Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ,
20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1449 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Облигационен иск за непозволено
увреждане с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена - 7 600
лева.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Д.М.Ч. и от Д.К.Ю.,***, чрез
пълномощника си адв.К.О. *** срещу А.Д.Р. ***, в която изтъкват, че са
родители на непълнолетния Михаил Д.Ч.. Същият е починал през
Твърдят, че една година
след погребението на децата, ищецът Д.М.Ч. предложил на ответника А.Р.Д. да
изградят общ декоративен навес над гробните места на децата. За целта
посетил дома на ответника, но с изненада установил, че А.Р.Д. започнал да
обижда починалото му дете и да го нарича „Убиец" и „Психопат". След
така изречените обиди казал, че не желае неговото дете да има общ навес с починалото дете на
ищеца и отново го нарекъл „Убиец". Ищецът направил
забележка на ответника за изречените тежки думи, посочвайки му че по
този начин опетнява паметта, както на своето дете, така и на
неговото дете. След така разменените реплики ищецът казал на ответника, че ще
изгради навес само над гробното място на своето дете, на което ответника А.Р.Д.
отново възразил, казвайки, че над гробното място на „Убиец"
не трябва да има навес. Последвало отново предупреждение от страна на ищеца, че с
изречените думи се скверни паметта на детето му, след което разговорът между
тях приключил и двамата се разделили.
Пояснява, че в края на
При така описаната
обстановка, на 23.12.2018 год., А.В. - леля на починалото дете на
ищците установила, че навеса над гробното място на нейния племенник е
премахнат. Веднага информирала родителите, които в онзи момент били извън страната и не
са имали възможност за адекватна реакция. Лелята А.В. подала жалба
в полицията, по която е образувана преписка
№456000-84/11/01.2019 год., след което е образувана и
прокурорска преписка под №300/2019 год., завършила с
отказ от образуване на досъдебно производство. В хода на проверката е
установено, че извършител срещу собствеността на ищеца Д.М.Ч. е ответника в
настоящето производство А.Д.Р.. Същият е признал пред разследващите органи, че
е посегнал на чуждата собственост по своя инициатива. В подкрепа на
твърдението си прилага заверено копие от издаденото Постановление на
Районна прокуратура-гр.Ловеч, от което е видно, че извършителя е А.Д.Р..
Молят съда
да осъди
ответника А. Д. Р. за
претендираната искова претенция. Сумата се претендира по следния
начин : ищецът Д.М.Ч. претендира сумата от 3 000 лева за
причинените му от ответника болки и страдания от неправомерно
демонтиране на изграден навес над гробното място на починалото му дете и
нанасяне на обидни квалификации към починалото му дете, с което е осквернена
паметта на починалото му дете; ищецът Д.М.Ч. претендира и сумата от 1
600 лева, която се явява заплатената от него стойност на премахнатия навес над
гробното място на починалото му дете; ищцата Д.К.Ю.
претендира сумата от 3 000 лева за причинените й от ответника
болки и страдания от неправомерно демонтиране на изграден навес над гробното
място на починалото и дете и нанасяне на обидни квалификации към починалото и
дете, с което е осквернена неговата памет.
Сборът от така
направените претенции на ищците се явява сумата по заявената искова
претенция в размер на 7 600 лева. От момента на оскверняване на гробното място
на детето им и на квалифицирането му с обидните думи „Убиец",
ищците нямат покой и единствената им тема на разговори е по отношение на
създадената ситуация. Същите търпят значителна болка и стрес от извършените
действия на ответника А.Д.Р.. Още повече, че болката от загубата на детето им е
твърде голяма, за да понасят и допълнителни болка и страдания от оскверняването
на гроба му и от нанасянето на обидни думи и оскверняване на паметта му. Считат, че
вината на ответника е безспорна. А.Д.Р., самоволно и без правно
основание е посегнал на чуждо имущество, демонтирайки изграден навес
над гробното място на детето на ищците, като съоръжението е приведено в негодно
за ползване състояние. Навесът е срязан и вече не може да
бъде монтиран в първоначалният си вид. А.Д.Р. е твърдял пред разследващите
органи, че съоръжението е опасно и за това го е премахнал, но
дори и това му твърдение да е вярно е следвало да съобщи на компетентните
органи, които да извършат последващите действия и проверки относно изградената
конструкция. По този начин ответникът А.Д.Р. е извършил състав на
противозаконно унищожаване и повреждане на чуждо имущество. Действията на
ответника по оскверняване паметта на детето на ищците продължава и към
настоящия момент. Обидните квалификации към детето на ищците продължават, като
в това начинание се включва и цялото семейство на ответника. Според тях
подобни незаконосъобразни действия са неприемливи, още повече, че се касае за
малко населено място, където всички обитатели са познават и честта и
достойнството са от особена важност.
