посока. При едно от
4
пътуванията ни из страната спрях на проститутка за да го пробвам аз все пак педал ли е или
не е, защото все още си имах съмнения за това. Беше що годе симпатична циганка, на която
беше направил клип като я оправя за доказателство. Имам чувството, че това му беше
сефтето на младежа. Дълго време след това ходеше специално до Русе да оправя
проститутките на дунав мост. Беше му като мания и за това си мисля, че съм спомогнал, за
да си направи сефтето. Месеци наред ми показваше клипове от най-различни места, където е
спирал да оправя каките по пътя.Един път дори си прави пълни кръвни изследвания за
венерически болести, защото се наложило да си махне презерватива на едната от Русе. Бях
изумен като ги постна във Фейсбук да се хвали, че бил чист. Така реших, че може и да не е
педал.Но това е друга история. Както и да е нямахме право по предварителни уговорки да
напускаме фирмата поне през първите три години. На края на третата година обаче, младежа
заяви, че иска да си продаде дяла, защото имал намерение да ходи да си търси късмета в
Англия. Тогава договорихме условията по прехвърлянето на дяловете му, като най-важното
от тях беше при никакви обстоятелства да не е конкуренция на фирмата, тоест да не се
занимава в това, с което се занимавахме до тогава. Той даде дума, стисна ми ръката и до два-
три дена си получи парите за дяла, който продаде на съпругата ми.В тази предварителна
уговорка се разбрахме и да получи едни пари за да прави всички нужни неща по
дизайнерската част, тъй като аз нищо не разбирах от това. Младежа прие и тази уговорка и
парите и трябваше една година да прави всичко, което е правил до преди да си продаде
дяловете, както и да обучи нов дизайнер за фирмата. В последствие обаче първото нещо от
което се отметна много бързо, беше това, че няма да е директна конкуренция и започна да
прави това, за което ми стисна ръката и каза, че няма да прави. Имаше и наглостта още
същата година, два месеца след като се бяхме договорили, да ме кара да му разнасям вече
произведените артикули, за които пое ангажимент да не прави. След това ми направи
няколко от поръчаните неща, но после се отметна и за това, че трябваше да прави дизайните
цяла година, а вече си беше получил договорените пари за това. И така в крайна сметка аз се
уверих за себе си, че този младеж е една голяма мъжка курва и че просто е гледал как да
лепне едни пари от мен. Аз му имах доверие и за това си позволих да ме изиграе. Пиша тази
история, за да разберат всички приятели и познати, колко съм глупав.Който иска може да се
пробва като младежа. Понеже аз съм тъп селянин, нямам образование и всеки може да ме
пере както намери за добре.“
Установено е, че ответникът е автор на публикацията. Съобразно заявените доводи
във въззивната жалба, не се спори пред настоящия съд, че публикацията съдържа обидни и
клеветнически изрази. Въззивникът твърди, че не е установено обстоятелството, че ищецът е
адресат на изложените в публикацията факти. Коментарът се отнасял до личността на друго
лице – Ф.Р., който бил бивш съдружник на ответника и с когото в миналото имали
конфликт.
Пред настоящата инстанция е разпитан като свидетел, посочен от въззиваемия, Ф. Р.
Р.. Същият дава показания, че с ответника Ф. били съдружници в търговско дружество
преди около 10 години. Търговската им дейност се отнасяла до експлоатация на интернет
5
зала. Не бил работил като дизайнер във фирмата. Когато прекратили съдружието си, имали
спорове заради дяловото си участие, но нямали конфликт. Заявява, че не му е известно Ф. да
е отправял обиди спрямо него. Приятели му казали за публикацията на Ф. в профила му във
Фейсбук. Свидетелят не обърнал голямо внимание на публикуваните факти, тъй като не се
разпознал като личностен профил в нея. Докато работили с Ф., не били ходили в Русе, не
бил ползвал услуги на проститутка, не бил вземал от баба си сумата 3 500 лв. Баща му
живеел в Йемен повече от 30 години. Имал автомобил „БМВ 320“, но не си спомня дали е
било по време на съвместната им дейност. Автомобилът бил сравнително скъп. Не си е
правил татуировки, не е бил с дълга коса или с лакирани нокти.
Св. Ф.а - съпруга на ответника, разпитана пред районния съд, дава показания, че
страните по делото били съдружници във фирма „Би-юник“ ООД. Ищецът обучавал
ответникът Ф. за дизайнер, за да има някакви умения с компютърни програми, но не
изпълнил ангажимента си докрай и отношенията между двамата се влошили. Публикацията
във Фейсбук се отнасяла за друг бивш съдружник на ответника Ф..
Въз основа на изложеното, от гласните доказателства може да се направи извод, че са
недоказани твърденията на ответника Ф., че адресат на публикувания от него коментар на
02. 12. 2016 г. е свидетелят Ф.Р., тъй като нито един от изложените в публикацията факти не
се отнася до личността на този свидетел. Ответникът Ф. и св. Р. са упражнявали търговска
дейност, свързана с експлоатиране на интернет зала и св. Р. не е работил като дизайнер.
