РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Радостина П. Петкова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивните
жалби на К. И. И. от *** и на М. Д. И. от ***, против решение № 897 от 17.08.2021 г. по
гр.д.4467/2020 г. по описа на РС Бургас.
Въззивникът-ищец К. И. обжалва решението на БРС в частта, с която е
определено местоживеенето на роденото от съвместното съжителство на страните
малолетно дете И. К. И., на адреса на ответницата М. Д. И. до навършване на 5-годишна
възраст на детето и упражняването на родителските права върху същото са предоставени на
майката М. Д. И., като се моли отмяна на решението в тази му част и определяне
местоживеенето и упражняването на родителските права върху малолетното дете И. на
бащата К. И., като се определи режим на лични отношения на детето И. с неговата майка М.
И. всеки втори и четвърти петък от месеца, 18 часа до неделя от 18.00 часа, с преспиване,
както и един месец в годината, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, като взема
детето и го връща в дома на бащата; да се редуват коледните и новогодишни празници, като
през нечетната година на Коледа детето да е при майка си, а по време на новогодишните
празници- при бащата, и обратно: при четна година на Коледа при бащата, а на Нова година-
при майка си. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, по-
конкретно - по отношение на съжителството на ответницата с бащата на първото й дете Б.
П., и доказателствата за неговите порочни навици и поведение на незачитане на законовите
норми, създаващи вредна и неподходяща среда за отглеждане и възпитание на детето И..
Според въззивника-ищец, съдът е достигнал до неправилни и необосновани изводи досежно
качествата на самия ищец като родител, позовавайки се на показанията на майката на
ответницата, за която може да е налице предубеденост, и пренебрегвайки показанията на
св.Б.. От друга страна, според въззивника, съдът не е обсъдил доказателствата за
1
безотговорно поведение на ищцата. Претендира се отмяна на решението на БРС в
обжалваната част и постановяване на решение, с което се определя местоживеене на детето
при неговия баща – въззивника-ищец в ***; възлагане на бащата на упражняването на
родителските права по отношение на детето, и определяне на подходящ режим на лични
отношения на детето с неговата майка – въззивницата-ответник.
Въззивницата-ответник М. Д. И. обжалва решението на БРС в частта, относно:
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните; определения режим
на упражняване на родителските права и лични контакти с малолетното дете И. и по-
конкретно - че след навършване на 5-годишна възраст, отглеждането на детето и
родителските права върху него следва да се предоставят на бащата; както и в частта на
присъдените разноски в полза на ищеца. Излагат се съображения за неправилен анализ от
съда на събраните по делото доказателства, довело до неправилно установена фактическа
обстановка по делото и до приемане на фактически изводи, несъответстващи на фактите и
на заявените от ищеца по делото твърдения. Твърди се, че съдът, без да разполага със
специални знания в областта на психологията, е извършил психологически анализ, който
освен, че е повърхностен, е и в рязко противоречие с доказателствата и фактите по делото.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд без никакви данни по делото, е изложил
мотиви относно участието на бабата на детето по бащина линия в отглеждането му; в грубо
противоречие с интересите на детето е възприел, че след навършване на 5-годишна възраст,
отглеждането на детето и родителските права върху него следва да се предоставят на
бащата. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от
ответницата част и постановяване прекратяване на брака на страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ищеца; упражняването на родителските права и
местоживеенето на дето да са на майката; режимът на лични отношения с бащата да е всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца без преспиване в дома на бащата, за времето от
10.00 часа до 13.00 часа.
Във въззивната жалба на ответницата е заявено, че се оспорва изцяло подадената
от въззивника-ищец въззивна жалба.
Против въззивната жалба на ответница М. И. е постъпил писмен
отговор/становище от въззивника-ищец И., с който се оспорват заявени от въззивницата
фактически доводи и правни изводи в жалбата й.
И двамата въззивници са направили искания по доказателствата.
Двете въззивни жалби са подадени в законовия срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът ги намира за допустими.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на К. И. И. от ***, против М. Д. И. от ***, за прекратяване на брака на страните като
дълбоко и непоколебимо разстроен по вина на ответницата М. Д. И.; възлагане на ищеца К.
И. на упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на страните И.
К. И. ЕГН ********** (родено преди сключването на брака на страните). Твърди се, че
ответницата поддържа отношения с бащата на първото си дете – Б. П., който създава
неподходяща и опасна среда за отглеждането на детето И., тъй като употребява алкохол и и
вероятно – наркотици, управлява МПС след употреба на алкохол и дори е предизвикал ПТП
в такова състояние, а ответницата не се притеснява да води детето И. в тази среда. Твърди
се, че страните не само са във фактическа раздяла, но и различието във възгледите им за
отношенията в семейството и за отглеждането и възпитанието на детето, правят брака им
изчерпан от съдържание, при това – по вина на ответницата.
Към момента на завеждане на иска, ищецът е заявил, че детето е при него в *** и
2
е поискал определяне на подходящи привременни мерки - ищецът да полага грижи за детето
до окончателно произнасяне на съда с решение, и определяне на режим лични отношения
на ответницата с детето всяка първа трета събота и неделя по два часа на ден, на адреса на
ищеца в *** в присъствие на ищеца.
Ответницата е оспорила иска с писмен отговор в законовия срок. Заявила е, че
също желае прекратяване на брака, но по вина на ищеца, за който е заявила, че е незрял,
безотговорен, без образование, нетрудолюбив, сприхав, ревнив и неспособен да създава и
поддържа здравословна семейна среда за отглеждане на детето. Признава, че е предишното
си съжителство на съпружески начала с Б. Ц. П. има по-голям син, който след раздялата на
родителите е останал да живее при нея, а тя продължава да има спокойни и нормални
отношения с бащата на първото си дете, без противоречия по начина на отглеждането и
възпитанието му. Оспорва твърденията на ищеца, че Б. П. има противообществени прояви;
че употребява алкохол и наркотици, както и, че представлявал опасност за отглеждането и
възпитанието на детето И.. Твърди, че фактическата раздяла е настъпила след връщането й
от Франция, където са работили заедно с ищеца и с бащата на по-голямото й дете, като след
фактическата раздяла тя с децата първоначално се е установила при своята майка в ***, а
след това са заминали с децата, ищеца и Б. П. за *** на море. Твърди, че след пристигането
им в *** ищецът отново започнал да проявява ревност, което довело до окончателната им
раздяла.
Излага твърдения, че през цялото време на съжителството на страните (преди и
след сключването на брака), ищецът се държал незряло, налагало се тя да издържа
семейството и осигурява доходи за заплащане на наемите за обитаваните от тях жилища,
вкл.и по време на проблемната й бременност, а ищецът не желаел да работи, не се задържал
продължително на работите, които ответницата му намирала; често променял мнението си
къде желае да живее, като дори я изоставил по време на бременността й с детето им и се
прибрал при семейството си в ***. Твърди, че след като страните са взели решение за
прекратяване на брака си, в края на м.юли 2020 г. ищецът помолил ответницата да му даде
детето, за да прекара с него 10 дни преди да започне работа. Твърди, че след изтичането на
тези 10 дни и на още една седмица, за която ищецът помолил, ищецът заявил на
ответницата, че няма да й върне детето. Ответницата излага твърдения, че от средата на
м.август 2020 г. е сезирала прокуратурата, Агенция за закрила на детето, Агенция за
социално подпомагане и РУ на МВР гр.Созопол за отказа на ищеца да й предаде детето.
Заявява искания за прекратяване на брака по вина на ищеца; за предоставяне на нея грижите
за отглеждане и възпитание на детето И. и за постановяване детето да живее при нея; за
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето два уикенда в месеца, но без
преспиване при бащата; осъждане на ищеца да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 200 лв; и постановяване след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име
– Я..
Предявеният иск е с правно основание чл.49 СК, съединен с искания по чл.59,
ал.2 СК.
С обжалваното решение съдът е прекратил брака на страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпругата М. И.. Определил е местоживеене на детето И.
К. И., родено на *** г., при майката М. Д. И. до навършване пет годишна възраст на детето,
като е постановил, че след навършване на петгодишна възраст определя местоживеене на
детето при бащата К. И. И.. Предоставил е родителските права върху роденото от
съвместното съжителство малолетно дете И. за упражняване от майката М. Д. И. до
навършване пет годишна възраст на детето, а след навършването на петгодишна възраст на
детето е постановил, че предоставя родителските права върху детето на бащата. Определил е
режим на лични отношения на детето с бащата, както следва: бащата има право да вижда и
взема детето при себе си всеки първи и трети петък от 18.00 часа до неделя до 18.00 ч. от
3
месеца, с преспиване, както и един месец в годината, който да не съвпада с годишния отпуск
на майката до навършването на пет годишна възраст на детето, като бащата се задължава да
взема детето от дома на майката за съответния уикенд от месеца и да го връща в дома и до
18.00 часа на неделеният ден от същия уикенд. Определен е режим на лични отношения на
детето с майката след навършване на пет годишна възраст на детето: всеки втори и четвърти
петък от 18.00 часа до неделя до 18.00 ч. от месеца, с преспиване, както и един месец в
годината, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата след навършването на пет
годишна възраст на детето; като майката взема детето от дома на бащата. Съдът е определил
страните да редуват новогодишните и коледни празници, като през нечетна година на
Коледа детето ще бъде при своята майка, а по време на новогодишните празници при своя
баща и обратно, при четна година на Коледа ще бъде при своя баща, а на нова година при
своята майка. Ищецът е осъден да заплаща на сина си И., чрез майка му и законен
представител М. Д. И. месечна издръжка в размер на 200 лв, начиная от влизане в сила на
съдебното решение, до навършване на пет годишна възраст на детето, или до настъпване на
промяна на обстоятелствата. Ответницата М. И. е осъдена да заплаща на сина си И., месечна
издръжка в размер на 200 лв, чрез баща му и законен представител К. И. И., начиная от
навършване на пет годишна възраст на детето до настъпване на промяна на обстоятелствата.
Семейното жилище на страните в *** е предоставено на ищеца. Възстановено е
предбрачното фамилно име на съпругата - Я.. Ответницата е осъдена да заплати по сметка
на Районен съд Бургас допълнителна държавна такса от 25 лв при решаване на делото за
развода, както и 288 лв - държавна такса по отношение на издръжката. Ищецът е осъден да
заплати по сметка на Районен съд Несебър 288 лв държавна такса по отношение на
издръжката. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в
размер на 625 лв. На основание чл.242 ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение
на решението в частта на издръжката.
Против решението на БРС са подадени въззивни жалби от двете страни, всяка от
които обжалва решението в определени части. Ищецът е обжалвал решението в частта на
произнасяне от съда по исканията по чл.59 СК, по-конкретно – определяне местоживеене на
детето И. при майката до навършване пет годишна възраст на детето; предоставяне на
родителските права за упражняване от майката до навършване пет годишна възраст на
детето; определения режим на лични отношения на детето с бащата; и определената
издръжка, дължима от ищеца. Ответницата е обжалвала решението на БРС в частта, с която:
съдът е приел, че вина за разстройството на брака има съпругата; постановил е след
навършване на петгодишна възраст на детето местоживеенето му да е при бащата, на когото
се предоставя упражняването на родителските права след навършване на 5 годишна възраст
от детето, съотв.определения режим на лични отношения и присъдената издръжка след
навършване на 5-годишна възраст на детето.
Поради липсата на подадена жалба от страните в тази му част, решението на БРС
е влязло в сила в частта, с която бракът на страните е прекратен, семейното жилище е
предоставено на ищеца, както и в частта, с която е постановено след развода съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че
решението на БРС е валидно, а в обжалваните части, подлежащи на проверка относно
допустимост, решението е допустимо.
По наведените оплаквания във въззивните жалби за неправилност на решението,
по които оплаквания въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че бракът на страните е сключен на 01.06.2019 г., а детето им – И. К. И., е
родено на *** г. – преди сключването на брака. Не е спорно, че ответницата има и по-голям
син – Д. Б. П., роден на *** г., като ответницата не е била в брак с бащата на по-голямото си
4
дете – Б. Ц. П..
Не е спорно, че след сключването на брака страните са заживели за кратко в ***,
в дома на ищеца (в къщата на неговата майка), а от началото на 2020 г. са заминали да
работят в Република Франция, където по това време се е намирал и бащата на първото дете
на ответницата – Б. П.. Не е спорно, че през м.април 2020 г. ответницата се е върнала в
България с двете си деца и е заживяла в дома на своята майка в ***, а ищецът се е върнал
два месеца по-късно – през м.юни 2020 г. Не е спорно, че страните са във фактическа
раздяла от м.юни 2020 г.
Спорно по делото е, каква е причината за дълбокото и непоправим разстройство
на брака, съотв.кой от съпрузите носи вина за това. Спорно по делото е, кой от двамата
съпрузи притежава по-добри качества като родител, съотв.кой от двамата родители е по-
подходящ за отглеждане и възпитание на детето И..
По отношение на вината за разстройството на брака, настоящият състав не
споделя изводите на първоинстанционния съд, че съпругата има по-голяма вина за разрива в
отношенията между страните. От разпитаните по делото свидетели се установява, че от
самото начало на връзката си, отношенията на страните са били нестабилни, непостоянни,
отличаващи се с периодични раздели („разделяха се и се събираха“, „на приливи и отливи
бяха отношенията им“, „казах на К., че за мен тази връзка е обречена, не може на два месеца
М. да събира багаж и да тръгва“ св.Б.). Съдът приема, че с оглед събраните доказателства не
може да се приеме, че вина за нестабилните отношения на страните носи само ответницата.
Макар и преди сключването на брака, от показанията на св.Я. се установява, че ищецът също
периодично си заминавал за ***, оставяйки ответницата сама по време на проблемната й
бременност – в 3-4 месец, през м.октомври 2018 г., както и по време на самото раждане,
като ответницата е трябвало сама да се издържа, сама да осигури средства за заплащане на
раждането (секцио и екип), като за раждането на детето е разбрал от Фейсбук. Тези
отношения на страните, вкл.от страна на ищеца, са продължили и след сключването на
брака. Действително, за влошаването на отношенията на страните са допринесли и близките
отношения на ответницата с бащата на първото й дете, което изнервяло ищеца и го правело
сприхав и ревнив. По делото няма доказателства, освен, че са били в близки приятелски
отношения, ответницата и бащата на първото й дете – Б. П. да са били и в интимни
отношения. Нормално би било, според настоящия състав, след раздяла на родителите, в
интерес на детето, а и не само, те да се опитат да установят спокойни отношения на
разбирателство и взаимопомощ, което очевидно са успели да постигнат ответницата и св.П..
Ищецът, от една страна не е проявил разбиране към тези отношения, но от друга страна не е
имал нищо против да замине за Франция заедно със съпругата си, децата (неговото и на
св.П.) и със самия св.П., за да работят заедно за продължителен период от време.
Съдът намира за неоснователни твърденията на св.С., че ответницата е била
агресивна към децата си. Показанията на този свидетел се градят, по негови признания, на
впечатленията му от прекаран 1 час на рождения ден на едно от децата. От друга страна
този свидетел твърди, че от ищеца знае, че „съпругата му употребява наркотици“, М. „пуши
трева“ и използва упойващи вещества, т.е.ищецът е разпространявал информация (а
доколкото по делото няма други доказателства и дори няма твърдения от самия ищец),
слухове пред странични лица, че съпругата му употребява наркотици и упойващи вещества.
Неправомерното задържане на детето И. за 4 месеца и отказът на ищеца да върне
детето (тогава на година и шест месеца) на неговата майка, също според настоящия състав
води до извод за допринасяне от ищеца за непреодолимия разрив в отношенията на
съпрузите, както и изключително грубото и обидно отношение на ищеца към ответницата
при опитите й да види детето в ***, установено от показанията на св.М..
С оглед така изложените съображения, съдът приема, че вида за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи.
5
По отношение на предоставянето на упражняването на родителските права по
отношение на детето И. и определянето при кой от двамата родители да живее, съдът намира
следното:
От приетите по делото социални доклади от ДСП Созопол и ДСП Ихтиман,
съдът приема, че по делото се установява, че и при двамата родители са налице нормални
условия за живеене и отглеждане на детето И.. И в жилището на бащата в *** (собственост
на неговата майка), и в жилището на майката в *** (собственост на нейната майка), има
обособена стая за детето, обзаведена съобразно нуждите му, хигиенно-битовите условия и
на двете места са много добри. И двамата родители могат да разчитат на помощта на свои
близки за отглеждане и възпитание на детето. След връщането на детето при майката, то
посещава детска градина „Здравец“ в ***, където, според учителката на детето то се чувства
добре, бързо се е адаптирало в новата среда, психически спокойно е, комуникативно е и
лесно се сприятелява с другите деца от яслената група. В социалния доклад от ДСП
Ихтиман е отразено, че детето е привързано към майката и изглежда спокойно в
присъствието й. Към момента на изготвяне на социалния доклад от ДСП Созопол
(23.06.2021 г.) данните за комуникацията на детето с неговия баща са само по данни на
бащата, тъй като към този момент детето живее в *** при своята майка.
От приетата във въззивната инстанция Съдебно-психологична експертиза се
установява, че детето има добра емоционална връзка със своя баща, търси неговия контакт,
гушка се в него, когато е притеснено, чувства се спокойно в негово присъствие. Вещото
лице сочи, че ответницата прави впечатление на грижовен и отдаден на децата си родител,
позитивна, отзивчива и общителна. Вещото лице посочва, че независимо от голямото
разочарование от съпруга си, ответницата е заявила желание детето И. да има добри
взаимоотношения и стабилна връзка с баща си. Вещото лице споделя наблюденията си, че
детето търси контакта с майка си, радва се, когато е около нея и търси да се гушне в нея.
Според вещото лице, в присъствието и на двамата родители детето се чувства спокойно,
няма налична тревожност или притеснение. Вещото лице изразява становище, че и двамата
родители имат положително отношение и уважение към детето, признават и подкрепят
неговата самостоятелност, стимулират интересите му. Заключението на вещото лице е, че е
налице родителски капацитет и у двамата родители, те са еднакво годни да се грижат за
детето и имат своя потенциал да задоволят базисните му нужди от любов, нежност,
внимание и доверие. Вещото лице отбелязва, че майката е запозната с нуждите и интересите
на детето, докато бащата е по-бегло запознат с интересите, приятелите и нуждите на детето,
което, според настоящия състав е обяснимо с факта, че детето от месеци е при майка си в
друго (отдалечено) населено място и бащата има възможност за контакт с него (предвид и
възрастта на детето), основно в определените от съда дни за личен контакт. Според вещото
лице, и двамата родители могат да изградят хармонични отношения, трудно преживяват
огорчение и разочарование, но бързо се възстановяват. Вещото лице изразява становище, че
и двамата родители имат капацитет да се грижат и възпитават детето си. Посочено е, че
ответницата е социален педагог по образование, но в момента работи в магазин за алкохол и
цигари, което включва и нощни смени, при които децата не остават сами, а за тях се грижи
майката на ответницата или детегледачка, към която детето И. е привързан. Ищецът е готвач
по образование, но работи като продавач-консултант в магазина на своята майка в ***.
Детето има изграден социален кръг в ***, където живее със своите майка, баба и брат, и
където посещава детска градина. В ***, при бащата, детето няма изграден социален кръг,
тъй като посещенията при баща му са кратки, но там живее и неговата баба по бащина
линия и в близост също има детска градина и училище, където детето би могло да бъде
записано. Посочено е, че и при двамата родители съществува сигурна, безопасна и спокойна
среда. В експертизата е изложено заключение, че и двамата родители са надеждни, но
предвид възрастта на детето, на този етап изграждането на развитие на умения,
социализиране, режим на отглеждане, би било по-ефективно и стабилно при майката, тъй
6
като детето има нужда от постоянна, сигурна и стабилна среда. Посочено е, че и двамата
родители са годни да бъдат добри родители, които да подкрепят и подпомагат детето си, но
е препоръчително значително да подобрят диалога помежду си по въпросите, касаещи
развитието и възпитанието, образованието и здравословното състояние на детето.
По въпроса дали има данни за развит у детето Синдром на родителско
отчуждение, вещото лице отговаря, че на този етап не се наблюдава изявен синдром на
родителско отчуждение към нито един от родителите. Детето има силна връзка и с двамата
родители, няма амбивалентност на чувствата. Вещото лице посочва обаче, че е
притеснително, че във времето, в което детето не е при своя баща, те не поддържат връзка,
„дори и само за лека нощ“. По данни на майката И. и не пита за своя баща, но се радва
много и го чака с нетърпение, когато му е казано, че ще го вземе. Според вещото лице И.
има нужда от сигурна връзка и контакт и с двамата родители при ясно регламентирани и
спазвани граници на взаимоотношенията, и той трябва да знае кой е неговият баща и коя е
неговата майка, и това, че те са само едни.
При така събраните доказателства и след изслушването във въззивното
производство на родителите по реда на чл.59 СК, настоящият състав намира, че в интерес на
детето е да бъде поставено то да живее при своята майка, и тя да упражнява родителските
права по отношение на детето.
За да достигне до този извод съдът съобрази установеното по делото, че и
двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане и
възпитание на детето, и с необходимите условия за това.