В законният
едномесечен срок е представен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв.Н.
***, който от името на доверителя си счита, че така предявения иск е недопустим
поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, тъй като както те
самите сочели в исковата си молба, синът им е загинал през 2017год., а
евентуалната „обида” му е била „нанесена” след смъртта му. Смята, че
процесуално легитимирано лице да предяви иск за неимуществени вреди за нанесена
обида може да бъде единствено синът им, но не и те самите като негови родители.
Намира иска за претендираните имуществени
вреди за недопустим и предвид обстоятелството, че ищците имат материална
претенция за незаконно построения от тях навес в гробищен парк в с.Кирчево,
т.е. претендират обезвреда за прекратяване на незаконоъобразни техни действия.
Исковете са
неоснователни, тъй като приема за безпорен факта, че децата на
ищците и на ответника са загинали заедно при станала на 12.11.2017
год. автомобилна катастрофа, около 24 часа на първоклА.път 1-4, при 25+
Оспорва и
наведените в исковата молба твърдения, че доверителят му е обиждал и увредил
имуществено ищците. Оспорва по основание и размер твърденията за претърпени от
ищците неимуществени вреди, в резултат от действията на А.Д.Р.. Оспорва
твърдението на ищците, че незаконно изградения от тях навес е бил безопА.за
околните, тъй като срещу изграждането му са заведени две преписки по жалби с
вх.№94/02.11.2018 год. по описа на Кметство-с.Кирчево и вх.№40/02.11.2018 год.
по описа на Община-гр.Угърчин. По тези съображения моли съда да отхвърли исковете
като недопустими, неоснователни и недоказани, като, на основание чл.38, ал.2
във връзка с ал.1, т.3 от ЗА да му присъди дължимия адвокатски хонорар по всеки
един иск, съгласно Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В две поредни
заседания ищците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от
техния пълномощник адв.О., който от името на доверителите си поддържа исковата
претенция, уточнявайки, че претенцията за имуществените вреди се претендира,
ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на исковата молба в
съда, което искане съдът е съобразил и е допълнил петитума на исковата молба по
отношение на тази претенция.
По същество
пледира за уважаване на исковата молба, тъй като по делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства, които доказват обстоятелствата, изложени в
исковата молба.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Н., който от името
на доверителя си поддържа отговора, представен в срока по чл.131 от ГПК. С
оглед на събраните по делото доказателства счита, че ищците не са доказали
правния си интерес от водене на делото, досежно претенцията им за неимуществени
вреди, претендирани от евентуално нанесена обида на сина им през 2018 год., при
условие, че той е загинал при ПТП година по-рано - на 12.11.2017 год. В тази
връзка е и направеното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост
на този иск. Счита, че твърденията на ищците за претърпени от тях болки и
страдания, настъпили вследствие от евентуално нанесените на сина им обидни думи
след смъртта му, са останали недоказани. По тези и други подробно изложени в
писмена защита съображения, моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът
като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите
на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, съгласно
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Като
доказателство по делото е представено копие от Договор за изработка с дата
09.08.2018 год., сключен в с.Кирчево, Област-гр.Ловеч между Д.М.Ч., като
възложител и А.Ю.Т., като изпълнител, по силата на който възложителят възлага,
а изпълнителят приема да изработи срещу заплащане декоративна ограда на гробно
място и навес от поликарбонат с метална покривна конструкция, който следва да
бъде положен над гробно място, посочено от възложителя в гробището на
с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч. Страните са се договорили, че
изработката ще бъде реализирана по проект на изпълнителя и с материали на
изпълнителя, като той ще монтира на гробното място срещу заплащане на 200 лева
- т.1.2 и т.1.3 на договора. От т.2.1 на договора се разбира, че при
осъществяване предмета на договора възложителят се задължава да изплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на сумата 1 600 лева по ред, определен
в настоящия договор. По силата на т.4 страните са се договорили, че
изпълнителят ще изработи и предаде декоративна ограда на гробно място и навес
от поликарбонат с метална покривна конструкция в срок от 100 дни, считано от 09.08.2018
год.
