Решение по дело №468/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              5.6.2018 г.                        град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и първи май                                                   две хиляди и осемнадесета година               

в открито заседание в състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 468 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба на К.Г.Т., ЕГН **********, против К.Х.М., ЕГН **********, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 200.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 014666 от 28.12.2015 г. за процесуално представителство и защита по гр.д. № 277/2015 г. по описа на Районен съд - Елена, ведно със законната лихва от 5.1.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на Районен съд - Елена.

В молбата се твърди, че между страните е било налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за правна защита и съдействие от 28.12.2015 г., имащ за предмет процесуално представителство и защита по гр.д. № 277/2015 г. по описа на Районен съд - Елена. Заявява се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е осъществил процесуално представителство по цитираното дело, но ответникът не е заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 25/2018 г. на Районен съд - Елена, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за вземане, съвпадащо с посоченото в исковата молба, като срещу същата длъжникът възразил в законоустановения срок.

Към настоящото дело е приложено гр. д. № 277/2015 г. Районен съд - Елена, от което е видно, че ищецът е осъществявал процесуално представителство на ответника по така посоченото дело.

От представения договор за правна защита и съдействие № 014666/28.12.2015 г. се установява, че ищецът, в качеството си на адвокат, е поел задължение да осъществява процесуално представителство на ответника по гр. д. № 277/2015 г. на Районен съд - Елена. В раздел ІІІ от договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, платимо на части, както следва: 200.00 лева - при сключване на договора, а останалата част - до първото заседание по делото, насрочено за 11.1.2016 г. В договора е отбелязано заплащането на първоначалната вноска от 200.00 лева, но не и заплащането на втората такава. Обстоятелството, че останалата част от възнаграждението не е заплатена се потвърждава и от представения по гр. д. № 277/2015 г. на Районен съд - Елена списък на разноските, в който фигурира единствено сумата от 200.00 лева, за която сума е осъдена молителката по това дело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно регламентираното в чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за правна защита и съдействие от 28.12.2015 г., както и че той е изправната страна по така сключения договор, а ответникът да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното по договора възнаграждение, както и всички възражения, които прави в производството.

С оглед изложеното в подаденото от ответника по ч.гр.д. № 25/2018 г. на Районен съд - Елена възражение, съдът приема, че по делото не се спорят обстоятелствата, че ответникът е упълномощил ищеца да го представлява по гр. д. № 277/2015 г. на Районен съд - Елена, както и че такова представителство реално е било осъществено. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по гр. д. № 277/2015 г. на Районен съд - Елена договор за правна защита и съдействие и протокол от проведеното открито заседание.

Спорно се явява единствено обстоятелството какво възнаграждение е уговорено и съответно заплатено от възложителя.

Съгласно чл. 280 от ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените от последния действия. Както вече беше отбелязано, по делото не е спорно, че ищецът е изпълнил поетите с договора задължения, съгласно уговореното, т.е. че осъществил процесуално представителство на ответника по горепосоченото дело. Съгласно направеното разпределение на доказателствената тежест, ответникът следваше да ангажира доказателства, че е изпълнил точно поетото от него задължение, свързано със заплащане на уговореното възнаграждение. До приключване на устните състезания не се представиха доказателства в тази насока, както и доказателства относно твърденията, че между страните е съществувала устна уговорка за заплащане на възнаграждение в размер на 300.00 лева, а не на 400.00 лева. Както правилно отбелязва ищецът, представеният договор за правна защита и съдействие е частен свидетелстващ документ и в частта относно уговореното, респ. заплатено възнаграждение, същият има материална доказателствена сила, доколкото съдържа неизгодни за ответника факти, а именно - размера на уговореното възнаграждение и обстоятелството, че същото не е заплатено изцяло.  

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по сключения договор, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Законната лихва върху претендираната главница следва да бъде присъдена от 5.1.2018 г., доколкото именно тогава е подадено заявлението по ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на Районен съд - Елена, а не от 5.1.2017 г., както е посочено в исковата молба, като тук очевидно се касае за допусната техническа грешка.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 25.00 лева, както и сумата от 25.00 лева, представляваща разноските направени по ч.гр.д. № 25/2018 г. на Районен съд - Елена.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                       Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Х.М., ЕГН ********** дължи на К.Г.Т., ЕГН ********** сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща неизплатена част от договорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 014666/28.12.2015 г. за процесуално представителство и защита по гр.д. № 277/2015 г. по описа на Районен съд - Елена, ведно със законната лихва от 5.1.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на Районен съд - Елена.

ОСЪЖДА К.Х.М., ЕГН **********дължи на ищеца К.Г.Т., ЕГН **********  сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на Районен съд - Елена.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: