№ 128
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000811 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1455 от 22.02.2022г., с която адв. П. К. в
качеството й на процесуален представител на М. Н. М. е поискала съда да
измени постановеното от него решение № 6 от 07.01.2022г. по в.т.д. №
811/2021г. по описа на АС Пловдив в частта за разноските, като намали
определените като дължими от ищеца на ответника такива, както за
въззивното производство, така и за първоинстанционното.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „З.: Ж.“ АД, с който оспорва искането като недопустимо, поради липса
на представен от молителя списък по чл. 80 ГПК, евентуално като
неоснователно.
След преценка на изложеното, съдът прие следното:
Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално
допустимо, въпреки, че страната, която иска изменение на решението в частта
за разноските действително не е представила списък по реда на чл. 80 ГПК,
но искането е за намаляване присъдените на другата страна разноски, поради
което и непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не се отразява на
процесуалната му допустимост.
1
Искането е за изменение на решението в частта за разноски с твърдения
за прекомерност на определеното като дължимо юристконсултско
възнаграждение в полза на представляващия ответника пред въззивната
инстанция. Това искане е основателно, тъй като при определянето му като
дължимо, съдът не е съобразил факта, че пред въззивната инстанция „З.: Ж.“
АД е бил представляван от адвокат, а не от юристконсулт. Констатираното до
тук изключва приложението на чл. 78, ал.8 ГПК и налага определението в
частта, с която в тежест на ищеца са възложени за заплащане разноски в
размер но 235 лв. да бъде изменено, като в полза на „З.: Ж.“ АД се присъдят
само разноски по заплащане на дължима държавна такса, съразмерно с
уважената част от жалбата, а не и такива за юристконсултско възнаграждение.
В останалата част искането на адв. К. в качеството й на пълномощник на
М.М. за изменение на решението в частта за разноските, касаещи
присъдените в полза на „З.: Ж.“ АД разноски по съразмерност за първата
инстанция 1536 лв. е неоснователно.
Не е вярно твърдението, че след като страната е освободена от
задължението за плащане на държавни такси и разноски по производството,
то същата не дължи разноски на другата страна, тъй като последната
отговорност е санкция за неоснователно повдигнатия спор, а не е разноска по
производството, като тези по заплащане депозити за вещи лица, свидетели и
др., от които страната е освободена при условията на чл. 83 ГПК.
Неоснователно е и твърдението на молителя, че съдът не се е съобразил с
наведеното от него възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Вярно е, че при присъждане разноските за първата
инстанция съдът не се е произнесъл по по направеното от ищеца възражение
за прекомерност, но този пропуск на първостепенния съд е можело да бъде
поправен по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното
решение от ОС Стара Загора. Такова искане не е направено, а съобразяването
му едва от въззивната инстанция и то в производство по чл. 248 ГПК е
недопустимо.
Дори и изложеното до тук да не се възприеме и да се разгледа по
същество заявеното възражение от ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК то същото е
неоснователно, тъй като платеното възнаграждение на адв. С.Г.С. от „З.: Ж.“
АД е в размер на 1500 лв. или в размер под минималния съгласно чл. 7, ал.2,
2
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид допуснатото увеличение размера на предявения иск
с протоколно определение от 10.02.2021г..
Мотивиран от изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 6 от 07.01.2022г. по в.т.д. № 811/2021г. по описа
на АС Пловдив в частта, с която М. Н. М. ЕГН ********** с адрес с. Г., бул.
А. № 15, вх. Б, ап.15 е осъден да заплати на „З.: Ж.“ АД сума в размер на 235
лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за
юристконсултско възнаграждение и платена държавна такса, съразмерно на
уважената част от жалбата КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН ********** с адрес с. Г., бул. А. № 15, вх. Б,
ап.15 е осъден да заплати на „З.: Ж.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С. ***, ул. Г. М. Д. № 1 сума в размер на 100 лв.,
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за платена
държавна такса, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1455 от 22.02.2022г., с която
адв. П. К. в качеството й на процесуален представител на М. Н. М. за
изменение на решение № 6 от 07.01.2022г. по в.т.д. № 811/2021г. по описа на
АС Пловдив в останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3