На
12.11.2018 год. в с.Кирчево, Област-гр.Ловеч е подписан приемателно-предавателен
протокол по Договор за избаротка, подписан на 09.08.2018 год. между Д.М.Ч. и Антон Юлианов Темелски, чрез който се заявява
от възложителя, че приема извършената работа по договора от изпълнителя без
забележки. Този приемо-предавателен протокол следвало да се счита за неразделна
част от подписания между страните договор за изработка от 09.08.2018 год.
Във
връзка със служебно изискано от Кмета на с.Кирчево копие от образувана при него
преписка по жалба №94/2019 год. със страни Д.М.Ч. и Д.К.Ю. против А.Д.Р., е
представено писмо вх.№12296/07.11.2019 год., с което Кмета уведомява съда, че в
Кметство с.Кирчево няма образувана преписка по жалбата, тъй като между двете
страни е постигнато устно споразумение в канцеларията на Кмета Д. Б.А., лично в
негово присъствие да се разберат помежду си по така възникналия спор.
Представено
като доказателство по делото е и копие от Постановление с дата 08.03.2019 год.,
с което е отказано да се образува досъдебно производство по преписка №300/2019
год. по описа на РП-гр.Ловеч и същата е прекратена. Установява се от
съдържанието на постановлението, че преписката е образувана във връзка с
получана в РП-гр.Ловеч Докладна записка от РУ МВР-гр.Угърчин във връзка с
работа по тяхна преписка №456000-84/11.01.2019 год. във връзка с подадана жалба
от А. М. В. от с.Кирчево. Последната е заявила, че на 23.12.2018 год. е установила,
че е демонтиран навес, намиращ се на гроба на племенника й М. Д.Ч.. За да
откаже образуването на досъдебно производство, прокурор при РП-гр.Ловеч се е
мотивирал с това, че за навеса не е имало издадено необходимото разрешение за
строеж. Същият е бил свален от А. Р., тъй като той е преценил, че е опА.за околните
вследствие на натрупване на сняг. Прието е, че е налице решаване на
междуличностни отношения по един неморален начин и липсва извършено
престъпление.
С
Постановление от 07.08.2019 год. прокурор при ОП-гр.Ловеч, след като се е
запознал с данните по преписка №300/2019 год. по описа на РП-гр.Ловеч и жалбата
на Д.М.Ч. и Д.К.Ю., чрез адв.К.О., е потвърдил постановление от 08.03.2019 год.
на РП-гр.Ловеч за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№300/2019 год., като обосновано и законосъобразно. Оставена е без уважение
жалбата, като неоснователна.
След
анакуването и на Постановление то 07.08.2019 год. пред Апелативна
прокуратура-гр.Велико Търново, е налице произнасяне на последната с
Постановление от 22.11.2019 год., с което прокурор при Апелативна
прокуратура-гр.Велико Търново, след като се е запознал със съдържанието на
преписка №1064/2019 год. по описа на Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново,
е потвърдил Постановление от 07.08.2019 год. по преписка №2019/2019 год. по описа на ОП-гр.Ловеч и
потвърдено с него Постановление от 08.03.2019 год. по преписка №300/2019 год.
по описа на РП-гр.Ловеч, за отказ да се образува досъдебно производство.
Остевена е без уважение жалбата на Д.М.Ч. и Д.К.Ю. - подадена чрез адв.К.О.
против цитираните постановления, като неоснователна. Данни затова обжалвано ли
е пред ВКП-гр.София това постановление на Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново
и кога е влязло в законна сила, по делото не са представени.
От
писмо изх.№426(1) от 28.01.2020 год. Кмета на
Община-гр.Угърчин е уведомил съда, че няма издадено разрешение за строеж на
навес в гробищния парк на с.Кирчево на гроба на починалия Михаил Д.Ч..
Пред
настоящата инстанция страните ангажираха и гласни доказателства по делото,
които съгласно чл.172 от ГПК, съдът преценява с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, като от показанията
на св.Н. М. В. - майка на ищеца и снаха на ищцата се установява, че ответника А.