И двамата родители са трудово заети. Видно от представената от НАП, ТД Бургас
Справка за осигуряването на ищеца (л.127 от първоинстанционното дело), в периода 2017 г.
– март 2020 г., ищецът е бил осигуряван от „Понтика 2004“ ЕООД в периода м.юли 2017 г.-
м.септември 2017 г.; от „Спиди“ ЕАД за м.ноември 2018 г.; от „Маги 1“ ЕООД (едноличен
собственик на капитала на което дружество е майката на ищеца – Магда К.ова И., л.176) – от
м.май 2018 г. до м.октомври 2018 г. и от м.юли 2020 г. до м.август 2020 г. и от „Компас 88“
ЕООД (едноличен собственик на капитала на което дружество е самият ищец –К. И. И.,
л.177) – от м.януари 2019 г. до м.март 2020 г. По данни от социалния доклад, в момента
ищецът работи в магазина на своята майка и получава месечно брутно възнаграждение в
размер на 710 лв. Ответницата е педагог по образование, но в момента работи по трудов
договор към „Аренго“ ЕООД, като продавач-консултант и получава трудово
възнаграждение в размер на 1000 лв месечно. Ответницата получава и по 400 лв – месечна
издръжка за първото си дете от неговия баща.
До превес в полза на предпочитане на майката в случая са: ниската възраст на
детето – 3 години и 9 месеца, която е свързана със специфични нужди на детето;
обстоятелството, че при майката детето живее със своя брат, с когото има изградени
изключително близки отношения. Не на последно място, за да предпочете майката при
предоставянето на родителските права по отношение на детето, съдът съобрази, че във
времето ответницата е била по-толерантната страна - тази, която отглеждайки детето, не го е
препятствала в нито един момент да осъществява контакти с неговия баща – предоставила
го е на бащата за една седмица, а след това – за още една, когато детето е било само на
година и шест месеца. Впоследствие, независимо от преживяния от ответницата стрес във
връзка с отказа на ищеца да й върне детето (тогава още ненавършило две години), и с
предприетите процедури (сезиране на органите на полицията, прокуратурата и социалните
служби) да си върне детето, продължили почти 4 месеца, ответницата в нито един момент не
е нарушила постановения режим на лични отношения на детето с неговия баща, а в
настоящото производство дори изрази съгласие за промяна на привременните мерки, за да
може ищецът да осъществява по-пълноценен контакт с детето (вземане с преспиване,
престой на детето при неговия баща за 10 дни през м.юли 2022 г.). От друга страна ищецът
7
си е позволил да вземе детето си със съгласието на майката, но след това, против нейната
воля да го задържи за период от четири месеца, и то във възраст на детето (ненавършило 2
години), когато то не само се е нуждаело от своята майка, но и е било силно привързано към
нея, тъй като до този момент е живяло основно при нея, а в последните 1-2 месеца преди да
бъде взето от ищеца детето не е живяло с него, тъй като той е бил във франция, а
ответницата вече се е била прибрала в България с двете деца. Съдът възприема това
поведение на ищеца като неглижиране на нуждите и чувствата на детето. В тази връзка
следва да се посочи, че независимо от влошението отношения между страните по повод
задържането на детето от неговия баща и предприетите от майката мреки чрез сезиране на
различни институции за връщане на детето, майката по никакъв начин не е допуснала
отчуждение между детето и неговия баща, което се установява от съдебно-психологическата
експертиза.
Настоящият състав намира, че са неоснователни твърденията на ищеца, че в дома
на майката си, детето е изложено на опасност поради честото присъствие на бащата на по-
голямото дете на ответницата. Както се посочи по-горе, по делото няма доказателства св.П.
съм настоящия момент да съжителства с ответницата. Установено е, че той посещава често
дома й, във връзка с посещенията при своето дете – по-големия син на ответницата. Няма
доказателства за пртивообществени прояви от страна на св.П., които да водят до извод, че
той представлява опасност за детето И..
Все пак, за да се избегне опасността от развиване на синдром на родителско
отчуждение, настоящият състав намира, че между детето и неговия баща следва да има по-
разширен режим на лични отношения, при спазването на който да се запази изградената
връзка на доверие и обич между И. и неговия баща. Във връзка с препоръките на вещото
лице по приетата във въззивното производство Съдебно-психологична експертиза следва да
се посочи, че от бащата зависи да поддържа по-чести контакти с детето, напр.по телефон
или видеовръзка в периода, когато то не е при него. От майката зависи да обясни на детето,
че „тати Б.“ е татко на неговия брат, а баща на И. е ищецът. Тези действия, както и
поддържането на нормални, спокойни и позитивни отношения между двамата родители във
връзка с отглеждането и възпитанието на детето И., са изцяло по волята на страните и
съдът, освен да изрази препоръка за поддържането на такива отношения, не би могъл да ги
наложи на страните.
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
предоставянето на родителските права по отношение на детето на неговата майка следва да
бъде до навършване на 5-годишна възраст от детето, след което родителските права следва
да се предоставят на бащата, както и местоживеенето на детето следва да се постанови при
него. Произнасянето от съда по въпросите за местоживеенето на детето и предоставянето на
родителските права, представлява спорна съдебна администрация, поради което би могло да
бъде променяно при настъпване на промяна в обстоятелствата. Изводът на
първоинстанционния съд, че след навършване на 5-годишна възраст от детето, предвид
неговия пол, потребността му от общуване с родителя от съответния пол ще се разгръща и
детето ще има нужда от адекватен модел на подражание, към момента се гради на
предположения. Настоящият състав намира, че дефицитът в отношенията между И. и
неговия баща би могъл да се избегне или преодолее с по-чести контакти между двамата в
рамките на определения режим на лични отношения и при едни нормални отношения на
разбирателство между родителите на детето. Разбира се, при настъпване на промяна в
обстоятелствата, всяка от страните би могла да поиска промяна в режима на лични
отношения, както и изобщо в предоставянето на родителските права и местоживеенето на
детето.
По отношение на режима на лични отношения между детето и неговия баща,
съдът намира, че към момента той следва да се определи в рамките на определения с
8
привременните мерки (след изменението им), който режим доказа, че е работещ, подходящ
за детето и максимално удобен за родителите.
По отношение на дължимата от ищеца за детето издръжка, съдът намира, че тя
следва да бъде определена в приетия от първоинстанционния съд размер, с изключение на
ограничението до петгодишна възраст на детето.
Независимо от частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции
по отношение на първоначалното предоставяне на родителските права по отношение на
детето на майката, определянето на местоживеенето му при майката, режима на лични
отношения и издръжката, поради определянето им до и след навършване пет годишна
възраст на детето при различен родител, за яснота на диспозитива решението на БРС
следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, и вместо него следва да се постанови:
приемане, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на двамата съпрузи;
местоживеенето на детето И. К. И. при майката М. Д. И. и предоставянето на нея на
родителските права върху детето И.; определяне на режим на лични отношения както с
бащата; осъждане на бащата да заплаща на сина си И. К. И., чрез майка му и законен
представител М. Д. И. месечна издръжка в размер на 200 лв. както и в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 288 лв върху присъдената
издръжка.
При така постановения резултат, въззивникът-ищец следва да заплати на
въззивницата-ответник съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно представените
списък на разноските по чл.80 ГПК и представените доказателства, в размер общо на
1271,25 лв, както и 900 лв за първоинстанционното производство. С оглед характера на
производството, множеството събрани доказателства и двукратното изменение на
постановените привременни мерки, съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника-ищец за прекомерност на заплатеното и претендирано от въззивницата-ответник
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 897 от 17.08.2021 г. по гр.д.4467/2020 г. по описа на РС
Бургас В ЧАСТТА, с която:
Е прието, че бракът между К. И. И. ЕГН ********** и М. Д. И. ЕГН **********,
е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата М. И.;
Е определено местоживеене на детето И. К. И. с ЕГН **********, родено на ***г
при майката М. Д. И. ЕГН ********** до навършване ПЕТ годишна възраст на детето;
Е определено местоживеене на детето И. К. И. с ЕГН **********, родено на ***г
, след навършване на петгодишна възраст при бащата К. И. И. ЕГН **********.
Родителските права върху роденото от съвместното съжителство малолетно дете
И. К. И. с ЕГН **********, родено на ***г. са предоставени за упражняване от майката М.
