Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 12.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор М.Славчева
от ШОП
като разгледа докладваното от
административен съдия Б.Бойн КАНД № 91 по описа за 2023г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Г.С.Б.
с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 20/13.02.2023г., постановено по АНД № 616/2022г.
по описа на Районен съд- гр.Разград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0002798/28.09.2021год. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“-гр.Русе, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93в
ал.20 от Закона за автомобилните превози/зАвП/ на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500лв./хиляда и петстотин/ лева за нарушение на
чл.32 §3 изр.3 от Регламент № 165/2014г. В жалбата се твърди, че въззивният съд
не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства
се установявало безспорно, че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за
което е санкциониран. Сочи още, че доказателствата били тълкувани превратно от
съда и, че деянието е погрешно квалифицирано, понеже на водача е вменено използването на
устройство за манипулиране на аналогов тахограф, което е нарушение по чл.
93в ал.19 от ЗАвП. Налице
били и процесуални нарушения при изземването на магнита, приложен по делото
като веществено доказателство, като за целта не бил съставен протокол и снимков
материал. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени
потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание,
редовно призован не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация- ИА „АА“ гр.Русе също
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Настоящото
съдебно производство се разглежда в Административен съд Шумен, където е
изпратено по силата на Определение № 4496/27.04.2023г. на ВАС по адм.д.№
3896/2023г. Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна. Съображенията за
това са следните:
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002798/28.09.2021год. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Русе, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.93в ал.20 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/
на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500лв./хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.32 §3 изр.3 от Регламент №
165/2014г.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че жалбоподателят в качеството му на водач
на състав от ППС, състоящ
се от влекач „МАН ТГА 18.460“ категория "N3" с рег. №В8837РК, с прикачено полуремарке „Шварцмюлер СПА ЗЕ“ от
категория Q4" с рег. №В0932ЕН, извършвал
обществен превоз на товари с начален пункт- гр.Девня, Република България и
краен пункт Dobrosloveni Olt, Румъния, видно от СМR 80035355 от 10.08.2021г. и Заверено
копие към Лиценз за международен превоз на товари. Автомобилът бил оборудван с
аналогов тахограф „Siemens VDO 1324. 51001“ със сериен номер № 938963. При осъществена
проверка от контролни органи на РД“АА“-гр. Русе на 11.08.2021г., около 18.00ч.,
на територията на обл.Разград, било установено, че водачът използвал устройство
/магнит/ за манипулиране на тахографа, като върху представения тахографски лист
от процесната дата, била отчетена в момента на спиране "почивка" и
нямало данни за изминати километри. За така установеното нарушение бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 № 293398/11.08.2021г., в който като нарушена била посочена разпоредбата чл.32 §3 изр.2
предложение първо от Регламент № 165/2014г., преквалифицирано с издаденото НП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
Впоследствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и материалите в
административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно постановление,
в което като нарушена била посочена разпоредбата на чл.32 §3 изр.3 от Регламент №
165/2014г.
При разглеждането на делото са
разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят по акта, които в
показанията си потвърждават изложените в акта и НП обстоятелства и сочат, че
водачът предал магнит, допълнително изискан и приложен като веществено
доказателство по НАХД № 738/2021г. на РРС. При повторното разглеждане на делото
е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че при аналогов тахограф от вида на процесния, при поставяне на
магнит до датчика на тахографа, датчикът не подава импулси на регистриращото
устройство и автомобилът се движи без устройството да регистрира това. Върху
тахографския лист се чертае тънка линия, според която в този момент водачът на
автомобила е в почивка, както е в процесния казус.
Въззивният съд е установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на РД „АА“ гр.Русе, надлежно упълномощено от Министъра на
транспорта длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. В акта
за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и
обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата
инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед приобщените по делото
доказателства, както и след анализ на
събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че
релевираното административно нарушение, квалифицирано по чл.32 §3 изр.3 от
Регламент № 165/2014г. е извършено виновно от касационния жалбоподател. Според
разпоредбата на чл.32 §3 от Регламент /ЕС/ 165/2014г. се забранява
подправянето, прикриването, укриването или унищожаването на данни, регистрирани
върху тахографския лист или съхранени в тахографа или върху картата на водача,
или на разпечатки от тахографа. Забранява се и всякакво манипулиране на
тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до
подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация.
Забранява се в превозното средство да се намира каквото и да е устройство,
което може да се използва за тази цел. Последното изречение на текста от
разпоредбата е послужило като основание за настоящия случай, а именно става
въпрос за друго устройство, в случая магнит, с който могат да се манипулират
данните от тахографа. В случая, това обстоятелство е установено в момента на
проверката, след съпоставка на данните от тахографския лист и намерения магнит,
който също приобщен към доказателствата по административно-наказателната
преписка по реда в ЗАНН, а именно- иззет с АУАН, ведно с тахографския лист и
надлежно посочен в акта. Възражението за неспазен процесуален ред на прилагане,
направено с касационната жалба е неоснователно. Твърдението, че приложеният по
делото магнит не е предаденият от водача на контролните органи, се опровергава
от показанията на актосъставителя, която при предявяването на вещественото
доказателство в о.с.з. на 22.11.2022г., потвърждава, че именно това е иззетият
магнит.
Според
чл.93в ал.20 от ЗАвП, водач, който управлява превозно средство с
монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист или
съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от
дигиталния тахограф, се наказва с глоба 1500 лв., като това е фактическият
състав на процесното нарушение. Касаторът
е наказан за това, че управлява с монтирано устройство за манипулиране на
тахографа /магнит/, което обстоятелство е безспорно установено в момента на
проверката. Още повече, че при сравнение на данните от картата на водача,
свалени на хартиен носител е установено, че в момента на проверката, според
тези данни водачът е бил в почивка, докато всъщност той е бил в движение. Тези
факти се доказват от снетите на хартиен носител данни от тахографа, които се
съдържат в административно– наказателната преписка, приложеният магнит,
свидетелските показания, както и от изготвената СТЕ. Предвид посочените
съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението по
чл.32 §3 изр.3 от Регламент /ЕС/ 165/2014г. не е безспорно доказано, тъй като в
обратната насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на
наказващия орган.
Неотносимо към настоящия казус е
твърдението в жалбата, че процесното деяние следва да се квалифицирана, като
такова по чл.93в ал.19 от ЗАвП, който предвижда санкция за водач, който манипулира
тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до
подправяне на данните, се наказва с глоба 1500лв. В случая е установено
управление на превозно средство с монтирано устройство за подправяне на данните
и същите са констатирани като манипулирани, отчитайки почивка в момент на
управление на товарния автомобил.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Разград за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
По отношение на претенцията на
ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, съдът не установи да
са били направени такива, поради което искането е неоснователно.
Водим от
горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 20/13.02.2023г., постановено по АНД
№ 616/2022г. по описа на Районен съд- гр.Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.06.2023 г.