Д. е племенник на нейния съпруг. Знае къде е надгробното място и това, което е
направено над него. След автомобилната катастрофа единия ден погребали едното
дете, а на другия ден - другото дете. Впоследствие станали тези отношение за
ограждане на паметници, като се разбрали да направят обща ограда, но тъй като
нямали пари, нейния син направил и ограда и навес. Една сутрин отишли с нейната
дъщеря и заварили, че навеса е свален, като преди това ответника заявил, че
този навес няма да съществува. Това станало на 20-21 декември 2019 год. Чувала
е много пъти А. да обижда и нейният внук и нейния син. За внука й е казвал, че
се е дрогирал и че именно нейния внук е убил неговия син. Свидетелката поясни,
че смъртата на внука й е много голямо страдание за нейния син и нейната снаха и
тъй каято те са болни и често боледуват се налага да им изпраща лекарства, тъй
като в момента живеят в Белгия, заедно с по-малкия си син.
Свидетелката
В.Д.Т.- майка на ищцата и тъща на ищеца заяви, че след като внукът й починал, А.Д.
бил със зет и с майстора, като сложили паметника. Всяка сутрин ходи да си купи
хляб, като Д. пред нея е казвал и пред другите хора да чуят, че ще гътне
покривчето и след един ден като отишла на гробищата видяла, че е рязано с
ножовка. Постоянно обиждали починалия й внук, наричайки го „убиец” и че е
„наркоман”. Майката и бащата като чуят това нещо много се тормозят, болни са,
от както детето им починало. Те работят в Белгия като се налагало от тук да им
изпращат лекарства, за да се лекуват. Заяви, че никой не ги е накарал да взимат
колата и да се случи това нещо. Баба е и й е много мило за децата. Колата е
била на зет й Д., като внукът й е бил на 15 години и не е имал шофьорска
книжка. Били са четири деца и не знае къде са ходили с колата. Счита, че А.го
командват съпругата му и дъщеря му и на бара и пред хората постоянно викат за
починалия й внук, че е „наркоман”, че е „психопат”.
Свидетелката
Лиляна Маринова Маринова е съселянка със страните по делото, без родствени отношения
с тях, като с А.са съседи. Знае за настъпилия инцидент, при който са загинали
децата на страните по делото, знае и къде са гробните им места. Двете деца са
погребани един до друг в с.Кирчево. Имало изграден навес на М., който навес е
бетониран и пречи на другото момче като вали и пада всичко на гроба на М..
Хората са сложили цветя, свещници, които са счупени от снега. Не е чувала
ответника да обижда ищците.
И
свидетелят Д. М. Р. ***, като познава страните по делото. Относно инцидента,
при който са починали синовете на страните по делото знае, че са пътували двете
момчета и е станала катастрофата, за която не си спомни на коя дата е станала,
но предположи, че е през 2018 год. Децата са погребани в един гробищен парк,
като двата гроба са един до друг, може би на около 25-
При
тази фактическа обстановка съдът намира, че в
случая не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Съгласно
този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Според Постановление №7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС
отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
За да е
основателен така предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от
изброените предпоставки води до неоснователност на иска. Доказателствената
тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъществяване
на обективните елементи от фактическия състав - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на това деяние, причиняването на вреда
/имуществена или неимуществена/ и пряката причинно-следствена обусловеност на
деянието с настъпилия резултат е на ищците - по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК.
Ответникът
носи доказателствена тежест относно субективния елемент, да опровергае вината -
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Видно от
петитума на исковата молба и направеното в първото по делото заседание
уточнение ищецът Д.М.Ч. претендира от ответника А.Д.Р. заплащането на сумата
1 600 лева, явяваща се заплатената от него стойност на премахнатия навес
над гробното място на починалия му син, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 26.07.2019 год. до окончателното
й изплащане.
След
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че ищците при условията на пълно и главно доказаване не
доказаха първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно, че ответникът е извършил противоправно действие, под формата на
действия, т.е. осъществил е действие, нарошаващо правна повелителна норма,
задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму.
Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност -
Решение №567/24.11.1997 год. на ВКС по гр.д.№775/1996 год.