Д. И. ЕГН ********** до навършване ПЕТ годишна възраст на детето;
Родителските права върху роденото от съвместното съжителство малолетно дете
И. К. И. с ЕГН **********, родено на *** г. са предоставени за упражняване СЛЕД
навършването на петгодишна възраст на детето на бащата К. И. И. ЕГН **********;
Е определен режим на лични отношения на детето с бащата, както следва:
Бащата К. И. И., има право да вижда и взема детето при себе си всеки първи и трети петък
от 18,00 ч. до неделя до 18.00 ч. от месеца, с преспиване, както и един месец в годината,
9
който да не съвпада с годишния отпуск на майката до навършването на ПЕТ годишна
възраст на детето. Бащата К. И. И. се задължава да взема детето И. К. И. от дома на майката
за съответния уикенд от месеца, както е упоменато по-горе и да го връща в дома и до 18.00
часа на неделеният ден от същия уикенд.
Е определен режим на лични отношения на детето с майката след навършване на
ПЕТ годишна възраст на детето: Майката М. Д. И., има право да вижда и взема детето при
себе си всеки втори и четвърти петък от 18 часа до неделя до 18.00 ч. от месеца, с
преспиване, както и един месец в годината, който да не съвпада с годишния отпуск на
бащата след навършването на ПЕТ годишна възраст на детето. Майката М. Д. И. се
задължава да взема детето И. К. И. от дома на бащата за съответния уикенд от месеца, както
е упоменато по-горе .
Е определено страните да редуват новогодишните и коледни празници, като през
нечетна година на Коледа детето ще бъде при своята майка, а по време на новогодишните
празници при своя баща и обратно, при четна година на Коледа ще бъде при своя баща, а на
нова година при своята майка.
К. И. И. е осъден да заплаща на сина си И. К. И. с ЕГН **********, чрез майка
му и законен представител М. Д. И. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв,
начиная от влизане в сила на съдебното решение, до навършване на ПЕТ годишна възраст на
детето, или до настъпване на промяна на обстоятелствата.
М. Д. И. ЕГН ********** е осъдена да заплаща на сина си И. К. И. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200 лв, чрез баща му и законен представител К.
И. И. ЕГН **********, начиная от навършване на ПЕТ годишна възраст на детето до
настъпване на промяна на обстоятелствата.
М. Д. И. /с фамилно име сред развода Я./ ЕГН ********** е осъдена на
основание чл.329, ал.1,предл.първо от ГПК и във вр.чл.6, т.2, чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса от
288 лв по отношение на издръжката или общо сума в размер на 313 лева по сметка на
Районен съд Бургас.
М. Д. И. /с фамилно име сред развода Я./ ЕГН ********** е осъдена да заплати
на К. И. И. ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 625 лева на
основание чл.329, ал.1 от ГПК.
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА, че бракът между К. И. И. ЕГН ********** и М. Д. И. /с фамилно име
сред развода Я./ ЕГН **********, е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И. К. И. с ЕГН **********, родено на ***г
при майката М. Д. Я. ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняване на родителските права върху роденото от
съвместното съжителство малолетно дете И. К. И. с ЕГН **********, родено на *** г. на
майката М. Д. Я. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето И. К. И. с ЕГН ********** с
бащата К. И. И. ЕГН **********, както следва:
Бащата К. И. И., има право да вижда и взема детето при себе си всеки първи и
трети петък от 16,30 ч., като взема детето от детската градина (без да се нарушава режимът
на следобедната закуска в детската градина), ако детето посещава такава по това време, а
ако детето не посещава детска градина в този ден, да го взема в 16.30 часа от дома на
майката М. Д. Я., до неделя до 18.00 ч. от месеца с преспиване,, като връща детето в дома на
майката, както и един месец в годината, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
10
Страните да редуват новогодишните и коледни празници, като през нечетна
година на Коледа и на Великден от детето ще бъде при своята майка, а по време на
новогодишните празници от 16,30 часа на 30 декември до 18,00 часа на 01 януари при своя
баща и обратно, при четна година на Коледа от 16,30 часа на 23 декември до 18 часа на 26
декември и на Великден от 9.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светъл понеделник
детето ще бъде при своя баща, а на Нова година при своята майка.
ОСЪЖДА К. И. И. с ЕГН ********** да заплаща на сина си И. К. И. с ЕГН
**********, чрез майка му и законен представител М. Д. Я. ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200 лв, начиная от влизане в сила на съдебното решение, до
настъпване на промяна на обстоятелствата.
ОСЪЖДА К. И. И. ЕГН ********** да заплати на М. Д. Я. с ЕГН **********
съдебно-деловодни разноски в размер на 1271,25 лв (хиляда двеста седемдесет и един лева)
за въззивното производство и в размер на 900 лв (деветстотин лева) за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11