Безспорно се установява от признанията на страните, от събраните писмени доказателства и
от показанията на св. Ф.а, че ищецът и ответникът са били съдружници в търговско
дружество и произвеждали сувенири. Ищецът Г. работел в дружеството като дизайнер,
както е посочено и в публикацията във Фейсбук. Ответникът не твърди и не сочи
доказателства за съвместна търговска дейност със същия предмет с други лица, освен с
ищеца, поради което на прочелите коментара трети лица може да стане ясно за кой бивш
съдружник се отнася. Ответникът Ф. бил запознат с факти от личния живот на ищеца Г.,
които е публикувал и явно обидните и клеветнически изрази се отнасят за последния.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изслушана и приета от
районния съд, се установява, че въззиваемият Г. е преживял силно огорчение, обида,
оскърбление и безпокойство от създалата се ситуация след публикуването на статията,
възприемана като уронваща авторитета и личното достойнство най-вече сред близкото и
приятелско обкръжение. Предвид личностовите му особености, създалата се емоционална
стресова ситуация активира високото ниво на невротичност и тревожност, чувствителността
и обидчивостта на лицето, в резултат на което се появяват затруднения в общуването.
Подобен тип личности по-тежко преживяват кавгите, обидите и конфликтите. Според
вещото лице, въззиваемият Г. е от този тип личности, чието поведение се определя от
преобладаваща целеустременост в удовлетворяване на лични доминанти, стремеж към
постигане на високи резултати в любимата работа, високи изисквания към себе си, жажда за
справедливост, самостоятелност. Чувствата на обида, унижение, срам и накърнено
6
достойнство се преживяват с доминантно присъствие в ценностната система на личността.
Усещането за нарушен емоционален баланс отключва фанатична страст, стремеж към водене
на борба до пълно възтържествуване на правдата, така както личността я разбира.
Непрестанната тревога и нуждата от доказване на собствената правота може да доведе до
емоционално изтощение, което стеснява мирогледа на личността и вместо да се радва на
удоволствията на живота, поведението се подчинява на желанието за постигане на
справедливост „на всяка цена“, което вече води до патология. Тъй като
тези характерови особености са доста устойчиви, добре би било лицето да потърси помощ от
специалист. Въззиваемият представя в съдебно заседание медицинска рецепта за изписан
медикамент за лечение за преодоляване на изпитваните негативни емоции, вследствие на
преживения стрес от публикацията. Заключението на съдебно-психологическата експертиза
е обективно, всестранно и пълно, изготвено от вещо лице с необходимата професионална
компетентност, поради което следва да бъде прието като доказателство по делото. С оглед
на това, съдът приема за доказани претърпените от въззиваемия Г. вреди от деликта.
Твърденията и изразите в публикацията са и злепоставящи и опозоряващи от гледна точка
на морала и закона, поради което деянието на ответника - въззивник е противоправно. Както
е прието в последователната и трайна съдебна практика, свободата на словото не съдържа
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Тази свобода се съпровожда със задължения и
отговорности и е обусловена от определени условия или санкции като защита на
репутацията и правата на другите.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума
на увреденото лице. Безспорно в резултат на публикацията, въззиваемият е преживял силен
психологически стрес, изпитвал притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй като били
поставени под съмнение моралните му качества, били подронени репутацията и авторитета
му, с които се ползва в обществото и които обстоятелства са довели до неблагоприятно
развитие на начина му на живот. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът приема, че
справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 2 600 лв.,
така, както като глобален размер е приел и районният съд.
С оглед цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така, доколкото
първоинстанционният съд е бил сезиран с един иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от деянието на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в различни
обидни и клеветнически изрази.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
7
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 433/ 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 614/ 2020 г. по описа на
РС Разград в частта, с която Ф. ИВ. Ф. е осъден да заплати на ХР. Г. Г. сумата 400 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез няколкократно отправен обиден
израз „педал“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“,
ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
300 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез отправен обиден израз „една
голяма мъжка курва“; по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във
„Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата 400 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез
разгласяване на позорно обстоятелство, а именно че „искал да се самоубие“, „не можел да
работи“, „не му се движели ръцете“ и „не му работел мозъка“ по адрес на ищеца на
02.12.2016 г. в интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от
02.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 600 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно
„Дълго време след това ходеше специално до Русе да оправя проститутките на Дунав мост“
и „Беше му като мания“по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в профила си във
„Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата 600 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди чрез разгласяване
на позорно обстоятелство, а именно „Месеци наред ми показваше клипове от най-различни
места, където е спирал да оправя каките по пътя“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в
интернет – в профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата 300 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди чрез разгласяване на позорно обстоятелство, а именно „Един път
дори си направи пълни кръвни изследвания за венерически болести, защото се наложило да
си махне презерватива на една от Русе“ по адрес на ищеца на 02.12.2016 г. в интернет – в
профила си във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС .
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9