Установи
се безпорно по делото, че е изградена декоративна ограда на гробно място и
навес от поликарбонат с метална покривна конструкция, положен над гробното
място в гробището на с.Кирчево, за което ищецът е заплатил на изпълнителя общо
сумата 1 600 лева, който факт се установява от Договор за изработка от
09.08.2018 год. и приемателно-предавателен протокол по договор за изработка от
12.11.2018 год., но само наличието на тези писмени доказателства не може да
даде основание на съда да уважи иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, тъй като са представени доказателства, че за строежа на този навес в
гробищия парк на с.Кирчево, ищците не са имали издадено разрешение за строеж от
съответния орган по реда на ЗУТ, за което кредитира с доверие писменото
доказателство по делото писмо изх.№426(1)/28.01.2020 год. на Кмета на
Община-гр.Угърчин и гласните доказателства - показанията на св.Деньо Маринов Р.. Следователно касае се
за незаконно изградено съоръжение и то в гробищен парк, без да има издадена
съответната документация, което
съоръжение се установи от гласните доказателства на св.Лиляна Маринова,
св.Деньо Р., че е бетонирано, но по начин, който пречи на съседния гроб, както
и на минаващите граждани. Следователно след като се касае за незаконно
изградено съоръжение, то няма как да се докаже от ищеща Д.Ч. наличието на
противоправно деяние от страна на ответника, тъй като предвид разпределената
доказателствена тежест в процеса негово е задължението да докаже наличието на
противоправно действие от страна на ответника, защото деликтната отговорност се
поражда при наличието на конкретно установено противоправно деяние, което се
намира в причинна връзка с виновното поведение на дееца и настъпилите
имуществени вреди. В настоящият случай ищеца, чрез пълномощника си не установи,
че сочените в обстоятелствената част на исковата молба действия са
противоправно осъществени от ответника. И тъй като липсата на който и да е от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, води от отхвърляне
на исковата претенция, като се установи, че липсват два от тях - противоправно
деяние и причинна връзка между деянието и вредата, то това мотивира съда да
отхвърли тази искова претенция като неоснователна и недоказана.
Двамата
ищци са сезирали съда и с претенция за заплащане на сумата от по 3 000
лева на всеки един от тях или общо 6 000 лева за причинените им от
ответника болки и страдания от неправомерното демонтиране на изградения навес
над гробното място на починалия им син и нанасяне на обидни квалификации към
починалото им дете, с което е осквернена паметта му.
Неимуществените
вреди представляват претърпени болки и страдания /физически или психични/ от
пострадалия, поради факта на увреждането, като същите се определят от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Тези
вреди подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние.
В настоящото гражданско производство, съгласно
текста на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения, а чл.8, ал.2 от ГПК предвижда,
че страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят
доказателства за тях. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата
при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за
неосъществил се. Съдът счита, че в настоящият казус ищците не доказаха твърденията си, изложени
в исковата молба, че именно и само ответникът А.Д.Р. им е причинил болки и
страдания в резултат на неправомерното демонтиране на изградения навес над
гробното място на починалото им дете, както и че той е нанесъл обидни
квалификации към покойния им син, с което е осквернил паметта му, защото ако
смъртта на сина им е последица от увреждането, ищците имат право на иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД на собствено основание за неимуществени вреди, но
не и на иск за претърпените болки и страдания от наследодателя им, тъй като
неимуществените права са ненаследими. Претенцията им за неимуществени вреди
остана изцяло недоказана по основание и по размер, тъй като по делото дори не е
представено удостоверение за наследници на починалия им син М. Д.Ч., за да се
установи и твърдението на ищците, че те са негови родители и в това им качество
имат право да предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу ответника. Освен
това от гласните доказателства на св.Н. В. и В. Т. се установи, че ищците
живеят в чужбина, където работят и се налагало често да им изпращат лекарства,
тъй като имат здравословни проблеми, но тези техни изявления останаха напълно
голословни и неподкрепени с каквито и да е релевантни писмени доказателства, от
които да е видно от какви заболявания страда всеки един от ищците и от кога
датират те, страдат ли от хронични заболявания още преди смъртта на техния син
или проблемите им са се появили след загубата на М. Д.Ч., като за целта не бе
ангажирана и приобщена към доказателствения материал по делото и
съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.195, ал.1 от ГПК, с вещо лице,
притежаващо необходимите специални знания в областта на психологията, което да
отговори на всички тези въпроси от значение за изясняване на действителното
състояние на Д.М.Ч. и Д.К.Ю..
Следователно след като от събраните в хода на натсоящото исковото
производство доказателства, съдът не установи наличието на каквото и да е
противоправно деяние от страна на ответника, то счита, че липсва и причинна
връзка между противоправното деяние и вредата, причинено именно от ответника А.Д.Р..
Дори и да е налице презумпция за виновност в настоящият казус не може да се
говори за каквото и да е виновно поведение от страна на ответника.
Въз основа на изложеното районният съд
намира, че не е налице непозволено увреждане, тъй като при липсата на който и
да е елемент от фактическият състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД води до
неосъществяване на същия, както и до неоснователност и недоказаност на
предявения иск, поради което отговорността на ответника не следва да бъде
ангажирана.
Това налага претенцията на ищците Д.М.Ч. и
Д.К.Ю., на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, с
която искат ответника А.Д.Р. да заплати на Д.М.Ч. сумата
от 3 000 лева за причинените му от
ответника болки и страдания от неправомерно демонтиране на изграден навес над
гробното място на починалото му дете и нанасяне на обидни квалификации към
починалото му дете, с което е осквернена паметта на починалото му дете; да запалти на Д.М.Ч.
сумата от 1 600 лева, която се явява заплатената от него стойност на
премахнатия навес над гробното място на починалото му дете, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2019 год. до окончателното й
изплащане, както и да заплати на Д.К.Ю. сумата от 3 000 лева за
причинените й от ответника болки и страдания от неправомерно
демонтиране на изграден навес над гробното място на починалото и дете и
нанасяне на обидни квалификации към починалото и дете, с което е осквернена
паметта на починалото и дете, да се
отхвърли като изцяло неоснователна и недоказана.
При
този изход на процеса неоснователна се явява и претенцията на ищците за
заплащане на съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата 1 309,20
лева, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Претенция
за разноски е налице и от страна на ответника, но тъй като видно от Договор за
правна защита и съдействие той е представляван от адв.Д.Н. безплатно, на
основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗА, съдът счита, че ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.Н. сумата 710 лева, на основание
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за осъществуното процесуално представителство на
ответника по натоящото гр.дело. В представения в последното съдебно заседание
списък на разноските по чл.80 от ГПК, адв.Н. е претендирал общо направени
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 222 лева, който списък
съдът не следва да обсъжда, предвид факта, че след като е осъществил безплатно
правна защита, то възнаграждението, което му се дължи следва да се изчисли в
зависимост от определения интерес, който при цена 7 600 лева е изчислен по
реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /7 600 - 5 000 = 2 600 х 5% = 130+580 =
710 лева, но не и по всеки един от исковете, каквото искане на адв.Н. е изцяло
неоснователно.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Д.М.Ч.,
ЕГН-**********, с адрес *** против ответника А.Д.Р., ЕГН-**********, с адрес ***,
облигационен осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 000
лева за причинените му от ответника болки и страдания от
неправомерно демонтиране на изграден навес над гробното място на починалото му
дете и нанасяне на обидни квалификации към починалото му дете, с което е
осквернена паметта на починалото му дете, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Д.М.Ч., ЕГН-**********, с адрес ***
против ответника АСЕН Д.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, облигационен
осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 600 лева,
която се явява заплатената от него стойност на премахнатия навес над гробното
място на починалото му дете, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата Д.К.Ю., ЕГН-**********, с адрес ***
против ответника АСЕН Д.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, облигационен
осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 000 лева за
причинените й от ответника болки и страдания от неправомерно
демонтиране на изграден навес над гробното място на починалото и дете и
нанасяне на обидни квалификации към починалото и дете, с което е осквернена
паметта на починалото и дете, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищците
Д.М.Ч. и на Д.К.Ю., с горните данни против ответника АСЕН Д.Р., с горните данни
за заплащане на съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата
1 309,20 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищците Д.М.Ч.,
ЕГН-********** и Д.К.Ю., ЕГН-**********, двамата с адрес *** да заплатят на
адв.Д.Д.Н. ***, със съдебен адрес *** сумата
710 /седемстотин и десет/ лева за
осъществуното процесуално представителство на ответника по настоящото гр.дело,
изчислена на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :